Р Е Ш Е Н И E

 

132

гр.Варна, 17.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар В.Т.,

 като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 283 по описа за 2013-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на М.А.Б.,***, срещу решение № 614/27.03.2013 год. по гр.д. 954/2012 год. на ОС Варна, с което: е отхвърлен предявеният от него иск срещу Т.С.С.,***, с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Варна, като г-н Б. е осъден да заплати разноски и да доплати д.т. Твърди се, че искът е доказан и следва да се уважи. Оспорват се основно изводите на съда, че не е доказано плащане по предварителния договор, а също и обосноваността на решението.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Т.С.С.. Жалбата е оспорена в с.з.

   Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД  с цена на иска 40 281.42 лева за обявяване за окончателен на сключения между г-н Б. като купувач и г-н С. като обещател на 08.04.2008 г. в гр.В.  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който  ответникът като продавач се е задължил прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 31, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир” 142, бл. 55, вх. И, ет.8 с изложение  юг-запад, състоящ се от две стаи  и кухня, коридор, баня – тоалет и балкон към „Черно море” ЕАД – юг, с площ от 58.50 кв.м. , при граници – апартамент № 30, апартамент № 32 и коридор, както и съответстващите ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, находяща се в 16 – ти подрайон на града, при цена от 30 378 лева.

Ищецът излага в исковата си молба, че договорът е подписан пред нотариус, че продажната цена по сделката е била платена предварително, а договорът представлява разписка за нейното получаване. Твърди, че ответникът въпреки многократните покани в това число и нотариална покана, не е изпълнил задължението си по договора, а ищецът като изправна страна има правен интерес да поиска от съда обявяване на неговата окончателност.

Ответникът пред ОС е оспорил иска. В писмен отговор от 29.06.2011 г. чрез особен представител е направено възражение за нищожност на предварителния договор и в условията на евентуалност възражение за неговата унищожаемост. Твърди се, че предварителният договор  представлява обезпечение на договор за заем в размер, различен от посочената продажна цена – „няколко стотин лева”. Твърди се, че по този начин страните са се уговорили ако паричното задължение не бъде изпълнено, ищецът да стане собственик на недвижимия имот и с това да бъде удовлетворен за вземането си. Особеният представител счита, че този начин за удовлетворяване на парично задължение е различен от предвидения в закона, поради което на основание чл. 152 от ЗЗД е недействително. На втора място се твърди, че договорът е сключен в резултат на измама, като се твърди, че ответникът умишлено е въведен в заблуждение от ищеца относно съдържанието на договора, а именно че е заплатена продажната цена преди сключване на договора и че последният служи като разписка. Твърди, че част от измамливите действия на ищеца са и тези, с които бил мотивиран да подпише и пълномощно за разпореждане със собствения му имот, което пълномощно в последствие оттеглил. Излага следните фактически твърдения, относими към възражението за унищожаемост на договора, като сключен  поради измама: На 01.08.2008 г. упълномощения от ответника ищец с правото да се разпорежда със собствения му имот е сключил предварителен договор за покупко-продажба с Анка Колева Колева и анекси с дати  16.08.2008 г., 01.09.2009 г. и 23.10.2010 г.,  от която пълномощникът е получил суми в размер на 21 000 евро. Твърди се, че по този случай има образувано досъдебно производство № 44 по опис на ВРП за 2011 г.  Твърди се още, че сключеният между ищеца и Анка Колева предварителен договор о обявен за нищожен  с решение  от 16.07.2010 г. по гр.д. № 1395 по опис на ВОС за 2009 г.

С молба от 26.08.2011 г. е направено ново възражение за нищожност – поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Възразява се още срещу фактическото твърдение, изложено в исковата молба, че посочената в договора цена е била заплатена.

Представен е писмен документ с наименование – предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, от съдържанието на който се установявана, че  на 08.04.2008 г. ответникът е обещал на ищеца да му прехвърли по нотариален ред собствеността върху собствения си недвижим имот, описан в договора по начин, по който е описан в исковата молба, срещу продажна цена в размер на 30 378 лева, за която сума се сочи в чл. 5 от договора, че е „платима” преди подписване на договора, а договора „играе” ролята на разписка.  Договорът не съдържа срок за изпълнение. Изрично страните са уговорили, че задължението за прехвърляне по нотариален ред ще възникне при  отправяне на покана от страна на купувача към продавача. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата.

Представена е нотариална покана за изпълнение на задължението по договора от 08.04.2008 г., връчена на продавача на 11.04.2011 г. като действието по връчването е нотариално удостоверено с рег. № 3264 на нотариус № 116 с район на действие ВРС.

За доказване възраженията на ответника съдът е изискал и приложил като доказателство по делото ДП № 44 по опис на  ОД на МВР – Варна за 2011 г.  В писмените обяснения, дадени от ищеца в настоящото производство, се признава обстоятелството, че са давани суми на ответника и неговата майка с цел „да ги подпомогна и с намерението да закупя имота, находящ се в гр. Варна, ул. „Св. Прокопий Варненски” № 62.” /различен от процесния/. В обясненията става ясно, че са давани и други суми на ответника поради нуждата от пари, като, за да му бъдат дадени, е изготвен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот – стр. 42 от преписката: „аз му предложих, като иска пари, ще изготвим предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот”. На стр. 50 от преписката М.Б. отново е признал, че процесния договор е сключен като гаранция, че дадените от него пари на С. ще му бъдат върнати. Обяснението е дадено във връзка с това, че за същия имот е подписано и пълномощно на г-н Б. да го продаде от името на г-н с., и предварителен договор между тях двамата, като г-н Б. се е възползвал и от двата документа и е стартирал изпълнението на два предварителни договора за един и същи имот. В първите обяснения г-н Б. твърди, че с предварителния договор се връща част от заем и е доплатил 30000 лв. до пълната цена, във вторите обяснения се твърди, че дадените суми „за подпомагане” на г-н С. са в размер на 30000 лв. и се цели гарантирана на връщането им с договора. 

След сключване на процесния предварителен договор, ищецът е сключил друг договор за покупко-продажба на същия имот с друго лице, в качеството си пълномощник на г-н С., от което е получил 4000 евро. Вследствие отношенията между ищеца като пълномощник и купувача Анка Колева по втория предварителен договор са подписани анекси с дати от 23.10.2008 г. и от 01.09.2008 г.

От съдържанието на цялата преписка, водена в досъдебното производство се установява, че  между въззивника и ищец и въззиваемия и ответник, майката на последния и други лица са съществували облигационни връзки по повод давани в заем или дарявани средства, продажба и строителство  в имот, собствен на майката на ответника, процесния договор и договор от 01.08.2008 г., сключен между въззивника и ищец в настоящото производство и А. К. К.. Видно от представеното в настоящото производство Решение № 144 от 10.05.2012 г.  по гр.д. № 609 п опис на ВКС за 2011 г. за окончателен е обявен сключения на 01.08.2008 г. предварителен договор, с който  ответникът в настоящото производство, чрез пълномощник въззивника Б., е продал на А. К. процесния имот за сумата от 36 000 евро при условие, че в двуседмичен срок бъде заплатен остатъка от 15 000 евро- неизплатената продажна цена. По делото липсват доказателства това решение да е било обезсилено поради неплащане на остатъка от цената по чл. 363, ал.2 ГПК.

Правото на собственост върху вещта – обект на предварителния договор, е установена в производството по гр.д. № 8845/2006 г. и в.гр.д. № 1124/2008 г. господин С. е придобил имота си чрез покупко-продажба по време на брака си, но в лична собственост по нот. акт от 31.05.1999 г. № 26, том ІІ, рег. № 3186 нот. д. № 244/ на нотариус Ал.Ганчев с район на действие ВРС.

Впоследствие, обаче, с цитираното по-горе решение имотът е преминал в собственост на Анка Колева, доколкото цитираното решение на ВКС е окончателно и няма данни да е обезсилено по чл. 362, ал.2 ГПК. Докато не бъде проведено такова производство, респективно да се докаже провеждането му, процесният имот не е собственост на г-н С..

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен договор по смисъла на чл.19 ал.1 и 2 от ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен обект, че ищецът се явява изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидно прехвърляне на имота, в това число, че ответникът се явява собственик на вещта.

Процесният предварителен договор е редовен от външна страна – има договорки за всички съществени белези на договора покупко-продажба.

Съдът приема, обаче, че договорът не удостоверява заплащането на уговорената в него цена. От една страна, в договора не се съдържа изрично волеизявление на продавача, че е получил уговорената цена на имота. Редакцията на текста, в която се заявява, че цената е „платима” преди подписване на договора, а самият договор „играе ролята” на разписка не представлява разписка – такава е само писмено волеизявление за получаване на определена сума, каквото в договора няма. От друга страна, самият въззивник и ищец в процеса е признал пред друг държавен орган, че и посочената цена, и сключения договор са симулативни и целят гарантиране на връщането на дадени в заем суми на въззиваемия и майка му, с което е призната нищожността на договора като симулативен и като противоречащ на чл. 152 ЗЗД.

И не на последно място, г-н С. не е собственик на имота, обект на договора, тъй като с влязло в сила решение имотът е прехвърлен на А. К. по друг предварителен договор, който е обявен за окончателен. За собствеността съдът следи служебно, замествайки нотариус. Исковата молба по настоящото дело е вписана на 11.05.2011 год., а цитираното решение е постановено по искова молба, вписана през 2009 год. по гр.д. 1395/2009 год. на ОС Варна, поради което и решението по последното дело е противопоставимо на страните в настоящия процес.

Налага се изводът, че не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Такива са и крайните изводи на ОС Варна.

Предвид липсата на отменителните основания, сочени във въззивната жалба, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани.

МОТИВИРАН от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС – Варна, № 614/27.03.2013 год. по гр.д. 954/2012 год. на ОС Варна.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНАМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: