Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

106

 

08 юли 2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори юли, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина Илиева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.                                

Прокурор: Искра Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 281 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение №126 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д. 523/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на С.Р.Щ., против решението на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 500 лв. до претендираните 90 000 лв.; - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за осъждането за допълнителни разноски в размер на 100 лв.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд в обжалваните му части е неправилно – необосновано, като е молил за отмяната му и уважаване на предявените искове в цялост, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД и занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Сочил е, че окръжният съд не отчел продължителността на задържането, както и действително претърпените от воденото срещу него наказателно производство неимуществени вреди – стрес, неспокойство, главоболие, загуба на съня предвид това, че бил невинен и материално сринат. Неправилна била и преценката на съда, че с оглед многобройните предходни осъждания, процесното не било свързано с обичайните негативни изживявания, че то не било отключващ фактор за настъпилия стрес, че начинът му на живот не е претърпял промяна. Изложил е съображения за неправилна оценка на събраните по делото доказателства във връзка с претърпените имуществени вреди – загуби от дейността му като земеделски производител и разноски по воденото наказателно производство.

Прокуратурата е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и е настоявала за оставянето й без уважение.

- По въззивна жалба на Прокуратурата, подадена от прокурор в окръжна прокуратура Добрич, против решението на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Република  България е осъдена да заплати на С.Р.Щ. на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 10.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като е изложил следните оплаквания: - неправилно било присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, тъй като не била доказана причинна връзка между вредите и повдигнатото обвинение; - съдът безкритично възприел заключението на вещото лице за състоянието на ищеца, изготвено „по принцип” и на база получена от ищеца информация без медицинско изследване, поради което било необективно и недостоверно и не следвало да се кредитира, а и влизало в противоречие с установеното по делото обременено съдебно минало на ищеца с многократните му осъждания и престои в местата за лишаване от свобода; - неправилно, в нарушение с чл. 52 от ЗЗД и в противовес със съдебната практика бил определен завишен размер на обезщетението;

С.Щ. е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е настоявал за оставянето й без уважение.

И двете въззивни жалби са подадени в срок , от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодни за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, С.Щ. чрез адв. В. е поддържал жалбата, съответно и отговора по жалбата на насрещната страна.

Прокуратурата, чрез прокурор Искра Атанасова от апелативна прокуратура Варна, е заявила, че не поддържа жалбата си, а по отношение жалбата на другата страна е изразила становище за неоснователността и. Изложила е съображения за недоказаност на иска за имуществени вреди и за съобразяване на окръжния съд с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществените вреди.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано  по  искова молба на С.Р.Щ., с която срещу Прокуратура  на Република България са били предявени искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди  в размер на 30000лв.  и за неимуществени вреди в размер на  90 000 лв., вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление  по чл.196  ал.1 т.2 от НК  във вр. с чл.195 ал.1 т.3  пр. първо и т.5, вр. чл.194 ал.1 от НК по досъдебно производство  №129/2009 г. на Второ  РУ МВР Добрич и задържането му под стража, по което наказателно производство впоследствие е бил оправдан.

Ищецът е твърдял, че е претърпял следните неимуществени вреди: - стрес от продължителното задържане и престой от около две години и осем месеца в следствения арест и затворите, съзнавайки че е невинен и от лошите битови условия и храна на посочените места; влошаване на психическото и физическо  здраве; загуба на приятели; лишаване от възможността да прекара празниците си с близки хора; негативно отношение от медиите; емоционален физически  и психически срив; страдание от загубата на препитание. Твърдял е и следните имуществени вреди:  загуби от продажбата на притежаваните преди задържането му животни, както и загуби от невъзможността да добие и реализира мляко от тях, за което имал осигурен пазар;  разходи за  адвокатски  възнаграждения  и други съдебни разноски по воденото срещу него наказателно производство.

Прокуратурата е оспорила исковете.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 28.05.2009 г. срещу ищеца  е било образувано досъдебно производство  №129/2009г. на Второ РУ на МВР Добрич  и му е било повдигнато обвинение в престъпление по  чл.196  ал.1 т.2 от НК  във вр. с чл.195 ал.1 т.3  пр. първо и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК. На 06.10.2009 г. той е бил привлечен като обвиняем, а на 18.12.2010 г. обвинителният акт е внесен в Добричкия районен съд, където е било образувано н.о.х.д. 2804/2009г. Последното приключило с осъдителна присъда, с която на ищеца е било наложено наказание лишаване от свобода от 4 години,  при определен за изтърпяването му строг режим. Присъдата в тази част е била потвърдена от окръжния съд, а впоследствие – отменена от Върховния касационен съд, който върнал делото за ново разглеждане. С присъда № 6  от 22.11.2011 г. по н.о.х.д. № 473/2011 г., Добричкият окръжен съд, при повторното разглеждане на делото, отменил присъдата на първата инстанция и признал ищеца за невиновен в извършване на престъплението. Оправдателната присъда е била оставена в сила от ВКС с решение № 164 от 05.04.2012 г. по н.о.х.д. № 380/2012 г. От 28.05.2009 г. до 24.11.2011 г., С.Щ. е бил задържан, като многократните му молби за промяна на мярката за неотклонение не са били уважени. Така е престоял последователно в следствения арест в гр. Добрич и в затворите в гр.Варна и в гр.Враца. По време на продължилото около три години наказателно производство, С.Щ. не се е признавал за виновен в повдигнатото му обвинение и е настоявал за установяване на невинността му.

Ищецът е многократно осъждан, общо 14 пъти, за извършени кражби при повторност и  опасен рецидив и са му налагани наказания „лишаване от свобода”, част от които е изтъпял ефективно преди процесното обвинение, което е и последното му повдигнато такова. Той е с лоши характеристични данни, има богато криминалното минало, движи се в лоша среда и употребява алкохол, като тези данни  са извлечени от приложената към досъдебното производство характеристика. По делото е установено, че посочените в исковата молба различни имена са имена на ищеца, с които той се е идентифицирал в различни периоди.

Установено е също така по делото, че около година преди задържането му, към месец 08.2008 г. С.Щ. се е регистрирал като земеделски производител и е притежавал следните животни – 4 крави, 2 юници, 2 телета, 2 овце, 27 кози, като декларираните в анкетния формуляр данни кореспондират с информацията по приложената на л.91 справка. Недоказано е, обаче, с оглед събраните по делото доказателства, колко и какви по вид животни са били налични към датата на неговото задържане, предвид противоречивите показания на разпитаните по делото свидетели. Така според свидетеля К.Кадиров /без родство с ищеца/, С.Щ. притежавал 30, 40 или 50 овце, а според Николова  те били около 50, 60 или 100, както и кози с неуточнен брой, а според свидетеля А .Шаин /брат на ищеца/ - той имал над 50 ярета. И тримата са отрекли ищецът да е притежавал говеда, телета, крави и юници. Свидетелите Кадиров и Николова са сочили, че двамата братя гледали общо животните, като не са могли да уточнят общо колко животни са притежавали към датата на задържането на ищеца, нито колко от тях са били на ищеца. При това положение не може да се направи извод, че към датата на задържането му, което е близо десет месеца след регистрирането му като земеделски производител, ищецът е притежавал посочените от него видове и количества животни. Доколкото вещото лице по допусната и изслушана пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза е работило именно на база твърденията на ищеца за притежаваните от него животни, които не са доказани по делото, заключението не може да послужи като база за изводи в друга насока.

Свидетелят Шаин е потвърдил, че било реализирано мляко, но не е дал сведения нито в какви количества, нито от какви животни то е било добито, нито е изнесъл данни за изкупуването му от конкретни лица, поради което твърденията на ищеца за претърпяни вреди от липсата на реализация на мляко също са недоказани.

Според брата на ищеца – свидетеля Ш., заради необходимостта от средства за заплащане на разходите по делото на брат си, той разпродал животните, като за яретата взел  3900лв.

По делото не са налице доказателства ищецът да е сторил разноски за заплащане на адвокатски хонорари или други такси по воденото срещу него наказателно производство.

За преживяванията на ищеца в затвора, данни е изнесъл свидетелят К., който е посочил, че С.Щ. бил стресиран, психически разстроен, защото лежал невинен и защото нямало кой да му гледа животните. Будел се нощем, оплаквал се от главоболие, бил неадекватен и замислен, но свидетелят не знае той да е търсил лекарска помощ.

В насока на изживени от ищеца негативни емоции, е и изслушаната от първата инстанция съдебно психиатрична експертиза. Вещото лице е дало заключение, че в резултат на лишаването му от свобода, С.Щ. е получил  психологични проблеми от изолацията и деприватизацията му и невъзможността да изпълнява различните си социални роли в обществото. Той преживявал стрес и разтройство в адаптацията с предимно тревожно-депресивни черти. Въпреки, че не изпадал в състояние на страх или афект, той имал преживявания на безсилие, свързано с осъзнаването му, че миналото му на рецидивист оказва неизменно влияние при решаване на живота му. За това състояние допринасяло продължителността на процедурите по обжалване и примитивния му бит. По време на престоя му в затворите, ищецът не е получавал физически увреждания. Към момента на изследването, при него не се установявали психични заболявания, които да водят началото си от процесния период.

Обвиняването на ищеца в престъпление по чл.196  ал.1 т.2 от НК  във вр. с чл.195 ал.1 т.3  пр. първо и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК и оправдаването му покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди:

Исковете за заплащане на обезщетенията за имуществени вреди са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Действително, разходите за заплащане на адвокатско възнаграждение и други разноски по наказателното дело представляват вреда, която е в причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, но в случая липсват доказателства такива разходи ищецът да е сторил. Затова искът за  сумата от 6 000 лв. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, до какъвто извод е достигнал и окръжния съд.

Недоказан е и искът за заплащане на обезщетението за имуществени вреди и за 24 000 лв. т.е. до размера на 30 000 лв., защото с оглед обсъдените по –горе доказателства, ищецът не е установил по делото изобщо да е търпял загуби от продажба на животни и от липсата на реализация на мляко, както и че същите биха стояли в причинна връзка с незаконното обвинение за извършеното престъпление. В тази насока са и изложените от първата инстанция съображения в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя и към които препраща.

По иска за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

Наказателното производство срещу ищеца, от образуването му на 28.05.2009 г., до влизане в сила на оправдателната присъда на 05.04.2012 г., е продължило в период от почти три години, като две години и шест месеца - от 28.05.2009 г. до 24.11.2011 г. той е бил задържан, първоначално за 24 и 72 часа в следствения арест, а след това му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е търпял в затвора. Въпреки, че повдигнатото му обвинение не е било тежко и срокът на наказателното производство не е надхвърлил разумните граници, при определяне на обезщетението водещо значение има обстоятелството, че му е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, която е търпял в затворите. Нормално, при такъв продължителен престой в затвора и при знанието за невинността си, както и имайки предвид, че на две съдебни инстанции е бил осъден на лишаване от свобода за четири години, С.Щ. да е търпял стрес, да е бил емоционално и психически сринат, да е изпитвал неприятни емоции от невъзможността да общува свободно, да бъде с приятелите и близките си, включително и по празниците, да е бил тревожен за бъдещето си без препитание. Тези преживявания са установени по делото от разпита на свидетелите и изслушаната съдебно – психиатрична експертиза и не могат да бъдат пренебрегнати заради многобройните предишни осъждания на ищеца. Няма как, при такова продължително незаконно лишаване от свобода на невиновно лице, да се приеме, че негативните му изживявания не са с голям интензитет, само защото то вече е било осъждано законно и е изтърпявало присъда. В този смисъл оплакванията в жалбата на Щ. се явяват основателни. От друга страна предходните осъждания имат отношение към възприемането му в обществото и сред познатите и близките му, отношението на които към него не е било значително променено. Няма данни по делото и за медийно разгласяване на делото и обезщетение за вреди от това не може да бъде присъдено. Ответникът не носи отговорност за вреди от лоши условия в затвора и затова обезщетението не може да включва репарирането и на такива.

Апелативният съд – Варна, предвид изложените съображения, намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 6 000 лв. 

От общо обезщетение в размер на 6 000 лв., първоинстанционният съд е присъдил сума в размер на 500 лв., поради което допълнително следва да се присъдят 5 500 лв., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба 10.06.2013 г. /в каквато насока е било заявеното искане/.

Поради частичното несъвпадане на изводите на окръжния съд, с тези на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за горницата над 500 лв. до  6 000 лв. и ответникът осъден да заплати допълнително сумата от 5 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите, като в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Със сумата от 100 лв. ищецът е останал задължен за разноски за заплащане на възнаграждение за вещо лице, които не е внесъл по делото своевременно съгласно определението на съда от 05.03.2014 г., поради което правилно окръжният съд го е осъдил да ги заплати допълнително съгласно чл. 77 от ГПК.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на С.Щ. сумата от 5 лв., платена от него държавна такса за въззивното производство, както и допълнително сумата от 142,55 лв., представляваща част от сторените  от ищеца в първоинстанционното производство разноски, с оглед постановения резултат. Въпреки, че адв.В. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение, по делото не са налице доказателства С.Щ. да е заплатил такова за настоящата инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №126 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д. 523/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен, предявения от С.Р.Щ. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 500 лв. до 6 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на С.Р.Щ. допълнително сумата от 5500 лв., представляваща  обезщетение за неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно преследване, по повдигнато му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.196  ал.1 т.2 от НК  във вр. с чл.195 ал.1 т.3  пр. първо и т.5, вр. чл.194 ал.1 от НК по досъдебно производство  №129/2009 г. на Второ РУ МВР Добрич, за което е оправдан,  ведно със законните лихви от 10.06.2013 г. до окончателното и изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №126 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д. 523/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София,бул.”Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Щ.  с ЕГН ********** *** дол, сумата от 5 лв., сторени от последния разноски за заплащане на държавна такса за въззивното производство, както и допълнително сумата от 142,55 лв., представляваща съразмерна на уважената част от иска, част  от сторените разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: