РЕШЕНИЕ

 

112

 

Гр.Варна,11.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на пети юли 2017 г., в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 277 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 277/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни против решение № 385/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1516/2016 г. по описа на Вареннския окръжен съд, както следва:

 - По въззивна жалба на Н.И.С., подадена чрез адв. Б.Б., уточнена с молба от 28.06.2017 г. и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, против решение 385/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1516/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на П.И.Ж. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над сумата от 15 000 лв. до присъдените 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 599,08 лева за претърпени болки и страдания и извършени разходи по лечението, вследствие на деяние, за което е одобрено споразумение по протокол № 3 от 21.01.2016 г. по НОХД № 17/2016 г. по описа на РС гр.Девня, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 05.02.2015 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 4 170,61 лева, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска и е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 2450 лева, представляваща дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете, евентуално за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер. Изложил е съображения, че окръжният съд не взел предвид наличието на съпричиняване на вредите от детето на ищеца, което възпроизвело изстрела и на самия ищец - негов родител, който отговаря за него, но не е предприел действия по пресичане на деликта. Съдът не отчел също така, че пострадалият не е извършил действия по ограничаване на вредите чрез полагане на необходимите медицински грижи. Окръжният съд неточно приложил въведения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, като присъдил завишен размер на обезщетението, който според въззивника, при отчитане на съпричиняването е в размер на 15 000 лв.

П.Ж., чрез адв. Д.Й., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за оставянето й без уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.

 - По насрещна въззивна жалба от П.И.Ж., подадена чрез адв. Д.Й., против решение 385/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1516/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му  срещу Н.И.С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. Навел е оплаквания, че решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно и немотивирано по отношение на приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не възприел в пълнота доказателствата относно всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, не оценил в пълния обем болките и страданията, техния интензитет, продължителността им и не съобразил обстоятелството, че пострадалият ще продължи да ги търпи и занапред, а някои ще останат завинаги и така присъдил обезщетение в занижен размер, който не може да обезвреди пострадалия. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции.

Н.И.С., чрез адв. Б.Б., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, като е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение.

И двете въззивни жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодно за всяко от тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала своята въззивна жалвба и е оспорвала жалбата на насрещната страна, като е настоявала и за присъждане на разноските по делото по приложени списъци по чл.80 от ГПК, а адв. Б. е заявил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Й..

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед наведените във въззивните жалби оплаквания, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд са били предявени от П.И.Ж. против Н.И.С. искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите: - 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от три средни телесни повреди, представляващи многофрагментарно счупване на долната челюст в ляво, определило трайно затруднение във функцията  на дъвченето за период повече от 2,5 месеца, съпътствано с нарушението на вкусовите усещания и моториката  на езика, едностранна звукопроводна загуба на служа на лявото ухо, определило трайно отслабване на слуха на лявото ухо и явна промяна в образа на лицето и шията, изразена с груби белези в областта на лявата половина на лицето, с хлътване в областта на лявата буза, образуване на отчетливи ръбци (цикатрикси) – морфологичен дефект, който загрозява образа на лицето и неговите черти, обусловили обезобразяване на лицето и други части на тялото, причинени му от ответника на 05.02.2015 г., за което същият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.338, ал.3, вр. ал.2 от НК по НОХД №17/2016 г. по описа на РС Девня; - 599,08 лв., представляваща обезщетение за причинените му със същото деяние имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за лечение (медицински прегледи, изследвания, манипулации, лекарства и медицински консумативи). Ищецът е претендирал за присъждане и на законните лихви върху претендираните обезщетения от датата на увреждането 05.02.2015 г. до окончателното им изплащане, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е оспорвал иска за неимуществени вреди по размер, по съображения за прекомерния му размер и по съображения за наличие на съпричиняване на вредите от детето, което е стреляло и от ищеца, който отговарял за неговите действия и не е пресякъл действията му. Оспорил е изцяло и претенцията за имуществени вреди по съображения, че всички разходи за лечението са били платени от него и от профсъюзната организация, в която страните членуват. От изложените твърдения в исковата молба е оспорил това, че е подал пушката в ръцете на детето. Поддържал е, че след като извадил пушката и я подпрял на дивана, на който малолетният седял, в момент докато се обърне за да затвори вратата и касата, детето без позволение я взело и стреляло срещу баща си. Оспорил е също и твърденията за изпадане на ищеца в безсъзнание след инцидента, за загуба на говора и за нарушение в походката му след изписване от болницата.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Не е било спорно между страните по делото, че на 05.02.2015 г. при гостуване от семейството на ищеца с малолетното им дете (на 8 години) в дома на ответника в с. Калиманци е възникнал инцидент, при който ищецът е бил случайно прострелян в областта на шията и долната челюст от детето със заредената ловна пушка на ответника, предоставена му от него. Не е било спорно също така, а и това е установено по делото с преписа от протокол от 21.01.2016 г. по нохд №17/27.01.2016 г. на Девненския районен съд, че срещу Н.И.С. е било образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила на 21.01.2016 г. и одобрено от съда споразумение, с което е прието за безспорно и категорично установено, че на 05.02.2015 г. в с.Калиманци, община Суворово, Варненска област, подсъдимият Н.И.С. е предоставил огнестрелно оръжие – ловен гладкоцевен полуавтомат „ STOEGER“ модел 2000, 12 калибър на лице ненавършило 18 години (в случая на 8 години), като от деянието са последвали три средни телесни повреди на П.И.Ж., изразяващи се в многофрагментно счупване на долната челюст в ляво, определило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период повече от 2,5 месеца, съпътствано с нарушението на вкусовите усещания и моториката на езика, едностранна звукопроводна загуба на слуха на лявото ухо, определило трайно отслабване на слуха на лявото ухо и явна промяна в образа на лицето и шията, изразена с груби белези в областта на лявата половина на лицето, с хлътване в областта на лявата буза, образуване на отчетливи ръбци (цикатрикси) - морфологичен дефект, който загрозява образа на лицето и неговите черти, обусловили обезобразяване на лицето и други части на тялото, като не е искал и не е допускал това – престъпление по  чл. 338, ал.3 пр. 1 вр. ал.2 от НК, като за описаното деяние Н.С. се е признал за виновен.

Непосредствено след прострелването му, ищецът е бил приет в болница, където още в същия ден му е направена операция, а по време на престоя му от 18 дни (от 05.02.2015 г. до 24.02.2015 г.) са му извършени множество изследвания, медицински манипулации и интервенции и му е проведено лечение. От приложената по делото медицинска документация се установява, че при приемането му в болницата П.Ж. е бил в съзнание, с голяма разкъсно –контузна огнестрелна рана в областта на лява лицева и шийна половина с множество костни фрагменти от раздробена мандибула, липсващи меки тъкани (мускули, сухожилия, слюнчеста жлеза, нерви, кожа) с остро прогресиращ ход на заболяването. В следващите дни са извършени множество консултации със специалисти и изследвания, като е установено и увреждане на слуховия апарат и наличието на множество проектили в меките тъкани на лицето и шията с вероятност за увреждане на съдове. На 29.04.2015 г. е установена и увреда на лицевия нерв и на периферни нерви, а в следващите месеци - и едностранна загуба на слуха с болки и намален слух в лявото ухо. На 15.06.2015 г. при образно изследване са констатирани и 8 реинтгенопозитивни находки (8 проектила) с размери около 5-6 мм. Върху меките тъкани на тила и в областта на ухото са установени множество малки костни фрагменти и разрушена мандибула с липсваща част от корпусното рамо. На 09.12.2015 г., ищецът е освидетелстван от ТЕЛК с оценка от 50% трайна неработоспособност. Междувременно са му издавани болнични листове за неработоспособност до началото на месец декември 2015 г.

Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза на база медицинската документация и извършения преглед на ищеца на  30.01.2017г., е дало заключение, че увреждането на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и функцията на говора, което продължава и към момента на прегледа, а едностранната звукопроводна загуба на слуха на лявото ухо определя трайно отслабване на слуха на същото. Налице е видима асиметрия в нормалния човешки облик, резултат на грубозарастналите белези. Това състояние ще остане завинаги, води до загрозяване и обуславя обезобразяване на лицето. Според експерта, към настоящия момент не е налице пълно възстановяване, все още е налице дефицит във функцията на дъвченето, която, ако не бъде проведено оперативно лечение за възстановяване целостта на долната челюст, ще остане завинаги. Слухът няма да се възстанови напълно. Вещото лице не счита, че е предвидимо успешното възстановяване функцията на долночелюстната става след извършване на оперативното лечение, тъй като е налице сериозно нарушаване на дъвкателната мускулатура и реално в момента лявата долна челюстна става не функционира. Евентуалната бъдеща операция за възстановяване на долната лява челюстна кост, която се прави с алопластика със собствена кост от друга част на тялото и фиксиране с метална шина, е сериозна, продължителна и с неясна прогноза за пълно възстановяване на дъвкателната способност. По-повърхностните проектили обичайно падат сами във времето, но по-дълбоките ще останат завинаги в тялото на пострадалия. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е пълно, обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено.

Претърпените от ищеца физически болки и емоционални страдания, неудобства и ограничения са доказани по делото и с показанията на взаимно подкрепящите се, последователни и детайлни показания на свидетелките В. И. (жената, с която ищецът живее на съпружески начала) и Ю.И. (съседка, без родство със страните). В  болницата ищецът бил хранен със спринцовка през тръба в носа и с пасирана храна, която свидетелката И. му приготвяла и носела ежедневно. След изписването му, бил изцяло неподвижен на легло около 4 месеца, като в първия месец  ползвал памперси. След това ставал само с придържане, а до шестия месец не можел да пази равновесие. Понякога и понастоящем имал подобни инцидентни оплаквания. В първите месеци за него се грижела изцяло жена му - тя му сменяла превръзките (св. В.И. -те били болезнени за него и поради неопитността й отнемали часове),  хранела го с пасирана храна в продължение на около половин година, грижела са за хигиената му. Ищецът не можел да говори в продължение на 5-6 месеца, като първоначално издавал неясни звуци, изхвърлял слюнка и контактувал само с жестове и мимики. Говорът му се възстановил след половин година, но и досега не всичко му се разбирало. Лявото му ухо пострадало при инцидента, като слухът му останал трайно и в голяма степен увреден. При изписването му от болницата бил отслабнал с 20-30 кг. (според св. Ю.И.), изглеждал поне наполовина от предишното си тегло от 112 кг. (св. В.И.). И до момента дъвкателната му способност отляво била затруднена заради усложненията и наложилото се премахване на два зъба. Предстояли му няколко операции, които поради липса на средства не можел към момента да направи (св. В. И.). Преди инцидента, П.Ж. бил много позитивен човек, душата на компанията, а след това коренно се променил, затворил, се изолирал се от приятелите, изпитвал неудобство от контакти, не излизал, включително и с детето или до магазина, защото често ставал обект на приказки и одумки, притеснявал се, защото заради обезобразения му вид, децата се плашели и бягали от него, страдал емоционално като баща и заради чувството на вина у детето (св. В. И. и Ю.И.). За продължителен период от време ищецът не можел изобщо да работи.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК,  с одобреното от съда споразумение по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинените от ответника три средни телесни повреди на ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него. Освен това, по безспорен начин със споразумението е установено също така, че огнестрелното оръжие е било предоставено на малолетния от ответника и че вследствие на това са причинени вредите на пострадалия.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в ненесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания. Вината също е доказана от наказателния съд, макар и същата да се презумира по настоящото производство.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

Съдът намира, с оглед характера и тежестта на уврежданията, които са му нанесени от престъплението (голяма разкъсно – контузна огнестрелна рана в областта на лява лицева и шийна половина с многофрагментарно счупване на долната челюст в ляво, с липсващи меки тъкани, последващо премахване на два зъба; трайно затруднение във функцията на дъвченето и функцията на говора; трайно увреждане на слуха на лявото ухо; трайно обезобразяване на лицето и шията, изразена с груби белези в областта на лявата половина на лицето, с хлътвания в областта на лявата буза; трайно останали в меките части на лицето проектили и костни частици) и доказаните по делото  физически болки, страдания и неудобства, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периода на болничния престой от 18 дни, операцията и медицинските интервенции в последващия оздравителен период, пълното обездвижване и невъзможност за самостоятелно обслужване от битово и хигиенно естество за период от един месец и с ограниченията и необходимост от чужда помощ в рамките на около половин година, като и  предвид, че увреждането на здравето е трайно, като дори и при евентуална последваща операция за възстановяване костта на долната челюст с трансплантация на кост от друга част на тялото, не може да очаква със сигурност пълно възстановяване на дъвкателната му способност, а увреждането на слуха и обезобразяването е за цял живот, предвид и обстоятелството, че към датата на увреждането пострадалият е бил на 46 г. – жизнен човек в трудоспособна възраст и последиците от деликта той дълго ще търпи. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид и негативните емоционални преживявания от осакатяването и обезобразяването, изолацията и ограниченията в социалното му общуване и промяната в обичайния начин на живот в семейството, които в случая са с голям интензитет и които пострадалият понася и ще продължи да търпи и занапред с оглед невъзможността от пълното му възстановяване. Съдът като съобрази всичко изложено и с оглед размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и предвид конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв. С решението си окръжният съд също е достигнал до извода  за размер на обезщетение от 60 000 лв., поради което и оплакванията и в двете въззивни жалби за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ГПК са неоснователни.

По оплакванията на въззивника С. за съпричиняване на вредите:

Въъзражението, че ищецът не е предприел действия по ограничаване на вредите, чрез полагане на необходимите медицински грижи за възстановяването му, е късно направено и преклудирано и не следва да бъде обсъждано, но освен това, само за пълнота, следва да бъде посочено, че дори да бъде разгледано то не следва да бъде уважавано, защото по делото изобщо не са установени конкретни предписания на лекар, които ищецът не е изпълнил, а напротив – установено е, че той е търсил адекватно лекарска помощ и е предприемал съответните действия, необходими за лечението.

Възражението по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия, респективно от неговото дете, е неоснователно, защото по делото не са налице доказателства, че с поведението си първият е допринесъл за телесната повреда, тъй като не е могъл и да предвиди и да предотврати инцидента, доколкото пушката е била предоставена на малолетния му син от ответника – обстоятелство, установено и с признатата от ответника фактическа обстановка в споразумението. Освен това, без значение в случая е кой е поискал пушката да бъде показана на детето, щом отговорността за съхранението и осигуряване безопасността при ползването й е на ответника. Обстоятелството дали предоставянето на пушката на осемгодишното дете е станало чрез поставянето й в ръцете му или чрез оставянето й в непосредствена близост до него, също не променя извода за липса на съпричиняване на вредите от пострадалия, защото и в двата случая пушката е била необезопасена, заредена, с патрон в цевта, което изобщо не е можело да се предвиди от пострадалия - негов баща (който освен това е бил и на разстояние от него) и да се очакват от него действия по контролиране на детето и предотвратяване на изстрела. В този смисъл, оплакванията на въззивника С. във въззивната жалба са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

По имуществените вреди:

На обезщетяване подлежат и всички имуществени вреди, вследствие на деликта, които в случая са сторените от ищеца разходи във връзка и по повод на лечението му, установени с приетите по делото писмени доказателства - фактури и касови бонове за заплащане на относими към състоянието му медицински услуги, санитарни материали и лекарства, за сумата от 599,08 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че всички разходи по лечението на ищеца са поети от него или от профсъюзната организация. За поемане на конкретно търсените от ищеца разходи за лечение не са налице никакви доказателства по делото за плащането им от ответника, като те са различни от тези по приложените от последния писмени доказателства, а платените средства от 1000 лв. от  профсъюзната организация са социална помощ за подпомагане на семейството му, а не за лечение, в каквато насока са данните в удостоверението на синдиката от 26.01.2017 г.

С оглед изложените съображения и изводът на настоящата инстанция за основателност на иска за неимуществени вреди до размер на сумата от 60 000 лв., както и за основателност на иска за имуществени вреди в пълния му претендиран размер от 599,08 лева и за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от датата на увреждането до окончателното им изплащане и съвпадането на този извод с постановения от окръжния съд резултат в обжалвания акт, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части – в осъдителната част за имуществените вреди в размер на 599,08 лв. и за неимуществените вреди за горницата над 15 000 лв. до 60 000 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането, както и в отхвърлителната част по иска за неимуществените вреди за горницата над 60 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта на постановените разноски.

С оглед изхода от въззивното производство и неоснователност на въззивните жалби, страните си дължат само разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на резултата от обжалването. Възражението на адв. Б. по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение на адв. Й. в размер на сумата от 6 000 лв. е основателно, предвид обстоятелството че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което и то следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова от 3 630 лв. С оглед на изложеното, Н.И.С. следва да заплати на П.И.Ж. сумата от 1 524,60 лв., а П.И.Ж. следва да заплати на Н.И.С. сумата от 1140 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1516/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която  Н.И.С. е осъден да заплати на П.И.Ж. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над сумата от 15 000 лв. до присъдените 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 599,08 лева за претърпени болки и страдания и извършени разходи по лечението, вследствие на деяние, за което е одобрено споразумение по протокол № 3 от 21.01.2016 г. по НОХД № 17/2016 г. по описа на РС гр.Девня, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 05.02.2015 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 4 170,61 лева, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска и е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 2450 лева, представляваща дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на П.И.Ж. срещу Н.И.С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв.

Първоинстанционното решението не е обжалвано в осъдителната му част за неимуществените вреди до 15 000 лв.

ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН  ********** *** да заплати на П.И.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 1 524,60 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокат, съразмерно на резултата от делото.

ОСЪЖДА  П.И.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.С. с ЕГН  ********** *** сумата от 1 140лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокат, съразмерно на резултата от делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: