ОПРЕДЕЛЕНИЕ

408

27.06. 2016  г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.06. 2016   година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.280 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от А.М.Н. срещу решение №217/22.02.2016 по в.гр.д. 3044/2015 год. на ВОС, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частна жалба на А.М.Н. срещу определение № 8912/24.07.2015 год. по гр.д. 12056/2015 год. на ВРС, 25-ти състав, постановено по чл. 248, ал.1 ГПК.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна Т.Д.З., който я е оспорил в писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е въззивно, приключило е с решение, което съдържа и произнасяне по ЧЖ срещу опредление на РС, постановено по молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В определението на РС от 24.07.2015 год. молбата е оставена без уважение на осн. чл. 248 ГПК и е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му.

Определениято по чл. 248, ал.1 ГПК подлежат на обжалване по реда на обжалване на решенията, което означава: ако решението подлежи на обжалване, подлежи на обжалване и определението. Но срокът за обжалване на определенията е общият едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК.

Особеното в случая е, че РС е посочил в определението си от 24.07.2015 год., че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от страната, т.е. съдът е посочил по-дълъг от законово определения срок. В тази хипотеза следва да се приложи разпоредбата на чл. 62, ал.3 ГПК и да се приеме, че ако подадената ЧЖ е извън законово определения срок, но е спазен срокът, посочен от съда, тази ЧЖ не подлежи на връщане, а на разглеждане по същество.

Съставът на ВАпС намира, че производството по ЧЖ е било допустимо и не подлежи на прекратяване.

Предвид несъвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение №217/22.02.2016 по в.гр.д. 3044/2015 год. на ВОС, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частна жалба на А.М.Н. срещу определение № 8912/24.07.2015 год. по гр.д. 12056/2015 год. на ВРС, 25-ти състав, постановено по чл. 248, ал.1 ГПК, И ВРЪЩА делото на ОС за продължаване на съдопроизводствените действия по ЧЖ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: