Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

112/25.10.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.09.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 278/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Х.Н.М. чрез процесуалния му представител адвн. М.Т. *** срещу решение № 279/05.03.2019 год по гр.д. № 896/2018 год на ОС Варна, 9 състав, с което е отхвърлен предявения срещу В.Ж.Ж. частичен иск за сумата 100 000 лв, представляваща част от цялото вземане в размер на 251 448,81 лв с правно осн. чл.155 ал.1 от ЗЗД. В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълноти на доклада по чл. 146 от ГПК, а именно: не е разпределена доказателствената тежест, липсват указания за кои от твърдяните факти страните не сочат доказателства, както и в недопускане на поискани от ищеца доказателства във връзка с разкриване на банкова тайна по отношение банковите сметки на ответника с цел изясняване на отношенията между страните във връзка с осъществявана от тях борсова търговия с ценни книжа. Въззивникът е посочил също, че в нарушение на чл. 164 от ГПК съдът е допуснал гласни доказателства за установяване на твърдяна от ответника симулация, при липса на начало на писмено доказателство, както и поради преклуция на възражението за недействителност на сделките. С оглед горното в жалбата се съдържат искания въззивният съд да даде указания на страните да посочат относими доказателства поради непълнота на доклада на първоинстанционния съд, както и да бъдат уважени всички недопуснати доказателствени искания на ищеца. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен и му бъдат присъдени всички направени разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от В.Ж.Ж. чрез процесуалния му представител адв. П.Г. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен в размер на 100 000 лв като част от общо дължимата сума в размер на 251 448,81 лв, която съставлява размера на погасените задължения на ответника чрез разпределение на суми, получени от извършена публична продан на имот, собственост на ищеца, ипотекиран от ответника като обезпечение на договор за кредит.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По силата на договор за покупко-продажба, сключен между страните под формата на нот.акт № 67/30.03.2005 год ответникът придобил процесния имот срещу покупна цена в размер на 250 000 лв, платима чрез банков кредит. За обезпечаване на вземането на банката върху имота е вписана законна ипотека. Впоследствие имотът е върнат в патримониума на ищеца чрез договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 164/14.09.2007 год. След поредица от сделки, сключени между ищеца и представляваното от него дружество „Ескейп инвест“ ЕООД в периода 2011-2012 год имотът в крайна сметка отново е собственост на ищеца. Междувременно банката-кредитор пристъпила към принудително изпълнение срещу ответника чрез изнасяне на публична продан на ипотекирания имот. В изготвения протокол за разпределение съдебният изпълнител неправилно е посочил, че към датата на търга имотът е собственост на „Ескейп инвест“ ЕООД.

Това обстоятелство обаче е без значение за преценката кое е лицето, претърпяло принудително изпълнение по смисъла на чл. 155 ал.1 от ЗЗД.

С влизане в сила на постановлението за възлагане и извършеното разпределение на получените суми, взискателят се счита удовлетворен за вземането си в размера, посочен в протокола за разпределение. Въпреки, че според данните по изпълнителното дело като собственик на имота е посочен „Ескейп инвест“ ЕООД, действителният собственик, който е претърпял изпълнението е ищецът в качеството му на физическо лице. С погасяването на чуждия дълг е завършен и фактическият състав на законната суброгация по чл.155 от ЗЗД като вид частно правоприемство, чиито правни последици се проявяват еx lеgе. Осъществената публична продан, съпроводена с разпределение на получените суми е равносилна на плащане на чуждото задължение, защото има същия погасителен ефект по отношение на взискателя.

Разпоредбата на чл. 155 ал.1 от ЗЗД урежда законно частно правоприемство и признава интереса на собственика на ипотекиран в обезпечение на чужд дълг имот, като го освобождава от тежестта да доказва своя интерес от иска. За разлика от общата хипотеза на чл. 74 от ЗЗД, тук правният интерес винаги е налице.

В решение № 61 по т.д.№ 678/2011г. на 2 т.о. на ВКС е обобщено, че плащането на обезпеченото с ипотека задължение е достатъчно за суброгирането на собственика на ипотекирания имот в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.155,ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД. Суброгацията настъпва в полза на солвента по силата на закона, а в настоящия казус лицето, претърпяло изпълнение за чужд дълг е именно ищецът, защото той е бил действителния собственик на имота към момента на провеждане на публичната продан.

Поради това неправилен е изводът на съда, че легитимиран да води иска по чл. 155 ал.1 от ЗЗД е „Ескейп инвест“ ЕООД, заради това, че дружеството е било вписано от съдебния изпълнител като ипотекарен длъжник.

Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за прихващане със суми, платени от него на ищеца по представените извлечения за банкови преводи. Не е установено по делото основанието за тези плащания, а твърдението, че сумите са предоставени на ищеца за покриване на задълженията на ответника по договора за банков кредит е недоказано. То е лишено и от правна логика, защото кредитор по този договор е банката и ответникът е дължал плащане на нея, а не на ищеца. Наличието на мандатни отношения между страните не е установено по делото с надлежни доказателствени средства.

Твърдения за персонална симулация на договора за банков кредит, действителен длъжник по който бил ищецът, са въведени едва в съдебното заседание на 17.01.2019 год – трето по ред, поради което попадат под забраната на чл. 133 от ГПК.

 Второто възражение в депозирания отговор на исковата молба е, че ищецът е получил покупната цена по договора за покупко-продажба от 14.09.2007 год, действайки като пълномощник и не се е отчел пред ответника в качеството му на продавач по сделката. В тази връзка е формулирана покана до ищеца да заплати сумата по договора в размер на 250 000 лв, която не може да се разглежда като възражение за прихващане поради липса на изрично изявление в този смисъл.

Наличието на други отношения между страните във връзка със сделки на фондовата борса, каквито твърдения има по делото, е неотносимо към предмета на спора.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 155 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до предявения размер от 100 000 лв, предявен като частичен от 251 448,81 лв, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, а искът - уважен.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото в размер на 14 000 лв за двете инстанции съгласно представените списъци на разноските, подкрепени с доказателства за тяхното извършване. В тази сума се включват заплатени държавни такси по първоинстанционното и въззивно производство, както и възнаграждения за един адвокат, които не са оспорени поради прекомерност.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 279/05.03.2019 год по гр.д. № 896/2018 год на ОС Варна, 9 състав и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА В.Ж.Ж. с ЕГН ********** да заплати на Х.Н.М. с ЕГН ********** сумата 100 000 лв, претендирана като част от общо задължение в размер на 251 448,81 лв, представляваща размера на погасените задължения на ответника по договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, обезпечен със законна ипотека, вписана на 30.03.2005 год с акт № 201, том І, вх.рег. № 6753, при разпределение на получени суми от публична продан по изп.д. № 201280840003880 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 на КЧСИ, на ипотекирания недвижим имот, собственост на ищеца, с идентификатор 10135.4027.** с площ от 3000 кв.м., включен в  поземлен имот 10135.4027.** с обща площ от 9 318 кв.м. в гр.Варна, местност „Атанас Тарла“, на осн. чл. 155 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска – 24.04.2018 год до окончателното й изплащане, както и разноските до делото в размер на 14000 лв за двете инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)