Р Е Ш Е Н И Е

129

гр. Варна, 24.07.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на осми юли през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар В.Т.,

Прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 278 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Е.Й.Г. ЕГН **********,***, против решение № 418/10.03.15 г., постановено по гр.д. № 2905/14 г. на ВОС, САМО В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в причинени страдания, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП №1347/2005 год. по описа на РПУ при ОД на МВР – Варна е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 год. до окончателното изплащане на главницата за разликата от 1750 лв. до претендираните 30000 лв. от главницата и съответната част от обезщетението за забава за периода 27.11.2008 до 26.11.2013 год.; кактто е отхвърлен и искът по чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за обезщтение в размер на 37500 лв. за неимуществени вреди от мярката за неотклонение „задържане под стража”, считано от 05.12.1998 год., която е отменена като незаконна с постановление от преобразувано в ДП 1347/2005 год. по описа на ІV РПУ Варна, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части, иска се отмяната му и пълно уважаване на предявените искове. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността на изводите на съда относно размера на първото обезщетение и относно неоснователността на втория иск по ЗОДОВ. Няма доказателствени искания.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБ. В съдебно заседание представител на Прокуратурата е изразил становище за неоснователността й.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба Е.Г. е претендирал, че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден да заплати, както следва: сумата от 37 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени физически и психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от една година и десет дни, считано от 05.12.1998 г., която е отменена като незаконна с постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по ДП № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна, преобразувано в ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ-Варна и сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се причинени физически и психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна, преобразувано в ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ-Варна е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2008 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България пред ОС е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който исковете са оспорени изцяло, тъй като не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Направено е възражение, че претенцията по чл. 86 от ЗЗД е частично погасена по давност; както и по отношение на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, тъй като задържането под стража на ищеца е осъществено в периода от 05.12.1998 г. до 09.12.1999 г., когато същото е преустановено. Твърди се, че мярката за неотклонение  на Г. „задържане под стража” не е била отменена като незаконосъобразна в нарочно контролно производство, а е била изменена поради промяна в обстоятелствата, при които е била определена. Твърди се, че воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК /изтекла погасителна давност/, като това същото не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ.

От фактическа стана по делото се установява, че по приобщеното дознание № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ-Варна с Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС - Варна  въззивникът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК,  за това, че на 03.09.1998 г. в гр. Варна, м. „Зеленика” чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнема от владението на П. Д. А. авточасти от лек автомобил „ВАЗ” на стойност около 4000000 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като на Е.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 01.12.1999 г. на ОСС - Варна г-н Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК,  за това, че през 1998 г. в гр. Варна м. „Боровец”, м. „Ракитника”, м. „Прибой”, м. „Зеленика” е извършил дванадесет кражби, извършени чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имоти и чрез използване на техническо средство, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 05.12.1998 г. От протокол за разпит на обвиняем от 05.12.1998 г. е видно, че г-н Г. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение с Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС – Варна за извършена кражба на 03.09.1998 г., както и за много други кражби във вили, включително и в същата м. „Зеленика”. Същото се установява и от дадените от него обяснения на 05.12.1998 г.

С постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по дознание № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна /преобразувано в последствие в ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна/ е изменена мярката за неотклонение на Г. от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 100 лева, тъй като съобразно чл. 152, ал. 3 от НПК тази мярка за неотклонение в предварителното производство не може да продължи повече от една година. С постановление от 27.11.2008 г. на ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна /6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна/ водено срещу Е.Г. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

От справка за съдимост на Е.Г. се установява, че лицето е осъждано по НОХД № 3459/2004 г. по описа на ВРС за деяние извършено на 23/26.06.2002 г. в гр. Варна, м. „Ваялар”, на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – кражба чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, като му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.

От показанията на свидетелката К. П. К. /в съжителство на съпружески начала с ищеца/, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че престоят в ареста се отразил негативно на г-н Г., станал агресивен, отслабнал с 40 кг, приятелите му се отдръпнали от него. Наказателното производство било разгласено по всички медии. Бил „една развалина” физически и психически. Трудно си намирал работа. Споделил, че условията в ареста били много лоши – некачествена храна, слабо отопление, имало влага, трудно можел да се грижи за личната си хигиена, нямало медицинско обслужване, имало побоища и насилие.

За да бъде уважена претенция по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, следва се установи на първо място наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” в наказателно производство, която впоследствие е била отменена като незаконна, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство /т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ВКС/.

В конкретния случай с Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС - Варна г-н Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.  С постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по дознание № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна /преобразувано в последствие в ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна/ е изменена мярката за неотклонение на Е.Г. от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 100 лева, тъй като съобразно чл. 152, ал. 3 от НПК /отм./ в редакцията му към момента на налагането й, тази мярка за неотклонение в предварителното производство не може да продължи повече от една година. Следователно, отмяната не е имала за основание незаконност на мярката, а е била с цел избягване на такава незаконосъобразност. Искът по отношение на тази мярка е неоснователен. Ако беше основателен, би бил и погасен по давност, доколкото от освобождаването на г-н Г. от ареста през м. декември 1999 г. – 375 дни след задържането му под стража на 05.12.1998 г. с влязло в сила постановление, с което се отменя наложената му мярка, до предявяване на претенцията на 29.11.2013 год. са изминали повече от пет години. По отношение на точната дата на влизане в сила на актът, с който е отменена мярката за неотклонение, от справка, издадена от Началника на Варненския затвор, приложена към досъдебното производство /лист 201/, се установява, че Е.Г. е бил освободен от затвора на 17.12.1999 г. след внасяне на паричната гаранция, определена с постановление от 09.12.1999 г. на ВРП. Т.е към датата 17.12.1999 г. постановлението на ВРП е влязло в законна сила, като петгодишния срок за предявяване на вземането по претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от  ЗОДОВ е изтекъл още на 17.12.2004 г. – чл. 110 от ЗЗД.

ПО ВТОРИЯ ИСК, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да бъде уважен той, следваше да се установят следните предпоставки за отговорността на Държавата за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано: 1. незаконно повдигнато и поддържано обвинение в някоя от посочените хипотези; 2. настъпили вреди от вида, посочен в исковата молба; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

В настоящия случай твърденията на г-н Г. са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано обвинение за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, завършило с постановление за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК – недоказаност деянията да са извършени от Е.Г.. Това твърдение е безспорно доказано, видно от постановление за прекратяване на ДП № 13452005 г. по описа на ІV РПУ при ОД на МВР – Варна на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК – недоказаност на обвинението. Доколкото невъзможността да се докаже авторството на извършено деяние е проблем на качеството на наказателното преследване, Държавата отговаря за вреди, причинени от такова наказателно преследване. В случая е налице хипотезата „деянието не е извършено от дееца” на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В рамките на тази хипотеза следва да се вземе предвид и търпенето на мярка за неотклонение „задържане под стража от г-н Г. в продължение на една година. Накателното преследване е продължило общо 10 години, като за част от деянията г-н Г. се е признал за виновен.

Съобразно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – т.е. причинно-следствената връзка между вредите и наказателното преследване следва да е пряка.

По отношение на претърпяването на неимуществени вреди от г-н Г. по делото са събрани гласни доказателства, показанията на св. К. К., с която г-н Г. е поддържал интимни отношения още преди задържането му под стража. Според тези показания, обсъдени и по-горе, изтърпяването на едногодишната мярка за неотклонение е променила характера на г-н Г. в негативна посока, като той „натрупал агресия”, довело е до пълно побеляване на косата му, значително намаляване на телесното тегло, ограничаване на приятелския му кръг, трудности при намиране на работа.

Тези показания, обаче, следва да се ценят наред с останалите доказателства по делото, а именно, че г-н Г. си е признал извършените от него деяния при първоначалното повдигане на обвинение, както и че впоследствие по НОХД № 3459/2004 г. по описа на ВРС е осъден за деяние, извършено на 23/26.06.2002 г. в гр. Варна, м. „Ваялар”, на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – кражба чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, като му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Това деяние е извършено в хода на самото наказателно преследване, от което г-н Г. твърди, че е претърпял вреди. Това изключва и всякакви твърдения за уронване на доброто име и репутация в обществото.

Изводите за претърпените вреди следва да се направят в две насоки: от една страна, твърдяните болки и страдания не са оставили у г-н Г. трайни следи нито в здравето, нито в психиката му, нито в начина му на живот, след като той отново е бил в състояние да извърши престъпление в хода на самото наказателно преследване. От 2002 год. нататък всички твърдения за неудобствата от водено срещу г-н Г. наказателно производство следва да се свържат със законното наказателно преследване срещу него, приключило и с влязла в сила присъда. От друга страна, г-н г. тежко е понесъл задържането по стража за една година, но то е резултат и на направените от него самопризнания, че действително е извършил част от деянията, за които му е повдигнато обвинение, което той не е отрекъл и пред настоящия съд. Т.е. г-н г. е съпричинил с незаконно извършени актове всички действия на Прокуратурата, от които твърди да е претърпял вреди.

Преценявайки тези фактори и ценейки показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че са налице неприятни вредни изживявания у г-н г., които са в пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата в по-малък от твърдяния интензитет и за по-кратък срок, както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца и въззиваем в процеса на тези вреди поне в размер на 80%, което следва да се съобрази на осн. чл. 4 ЗОДОВ.

Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че сумата от 1750 лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 30 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По отношение на обезщетението за забава върху тази сума, то се дължи от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. При липса на доказателства за друга дата делото обаче не се събраха категорични доказателства постановление от 27.11.2008 г. на ВРП да е  връчено на ищеца. Представена е справка от Прокуратурата на РБ, че постановлението, с което се прекратява наказателното производство спрямо Г., е било изпратено с обикновено писмо по пощата, за което няма данни кога и дали е получено. В исковата си молба, депозирана по пощата на 27.11.2013 г. пред СГС, г-н Г. е заявил, че постановлението е влязло в сила. Т.е., поради липса на други данни, искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, считано от 27.11.2013 г., като за периода от 27.11.2008 г. до 26.11.2013 г. той е неоснователен.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски за въззивната инстанция не се дължат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 418/10.03.15 г., постановено по гр.д. № 2905/14 г. на ВОС, САМО В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от Е.Й.Г. ЕГН **********,***, искове срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в причинени страдания, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство ДП №1347/2005 год. по описа на РПУ при ОД на МВР – Варна е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 год. до окончателното изплащане на главницата за разликата от 1750 лв. до претендираните 30000 лв. от главницата и съответната част от обезщетението за забава за периода 27.11.2008 до 26.11.2013 год.; както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на 37500 лв. за неимуществени вреди от мярката за неотклонение „задържане под стража”, считано от 05.12.1998 год., която е отменена с постановление от преобразувано в ДП 1347/2005 год. по описа на ІV РПУ Варна, ведно с обезщетение за забава; и в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: