Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

130

 

18.10.2018 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. №282 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №282/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните по делото против различни части от решение № 52 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 255/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както следва:

  По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез пълномощника –главен експерт – юрисконсулт в отдел „Правен“ против решение № 52 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 255/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Република България-гр.София е осъдена да заплати на Р.Ш.А. сумата 24 541.55 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг маслодаен слънчоглед-веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово, на осн.чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 06.12.2013г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на другата страна разноските по делото.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата съображения, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Р.А. не е подал отговор на жалбата на прокуратурата.

По въззивна жалба на Р.Ш.А., подадена чрез адв. Е.П., против решение № 52 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 255/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТИТЕ му, с които съдът е отхвърлил исковете му за присъждане на обезщетения за сумата 102 620 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05. 07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и за сумата 75 391,80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; за сумата 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07. 2011г. с ОДЗ-Търговище и за сумата 86 571 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г., ведно с претенциите по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД в останалата част до пълния им размер.

Р.Ш.А. е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в обжалваните осъдителни части и уважаване на исковете.

Прокуратурата на РБ е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила за отхвърлянето й с присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и не е предмет на настоящото въззивно производство в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на Р.А. по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг маслодаен слънчоглед-веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово за горницата над уважения размер от 24 541.55 лв. до претендираните  30 000 лв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали жалбите си.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивниците, доводите им и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Търговищкия окръжен съд е било образувано по  исковете на Р.Ш.А. против Прокуратурата на Република България-гр.София по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на: сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг. маслодаен слънчоглед - веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово; на сумата от 102 620 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05. 07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и на сумата 75 391.80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; на сумата 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. с ОДЗ-Търговище и на сумата 86 571 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г. ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане. Ищецът е твърдял, че е претърпял имуществените вреди, вследствие на незаконно изземване по ДП № 588/2012 г. на РУП Попово и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед, а вследствие на това и от оставането му без финансови средства за осъществяване на стопанска дейност, прекратяване на договорите му за аренда и невъзможност да реализира продукция и да получи субсидии.

Прокуратурата на РБългария е подала писмен отговор, с който е оспорила исковете и по съображения за липсата на елементите от състава на чл.49 от ЗЗД, а по отношение и на мораторните лихви - поради изтекла погасителна давност за част от периода, е молила за отхвърлянето им.

По приетата от първата инстанция фактическа обстановка страните не са спорили, а установена от доказателствата по делото, тя е следната:

Ищецът Р.А. е регистриран като земеделски производител и обработва ниви в землището на Община Попово. Заради неуредени финансови взаимоотношения с друг земеделски производител Х.Ц.Ц. от гр.Попово, видно от приложените към настоящото дело документи от ДП № 588/2012 г. по описа на РУП Попово, на 15-16.08.2012г. последният пожънал добива от маслодаен слънчоглед в размер на 29 180 кг. от обработваните от ищеца ниви, като на същите дати го предал на съхранение в складовите бази в с.Гагово, общ. Попово, в складова база на „Фимко“ ООД - гр.Попово и в склад на „Кристера“АД-гр.Попово. По жалба на ищеца от 20.08.2012 г. за кражба или самоуправство, срещу Х.Ц. е образувано досъдебно наказателно производство по чл.194, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК, а по жалба на Ц. на 12.10.2012г. срещу ищеца е образувано и водено досъдебно производство за измама по чл.209, ал.1 от НК за това, че за времето от януари 2012 г. до 04.09.2012 г. в гр.Попово, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Х.Ц.Ц. от гр.Попово (че срещу изцяло финансираното от последния производство на около 500 дка слънчоглед и около 150 дка царевица, ще му възстанови направените разходи за oколо 29 532 лв. и миналогодишни задължения за 23 600 лв., като му предостави равностойно количество от произведеното зърно) и с това му причинил имотна вреда за около 29 532 лв. Преписките (вх.№ 397/2012 г. и № 436/2012 г.) по двете тъжби са обединени под общ номер № 436/2012 г. С протоколи от 21.08.2012г., от 23.08.2012г. и от 24.08.2012г., предаденият от Х.Ц.  за съхранение в посочените зърнобази маслодаен слънчоглед, представляващ и веществено доказателство по наказателното дело, е предаден за отговорно пазене от полицейския служител в РУП-Попово Д.С.Д. на пазач в същите складове, където се е намирал, а именно: в склад за зърно в стопанския двор в с.Гагово, общ. Попово-5 000 кг. – Н.Н., в складова база на „Фимко“ООД-гр.Попово-16 460 кг. – Б.С. и в склад на „Кристера“АД-гр.Попово-7 720 кг.- Е.Р. На 09.09.2012 г. ищецът е подал молба маслодайният слънчоглед да му бъде върнат. С постановление от 12.10.2012 г., Районна прокуратура  гр.Попово е отхвърлила молбата, като е изложила съображения, че процесният слънчоглед е веществено доказателство по висящото наказателно дело, по което до този момент разследването не е установило кой е правоимащият предвид твърденията на срещуположните страни и дали слънчогледът е на Ц., който го е добил по уговорка А. срещу задълженията на последния, или на А. с оглед претенциите му за самоуправство от Ц. С определение от 08.11.2012 г. по чнд № 376/2012 г. на Поповския районен съд, постановено в производство по чл.111, ал.3 от НПК, е потвърдено постановлението от 12.10.2012 г., като в мотивите на съдебният акт е посочено, че по делото е налице спор за право върху слънчогледа и при разследването не е установено кой е негов собственик, от една страна той е предаден за нуждите на разследването от Х.Ц. а от друга – за право на собственост претендира А.. С постановление от 06.03.2013г. на Районна прокуратура Попово, наказателните производства са прекратени без повдигане на обвинения поради това, че деянията не са престъпление и със същия акт е постановено веществените доказателства, представляващи процесното количество слънчоглед, оставен на отговорно пазене на съответните лица да се пазят докато делото на гражданския съд относно правото върху него влезе в сила. Постановлението на прокурора при Районната прокуратура е потвърдено с постановление от 03.04.2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –Търговище, а последното – и с постановление от 12.08.2013 г. на прокурор при Върховна касационна прокуратура, като оставянето на веществените доказателства за пазене до разрешаване на спора за собственост между А. и Ц. е аргументирано с наличния спор за собствеността им. На 12.10.2015 г., А. е подал молба за възобновяване на наказателното производство и връщане на слънчогледа, която е отхвърлена с постановление от 22.10.2015 г. на РП,  а последното – потвърдено с постановление от 12.11.2015 г. на ОП-Търговище. Искането на А. за образуване на ново наказателно производство срещу Х. също е оставено без уважение с постановление от 22.10.2015 г. на РП –Търговище, потвърдено с постановление от 16.11.2015 г. на ОП-Търговище. За доказване размерите на претенциите за имуществени вреди, по делото са изслушани заключения на вещи лица по съдебно-икономически експертизи за пазарната стойност на процесното количество слънчоглед и за размера на пропуснатите ползи от добив и реализация на продукция и от субсидии.

Претенцията на ищеца е по чл.49 от ЗЗД, която гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или про повод изпълнението на тази работа. Според чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ищецът следва да докаже наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, вината на дееца /която се предполага/, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от деятелност на лице, във връзка с работа, възложена му от ответника.

Твърденията на ищеца в исковата молба и уточняващата такава (от 25.10.2017 г.), са че имуществените вреди са му причинени от незаконното изземване на количеството маслодаен слънчоглед (веществено доказателство по наказателното дело) и незаконният отказ на органите на наказателното производство за връщането му. Както бе посочено, установено е по делото, че процесното количество слънчоглед не е било отнето или иззето от фактическата власт на ищеца от органите на МВР и от прокуратурата, упражняваща ръководство и надзор при разследването, съгласно чл.46, ал.2, т.1 и чл.52, ал.3 от НПК, като то е било ожънато и предадено на съхранение в зърнобазите от Х.Ц., а впоследствие и като веществено доказателство по образуваното наказателно производство – оставено от органите на разследването на отговорно пазене в същите места на посочените в протоколите пазачи. Следователно, в случая не е налице незаконно изземване на слънчогледа от ищеца и вреди от такова  действие той не търпи. Твърдяните вреди - паричната равностойност на слънчогледа, вследствие от незаконното му задържане също не са налице. Това е така, тъй като маслодайният слънчоглед е бил веществено доказателство по наказателното дело. Той е бил предаден не от ищеца, а от Х.Ц. – установено от обсъдените по – горе прокурорски постановления. По наказателното дело, видно от мотивите на прокурорските актове, а и от повдигнатото обвинение на ищеца е, че Х.Ц. е претендирал процесното количество слънчоглед да му принадлежи по силата на договор с ищеца. При тези данни, приложимите разпоредби са тези на чл.109-113 от НПК. Според тях, като веществени доказателства се събират, проверяват, оглеждат и описват в протокол тези вещи, които са били предмет на престъплението или могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като когато не могат да бъдат приложени към същото, трябва да бъдат запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган, при мерки да не се повредят или изменят, а при спор за право относно веществените доказателства, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение №2/12.11. 2014г. на ОСНК на ВКС за прилагането от прокурора в производство по чл.111, ал.2 от НПК на разпоредбата на чл.113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й. В мотивите е посочено, че се налага правният спор да бъде разгледан като обективирано по какъвто и да е начин противоречие между поне две насрещни твърдения било по фактите, било по правното им значение относно спорната вещ. С текста на чл.113 от НПК се цели да се избегне ненужно засилване на вече отрицателно засегнатите с извършеното престъпление обществени отношения, до какъвто нежелан резултат би се стигнало с връщането не на правоимащия на вещите, иззети като веществени доказателства. Възможно негативна последица е и търсенето на гражданска отговорност от прокуратурата, заради неправомерно действалия прокурор. В случая, както бе посочено, наказателното дело е било образувано по тъжби както на А. за самоуправство от Х.Ц., така и на Х.Ц. за измама от А. и с имуществени вреди – процесното количество слънчоглед. Всяка от тези две страни е заявявала свои права върху слънчогледа, което съгласно цитираните разяснения в тълкувателното дело, сочат именно на спор както по фактите, така и по правното им значение относно спорното количество слънчоглед – веществено доказателство по наказателното дело. Спор за собствеността е налице, като не е необходимо той да е предмет на висящо дело пред съда. Затова, като не е бил отнет от ищеца, а и е бил налице спор за собствеността на веществените доказателства, отказите на прокурорите за връщането на маслодайния слънчоглед - на ищеца, не са били незаконосъобразни, като освен това законосъобразността им е била проверена и при инстанционния контрол на съответните постановления. Липсата на противоправно деяние, води до извода за липса на елемент от фактически състав на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД и на извод за неоснователност на исковете за вреди. Независимо от това, следва да се посочи, че не са налице и твърдяните вреди за ищеца, съизмерени със стойността на слънчогледа. Последният е предаден на отговорно пазене като веществено доказателство по наказателното дело и няма данни той да не се съхранява. Твърденията на ищеца, че същият не е наличен и е продаден след предаването му в складовете за зърно, са били късно наведени по делото (в заседанието от 19.02.2017 г.) и този факт не е бил предмет на делото. Освен това, окръжният съд не е имал правото да приеме за осъществен факта, че слънчогледът на ищеца не е налице, защото ответникът не е бил задължен да представи намиращ се у него конкретно посочен документ в съответствие с изискването на чл.190 ГПК, а и не е отказал съдействие като е уведомил съда писмено, че няма достъп до документите и е молил те да се изискат от съответната прокуратура.

Освен изложените съображения и липсата на елемента от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, което води до извода за неоснователност на всички искове, съдът следва да добави, че лисва и причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и твърдяните от ищеца като причинени му вреди - пропуснати ползи от невъзможността да използва сумата от  24 541.55 лв. от евентуалната продажба на слънчогледа и да финансира търговската си дейност в следващите години, както и последвало прекратяване на арендните му договори и невъзможност да реализира приходи от стопанската дейност и от субсидии в претендираните размери общо  382 634 лв. за три години. Претендираните пропуснати ползи са в зависимост от много фактори, като обемът им е предполагаем и е невъзможно категорично да се приеме, че ищецът би реализирал доходи и имуществото му би се увеличило със сигурност, ако същият не е бил лишен от възможността да получи сумата 24 541.55 лв. от продажбата на слънчогледа. Причинно-следствената верига на икономическата дейност включва в обхвата си много и различни обстоятелства от обективен и субективен характер (така: конкретна пазарна среда, подходящи природни условия, умения за правилна организация, управление и контрол на аграрните бизнес – начинания, стриктно изпълнение на всички задължения по арендните договори, на условията за получаване на субсидии, точното и своевременно обслужване на банковите кредити, коректни търговски отношения с останалите контрахенти, плащане на данъци, такси и други парични задължения към държавата), при които липсата на един съществен елемент би игнорирала сигурността и неотменността на настъпване на съответното доходоносно събития, като освен това доказателствата по делото сочат, че ищецът е имал задължения към кредитори-арендодатели, банки и приходната агенция отпреди процесното твърдяно като вредоносно деяние.

С оглед изложените съображения исковете по чл. 49 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като постановяващо отчасти различен резултат, решението на окръжния съд следва да бъде отменено частично в осъдителната му част – и искът отхвърлен и потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част. С оглед изхода от спора, решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на прокуратурата за разноските в първоинстанционното производство. Страните не са претендирали разноски в настоящото производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ  решение № 52 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 255/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България-гр.София е осъдена да заплати на Р.Ш.А. сумата 24 541.55 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг маслодаен слънчоглед-веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово, на осн.чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 06.12.2013г. до окончателното й изплащане,  както и в частта, с която Прокуратурата на Република България-гр.София е осъдена да заплати на Р.Ш.А. *** направените по делото разноски в размер на 178.43 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ш.А. срещу Прокуратурата на Република България-гр.София иск за заплащане на  сумата от 24 541,55 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг маслодаен слънчоглед - веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 255/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за сумата 102 620 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05. 07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и за сумата 75 391.80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; за сумата 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07. 2011г. с ОДЗ-Търговище и за сумата 86 571 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г., ведно с претенциите по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: