РЕШЕНИЕ

 

105

 

гр.Варна, 07.07.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и пети юни, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА Х.

секретар Ю.К.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 277/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Областна дирекция „Земеделие”, гр.Добрич, като пълномощник на Министъра на земеделието и храните срещу решение № 26/5.02.2014 г. по гр.д.№ 968/12 г. на Окръжен съд-Добрич, с което са отхвърлени предявените срещу Н.Г.М., Д.Г.М. и ЕТ „Н.М.” искове за предаване на владението върху ид.ч. от описани в диспозитива на решението недвижим имоти, с правно основание чл.108 от ЗС и за обявяване на нищожност на нотариалните актове за придобиването им, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Със същото решение са оставени без разглеждане предявени установителни искове за обявяване на незаконосъобразност на издаден административен акт и за възстановяване на ситуацията по кадастралната карта а с.Дропла – поради недопустимост. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост поради нарушение на  материалния и на процесуалния закони, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове.

В подаден писмен отговор въззиваемият оспорва въззивната жалба. Сочи недопустимост на постановеното решение поради произнасяне по нередовна искова молба /непредставяне на скици и данъчни оценки на претендираните имоти/, евентуално – поради липса на правен интерес; в условията на евентуалност твърди неоснователност на въззивната жалба.

След връщане на въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач в процеса „Агро – ММ” ЕООД, дружеството се е присъединило към въззивната жалба на ищеца по делото.

Третото лице-помагач в процеса – Община Балчик не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединявани искове от Министъра на земеделието и храните – София срещу Н.Г.М., Д.Г.М. и ЕТ „Н.М.”, при участието на третите лица-помагачи – Община Балчик и „Агро-ММ” ЕООД-Добрич:  за обявяване на нищожност на нот. актове № 53, том VІІ, н.д.№ 1966/2008 г., № 54, том VІІ, н.д.№ 1967/2008 г. и № 178, том ХІ, н.д.№ 1661/09 г. поради противоречие на закона и поради нищожен предмет – чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД; за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху недвижим имоти, описани като идеални части от поземлени имоти - държавен поземлен фонд, с правно основание чл.108 от ЗС и инцидентни установителни искове: за установяване на незаконосъобразност на издадени административни актове /скица № 15050/22.08.2008 г. и заповед № КД-14-08-622/7.06.2011 г./ във връзка с промяна на кадастралния план и кадастралните регистри на с.Дропла, общ. Балчик и за възстановяване на ситуацията по кадастралната карта преди нейното изменение.

Твърденията на ищеца са, че правото му на собственост произтича от закона и че претендираните площи са част от държавен поземлен фонд /ДПФ/ и като такива не могат да бъдат придобивани по давност. Твърди, че усвоените от ответника площи, включени в имот с идентификатор № 23769.501.603 са свободни, незастроени и представляват прилежащи части към сгради на организации по § 12 и 29 от ЗСПЗЗ и чл.45а от ППЗСПЗЗ, ситуирани в двора на бивше ТКЗС /в ликвидация/. Като такива не представляват земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Предявените искове за обявяване на недействителност на разпоредителните сделки със спорните имоти и за отмяна на описаните нотариални актове се основават на обстоятелството, че държавата се счита за собственик на прилежащите терени и разпореждането с тях е в противоречие на закона – чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ и нищожен предмет – чл.27, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.45а, чл.45б, чл.45, ал.8 от ППЗПЗЗ.

Привлеченото трето лице-помагач „Агро-ММ” ЕООД – Добрич изразява становище за основателност на предявените искове.

Община-Балчик оспорва иска по отношение на собствеността на част от ПИ № 23769.501.543 – второстепенна улица, обединен след изменението на кадастралната карта с други поземлени имоти в нов ПИ 23769.501.603. Твърденията са, че с оглед статута му на улица, той е част от публичната общинска собственост и по отношение на него исковете са неоснователни. За останалите претенции, не изразява становище.  

