Р Е Ш Е Н И Е

79/28.06.2019 г.

гр.Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                          РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 277 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от АпП - Варна против решение № 429/05.04.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2123/2018г., в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ въззивникът е осъден да заплати на Н.К.Н. сумата от 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнати му обвинения по чл.301 ал.1 пр.2, алт.2 вр. чл.20 ал.2 НК, по които е оправдан с влязла в сила на 11.02.2017г. Присъда № 86/02.10.2015г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 415.80 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателствата и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че ангажираните по делото доказателства не установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с повдигнатите му обвинения. Евентуално, дори и такива да са налице, то присъденото за тях обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Изложени са и оплаквания за недопустимост на решението в частта му относно периода на присъдената законна лихва, основани на довода за произнасяне по непредявено искане. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което исковата претенция в уважената й част да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност размерът на следващото се обезщетение да бъде намален, както и да обезсили същото в частта относно присъдената лихва за периода от 11.02.2017г. до завеждане на исковата молба – 18.09.2018г.

В с.з. жалбата се поддържа в частта относно оплакванията досежно определения размер на обезщетението като завишен и присъдената законна лихва за периода до завеждане на исковата молба.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна, който е извън срока по чл.263 ГПК. В същия се изразява становище за неоснователност на жалбата. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

            При извършената проверка по валидността на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът констатира следното:

            В исковата си молба ищецът Н.К.Н., въззиваем в настоящото производство, е изложил твърдения, че през 2011г. срещу него е било образувано следствено дело № 20-П/2011г., преобразувано в ДП № 3-П/2014г. на СГП, като на 16.02.2012г. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.301 ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция". Във връзка с това обвинение е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1022/2014г. по описа на ОС - Варна. По същото е постановена оправдателна присъда, протестирана от Прокуратурата и потвърдена с решение по въззивно НОХД № 437/2015г. на АпС - Варна, влязло в сила на 11.02.2017г. Твърди се още, че във връзка с воденото наказателно производство със Заповед № К-160/14-03.2012г. е бил отстранен от длъжност, иззети са му служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Сочи, че в резултат на така повдигнатите му обвинения и воденото в продължение на пет години наказателно производство, разгласено и в средствата за масова информация, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, накърняване авторитета, доброто му име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение, увреда на здравето - заболял е от диабет и съпътстващите го усложнения, както и от псориазис. Твърди, че травмите от преживяното не са отшумели и към днешна дата. С оглед на това е предявил и исковата си претенция за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

            В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена като неоснователна с възражения за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, техния интензитет и причинна връзка с воденото наказателно производство вр. повдигнатите му обвинения, по които е оправдан. В условията на евентуалност са изложени доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, несъобразено с критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД.

            С решението си първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата от 30 000 лева, като за горницата до предявения размер от 200 000 лева същият е отхвърлен като неоснователен. Присъдил е и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02.2017г. до окончателното й изплащане.

            В отхвърлителната му част постановеното от ОС - Варна решение не е обжалвано и е влязло в сила.

            Предмет на инстанционния контрол е решението в частта, в която искът е уважен, ведно с присъдената законна лихва. В тази връзка и отчитайки заявения петитум в исковата молба, настоящият състав намира оплакването за недопустимост на решението в частта относно присъдената законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до предявяване на иска за основателно. Макар и това да е началния момент, от който се дължи, то изрично въззиваемият е претендирал такава от датата на завеждане на исковата молба. Налице е произнасяне свръх петитум, в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което и решението в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата за периода до предяване на иска - 18.09.2018г. следва да бъде обезсилено като недопустимо.

            По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивната жалба и поддържаните оплаквания, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Липсва спор между страните относно установеното от първоинстанционния съд, а именно, че въззиваемият е работил като пътен полицай - младши автоконтрольор, втора степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОД МВР - Варна. През 2011г. срещу него е образувано и водено следствено дело по описа на СО при СГП, преобразувано в ДП № 3-П/2014г. на СГП. С Постановление от 16.02.2012г. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.301 ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Наложена му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция". Наред с това, по повод образуваното досъдебно производство със Заповед № К - 160/14.03.2012г. въззиваемият е бил отстранен от длъжност и образувано срещу него дисциплинарно производство. Възстановен е на длъжност през м.06.2012г. /материали по адм.д. № 1262/2012г./.

            Досъдебното производство е приключило с внасянето на обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 1022/2014г. по описа на ОС - Варна. С присъда от 02.10.2015г. въззиваемият е признат за невинен в извършването на повдигнатите му обвинения и оправдан. По подаден срещу оправдателната присъда протест от Прокуратурата е образувано ВНОХД № 437/2015г. на АпС - Варна, по което с решение от 09.01.2017г. същата е изцяло потвърдена. Касационно обжалване не е предприемано, с оглед на което оправдателната присъда е влязла в сила на 11.02.2017г.

            Наличието на повдигнато обвинение, по което въззиваемият е оправдан ангажира отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като на основание чл.4 от същия закон на обезвреда подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. В тази връзка, и с оглед поддържаните в с.з. оплаквания от въззивната жалба, следва да се приеме, че не е спорно обстоятелството, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, за които се дължи обезщетение. Спорно е какъв е техния обем и интензитет, респ. какъв е справедливия размер за тяхното обезщетяване.

За установяване твърденията за претърпените неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, проведени са СМЕ и СПЕ.

От показанията на свидетелите И. Н., П. П. и И. П., кредитирани от съда като взаимно кореспондиращи и допълващи се, възпроизвеждащи непосредствени впечатления от психо-емоционалното състояние на въззиваемия по повод предприетата наказателна репресия, се установява, че до започване на следствието и повдигане на обвиненията Н.Н. е бил весел и общителен човек, опора за семейството си, след това същият се е затворил, ограничил е социалните си контакти, с оглед отстраняването му от работа и спирането на доходите се притеснявал как ще издържа семейството си, появили се здравословни проблеми, а по повод едно от заболяванията /псориазис/ допълнително се притеснявал как ще го възприемат хората.

Според показанията на св.Николова, съпруга на въззиваемия, поради което и кредитирани съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, и в същото време при отчитане, че същата има най-пълни възприятия относно психическото състояние на съпруга си, водените дела са се отразили не само на него, но и на цялото семейство, дъщеря им, ученичка в 11 клас, изживявала тежко случващото се, което допълнително притеснявало въззиваемия. Свидетелката сочи още, че основните им теми на разговор били как ще го осъдят и ще влезе в затвора, че отказвал да яде, защото се чувствал виновен, че поради отстраняването му от работа не внася доходи в семейството, а след като го върнали на работа колегите му странели от него.

За това, че отказвал да се храни, притеснявал се за издръжката на семейството и как ще финансира кандидатстването на дъщеря си, както и притесненията му в общуването с околните и с колегите, след възстановяването му на работа сочи в показанията и св.П.

Показанията и на тримата свидетели кореспондират и на установеното от СПЕ. Съгласно заключението на в.л. Р. към момента въззиваемият е в добро общо психологично състояние, но със съществен отпечатък от преживяното. Воденото наказателно производство безспорно е повлияло върху психологичното му състояние, характеризиращо се с висока личностова и умерена ситуативна тревожност, наблюдава се повишено тревожно напрежение. Въпреки това, според заключението, към настоящия момент въззиваемият е адекватен, изпълнява служебните си задължения с чувство на отговорност и вътрешна удоволетвореност, наблюдава се стремеж да продължи развитието си в системата на МВР, в която работи повече от 20 години, налице е ресурс да се справи с натрупаното в годините напрежение и стрес.

От заключението на СМЕ се установява, че към настоящия момент Н.Н. страда от неинсулинозависим захарен диабет /тип 2/, усложнил се с диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия; хронично сърце, без сърдечна недостатъчност; псориазис. Според заключението и представената като доказателство медицинска документация първият амбулаторен лист с диагноза "захарен диабет" е от 26.11.2013г., като в последващи амбулаторни листи е посочено, че това заболяване датира от 2011-2012г. Няма обаче медицински документи, удостоверяващи диагностициране на това заболяване към 2011г. Усложненията от диабета /диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия/ са посочени за първи път в медицинска документация от 2016г. Хипертоничното сърце, диагноза посочена в амбулаторен лист от 2013г. е усложнение на хипертоничната болест и за проявлението е необходим по-дълъг период от време /месеци и години/, т.е. може да се приеме, че е следствие на отпреди съществуваща хипертонична болест. Що се отнася до псориазиса, в.л. е посочило, че за първи път такава диагноза е вписана през 2015г.

Според коментираното заключение стресът от воденото наказателното производство не може да се приеме като единствена първопричина за появата на заболяванията, от които страда въззиваемия. Същите са обусловени от генетична предразположеност, начин на живот, влияние на околната среда, но стресът може да участва като един от факторите за тяхното отключване.

При така приетите за установени и доказани неимуществени вреди съдът намира, че справедлив еквивалент на следващото се обезщетение на същите, съобразно чл.52 ЗЗД е сумата от 30 000 лева. За определянето на този размер съдът отчита, че въззиваемият е бил отговорен към семейството си и в работата, общителен и ползващ се с добро име сред колегите, приятелите и близките си, като в резултат на воденото наказателно производство същият е станал изключително тревожен и притеснен, затворен, ограничил социалните си контакти, притеснявал се за издръжката на семейството си и от възможните последици на евентуална осъдителна присъда, появили се здравословни проблеми, за които стресът макар да не е самостоятелна първопричина е безспорно обуславящ ги фактор. Наказателното производство е продължило пет години, през който период обвинението е било поддържано, вкл. и след постановяване на оправдателната присъда на първа инстанция. За престъплението, за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В същото време следва да се отчете недоказаността на твърдението за разгласяване на повдигнатите срещу въззиваемия обвинения в средствата за масова информация, в частност характера и доколко евентуални публикации пряко са цитирали или свързвали името на въззиваемия с действията на органите на разследването, продължителността на отстраняването от работа, както и установеното от СПЕ относно личността на същия - наличие на вътрешни механизми за преодоляване и справяне с преживения стрес към настоящия момент, продължаване на професионалната кариера в системата на МВР.

Определеният по-горе размер отчита и социално-икономическия разтеж в страната, икономическия стандарт и обществените нагласи за справедливост.

            Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част досежно иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и присъдената законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.09.2018г. следва да бъде потвърдено.

            В частта относно присъдената законна лихва за периода 11.02.2017г. до 18.09.2018г. решението следва да бъде обезсилено по изложените по-горе мотиви.

            Разноски за настоящото производство не са претендирани.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

            ОБЕЗСИЛВА решение № 429/05.04.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2123/2018г., в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за периода от 11.02.2017г. до завеждане на исковата молба - 18.09.2018г.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 429/05.04.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2123/2018г., в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н.К.Н. сумата от 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнати му обвинения по чл.301 ал.1 пр.2, алт.2 вр. чл.20 ал.2 НК, по които е оправдан с влязла в сила на 11.02.2017г. Присъда № 86/02.10.2015г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждане на исковата молба в съда - 18-09.2018г. до окончателното й изплащане.

            В отхвърлителната му част за горницата над 30 000 лева до предявения размер от 200 000 лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Решението подлежи на обжалване, при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                          2.