ОПРЕДЕЛЕНИЕ 350

гр. Варна, 21.06.2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 279/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на В.С.Д.,***, против определение765/27.03.18г., постановено по в.гр.д. № 575/2018г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателя в качеството му на длъжник по изп.д. № 20158070402211 по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. 807 в КЧСИ, с район на действие ВОС,  жалба вх. рег. 1403/01.02.2018г. по вх. регистър на ЧСИ и жалба вх. рег. 1588/06.02.2018г. по вх. регистър на ЧСИ (вх. № 3403/01.02.18г. по вх. регистър на ВОС), като недопустими и производството по делото, образувано по тези жалби е било прекратено. Счита се, че определението е пълно с неточности и изопачаване на твърдяното от жалбоподателя в предишните му жалби до ВОС. Сочи се, че тъй като жалбоподателят е в Затвора-Варна, на същия освен обжалваното определение по посоченото дело, никакви други материали не са му връчвани – нито отговора на жалбата му от насрещната страна, нито с мотивите на ЧСИ Н. Д.. Изтъква се, че окръжните съдии не са се запознали с исковата молба на „ОББ” АД, по която е образувано т.д. № 242/16г. на ВОС, тъй като същата е била насочена само срещу настоящия жалбоподател и същият е осъденото да заплаща суми на банката лице. Сочи се, че в решението по посоченото т.д. № 242/16г., съдът е постановил прекратяването на изпълнителното дело на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК; налице е осъждане на В.Д. да заплати суми на банката, а осъждане спрямо С. Н. няма. Поради това и се счита за недопустимо провеждането на каквито и да е изпълнителни действия от ЧСИ по посоченото изпълнително дело. Излага се становище, че извършилата плащания по това прекратено от съда изпълнително дело С. Н., в размер на около 5 000 лв., има правото да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу банката на осн. чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 от ГПК. Излага се, че самият Д. не е собственик на имота срещу който е насочено изпълнението, тъй като това е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 1865/15г. на ВОС. Поради това се обжалват действията на ЧСИ, насочени срещу имущество, което не е собственост на длъжника Д.. Счита се, че обжалваното определение на ВОС е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и прекратяване на изпълнителните действия на ЧСИ , насочени против имота.

            На жалбоподателят е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по делото и му е назначен за процесуален представител посочения от самия него адв. Вл. Й.. Въпреки връчването на книжата по делото на адв. Й., същият не е изразил допълнително становище по подадената частна жалба от В.Д.. 

            В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Обединена Българска Банка” АД, чрез адв. Я.Я. ***, чрез който същата е оспорена като недопустима и евентуално – като неоснователна. Счита се, че жалбата не съдържа предписаните от ГПК елементи, тъй като в нея не са изложени никакви указания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, както и не са изложени съображения за неговата неправилност. Освен това се счита, че изложените от Д. твърдения не са относими към оспорването на определението на ВОС, а и не отговарят на истината. Претендира се прекратяване на настоящото производство, а евентуално – отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

            Изпълнително дело № № 20158070402211 по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. 807 в КЧСИ, с район на действие ВОС  е образувано първоначално като изпълнително дело № 478/13г. на ЧСИ М. П., гр. Варна по молба от 21.11.13г. на „ОББ” АД против В.С.Д. и С. А.Н.. за солидарното заплащане на присъдени суми по изпълнителен лист от 31.10.13г., издаден по ч.гр.д. № 15417/13г. на ВРС въз основа на заповед за незабавно изпълнение – главница от 78 176.52 лв., договорна лихва от 9 219.14 лв. за периода от 02.08.12г. до 15.10.13г., наказателна лихва от 720.44 лв. за същия период и разноски от 540.30 лв. по Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека от 25.06.03г., изменен и допълнен с ДС от 22.11.04г. и от 20.02.12г., както и за сумата от 1 762.32 лв. разноски по заповедното производство. За обезпечение вземането на банката по посочения договор за кредит, подписан от съпрузите Д. /чиито брак е прекратен по-късно през 2006г./, е била вписана на 25.06.03г. законна ипотека върху закупения с договор за покупко-продажба от 25.06.03г. апартамент- мезонет № 10 в гр. Варна, ул. „Кавала”, № 42, на 4-5-ти етажи. Законната ипотека е била подновена на 19.06.13г. Изпълнението е било насочено против ипотекирания в полза на банката имот, върху който е била вписана и възбрана по изпълнителното дело на 18.12.13г. Изпращаните до длъжниците ПДИ са връщани в цялост и е предприета процедура по залепване на уведомления. Насрочваните от ЧСИ дати за извършване на опис на посочения по-горе имот не са осъществени.

            Междувременно В.Д. е бил задържан под стража на 28.01.14г. и от този момент не е на свобода, а понастоящем е в Затвора-Варна /така в молбата му на л. 177 от изпълнителното дело/.   

            На 02.04.15г. взискателят е отправил искане до ЧСИ да се спре извършването на изпълнителни действия против длъжника С. Н. и да не се извършва опис на ипотекирания имот. Причината е, че същата на 24.02.14г. е поела писмено пред банката задължението доброволно да погасява целия дълг чрез месечни вноски – така от молбата на Н. от 23.03.17г. до ЧСИ – л. 247-249 от изпълнителното дело.

            С молба на взискателя от 31.08.15г. е поискано възобновяване на изпълнителните действия – л. 142 от изпълнителното дело.

            С молба от 15.03.16г. С. Н. е уведомила ЧСИ, че е налице висящо гр.д. № 1865/15г. на ВОС което има за предмет имота, срещу който е насочено изпълнението по делото. Поради това е отправила искане да не се предприемат действия по отношение на този имот.

            С молба от 02.06.17г. /л. 274 от изпълнителното дело/ С. Н. е уведомила ЧСИ, че е налице влязло в сила решение на 21.03.17г. по т.д. № 242/16г. на ВОС, с което единствен осъден да заплаща суми в полза на банката е В.Д.. Видно от това решение, че предявеният от „ОББ” АД иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК /след подадено от В.Д. на 04.12.15г. възражение срещу заповедта/ за установяване на вземанията на банката, за които е била издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15417/13г. на ВРС, е отхвърлен. Отхвърлен е бил и евентуално предявения иск по чл. 422, ал. 1 от банката против Д. за установяване на вземанията на банката до размер само на 8 641.99 лв., представляващи неплатени падежирали към подаване на заевлянието по чл. 417 от ГПК от 17.10.13г. погасителни вноски по договора за кредит от 25.06.03г., съставляващи част от предявеното със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземане. Уважен е предявения от банката против Д. евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ за осъждането на последния въз основа на посочения договор за кредит от 25.06.03г. да заплати същата главница от 78 176.52 лв., както и договорна лихва от 2 151.66 лв. за периода от 02.08.12г. до 15.10.13г., както и разноски за подновяване вписването на ипотека в размер на 540.30 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.16г. до окончателното ѝ изплащане.

            На л. 283-285 от изп.д. е представено и копие на влязлото в сила на 09.05.16г. по гр.д. № 1865/15г. на ВОС, с което е е прието за установено по отношение на В.Д., че С. Н. е собственик на ½ ид.ч. от процесния мезонет № 10 в гр. Варна на ул. „Кавала”, № 42 (за която част Д. се е легитимирал като собственик по силата на презупцията за съвместен принос и прекратяване на брака), целият имот, придобит по възмезден начин по време на брака на страните, изцяло с лични средства на Ненкова, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 23, ал. 1 от СК.

            С молба от 07.12.17г. „ОББ” АД е поискало от ЧСИ по настоящото изпълнително дело № 2211/15г. на ЧСИ Н. Д. да бъде присъединена като взискател въз основа на издадения на 16.06.17г. изпълнителен лист по т.д. № 242/16г. на ВОС за присъдените в полза на банката суми, дължими от В. Д.. Поискано е насочване на изпълнението срещу ипотекирания в полза на банката мезонет № 10 като обезпечение по договора за кредит от 25.06.03г. Молбата е уважена – л. 297-299 от изпълнителното дело.

            Последвали са няколко насрочвания на описи на имота, които не са осъществени.

            По изпълнителното дело има подадени общо 7 молби и жалби от В.Д. – молба вх. № 31474/21.10.15г. по описа на ВОС /л. 169-171/, препратена на ЧСИ, молба вх. № 5099/23.11.15г. до ЧСИ /л. 178-179/; жалба вх. № 34739/20.11.15г. по описа на ВОС, препратена на ЧСИ; жалба вх. № 19 435/25.11.15г. по вх. регистър на Адм.С-Варна, препратена на ВОС, а последният я е препратил на ЧСИ; молба вх. № 1082/08.02.17г. на ЧСИ; молба вх. № 10 883/23.10.17г. на ЧСИ и молба вх. № 13 772/22.12.17г. на ЧСИ. Във всички тях Д. е навел оплаквания за процесуални нарушения по изпълнителното дело поради неуведомяването му за същото от ЧСИ, или поради липсата на съдебен акт за налагане на обезпечения върху всичките му имоти, или поради недопустимост на изпълнителното производство на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК с оглед посоченото в решението по т.д. № 242/16г. на ВОС; или поради насочването на изпълнението против ненадлежен длъжник – С. Н., или поради провеждането на изпълнителни действия за събиране на суми по изпълнителен лист, по който Д. вече не отговаря; или поради насочването на изпълнението по отношение на недвижим имот, който не принадлежи на Д.. Последната молба от 22.12.17г. /първа след изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК с ДВ, бр. 86/2017г./ не съдържа искане за прекратяване на изпълнителното дело, а само уведомяване на ЧСИ, че длъжникът Д. не живее в имота, за който е бил насрочен пореден опис, че не той е собственик на този имот, че на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК и с оглед влязлото в сила решение по т.д. № 242/16г. на ВОС изпълнителното производство срещу Д. е прекратено, че имотът не е отнет в полза на държавата, тъй като Д. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това е обобщено, че всякакви предприети от ЧСИ действия ще бъдат незаконни и длъжникът ще попита за това КЧСИ и Омбудсмана и ВОС.  

            По повод на насрочен опис на имота за 23.02.18г., за който жалбоподателят е бил уведомен на 26.01.18г., същият е депозирал жалба вх. № 1403/01.02.18г. по вх. регистър на ЧСИ /предмет на делото на ВОС/. В същата са наведени оплаквания, че изпълнителното дело срещу него следва да се прекрати на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК, както е прието и в решението по т.д. № 242/16г. на ВОС. Наведено е оплакване, че ЧСИ не може да пристъпва към принудително изпълнение против Д. въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 15417/13г. на ВРС, а само по изпълнителния лист, издаден по т.д. № 242/16г. на ВОС. Другото оплакване е, че имотът, срещу който е насочено изпълнението, не е собственост на Д., съобразно решението по гр.д. № 1865/15г. на ВОС.

            Едновременно с горната жалба, В.Д. е депозирал и жалба с вх. № 3403/01.02.18г. по вх. регистър на ВОС /препратена на ЧСИ и там е регистрирана с вх. № 1588/06.02.18г./ - също предмет на делото на ВОС, с която отново обжалва всички действия на ЧСИ Н. Д. по същото изпълнително дело. Отново се поддържа, че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК съобразно решението по т.д. № 242/16г. на ВОС и спрямо Д. може да се искат само сумите по изпълнителния лист, издаден по посоченото т.д. № 242/16г. Недопустимо се счита събирането на сумите по двата изпълнителни листа против Д. – позовава се и на полученото от ЧСИ съобщение за дължими от Д. към 12.12.17г. суми на банката, които не кореспондират с дължимите по изпълнителния лист от 16.06.17г.

            Настоящият състав на съда изцяло споделя становището, че действащият ГПК е предвидил изчерпателност на хипотезите, при които е налице допустимост на защитата на длъжника по изпълнителното производство чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 503, чл. 521, ал. 3 от ГПК.

                 Всичко гореизложено сочи, че и в двете жалби на В.Д. от 01.02.18г. няма наведени оплаквания, които да попадат в хипотезите на изчерпателно посочените основания за обжалване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Не може да се приеме от друга страна, че с продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ чрез насрочването на 09.01.18г. на нов опис за 23.02.18г. /след подадената на 22.12.17г. молба от Д./, всъщност е налице отказ на ЧСИ да спре или прекрати принудителното изпълнение, който подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Това е така, защото както беше посочено и по-горе, в писмото с вх. № 13772/22.12.17г. Д. не е отправял такива искания, а само се е позовавал на приетото от съда, че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК, че собственик на имота е друг и че той отговаря само за сумите, за които е осъден по т.д. № 242/16г. на ВОС, поради което и действията на ЧСИ ще бъдат незаконни.

            Поради това и подадените от Д. жалби от 01.02.18г. са били недопустими и законосъобразно ВОС ги е оставил без разглеждане.

            Предмет на настоящото дело не е определението на ВОС в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата на С. Н..

            Насрещната страна не е отправила искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да се присъждат по делото.

                Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение765/27.03.18г., постановено по в.гр.д. № 575/2018г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която са оставени без разглеждане подадените от В.С.Д.,***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20158070402211 по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. 807 в КЧСИ, с район на действие ВОС,  жалба вх. рег. 1403/01.02.2018г. по вх. регистър на ЧСИ и жалба вх. рег. 1588/06.02.2018г. по вх. регистър на ЧСИ (вх. № 3403/01.02.18г. по вх. регистър на ВОС), като недопустими и производството по делото, образувано по тези жалби е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: