Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

122

гр.Варна, 17.07.2014 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 02.07.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 283/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД гр.Варна срещу решение № 453/24.03.2014 по гр.д. № 1957/2013 год на Окръжен съд Варна, с което дружеството е осъдено на осн. чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречат на ищците Д.В.Н. и Д.С.Н. да упражняват правото си на собственост върху апартаменти № 4 и 5, намиращи се жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Ивайло” № 9, с идентификатор 10135.1501.1166.1.29, като приведат нивата на шум и вибрации, причинявани при експлоатационната дейност на трансформаторна машина 400 kVA с предназначение инфраструктурен обект, намиращ се на първи етаж в същата жилищна сграда, в съответствие с  изискванията на Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищните помещения. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 109 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.

В отговора на жалбата, подаден от ответниците ищците Д.В.Н. и Д.С.Н. се съдържат доводи в подкрепа законосъобразността на постановеното решение и искане за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за тази инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 109 от ЗС за преустановяване на неоснователните действия, които създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост, чрез привеждане в рамките на нормативните изисквания на нивата на шум, излъчвани от намиращия се в сградата трафопост, собственост на ответника.

Липсва спор между страните по отношение факта, че ищците са собственици на процесните имоти, както и че същите се намират непосредствено над притежавания от ответника трафопост. Установено е от събраните писмени доказателства, че в резултат от разменената между страните кореспонденция, ответникът преди завеждане на иска е предприел действия с цел отстраняване на вредния шум – монтирал нов сух разпределителен трансформатор и усилил звукоизолацията на помещението, но тези мерки са се оказали недостатъчни. По делото е прието заключение на СТЕ, от което се установява, че след извършени контролни замервания силата на шума в различни части от денонощието са констатирани завишени нива през нощта в детската стая и спалнята на ап.4, намиращ се точно над помещението с трансформатора. Превишението на шума е значително с оглед нормативните изисквания  съгласно Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006 год. Въпреки, че се отнасят само до отделни помещения в апартамента, излъчваните шумови вибрации от трансформатора създават дискомфорт при обитаването на цялото жилище и са потенциално вредни за човешкото здраве.

Без значение е, че отклонения от нормата не са констатирани по отношение другото жилище на ищците. Достатъчно е от неоснователните действия да е засегнат дори и само един имот, за да бъде налице основание да преустановяването им на осн. чл. 109 от ЗС. В случая се касае за необходимост от цялостно обезшумяване на помещението, в което се намира трансформатора, тъй като именно той е източникът на шума, който създава пречки за ползването на имота. Обстоятелството, че в случая е засегнат само единия апартамент би имало значение при определяне размера на обезщетението за вреди, но този иск не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Ето защо това възражение в жалбата се явява неоснователно.

Неоснователно е и второто оплакване на въззивника, а именно – че не следва да отговаря, тъй като не е изградил процесния имот, а го е закупил от „Дом Елит” ООД, което се явява възложител на строежа. Независимо от начина на придобиване, ищецът е собственик на имота, от който произтичат вредите, поради което и той следва да предприеме съответните действия за тяхното отстраняване. Въпреки, че трафопостът отговаря на изискванията за техническа годност за експлоатация, в процеса на работа той създава неудобства за съседните имоти по-големи от обичайните. Затова именно ответникът дължи извършване на необходимите действия за привеждане на шума, излъчван от трансформатора до нормативно установените и безопасни нива.

По изложените мотиви предявеният иск с правно осн. чл. 109 от ЗС се явява основателен и доказан. Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано, поради което и на осн. чл. 272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените разноски за тази инстанция в размер на 3340 лв съгласно неоспорения списък на разноските, подкрепен с доказателства за плащане.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 453/24.03.2014 по гр.д. № 1957/2013 год на Окръжен съд Варна

ОСЪЖДА „Енерго Про-Мрежи” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е  да заплати на Д.В.Н. с ЕГН ********** и Д.С.Н. с ЕГН ********** солидарно направените от тях разноскси за тази инстанция в размер на 3340 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)