Р Е Ш Е Н И Е

108

 

Гр. Варна, 09.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесет и пети юни  през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова,

възз. гр.д. № 280 по описа за 2014-та година на ВОС:

Настоящото производство е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на К.И.К. и С.Й.К., И ДВАМАТА ЧРЕЗ АДВ. Д.М., и от Й.Г.Ж., чрез адвокат П.С., срещу решение № 497/31.03.2014 год. по гр.д. 1691/2013 год. на ОС Варна, в частта му, с която е развален до размер от 600/746 ид.ч. договор за продажба, сключен по нот.а. №33, т.1, рег.№ 1390, нот.д. № 30/2011 г. на нотариус №446, по силата на който Й.Г.ж., К.И.К. и С.Й.К. са продали на Х.Г.Д. – първата ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2517.1258 по ККР, находящ се в гр. Варна, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” с площ от 746 кв.м., н осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД; Й.Ж.Г. е осъдена да заплати на А.Б.Д. и Х.Г.Д. сумата от 12064,35 евро, а К.И.К. и С.Й.К. са осъдени общо да заплатят на ищците сумата от 12064,35 евро, представляваща цена, платена от ищците по договор за продажба от 04.04.2011 г. с нотариален акт №33, т.1, рег.№1390/2011 на описания имот, от който имот са били съдебно отстранени, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 31.05.2013 год. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска за разваляне на договора за покупко-продажба, а в частта по исковете по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По отношение на иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД се твърди, че е предявен едва с уточнителна молба. Изложени са съображения за неправилност на решението в останалата му част.

Срещу жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни А. и Х. Д., в който се оспорват всички доводи на въззивниците.

         СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:

Пред ОС са ПРЕДЯВЕНИ ИСКОВЕ от А.Д. и Х.Д. срещу: 

1/ Срещу  Й.Г.Ж. иск за връщане на сумата от  за връщане на сумата 12064,35 евро, представляващи цена, платена от ищците по договор, сключен на 04.04.2011 г. с нот.  акт № 33, том 1, рег. № 1390 дело № 30 по описа за 2011г. на нотариус № 446, вписан в Служба по вписванията – Варна вх. Рег. № 6503, акт № 87, том 19 дело № 3965 от 04.04.2011 г., с който ищците са придобили ½ ид. част от 600/746 ид.ч.  от  Поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр Варна, Община Варна, Варненска област, район”Приморски”, селищно образование „Манастирски рид”,”Бялата чешма- Дъбравата”, местност”Манастирски рид”, от който имот ищците са били съдебно отстранени, ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба на 31.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 5359 лева, представляваща обезщетение за забава, от които 762,95 лева  за периода от 22.11.2010 г. дата на сключване на предварителния договор до 31.05.2011 г. дата на завеждане на исковата молба и 4596.05 лева за периода от 04.04.2011 г. датата на сключване на окончателния договор, до 31.05.2013 г. датата на  завеждане на исковата молба;

 2/ срещу  съпрузите  К.И.К. и С.Й.К. за връщане на сумата 12064,35 евро, представляващи цена, платена от ищците по договор, сключен на 04.04.2011 г.  с нот. акт № 33, том 1, рег. № 1390 дело № 30 по описа за 2011 г на нотариус № 446, вписан в Служба по вписванията – Варна вх. Рег. № 6503, акт № 87, том 19 дело № 3965 от 04.04.2011 г за придобиване на ½ ид част от 600/746 ид. ч. от  Поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, район”Приморски”, селищно образование „Манастирски рид”, ”Бялата чешма- Дъбравата”, местност” Манастирски рид”, целият с площ от 746 кв. м., от който имот ищците са били съдебно отстранени, ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба на  31. 05. 2013 г.  до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 5359 лева, представляваща обезщетение за забава, от които 762,95 лева  за периода от 22.11.2010 г. - датата на сключване на предварителния договор до 31.05.2011 г. датата на завеждане на исковата молба и 4596.05 лева за периода от 04.04.2011 год. - дата на сключване на окончателния договор, до 31.05.2013 г-дата на завеждане на исковата молба:   

3/Срещу Й.Ж., К.И.К. и С.Й.К. за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен на 04.04.2011 г  с нот. акт № № 33 том 1 рег № 1390 дело № 30 по описа за 2011 г на нотариус № 446, вписан в Служба по вписванията –Варна, вх. рег. № 6503, акт № 87, том 19 дело № 3965 от 04.04.2011 г само за 600 кв. м. ид. части от  746 кв м  от  Поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г на изп директор на АГКК, находящ се в гр Варна, Община Варна, Варненска област, район”Приморски”, селищно образование „Манастирски рид”,”Бялата чешма- Дъбравата”,местност”Манастирски рид”, от който имот ищците са били отстранени по съдебен ред с решение по гр. дело № 6824/2011 г по описа на 12 състав на ВРС, водено срещу тях от Р. Н. К. и С. А. К. и влязло в сила на 16.05.2013 год.

В дадения едномесечен срок ответниците са подали отговор по предявените искове като са ги оспорили по основание и размер. Считат, че след като в нотариалния акт, по който е изповядан окончателният договор, цитиран по горе, е посочена цена от 19600 лева, изплатена изцяло на продавачите по банков път, независимо от уговореното в предварителния договор, отстранените купувачи могат да претендират само за тази сума съразмерно на настъпилото частично отстраняване от 600/746 ид ч от имот с площ 746 кв. м. Възразяват срещу размера на търсената мораторна лихва, тъй като изискуемостта на полученото на отпаднало основание е настъпила на 16.05.2013г, когато е влязло в сила решението по гр дело № 6824/2011 г на ВРС, 12 състав. Считат иска за разваляне на договора за покупко-продажба за  недопустим, тъй като не е предявен с исковата молба, от една страна, а от друга твърдят, че, констатирайки, че в имота има постройка, вероятно изградена от ползуватели, купувачите е следвало да бъдат наясно с възможната конкуренция на права между  лицата, с които преговарят, и трети лица.

По допустимостта на исковете за разваляне на договора за покупко-продажба, съдът намира, че искът е допустим – предявен е с писмена молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, по него е заплатена д.т. Предявяването му с молба след завеждане на исковата молба не е пречка за присъединяването му към първоначално образуваното производство.

От фактическа страна, се установява, че на 22.11.2010 г. между  К. И. К. и Й. Г. Ж., като продавачи и ищеца Х. Г. Д., като купувач, е сключен предварителен договор, по силата на който продавачите се съгласяват да продадат на купувача поземлен имот с площ от 746 /седемстотин четиридесет и шест/ кв. м. с № 1258, кадастрален район 517 по ПНИ на с.о.”Манастирски рид,Бялата чешма” код по ЕКАТТЕ  10135, Община Варна, одобрен със заповед № РД-08-7706/05.06.2008 г., за сумата от 30 000 евро, като при подписването му е платено капаро от 3000 евро, а остатъкът от 27 000 евро купувачите се задължават да заплатят при подписване на нотариалния акт и преди вписване на сделката в Службата по вписванията.

На 04.04.2011 г при нотариус С. К., регистрирана под № 446 в НК-София, с район на действие ВРС е изповядан окончателният договор за продажба –нот. акт № 33 том първи рег. № 1390 дело № 30 от 2011 г, който е вписан в АВ ”Служба по вписвнията” Варна вх.рег № 6503 от 04.04.2011 г акт № 87 том деветнадесети.  По този нотариален акт Й.Ж., К.К. и С.К. са продали на Х.Д., първата - ½ ид. Ч., а вторият и третата, общо ½ ид. ч. ,притежавана в СИО, от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2517.1258 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008 г на Изп. директор на АГКК, който имот се намира в селищно образование”Манастирски рид, Бялата чешма –Дъбравата” вместност „Манастирски рид”,  град Варна, Община Варна, Варненска област, район ”Приморски”, по предходен план № 5171258, с трайно предназначение- урбанизирана територия с начин на трайно ползуване –ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 746 кв м при граници на имота :  имоти с идентификатори 10135.2517.9730; 10135.2517.305;10135.2517.1655; 10135.2517.9683; 10135.2517.4618 и 10135.2517.1257 за сумата 19 600 лева, платени от купувачите на продавачите по банков път. По делото са представени документи за преведени по банков път общо 19600 лева .

На същата дата - 04.04.2011г.,   продавачите по договора Й.Ж., К. и С. К., са подписали разписка / л.18 от делото от делото на ОС/, с волеизявления, че са получили от купувача Х. Г. Д. още 17 000 евро, като остатък от уговорената по предварителния договор цена на имота в размер на 30 000 евро. В разписката се съдържа и волеизявление, че вписаната в нотариалния акт цена не е действителната.

Сделките са сключени по време на брака на Х.Д. с А.Б.Д., сключен на 17.05.1980 г., както е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, следователно имотът би следвало да бъде придобит в СИО.

С решение по гр. дело № 6824/2011 г. на ХІІ-ти състав на ВРС, в сила от 16 май 2013 г., А. и Х. Димитрови са евинцирани частично от имота, като са осъдени да предадат владението на 600/746 ид. части от ПИ с идентификатор по КК 10135.2517.1258 находящ се в с.о.”Манастирски рид,Бялата чешма и дъбравата”, целият с площ от 746 кв м.

Въззивниците и ответници в процеса са представили като доказателство за притежаваните от тях права към момента на продажбата констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с №32,  том VІ, дело № 2657 от 1994 г. издаден от нотариуса при Варненски районен съд на 27.02.1994 г., с който са признати за собственици на същия недвижим имот на посоченото основание. Нотариалният акт не е вписан.

Отговорността за евикция принципно е уредена в чл. 188 ЗЗД: продавачът отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача в две хипотези – реално осъществено и евентуално, заплашващо отстранение от вещта /евикция/. В настоящия процес се твърди наличието на първата хипотеза: третото лице е предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил. И в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Отговорността на продавача се свежда до правото на купувача да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/ в случай, че купувачът е добросъвестен, т. е. по време на купуването не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/.

Безспорно с влязло в законна сила решение е установено, че 600/746 ид. части от имота, обект  на окончателния договор, сключен между страните на 04.04.2011 г.,  принадлежат на трети лица. Третите лица са защитили правата си на собственост чрез предявен иск по чл. 108 от ЗС и са осъдили въззиваемите и ищци по настоящия спор да им предадат владението. Ответниците са били привлечени за участие в съдебния спор по чл. 108 от ЗС като трети лица-помагачи, поради което и не могат да направят възражение за зле воден процес. От друга страна, техният титул за собственост не е бил вписан, поради което и трудно може да се докаже, че към момента на сделката претенции на трети лица към имота са били оповестими или оповестени. Добросъвестността се предполага, който твърди противното, следва да го докаже, като тежестта на доказване носят въззивниците и ответници в процеса. Такова доказване не е проведено. С предявяването на иск за частично разваляне на договора купувачите и ищци в процеса са заявили желание да запазят правата си върху частта от имота извън евикцията. Може да се направи извод, че предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Поради разваляне на договора за продажба  и тъй като е установено че 600/746 ид. части от имота принадлежат на трети лица, въззивниците - продавачи следва да върнат на въззиваемите -купувачи получената от тях цена, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД.

По отношение на дължимата сума като цена на частта от имота, обект на евикцията, е бил налице спор, тъй като се твърди симулативност на цената, вписана в нотариалния акт. Няма пречка такова твърдение да бъде въведено, без да е предявен нарочен иск за установяване на симулативността. Достатъчно е да се докаже безспорно, че действителната воля на страните и действително заплатената цена на имота са били други. По делото са безспорно доказани твърденията за симулативност на цената, вписана в нотариалния акт, с поне две необорени писмени доказателства – предварителния договор между страните и разписката за действително получената цена по договора. За да оборят формалната доказателствена сила за авторството на волеизявленията си в тези документи, въззивниците е следвало да докажат неавтентичност на подписите си под тях, което не е направено в процеса. Следователно, следва да се приеме, че за целия имот е заплатена цена от 30000 евро, от които 3000 като капаро, към деня на сделката - 04.04.2011 г. - чрез банков превод на продавачите 19600 лева и в същия ден по разписка са доплатили на продавачите още 17 000 евро. Пропорционално на развалената част от договора – за 600/748 ид. части от имота, въззивниците дължат връщане на сумата от  24 128,69 евро, от които 12 064,35 евро се дължат от Й.Ж., а останалата сума от 12 064,35 евро -  от К. и С. К. солидарно. Тези суми се дължат, ведно с обезщетение за забава от завеждане на исковата молба.

Решението, в отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за забава не е обжалвано от въззиваемите, поради което и е влязло в сила.

ПОРАДИ съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на ОС, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Не са представени доказателства и не е направено искане за присъждане на разноски от въззиваемите за въззивната инстанция, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, ВАпС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 497/31.03.2014 год. по гр.д. 1691/2013 год. на ОС Варна, в частта му, с която е развален до размер от 600/746 ид.ч. договор за продажба, сключен по нот.а. №33, т.1, рег.№ 1390, нот.д. № 30/2011 г. на нотариус №446, по силата на който Й.Г.ж., К.И.К. и С.Й.К. са продали на Х.Г.Д. – първата ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2517.1258 по ККР, находящ се в гр. Варна, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” с площ от 746 кв.м., н осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД; Й.Ж.Г. е осъдена да заплати на А.Б.Д. и Х.Г.д. сумата от 12064,35 евро, а К.И.К. и С.Й.К. са осъдени общо да заплатят на ищците сумата от 12064,35 евро, представляваща цена, платена от ищците по договор за продажба от 04.04.2011 г. с нотариален акт №33, т.1, рег.№1390/2011 на описания имот, от който имот са били съдебно отстранени, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 31.05.2013 год. до окончателното й изплащане; както и в частта за разноските.

В останалата му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: