Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

28

 

гр.Варна,  02.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на десети февруари, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 28/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на К.И.Ч. срещу решение № 1926/23.11.2015 г. по гр.д.№ 3381/2012 г. на Окръжен съд – Варна в частите му, с които са отхвърлени предявените срещу Ф.К. Ч. искове с правно основание чл.30 от СК и по чл.86 от СК. Оплакванията са за неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени изцяло.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

         Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обктановка:

Предявени са искове с правно основание чл. 30 от СК и чл. 86 от ЗЗД от К.И.Ч. срещу Ф.К.Ч.: за сумата от 60 000 лева, от които 334 лева, представляваща 1/4  от стойността на собствените на ответника 92 броя поименни акции, подробно описани в исковата молба и 59 666 лева, представляващи 1/2 от стойността на 8200 броя поименни акции, всички - от капитала на „Строителен и технически флот" АД, като компенсация за приноса на ищцата в придобиването им, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.11.2012 год., до окончателното заплащане на сумата. Евентуално претендира сумата от 40 111 лева, от които 334 лева, представляваща равностойността на 1/4 от стойността на собствените на ответника 92 броя поименни акции серия А1 и 39 777 лева, представляващи равностойността на 1/3 от стойността на 8200 броя поименни акции серия А от капитала на същото дружество.

Ответникът Ф.К.Ч. оспорва исковете и твърденията на ищцата за принос в придобиването на процесните акции чрез влагане на средства за поддръжка на домакинството на семейството, работа в домакинството и грижи за роденото от брака дете.

Правилно – макар заявеното от ищцата предявяване на главен и евентуален иск, съдът е приел, че по същество е сезиран с един иск с правно основание чл.30 от СК. Квалифицирания като евентуален иск за сумата от 40 111 лева съставлява част от заявения главен иск за сумата от 60 000 лева. При установяване по-малък принос от претендирания размер от 1/2 от стойността на процесните акции, искът следва да се уважи частично до установения размер.

Правилно е установена фактическата обстановка по делото:

Безспорен е факта, че сключеният на 24.04.1983 г. граждански брак между страните е прекратен поради развод с решение № 3954/17.10.2011 г. по гр.д. № 11247/2010 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав, влязло в законна сила на 09.11.2011 г.

Издадените от Центъра за масова приватизация писмени доказателства установяват, че К.И.Ч. е притежавала талон за регистрация № 010109750733 с 250 инвестиционни бонове по сметката си, а Ф.К.Ч. е притежавал талон за регистрация № 010109750834. На 24.06.1999 г. ищцата е прехвърлила притежаваните от нея инвестиционни бонове по сметка на съпруга си, който след разпореждането е разполагал с общо 1000 инвестиционни бона. С нареждане № 370000622103/25.05.2000 г. ответникът е заплатил на Министерството на транспорта 20 % от общия дял от „СТФ” ЕООД с описаните 1000 инвестиционни бона.

Описаните в решението банкови удостоверения установяват, че през периода 2004 г. – 2005 г. К.И.Ч. е теглила два потребителски кредита, всеки за по 5000 лева.

От трудова дейност в „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД е реализирала доходи за периода  01.04.2004 г. – 16.10.2007 г., както следва: за 2004 г. – 4428.83 лева, за 2005 г. – 6842.60 лева, за 2006 г. – 9831.89 лева и за 2007 г. – 11383.42 лева.

Представени са доказателства за доходите на ответника, за извършени от него преводи и вноски за здравно осигуряване по сметка на сина му К.Ч., фактури и гаранционни карти за закупени от ответника ел. уреди и мебели.

Представени са и доказателства за извършени банкови преводи от ищцата по сметка на сина й за периода 23.11.2005 г. – 25.04.2007 г. и за закупени от нея строителни материали през 1995 г.

По делото са изслушани и приети заключения на СОЕ относно пазарната стойност на „Строителен и търговски флот” АД, пазарната стойност на една акция, стойността на една акция към 30.09.2006 г., към 30.11.2011 г. и 09.11.2011 г., балансовата стойност на една акция 30.09.2006 г., към 30.11.2006 г. и за пазарната стойност на една акция 31.12.2014 г.

Правилен е извода на съда за допустимост и надлежно предявяване на иска по чл. 30 от СК – упражнено право в рамките на едногодишния преклузивен срок. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение на 09.11.2011 г., а исковата молба е депозирана на 09.11.2012 г.

          Стойността на личното имущество, предмет на иска по чл.30 от СК следва да бъде преценявана към датата на прекратяване на брака, тъй като правото на предявяване на иска се преклудира в едногодишен срок от този момент и съществува за срок от една година. Приетото заключение на тройната СОЕ установява пазарна стойност на една акция от капитала на „СТФ” АД, гр. Варна към датата на развода на страните  - 09.11.2011 г. в размер на 12.41 лева. Стойността на придобитите от Ч. 8292 бр. акции е в общ размер на 102903.72 лева.

Тъй като по отношение на прехвърлените от ищцата 92 бр. поименни акции от капитала на дружеството с пазарна стойност към момента на прекратяване брака 285.43 лева решението е влязло в сила, в тази му част то не е предмет на проверка от въззивния съд.

За придобиването на останалите 8200 броя поименни акции от капитала на „СТФ” АД, гр. Варна ищцата твърди наличието на принос с труд, с работа в домакинството и грижи за роденото от брака дете. Доказателствата не установяват тя да е осъществявала дейност за  подпомагане на ответника в придобиването на тези ценни книги и да е полагала грижи за домакинството и дете, повече от обичайните. Процесните акции са придобити през периода 1999 г.-  2006 г., като през по-голявама част от него ищцата е била безработна /от 02.08.1999 г. до 07.05.2003 г./. Доказателства за източници на доходи извън тези по трудови правоотношения не са представени. Единственият от семейството, който е работил по това време е бил съпругът.

Безспорен е фактът, че синът на страните е получил висшето си образование в чужбина от 2001 г. до 2006 г. Предвид възрастта му, за него не са били необходими преки грижи, а само средства за издръжка, осигурявани и от двете страни чрез преводи на парични суми. Този факт се установява и от показанията на сина на страните К.Ф. Ч..

По делото са събрани гласни доказателства, установяващи факта, че макар и страните са не са били във фактическа раздяла, след 2003 г. ответникът рядко се прибирал в къщи; Ч. е полагала грижи за домакинството и е извършвала козметични ремонти в семейното жилище, а съпругът е продължавал да се грижи за нея чрез служебен шофьор. Следователно,  ищцата не е установила в условията на главно и пълно доказване, че има принос към придобиването от Ф.Ч. на 8200 поименни акции от капитала на „СТФ” АД, гр. Варна в периода от 1999 г. до 2006 г., поради което в тази му част предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1926/23.11.2015 г. по гр.д.№ 3381/2012 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.