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че със заповед № 1086/27.12.1996 г. на Кмета на Община-Балчик на основание чл.75 от ППЗТСУ,  вр. с чл.6 от ЗТСУ е одобрен кадастрален план и е изменен ЗРП по отношение на имотите в кв.31, 32 и 34 по плана на с.Дропла, относими за процесния казус.

От заключението на назначената СТЕ се установява, че за стопанския двор на  бившето ТКЗС няма изработен парцеларен план, тъй като се ситуира в границите на населеното място.

Индивидуализацията по исковата молба е за части от имоти с идентификатори:

ПИ № 23769.501.350 съответства на п.VІІІ в кв.34 – незастроен;

ПИ № 23769.501.347 - на п.ІХ в кв.34 – незастроен;

ПИ № 23769.501.345 - на п.І в кв.32 – застроен с кантар;

ПИ № 23769.501.346 – на п.ІІ в кв.32 – застроен с краварник.

Със заповед № 300-5-95/13.10.2003 г. е одобрена кадастрална карта на с.Дропла, в която процесните имоти са нанесени с границите си по ЗРП със съответното квадратура:   

ПИ № 23769.501.350 съответства на п.VІІІ в кв.34 – с площ от 1571 кв.м.;

ПИ № 23769.501.347 - на п.ІХ в кв.34 – с площ от 1528 кв.м.;

ПИ № 23769.501.345 - на п.І в кв.32 – с площ от 891 кв.м.;

ПИ № 23769.501.346 – на п.ІІ в кв.32 – с площ от 3723 кв.м.

По ЗРП е отразен и ПИ с № 23769.501.343 с обща площ от 1334 кв.м., придобит от Н.М. по дарение от баща му, който е съседен на спорните имоти и не е предмет на настоящото дело.   

С констативен нотариален акт № 134/10.09.2008 г. по нот.дело № 1101/08 г., издаден по обстоятелствена проверка, ответникът Н.М. установява правото си на собственост върху имот с площ от 4850 кв.м. – част от ПИ № 23769.501.603, целият с площ от 6184 кв.м. 

С нот.акт № 135/10.09.2008 г. по нот.дело № 1102/08 г. Н.М. е признат за собственик на цялата площ от 6184 кв.м. – ПИ №  23769.501.603, включваща площта на дарения от баща му имот и имота, за който е съставен констативния нотариален акт.

С нот.акт № 95/09 г. н.д.№ 1048/2009 г. целият имот е прехвърлен от Н.М. и съпругата му Д.М. на ЕТ „Н.М.”.

С постановление за възлагане от 20.12.2004 г. по изп.дело № 16838/04 г. с длъжник ПТК „Дропла”, за купувач на  част от спорния имот - „Асфалтова площадка” със застроена площ от 780 кв.м., ситуирана в парцел VІІІ в кв.34 по плана на Стопанския двор на с.Дропла – част от ПИ № 23769.501.350  с площ от 1571 кв.м. е определен Ивайло Събев – праводател на третото лице-помагач „Агро-ММ” ЕООД-Добрич.

Като доказателство по делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 4982/4.11.2011 г., издаден на основание чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.104, ал.1, т.5 от ППЗДС, чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, с който държавата установява правото си на собственост по отношение на ПИ № 23769.501.350 с предоставени права за управление на МЗХ, на основание чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. с чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. В графа „забележки” е отразено, че като собственик на асфалтовата площадка от 780 кв.м. е записано третото лице-помагач „Агро-ММ” ЕООД въз основа на нот.акт № 151/09 г.

С нот.акт № 144/2005 г., издаден въз основа на писмени доказателства ПК „Устрем”, с.Дропла е призната за собственик на масивна стопанска сграда – обор за крави със застроена площ от 733 кв.м., построена върху държавно дворно място, цялото с площ от 3723 кв.м. – ПИ № 23769.501.346 по плана на село Дропла.

Назначената СТЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, от което и от приложените писмени доказателства се установява, че по заявление на Н.М. от 22.08.2008 г. е извършено изменение на кадастралната карта със заповед № КД-14-08-622/7.06.2011 г. на началника на СГКК и е нанесен ПИ № 23769.501.603 с обща площ от 6184 кв.м.

В становище ОД „Земеделие” /л.88 от делото/ удостоверява, че не е давала съгласие за изменение на кадастралната карта и не е уведомявана за извършеното изменение.

Между страните е безспорно, че ответниците осъществяват фактическа власт върху претендираните имоти.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Налице е активната процесуална легитимация на ищеца. Съгласно специалната разпоредба на чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ представител на държавата пред съда е Министъра на земеделието и храните, когато правото на държавна собственост има за предмет земи от ДПФ.

Неоснователно е възражението на ответниците за липса на правен интерес от предявяването на исковете, предмет на спора. С описаните по-горе действия те са нарушили претендираните от ищеца права, което формира неговия правен интерес от предявяването им по съдебен ред.

Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба поради неприлагане на скици и данъчни оценки на имотите, предмет на исковете. Попълването на делото с доказателства е въпрос, свързан с основателността, а не с допустимостта на предявения иск.

Следователно, предявените искове са допустими и надлежно предявени.

По основателността:

По предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираните имоти по твърдения придобивен способ и че ответниците упражняват фактическа власт върху тях без правно основание.

При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Приложил е нормите, отнасящи се за земеделски земи – изр.първо от чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, а не изр.второ от същия текст, уреждащо статута на земята в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е следвало да приложи разпоредбите на чл.24, ал.7, 8 и 9, чл.27, ал.8 и 10 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал.3, 4, 5, 6, 7, 8 и 10, чл.45а, чл.45б и чл.47 от ППЗСПЗЗ.

Чл.47, ал.1, изр.2 от ППСПЗЗ очертава обхвата на държавния поземлен фонд /ДПФ/ - земеделски земи, държавна собственост, вкл. такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. От това следва извод, че земята, намираща се в стопанския двор на бившето ТКЗС в ликвидация – организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е държавна собственост и е част от ДПФ по силата на закона. Като такава, тя не би могла да бъде придобивана по давност.

Прилагайки неправилно материалния закон, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод – че по отношение на процесните имоти, в качеството им на земеделски земи следва да бъде издадено решение на ОД „Земеделие” по чл.18ж ППЗСПЗЗ. Стопанисването, управлението и разпореждането със земи, част от ДПФ се извършва от Министъра на земеделието и храните. По негово предложение до Областния управител се издават актове за държавна собственост по данни, предоставени от Областните дирекции „Земеделие”. По отношение на тези имоти има законова забрана за придобиване по давност от 1998 г.

Необоснован е изводът на съда, че нотариалните действия на страните по спора са извършени преди постановяване на нормата на чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ и тъй като тя е материалноправна, има действие само за в бъдеще. Не обсъден факта, че нормата на чл.45, ал.10, /предишна ал.8/ от ППЗСПЗЗ съществува от 1997 г. и е в този смисъл.

В подкрепа на извода за характера на имотите като част от стопанския двор на бившето ТКЗС в ликвидация и част от ДПФ  е и приложеното като доказателство изп.дело № 16838/2008 г. на АДВ-Варна.

 Следователно, доказана е първата предпоставка за основателност на иск по чл.108 от ЗС. Ищецът е доказал по пътя на пълно и главно доказване правото си на собственост върху претендираните части от недвижим имоти.

По делото е безспорно, че новообразуваният имот ПИ № 23769.501.603 се владее от ответника „ЕТ „Н.М.” и в него са включени части от имоти с идентификатори 23769.501.345; 23769.501.346; 23769.501.347; 23769.501.350, които са държавна собственост. Основанието за осъществяваното владение е оборено, предвид законовата забрана за придобиване по давностно владение право на собственост върху земя, част от ДПФ. Следователно, искът с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен – след отмяна на обжалваното решение в тази му част.

Опровергани са нотариалните удостоверявания на нотариус О. О. в нотариален акт № 53, том 7, н.д.№ 1966/10.09.2008 г., с който Н.Г.М. е признат за собственик на поземлен имот с площ от 4850 кв.м., представляващи ид.ч. от имот с идентификатор № 23769.501.603 по кадастралната карта на с.Дропла, общ.Балчик, който следва да бъде обявен за нищожен поради противоречие на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожен на това основание е и последващият нотариален акт № 54, том 7, н.д.№ 1967/2008 г. – до размера на площта от 4850 кв.м.

Тъй като Н.М. не е могъл да придобие право на собственост върху описаната площ, той не могъл валидно да се разпореди с нея с н.акт № 178, том 9, н.д.№ 1661/09 г. – сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Исковете с правно основание4 чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД следва да бъдат уважени – след отмяна на решението в тази му част.

С решението си първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявените инцидентни искове за обявяване на нищожност на издаден административен акт във връзка с промяна на кадастралния план и кадастралните регистри на с.Дропла - поради нередовност и за възстановяване на ситуация по кадастрална карта на с.Дропла. Настоящата инстанция приема, че предявените инцидентни установителни искове са процесуално недопустими като подлежащи на разглеждане на реда на административното производство, а не по реда на общия исков процес и на това основание следва да бъдат оставени без разглеждане, а не по мотивите, обосновани от първоинстанционния съд. По тези съображения, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция не са представени, поради което съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени само заплатените за двете инстанции държавни такси в общ размер на 5311.41 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 26/5.02.2014 г. по гр.д.№ 968/12 г. на Окръжен съд-Добрич В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от Министъра на Земеделието и храните - София, като представител на Държавата искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на  Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните върху следните недвижим имоти, находящи си в урбанизирана територия с трайно предназначение за Стопански двор, в землището на с.Дропла, общ.Балчик, ЕКААТЕ 23769, кв.34, парцел 501:

ПИ № 23769.501.350 с обща площ от 1566 кв.м. със съоръжение „Асфалтова площадка”  – за усвоената от ответника ид.част от 791 кв.м.;

ПИ № 23769.501.347 с обща площ от 1527 кв.м. – свободен имот;

ПИ № 23769.501.345 с обща площ от 891 кв.м. със сграда „Кантар”- за усвоената ид.ч. от  286 кв.м.;    

ПИ № 23769.501.346 с обща площ от 3724 кв.м. със сграда „Краварник” – за усвоената от ответника ид.ч. от 1193 кв.м. и ОСЪЖДА ЕТ „Н.М.”, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Ген.Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9, ЕИК 12404995, ДА ПРЕДАДЕ НА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и храните владението върху описаните имоти, на основание чл.108 от ЗС.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ: н.а.№ 53, том VІІ, н.д.№ 1966, вх.рег.№ 3362/10.09.2008 г., н.а.№ 54, том VІІ, н.д.№ 1967, вх.рег.№ 3363/10.09.2008 г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и сделката по нот.акт № 178, том ІХ, н.д.№ 1661, вх.рег.№ 3772/30.09.2009 г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД по отношение на следните имоти, включени в ПИ № 23769.501.603 – части от Стопански двор в с.Дропла - ДПФ:

Ид.ч. от ПИ № 23796.501.350 в размер на 791 кв.м.;

Ид.ч. от ПИ № 23769.501.345 в размер на 286 кв.м.;   

Ид.ч. от ПИ № 23769.501.346 в размер на 1193 кв.м.;

ПИ № 23769.501.347 с площ от 1527 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части – по отношение на предявените инцидентни установителни искове.

ОСЪЖДА ЕТ „Н.М.”, със седалище и адрес на  управление гр.Добрич, ул.”Ген.Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9, ЕИК 12404995, ДА ЗАПЛАТИ НА Министъра на земеделието и храните, като представляващ Държавата сумата 5311.41 лева – разноски по водене на делото, изразяващи се в държавни такси за двете съдебни инстанции.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на  РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.