ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

409/19.06.2015

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 19.06.2015 в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. 280/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „Дойче банк Нидерланд Н.В.”, регистрирана в Холандската търговска камара с № 34302014, чрез процесуалния й представител адв. Хр.Р. срещу определение № 1762/25.05.2015 год по гр.д. № 1115/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С исковата молба се претендира солидарно срещу всички ответници заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в следното: намаление на пазарната цена на м/к „Скаген” , считано от мес.юли 2014 год до завеждането на иска, поради задържането на кораба в пристанище Бургас, което задържане ищецът счита за неоснователно, пропуснати лихви по бъдещи заеми, които банката би отпуснала с парите, събрани след реализиране на ипотечните си права върху кораба, натрупани разходи от принудителния престой на кораба, недължимо платени заплати на екипажа, разноски по издаване на нови технически сертификати на кораба, съдебни разноски и адвокатски възнаграждения по съдебни производства в Малта, Панама, България, Маршалови острови и Холандия, плащания за новоназначения екипаж и съдебни такси от 13.02.2015 год, както и разходи за съдебни разноски в България, за ремонт на повреди по кораба, настъпили по вина на ответниците.

В обстоятелствената част ищецът е изложил следните обстоятелства:

По силата на договор за кредит от 26.11.2009 год ищецът се явява кредитор на няколко дружества, сред които и „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД. Кредитът е обезпечен чрез морска ипотека върху м/к”Скаген”, собственост на „Скаген шипинг лимитед”. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит банката е отнесла спора до Окръжния съд на Ротердам, който със свое решение от 24.06.2014 год наредил на „Скаген шипинг лимитед” да предаде кораба във владение на кредитора в посочено от него пристанище. С разпореждане № 536/24.02.2015 год по ч.т.д. № 518/2014 год на Окръжен съд Бургас е допуснато изпълнение на решението на Окръжния съд в Ротердам.

Към момента на постановяване на горното решение „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД е упражнявал управлението върху м/к”Скаген” по договор с корабособственика и длъжник по морската ипотека „Скаген шипинг лимитед”. На 15.05.2014 год в Търговския регистър е вписана промяна в управлението на „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД, като на мястото на Благомир Коцев е вписан ответникът Д.С..

Ищецът твърди, че въпреки прекратяване правомощията на „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД по менажирането на кораба, и поканата от страна на банката до него да изпълни решението на съда в Ротердам и да предаде владението му, дружеството чрез неговия управител Д.С. сключил договор за технически мениджмънт с управляваната от самия него фирма „Навиборн” ЕООД, както и договор за агентиране на кораба с друга, управлявана от него фирма – „Сий партнер шипинг” ЕООД. Последното дружество, легитимирайки се като корабен агент на м/к „Скаген” предявило срещу корабособственика „Скаген шипинг лимитед” – длъжник на банката, вземанията си по агентийския договор, за което било образувано т.д. № 1632/2014 год на Окръжен съд Варна, т.о. По това дело, още в първото съдебно заседание била постигната спогодба, с която вземането на „Сий партнер шипинг” ЕООД било признато изцяло и въз основа на него бил издаден изпълнителен лист. В проведено обезпечително производство по бъдещия иск по ч.т.д. № 462/2014 год на Окръжен съд Бургас, била издадена обезпечителна заповед в полза на „Сий партнер шипинг” ЕООД за задържане на м/к „Скаген” в пристанище Бургас, където корабът се намира и до днес. Спогодбата, сключена между „Сий партнер шипинг” ЕООД и длъжника на банката „Скаген шипинг лимитед” според твърдението на ищеца има симулативен характер с цел да увреди интересите на кредитора. Със същата цел са и предприетите от „Сий партнер шипинг” ЕООД действия по ареста на кораба като обезпечение по иска му срещу „Скаген шипинг лимитед”.

Междувременно ищецът предприел действия по прекратяване на мениджърските и агентийски договори с ответниците „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД и „Сий партнер шипинг” ЕООД, като с оглед осъществяване на правата си по решението на съда в Ротердам изпратил свой екипаж на кораба, който не бил допуснат от служители на посочените две дружества. Разходите по изпращането и завръщането на този екипаж са заплатени от ищеца и представляват негова вреда в резултат от неправомерните действия на ответниците.

На 13.02.2015 год, след като ищецът заплатил по сметка на адвокат Р. Р. като пълномощник на „Сий партнер шипинг” ЕООД сумата 270 000 щатски долара за предполагаеми незаплатени заплати на екипажа по време на задържането на кораба, на борда бил допуснат наетия от банката-ищец екипаж. Било установено, че на кораба не е имало никакъв друг екипаж, освен няколко пазачи, поради което ищецът счита, че сумата 270 000 долара е недължимо платена. Били констатирани и нанесени повреди по кораба по времето на неговия арест в пристанище Бургас, когато същият е бил под контрола на ответните дружества.

С тези фактически твърдения ищецът е обосновал претенциите си, изразяващи се в следното: ответниците в качеството им на свързани лица чрез сключване на фиктивни сделки помежду си (договор за технически мениджмънт и договор за агентиране) и водене на симулативен съдебен процес (т.д. № 2078/2014 на ВОС и ч.т.д. № 462/2014 на БОС) са предприели неправомерно арест на м/к „Скаген”, ипотекиран в полза на ищеца като обезпечение по договор за кредит, по който „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД е длъжник, с което са причинили следните вреди: 1) намаляване стойността на кораба, от която банката би могла да се удовлетвори по силата на морската ипотека, 2) загуби от лихви по нови кредити, които банката би могла да предостави с парите, получени от продажбата на ипотекирания кораб, 3) натрупани разходи от принудителния престой на кораба в пристанище Бургас - платени заплати на екипажа, издаване на нови технически сертификати на кораба поради изтичане на старите през време на задържането, съдебни разноски и адвокатски хонорари по съдебни производства във връзка с този кораб, направени в Малта, Панама, България, Маршалови острови и Холандия, 4) разходи за отстраняване на нанесените щети по кораба по време на задържането му в пристанище Бургас.

След оставяне на исковата молба без движение, ищецът подал уточнителна молба от 24.04.2015 год, в която заявил, че претендира само претърпени загуби, не и пропуснати ползи. Уточнил е и размера на частично предявените претенции по всеки един от исковете. Представил е доказателства за платена държавна такса в размер на 4000 лв.

С нова уточнителна молба ищецът е посочил следното:

Увреждащото действие от страна на „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД чрез неговия управител Д.С. се състои в неизпълнение на разпореждането на съда в Ротердам, адресирано пряко към него, за незабавното предаване на кораба във владение на банката-кредитор. По време на престоя на кораба в пристанище Бургас, той е загубил от стойността си, с което е затруднено събирането на вземанията на ищеца при реализиране на правата му по морската ипотека. „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД, действащо чрез управителя си Д.С., въпреки оттеглянето на правомощията му като мениджър на кораба, сключило агентийски договор със „Сий партнер шипинг” ЕООД, управлявано също от Д.С.. Последното дружество, действайки чрез управителя си, натрупало фиктивни задължения спрямо кораба и предприело задържането му, което според ищеца се явява неправомерно. Претендира се заплащане на обезщетение в размер на разходите, направени от ищеца във връзка с изпращане на нов екипаж на кораба и връщането му обратно, след като не е бил допуснат на борда от служители на ответниците. Принудителното задържане на кораба за продължителен период от време станало причина да се направят допълнителни разходи за издаване на нов технически сертификат поради изтичане срока на стария. Тяхното обезщетяване също се претендира от ищеца. Претендират се като вреда и съдебните разноски и адвокатски хонорари, заплатени от ищеца по водените срещу ответниците дела.

Още в първоначалната искова молба, както и в последващите уточняващи молби се съдържа твърдението, че за да бъдат допуснати негови представители на борда, ищецът е бил принуден да заплати на „Сий партнер шипинг” ООД суми за възнаграждения на екипажа за времето, когато корабът е бил задържан. Тази сума, която е била предмет на т.д. № 2078/2014 на ВОС ищецът счита за недължимо платена на първо място, защото е била присъдена в процес без негово участие, воден симулативно между „Сий партнер шипинг” ООД и корабособственика „Скаген шипинг лимитед” с цел да бъдат увредени интересите му като кредитор. Наред с това, в по-късен момент се установило, че на кораба изобщо не е имало екипаж, освен няколко пазачи.

По отношение на ответника „Навиборн” ООД, действащо чрез управителя си Д.С. твърденията са, че то е сключило с „Ахилеос шип мениджмънт” ЕООД, действащо чрез същия управител фиктивен договор за технически мениджмънт на кораба. В това си качество „Навиборн” ООД чрез управителя си Д.С. е следвало да положи грижа за опазване на имуществото, но вместо това е допуснало върху кораба да бъдат нанесени щети, накърняващи неговата мореходност. Независимо дали повредите са причинени от служители на ответниците, или от трети лица, но по време, когато корабът е бил под техен контрол, ищецът претендира възстановяване на разходите, които е направил за отсдтраняването им.

Поради отношенията на свързаност между ответниците, които чрез съвместните си действия са съпричинили вредоносния резултат, ищецът не е могъл да разграничи отговорността на всеки от тях и затова претендира солидарното им осъждане.

С оглед така направените уточнения на исковата молба, настоящият състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за вреди в резултат от неправомерно задържане на м/к „Скаген” в пристанище Бургас, както следва:

1) Вреда от намаляване на пазарната цена на кораба, върху който има учредена в полза на ищеца морска ипотека, както и загуба от лихви, предявен като частичен в размер на 20 100 лв от общ размер 191 317 евро. Тази вреда се проявява под формата на пропуснати ползи, каквито ищецът е заявил в предходна уточнителна молба, че не поддържа. Въпреки това, с последното уточнение той отново е  включил тази претенция в обхвата на иска. Във връзка с това ищецът е следвало уточни от действията на кой от ответниците е настъпило въпросното увреждане. Доколкото всички вреди произтичат от факта на задържането на кораба, което ищецът счита за неоснователно, трябва да се вземе пред вид, че това действие е предприето единствено от името на „Сий партнер шипинг” ЕООД чрез иницииране на производството по обезпечаване на бъдещия иск срещу „Скаген шипинг лимитид”. Не е обоснована в исковата молба, нито в уточнителните молби връзката между ареста на кораба и поведението на останалите ответници.

Не е конкретизирана и претенцията в частта й за лихви, не е посочен размер, както и период, за който се претендират.

2) Втората претенция е за обезщетяване на вредите, причинени от принудителния престой на кораба, а именно – заплащане на разходи за назначаване на нов екипаж, транспортирането му до пристанище Бургас и връщането му обратно, както и за издаване на нови технически сертификати за кораба, предявен като частичен в размер на 50 400 лв от общ размер 480 860 евро.

Липсват твърдения срещу кого от ответниците е насочен този иск, и в частност – кой именно от тях и чрез какви действия е попречил на новоназначения екипаж да се качи на борда. Неуточнено е останало и обстоятелството за водените от ищеца съдебни дела в Малта, Панама, Холандия и Маршалските острови, връзката им с предмета на настоящия спор, и по-специално с виновното и противоправно поведение на всеки един от ответниците.

Основанието за възникване на солидарност между тях също е следвало да бъде конкретно посочено. Не е достатъчно да се отбележи, че те са свързани лица поради факта, че се представляват и управляват от едно и също лице.

3) Третата претенция е за щети, причинени поради неплатени трудови възнаграждения (според употребения израз в уточнителната молба от 22.05.2015 год), предявена като частична за 16 390 лв от общ размер 156 331 евро. В тази връзка ищецът се е задоволил да отбележи, че на 13.02.2015 год банката е заплатила поради действията на ответниците заплати на екипажа и съдебни такси в размер 156 331 евро.

В първоначалната искова молба в тази насока се съдържат по-подробни обяснения, а именно, че по силата на симулативно сключена съдебна спогодба между „Сий партнер шипинг” ЕООД и „Скаген шипинг лимитед” е признато задължение на последното във връзка с представена дисбурсментска сметка, която според ищеца не отразява действително извършени агентийски услуги. Посочено е, че сумата е изплатена от ищеца по банковата сметка на адвокат Петър Радев – пълномощник на „Сий партнер шипинг” ЕООД, което не обяснява защо искът е насочен срещу дружеството, а още по-малко срещу останалите ответници.

4) Претендират се и причинени вреди от наложителни разходи за съдебни такси – неуточнено какви, както и за ремонт и привеждане на кораба в мореходно състояние, предявени частично в размер на 13 110 лв от общ размер 125 100 евро.

В исковата молба ищецът е посочил, че поради лошо стопанисване на кораба от ответниците през времето, когато той се е намирал под техен контрол, са изчезнали основни части – бутала на двигателя, всички котли са корозирали в резултат от пресъхването им, много тръби са спукани поради замръзване, всички наръчници, инструкции и противопожарните планове липсват.

Липсват обаче твърдения кой от ответниците – лично или чрез свои работници или служители, е нанесъл тези вреди. Не е уточнено също кой от ответниците е носител на задължението да опази кораба, както и начинът за причиняване на самите вреди – чрез конкретни действия (напр. кражба, унищожаване), или бездействия (неупражнен контрол върху лицата, натоварени да пазят имуществото) са настъпили съответните вреди.

Ищецът е този, който чрез своите фактически твърдения очертава предмета на правния спор. Тези твърдения трябва да са достатъчно конкретни, за да може съдът да се ориентира и определи правната квалификация на предявените искове, да разпредели доказателствената тежест между страните и в крайна сметка да постанови едно решение в съответствие с фактите и закона. Когато това не е сторено от ищеца, исковата молба се явява нередовна и съдът не дължи произнасяне по нея.

Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1762/25.05.2015 год по гр.д. № 1115/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                

 

 

                   2.