Р Е Ш Е Н И Е

 

20/26.02.2014 г.                                                              гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

На 19 февруари                                                 2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело 28 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид  следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на „Автотехника ПМ” ЕООД-Плевен чрез пълномощника му адв. А. А. срещу решението на Варненския окръжен съд № 1022/13.11.2013 г., постановено по т. д. № 491/2013 г.  В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен поради погасяването му по давност предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД иск срещу Н.Б.Н. от гр. Варна за заплащане на сумата от 53 278,40 лева, ведно със законната лихва от 01.05.2007 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 6660/2011 т. на ВРС-ХV състав. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с молба да бъде отменен в обжалваната част и вместо него постановено ново решение, с което искът да се уважи и срещу ответника Н. с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другите страни по делото.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

     Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

      С исковата си молба Автотехника ПМ” ЕООД-Плевен моли да бъде постановено решение, с което ответниците Н.Б.Н. от гр. Варна и „Пиали-К.”*** да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 53 278,40 лева ведно със законната лихва от завеждането на иска, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от виновно извършено от първия ответник като служител на втория ответник престъпление, установено с влязла в сила присъда; срещу втория ответник претенцията е поради качеството му на възложител на работата. Претендира се и солидарното заплащане на законната лихва за забава в размер на 37 624,50 лева, считано от датата на увреждането  01.05.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба 15.03.2013 г.

     Ответникът Н.Н. чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва исковете поради погасяването им по давност съгласно разпоредбите на чл. 110, чл. 111, ал. 1, б. „в” вр. с чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.

     Ответникът „Пиали-К.”*** не е изразил становище по исковете. Осъдителното решение на ВОС по отношение на този ответник е влязло в сила.

     Безспорно по делото е и се установява от приложеното НОХД № 6660/2011 г., че ответникът Н.Н. е признат за виновен в това, че през м. април 2007 г. в Република Украйна като длъжностно лице –шофьор на тежкотоварен автомобил, противозаконно происвоил чужди движими вещи – камион марка МАН 26463 с ДК №В 2815 СТ и ремарке „Зомер” с ДК №В 2006 ЕК, на обща стойност 60 666 лева, собственост на Уникредит лизинг АД, клон Варна, и гуми за земеделска техника на обща стойност 53 278.40 лева, собственост на АВТОТЕХНИКА ПМ ЕООД- Плевен – престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 от НК, за което на основание чл. 202, ял. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

     В с. з.на 29.02.2013 г. /л. 196 от нак. д./ предявеният в наказтелното производство граждански иск от „Автотехника ПМ” ЕООД-Плевен /л. 186-187/ не е бил приет за съвместно разглеждане и дружеството не е конституирано като граждански ищец в наказателното производство.

     При така установените безспорни факти и задължителната за гражданския съд влязла в сила присъда, предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД иск срещу ответника Н.Н. се явява основателен и доказан. По направеиото от процесуалния му представител възражение за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав намира следното:

     Нормата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погсяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Когато деецът е известен, както е в настоящия случай, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането – в случая м. април 2007 г. Такава е и задължителната практика на ВКС на РБ – ТР № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Р. № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., Р. № 287 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 1560/2011 г., ІІІ г.о., Р. № 737 от 30.04.2010 г., ІІІ г. о., Р. №1016 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 293/2009 г., ІІІ г. о.

     В ТР № 5/2006 г. изрично е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. 

         В конкретния случай предявеният в наказателното производство граждански иск не е приет за съвместно разглеждане от съда, респ. страните не са конституирани като граждански ищец и ответник. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 18.03.2013 г. – след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Следователно, направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно, поради което предявените срещу ответника Н. искове /за главното вземане и лихва за забава/ следва да се отхвърлят.

            Направените от окръжния съд изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

            С определение, постановено в с. з. на 19.02.2014 г. съдът е назначил адв. Р.С. за особен представител на въззиваемия Н.Н. във въззивното производство, на която определя възнаграждение в размер на 300 лева. Тъй като дружеството – въззивник е освободено по силата на чл. 83, т. 4 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски, определеното на особения представител възнаграждение следва да бъде изплатено от бюджетните средства на ВАпС.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                                      Р    Е    Ш    И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 1022/13.11.2013 г., постановено по т. д. № 491/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен поради погасяването му по давност предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД иск от „Автотехника ПМ” ЕООД-Плевен срещу Н.Б.Н. от гр. Варна за заплащане на сумата от 53 278,40 лева, ведно със законната лихва от 01.05.2007 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 6660/2011 т. на ВРС-ХV състав.

         В необжалваната част решението е влязло в сила.

         На основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК от бюджетната сметка на Варненския апелативен съд да се изплати на назначения от съда особен представител адв. Р.С. от ВАК  възнаграждение по в. гр. д. № 28/2014 г. по описа на ВАпС в размер на 300 /триста/ лева.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.

 

 

.

 

.