ОПРЕДЕЛЕНИЕ 345

гр. Варна, 26.05.2016г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

          МАРИЯ МАРИНОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 278/16г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Е.П.Т. ***, подадена чрез адв. Г. Д. *** срещу определение204/23.03.2016г., постановено по в. гр. д. 148/2016г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е прекратено производството по делото поради просрочие на подадената жалба. В жалбата пред настоящата инстанция се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като жалбата до ОС-Добрич е входирана при ЧСИ действително на 17.02.16г., но същата е била подадена на 15.02.16г. – в рамките на предвидения по чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, започнал да тече от момента на получаване от Т. на съобщението за насрочената публична продан, което е станало на 06.02.16г. ЧСИ не е приложил плика и разписката, с които е пристигнала жалбата, но в копието на изпълнителното дело на л. 617 е приложена такава разписка, удостоверяваща датата на изпращане на жалбата /писмо с обратна разписка с № 20015821 чрез куриерска служба „TPOST” ООД, който пощенски оператор е лицензиран да извършва дейностите по чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПУ/. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателите П.К.С. и В.Д.С. чрез адв. В. К. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и подаването на частната жалба цели единствено и само забавянето на насрочването на нова публична продан. Претендира се определението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и частично основателна поради следното:

Изпълнителното производство е започнало по молба от 05.07.05г. на К. Л. С. против А. И. Т. с представен пред ДСИ при РС-Добрич изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 910/02г. на ДОС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 18 500 щ.д. по договор за заем, сумата от 13620 щ.д. – мораторна лихва върху горната сума, ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.02г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2800лв. – разноски по делото. Било е образувано изп.д. № 2222/05г. на СИС при ДРС, което по молба на взискателя и на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ е изпратено за продължаване от ЧСИ С. С., рег. № 739 на КЧСИ с район на действие – ДОС и е продължило под № 292/06г., а след нова молба на взискателя и на същото посочено основание – делото е продължено от ЧСИ Н. Ж., рег. № 811 на КЧСИ, район на действие – ДОС, под № 265/07г.

На 13.11.09г. е влязло в сила решението по гр.д. № 877/05г. на ДРС, с което е била прогласена нищожността на сключения между А. и Е. Т. от една страна и К. С. по време на брака му с В.С. договор от 31.10.1997г. за продажба на ап. № 9, находящ се в гр. Добрич, ул. „Сан Стефано”, № 10, вх. Б, ет. 5, поради противоречие на закона – чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен предявения от С. против Т. ревандикационен иск за предаване владението върху посочения апартамент /л. 230-231/. По тази причина взискателят Ставрев с молба от 27.11.09г. е отправил искане принудителното изпълнение да се насочи върху този апартамент /л. 229/.

На 21.05.2010г. е починал взискателят С. и като взискатели са конституирани на 25.11.2011г. неговите правоприемници – наследниците му по закон – преживялата съпруга В.С. и дъщеря му П.С. /л. 311 и 291/. Последните чрез процесуален представител с молба от 25.02.13г. са представили копие на НА № 164, т. ІV, дело № 1754/09.04.1997г. на нотариус при РС-Добрич, с който длъжникът А. Т. е признат за собственик на описания по-горе ап. № 9, придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот в гр. Добрич, като общата стойност на имота е 1 101 077 лв., която е покрита от приспадащите се суми срещу отчуждения имот, собствени средства и разрешен заем от ДСК-Добрич в размер на 15 000лв. Отправено е искане от взискателите да се насочи изпълнението върху ½ ид.ч. от ап. № 9 /л. 415-417/. С постановление от 08.04.2013г. ЧСИ е постановил налагането на възбрана върху целия ап. № 9, а възбраната е вписана на 09.04.13г. в СВ-Добрич /л. 440/.

А. и Е. Т. са сключили граждански брак на 19.08.1984г., който е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с решение от 10.11.2005г. по гр.д. № 259/2005г. на РС-Добрич /л. 425-426/. На 03.12.09г. А. Т. е продал на бившата си съпруга Е.П.Т. собствената си ½ ид.ч. от ап. № 9 /л. 616/. С решение по гр.д. № 685/12г. на ОС-Добрич, влязло в сила на 15.01.2015г., е обявен за относително недействителен спрямо В.С. и П.С. договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от ап. № 9, сключен между А. Т. и Е.Т. на 03.12.09г., на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД /л. 445-455/. Въз основа на решението по посочено дело на ДОС е издаден и изпълнителен лист на 05.02.15г. в полза на В.С. за осъждането на А. Т. да й заплати сумата от 568.75лв., в полза на В.С. за осъждането на Е.Т. да й заплати сумата от 568.75лв.; в полза на П.С. за осъждането на А. Т. да й заплати сумата от 568.75лв., в полза на П.С. за осъждането на Е.Т. да й заплати сумата от 568.75лв. /А. Т.. дължи на С. общо 1137.50лв. и Е.Т. дължи на С. общо 1137.50лв./ - л. 444. Този изпълнителен лист е представен с молба от 09.02.15г. от представителя на взискателките С. с отправено искане да се събере сумата от общо 2275лв. от длъжника А. И. Т. – л. 442. ЧСИ е приел, че е сезиран с молба за предприемане на изпълнителни действия срещу Е.Т. и в тази връзка е изискал от ТД на НАП-Добрич информация за банковите й сметки, за декларирани МПС и недвижими имоти, за наличието на публичните й задължения и за данни за трудовите й правоотношения /л. 498-500/. На 27.08.15г. е изпратена и ПДИ до Е.Т. в качеството й на длъжник, в която същата е уведомена за дълга си към С. в размер на общо 1224.25лв. и за наложената възбрана върху ап. № 9, както и за насрочен опис на същия за дата 06.10.15г. Поканата е получена от Т. на 29.08.15г. /л. 501/.

С молба от 05.10.15г. Е.Т. е посочила, че жилището й – ап. № 9 е несеквестируемо. Освен това е представила доказателства за внесена по сметка на ЧСИ сума от 1224.25лв., посочена в ПДИ, както и удостоверение от ТД на НАП-Добрич за липсата на публични задължения. Отправено е искане да не се извършва опис на жилището й, както и изпълнението против нея да бъде прекратено /л. 533-535/. На 06.10.15г. пък длъжникът А.. Т. е направил писмено изявление, че не владее ап. № 9 и не може да осигури достъп за осъществяване на описа.

Независимо от горните изявления, ЧСИ е извършил на 06.10.15г. /продължил на 07.10.15г./ опис на ап. № 9, като достъпът до жилището е бил осигурен от лицето Р. С. С., а достъпа до мазата е бил осигурен с помощта на ключар /л. 538-541/. Посочено е, че длъжниците не присъстват на описа и не е назначен пазач. С молба от 23.10.15г. взискателите са отправили искане до ЧСИ за насрочване на публична продан на целия ап. № 9. С разпореждане от 04.02.16г. ЧСИ Н. Ж. е насрочил публична продан на този ап. № 9 за периода от 17.02.16г. до 17.03.16г. при начална цена от 51 600лв., за събиране на задълженията от длъжниците А. Т. и Е.Т.. Последната е получила съобщението за насрочване на публичната продан в качеството си на длъжник на 06.02.16г. /л. 592/. На 12.02.16г. упълномощената от Е.Т. адв. Г. Д. е поискала снабдяването с преписи от документи по изпълнителното дело. На 17.02.16г. е входирана при ЧСИ подадената от Е.Т. чрез адв. Д. *** против действията на ЧСИ Н Ж., изразяващи се в насрочване на публична продан на ап. № 9. На л. 617 от изпълнителното дело, непосредствено след приложенията, описани в жалбата, е приложено и копие от товарителница, издадена от „Тип топ куриер” АД /с търговско наименование „ТPOST”/, с № 20015821 с дата на подаване 15.02.16г. от адв. Г. Д. и получател ЧСИ Н. Ж. с отбелязване на получаване на пратката на 17.02.16г. от Ж..

След получаване на удостоверение за данъчната оценка на имота от Община Добрич /в която като собственици на ап. № 9 са вписани А. Т. и Е.Т./ и съобразявайки нормата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, ЧСИ е постановил на 19.02.16г. спирането на насрочената за имота публична продан /л. 628/.

С молба от 23.02.16г. Е.Т. чрез адв. Г. Д. е посочила, че е превела по електронен път по банкова сметка ***.43лв., за която устно са били уведомени, че е пропусната да бъде посочена в ПДИ като дължима. Поради окончателното погасяване на дълга на Е.Т. е отправено искане да се приключи изпълнението по отношение на нея /л. 636 и 643/. С постановление от 23.02.16г. ЧСИ Ж. е постановил, че „приключва” производството по изпълнителното дело „само и единствено по отношение на Е.Т.” /л. 648/. Постановлението е връчено на взискателите на 03.03.16г., а на Е.Т. на 24.02.16г. и няма данни да е било обжалвано.

В регистрираната на 17.02.16г. жалба на Е.Т. същата е изложила, че обжалва насрочването на публична продан на ап. 9 /абзаца на б. „а” на първата страница от жалбата е задраскан, поради което и не следва да се приема, че се обжалва насочването на изпълнението и против имот в с. Коларци, обл. Добрич/, за което е уведомена на 06.02.16г., поради насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Като мотиви са изложени на първо място, че Е.Т. не е длъжник по това изпълнително дело – тъй като взискателите не са искали насочване на изпълнението против нея, а против Атанас Тончев за сумата от 2275лв.; освен това нормите на чл. 456 и сл. от ГПК предвиждат възможност за конституиране на други кредитори, а не и на други длъжници; и тъй като на 06.10.15г. е заплатила посочената в ПДИ сума, а на 12.02.16г. е уведомена устно за дължима сума от още 46.43лв. поради неправилно изчисление на дължимите суми в ПДИ /което е незначителна сума спрямо стойността на ап. № 9/. На второ място е насочено изпълнението срещу ½ от имот, представляващ единствено жилище на жалбоподателката. На трето място е посочено, че действията на ЧСИ по насрочване на публичната продан са незаконосъобразни и се обжалват от Т. и в качеството й на трето лица на осн. чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като много преди датата на налагане на възбраната /09.04.13г./ и до момента на жалбата, тя владее процесния недвижим имот. В тази връзка са наведени твърдения и приведени аргументи за придобиване на ап. № 9 през 1997г. в режим на СИО между А. и Е. Т.. На четвърто място е посочено, че ако се приеме, че А.Т. е бил собственик на целия ап. № 9 към 09.04.1997г., то тогава се поддържа, че Е.Т. е придобила собствеността върху целия имот по давност, начиная от 10.11.2005г. Претендирано е насрочената публична продан да бъде отменена за притежаваната от Т. ½ ид.ч. от ап. № 9. Отправено е и искане за спиране на изпълнението до произнасянето по жалбата.

Настоящият състав намира, че следва да бъдат взети предвид настъпилите след подаването на жалбата факти – прекратяването /приключването/ на изпълнителното производство против Е.Т. в качеството й на длъжник, поради плащане на дължимата сума, което е станало с постановлението от 23.02.16г. Поради тази причина и Е.Т. няма правата на длъжник, включващи и правото на жалба срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнението по отношение на имот, който длъжникът счита за несеквестируем /чл. 435, ал. 2 от ГПК/. Прекратяването на производството от ДОС по жалбата на Т., имаща за предмет обжалването на насрочването на публичната продан с мотивите, извлечени от нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, е законосъобразно на това основание /а не поради просрочие на жалбата, каквото не е е налице, имайки предвид подаването й чрез куриер на 15.02.16г. в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК/. Обжалваното определение в тази му част, макар и по други съображения следва да се потвърди.

Същевременно обаче в жалбата си Е.Т. е посочила, че същата владее ап. № 9 отпреди и към датата на налагане на възбраната на 09.04.13г. и е собственик на ½ ид.ч. от изнесения на публична продан в цялост недвижим имот. Налице е в тази част жалба, подадена от Т. в качеството й на трето лице, имаща за предмет действията по насрочване на публичната продан, чиито оплаквания са свързани с претенции за собственост върху ½ ид.ч. от имота /евентуално върху целия имот въз основа на придобивна давност/ към момента на налагане на възбраната и поради това попадат в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК /тя вече няма качеството на длъжник и не е съпруга на длъжника по изпълнението/. Срока за подаване на тази жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК тече от момента на узнаването от това трето лице за съответното действие на СИ, с което се насочва изпълнението върху тези вещи /и това е всяко действие от постановяването на възбраната до издаването на възлагателното постановление/. Тъй като Т. не е била уведомявана за насрочването на публичната продан в качеството й на трето лице, то и жалбата й следва да се приеме за подадена в срок.

Определението на ДОС за прекратяване на производството, образувано по жалбата на Т. в тази й част, следва да се отмени и делото да се върне за разглеждането й по същество, включително и с предварително произнасяне по искането за спиране на изпълнението на осн. чл. 438 от ГПК.

Освен това следва да се съобрази от ДОС и нормата на чл. 437, ал. 2 от ГПК при разглеждането на жалбата от Е.Т., подадена в качеството й на трето лице.

С оглед резултата от настоящото произнасяне, то обжалваното определение, допълнено с определение № 237/06.04.16г. в частта за разноските, следва да се отмени в частта на присъдената в полза на взискателите сума над 100лв. до присъдените общо 200лв. като разноски по делото пред ДОС /независимо от липсата на нарочно обжалване на допълнителното определение/.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно на уважената част от частната й жалба – половината от общо направените разноски от 165лв. /ДТ за обжалване в размер на 15лв. и заплатен адвокатски хонорар от 150лв./ - сума в размер на 82.50лв., които ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата – половината от общо заплатения хонорар на адвоката от 200лв. – сума в размер на 100лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение 204/23.03.2016г., постановено по в. гр. д. 148/2016г. по описа на Окръжен съд-Добрич, В ЧАСТТА с която е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 897/17.02.16г., подадена от Е.П.Т., ЕГН ********** *** в качеството й на трето лице, имаща за предмет действията на ЧСИ Н. Ж., рег. № 811 на КЧСИ по изп.д. № 20078110400265, изразяващи се в насрочване на публичната продан на недвижим имот с разпореждане от 04.02.16г., представляващ ап. № 9, находящ се в гр. Добрич, ул. „Сан Стефано”, № 10, вх. Б, ет. 5, с оплаквания, че тя е собственик върху ½ ид.ч. от имота /евентуално върху целия имот въз основа на придобивна давност/ и владее имота към деня на налагане на възбраната, на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, и ВРЪЩА делото на ОС-Добрич за разглеждане на жалбата в тази й част по същество.

ОТМЕНЯ определение № 237/06.04.16г., с което е допълнено определение 204/23.03.2016г. в частта за разноските, постановени по в. гр. д. 148/2016г. по описа на Окръжен съд-Добрич, В ЧАСТТА, с която Е.П.Т. е осъдена да заплати на П.К.С.-В. и В.Д.С. сума, представляваща разликата над 100лв. до присъдената сума от общо 200лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение 204/23.03.2016г., постановено по в. гр. д. 148/2016г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е прекратено производството по делото по останалата част на релевираните оплаквания в жалба вх. № 897/17.02.16г., подадена от Е.П.Т., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА П.К.С.-В., ЕГН ********** и В.Д.С., ЕГН ********** *** да заплатят на Е.П.Т., ЕГН ********** *** сумата от 82.50 /осемдесет и два лева и петдесет ст./лв., съставляващи разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на П.К.С.-В., ЕГН ********** и В.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/лв., съставляващи разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: