Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

113/13.07.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.06.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 278/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от ЕТ „М.-М.П.“ със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.“България“ № 29, вх.А, представлявано от собственика М.Р.П. чрез процесуалния му представител адв. Н.Б. *** срещу решение № 254/28.02.2017 год по гр.д. № 1807/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е отхвърлен иска, предявен като частичен за сумата 60 000 лв от общ размер 266 402 лв, претендирана по реда на чл. 441 от ГПК на осн. чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ С.К.-Д. по изп.д. № 20127180403338, изразяващи се в несвоевременно наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника „Сити център“ ЕООД, незаконосъобразно назначаване на управителя на длъжника – А. Н. Б. за пазач на движимите вещи, описани на 19.10.2012 в помещения на МОЛ „Варна Тауърс“ и незаконосъобразно задължаване на пазача на движимите вещи – М.Р.П. да ги предаде на третото лице Радка Георгиева Николова с протокол от 14.01.2014 год на ЧСИ. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният частичен иск бъде уважен, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от С.Д.К.-Д.чрез процесуалния й представител адв. К.Г.Б. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението, като претендира разноски за настоящата инстанция. Подробно са изложени доводи по всяко от оплакванията във въззивната жалба.

Подаден е отговор и от подпомагащата страна – „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б.Д., съдържащо доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба от С.Д.К.-Д. чрез процесуалния й представител адв. К.Г.Б. *** срещу определение № 1044/13.04.2017 год, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.№ 7260/13.03.2017 год за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи, че разноските следва да бъдат определени въз основа пълния размер на вземането, а не върху претендираната част от него. Частният жалбоподател е посочил съдебна практика в подкрепа на тезата му. Поради това моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което му бъдат присъдени разноски в пълния размер.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което сапроцесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:

Имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, се ангажира по реда на чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Разпоредбата на чл.441 ГПК също предвижда, че ЧСИ отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. С постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС (Решение №264/ 08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г., ІV г.о., Решение №139/31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г., ІV г.о., Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г., ІІІ г.о. и др.) е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74,ал.1 ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изискванията на процесуалния закон. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

Прилагайки горните разсъждения към подлежащия на разглеждане казус, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, изчерпателно е проследил хронологията на извършените действия от ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител. Действително, от подаване на молбата за образуване на изпълнително производство до налагането на възбрана върху недвижимите имоти са изминали две седмици, през които обаче съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на справки от съответните служби по вписванията, респ. от кадастъра и имотния регистър. Този срок е разумен, както е отбелязал и първоинстанционният съд. Действията, предхождащи налагането на възбраните, са предприети законосъобразно, по силата на изрично възлагане от страна на взискателя още с молбата му за образуване на изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е овластен да извършва такива проверки по силата на чл. 426 ал.4 от ГПК, респ. чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ, когато е изрично натоварен за това от взискателя (квазимандат). Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ има обаче много по-широко съдържание и значение за процеса. Тя позволява на частния съдебен изпълнител дори сам да поеме инициативата за проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника. Тази разпоредба се намира във връзка с чл. 16 ЗЧСИ, който дава на частния съдебен изпълнител право на достъп в съдебните и административните служби и при други лица, които водят регистри за имущество и от които могат да бъдат набавени данни за имущественото състояние на длъжника. Времето, необходимо за тези проверки може да бъде различно в зависимост а броя и местонахождението на отделните имущества. В случая е установено наличието на множество недвижими имоти, намиращи се в гр.Варна, за идентифицирането на които посоченият двуседмичен срок не е прекомерен.

Но следва да се изтъкне още, че налагането на възбрани върху недвижимите имоти, в които са се намирали движимите вещи, по никакъв начин не се отразява на принудителното изпълнение върху тях. То се осъществява по реда на глава четиридесет и втора от ГПК, който в случая е бил спазен. До длъжника е била изпратена призовка за доброволно изпълнение с посочване деня, в който съдебният изпълнител ще пристъпи към опис и оценка на движимите вещи. От данните по делото е установено, че въпреки положените усилия длъжникът – търговско дружество, не е бил намерен на адреса, посочен в търговския регистър, поради което връчването се счита редовно на осн. чл. 50 ГПК. С оглед горното описът, проведен на 19.10.2012 год на движими вещи, намиращи се в търговските обекти на длъжника, е извършен законосъобразно. Назначаването на длъжника за пазач не противоречи на разпоредбата на чл. 469 от ГПК, въпреки неговото отсъствие по време на описа, за който е бил редовно уведомен. Преценката на съдебния изпълнител е била мотивирана от обстоятелството, че помещенията, в които са намерени движимите вещи са представлявали действащи търговски обекти и възлагането функциите на пазач върху длъжника е било обосновано. Продажбата на част от недвижимите имоти и преместването на описаните и запорирани движими вещи са действия на длъжника, които не го освобождават от вмененото му задължение като пазач. Ако от това са последвали вреди за взискателя, причина са недобросъвестните действия на длъжника, изразяващи се в неизпълнение на задълженията му като пазач, уредени в чл. 471 от ГПК. Те обаче не са във връзка и не са последица от действията на съдебния изпълнител. В качеството му на пазач, длъжникът е бил длъжен да се грижи за наличността и опазване на вещите в тяхната цялост и в състоянието им към деня на описа. Неоснователно е оплакването на въззивника, че назначаването на длъжника за пазач е неправомерно поради отсъствието му в деня на описа, респ. нередовното му уведомяване. Напротив, както беше вече изтъкнато, съобщението е било връчено редовно по реда на чл. 50 от ГПК, а предаването на вещите срещу подпис на пазача е изискване само в хипотезата на чл. 470 от ГПК, а именно – когато пазенето се възлага на лице, различно от длъжника в случай, че той откаже.

На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че междувременно срещу длъжника е образувано производство по несъстоятелност, в което ищецът е предявил вземанията си и те са включени в списъка на приетите от синдика вземания. Това означава, че той ще получи удовлетворение в рамките на това производство, а следователно и не е претърпял твърдените вреди.

 В заключение, ищецът не е доказал наличието на противоправно действие, което той сочи в исковата си молба, като причина за вредите. За да бъде едно деяние или поведение противоправно вредите трябва да са били причинени поради нарушена правна разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. В случая са налице актове и действия на съдебния изпълнител, които са част от регламентирана дейност по изпълнението и същите не могат да се квалифицират като противоправни, респ. да бъдат основание за заплащане на обезщетение.

По изложените мотиви постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба на С.Д.К.-Д. срещу определение № 1044/13.04.2017 год, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Искът, предмет на делото, е предявен като частичен. За разлика от иска, с който се търси защита за целия размер на вземането, с частичния иск тази защита е ограничена до претендираната част от него. Поради това цената на иска е равна на предявения частичен размер, респ. върху него се определят както дължимата от ищеца държавна такса, така и всички останали разноски по делото, включително и възнагражденията за адвокатска защита. Ето защо правилно първоинстанционният съд е изложил в мотивите на постановеното решение, че въз основа материалния интерес по частичния иск и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, е редуцирал същото до размер на 3000 лв. Не е налице основание за изменение на решението в тази му част по изложените по-горе мотиви, поради което определението е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна С. Д. К.-Д. следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 2796 лв съгласно представения списък, подкрепен с доказателства за плащането – фактура № 115/16.06.2017 год. Насрещната страна не е възразила за прекомерност на разноските.

На подпомагащата страна „Застрахователно акционерно дружество  Армеец“ ЕАД не се присъждат разноски на осн. чл. 78 ал.10 от ГПК.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 254/28.02.2017 год по гр.д. № 1807/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1044/13.04.2017 год, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.№ 7260/13.03.2017 год за изменение на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА ЕТ „М.-М.П.“ (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“България“ № 29 вх.А, с ЕИК 040003901, със законен представител М.Р.П., да заплати на С. Д.К.-Д. с ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция в размер на 2796 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)