О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

373/22.06.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22. 06.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№283/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.Л.Ж. против определение № 1113/25.04.2017г., постано -вено по гр.д.№686/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.В жалбата и уточняващата молба към нея от 08.06.2017г., депозирана от особения представител на М.Л.Ж., назна- чен след подаване на частната жалба, се твърди, че определението е неправилно по изложените в същите съображения, като се претендира да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№686/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пода- дена от М.Л.Ж. искова молба, с която са предявени искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД против ответника А. А. - прокурор при ОП-Варна за присъждане на сумата от 77 030лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца от ответника вреди, ведно със законната лихва върху главницата до оконча -телното й изплащане.Твърди се, че вредите са претърпени в резултат от действията и бездействията на ответника А. по адм.д.№462/15г. по описа на ВАдмС. Посочено е, че от общата сума в размер на 77 030лв. 25 000лв. се претендират за вредите от бездействието и нежеланието на ответника А. да изпълни задъл -женията си в качеството си на прокурор, съблюдаващ законността по адм.д.№462/ 15г., последното водено от М.Л.Ж. против Главна дирекция „Изпъл -нения на наказанието”, гр.София по чл.1 от ЗОДОВ; 50 000лв. се претендират за вредите, претърпени вследствие отхвърляне на претенцията на М.Ж. по адм.д. №462/15г., която е била за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50 000лв., и 2 030лв. се претендират за вредите, претърпени вследствие от осъж -дането на М.Ж. да заплати разноски по адм.д.№462/15г. в този размер.Излага се, че ответникът не изпълнил задълженията си на съблюдаваща законността страна в производството по адм.д.№462/15г., т.к. въпреки многократно отправените от ищеца искания до него, вкл. обективирани в протоколите от проведените открити съ -дебни заседания на 30.03.2015г. и 11.05.2015г., да потърси наказателна отговорност на разпитаните в това производство лица К. Д. и Б. Д., които са лъжесвидетелствали, ответникът не предприел каквито и да било действия и като резултат от неговото бездействие се е достигнало до отхвърляне на претенцията на ищеца по адм.д.№462/15г. по описа на ВАдмС.     

Видно от изложеното в исковата молба е, че се претендира ангажирането на гражданската отговорност на ответника за действия/евент. бездействия/, извършени от него в качеството му на прокурор по адм.д.№462/15г. по описа на ВАдмС.Такава отговорност не може да бъде ангажирана предвид установения в чл.132 от Конституцията на Република България принцип на функционален имунитет на магистратите, съгласно който за своите служебни действия и за постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Сочените  от ищеца като неправомерни действия и бездействия, от които твърди, че е претърпял вреди, попадат в прилож - ното поле на цитираната конституционна норма, т.к. се претендира отговорност от ответника именно по повод изпълняване на функциите му на магистрат.Личната гражданска неотговорност на магистрата за неговите служебни действия, освен ако е извършено умишлено престъпление, е абсолютна процесуална пречка за разглеж - дане на имуществени искове против него за тези действия.В случаите, когато се търси обезщетение за служебни действия и актове на магистрати, когато те са и умишлени престъпления, искът е допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, които предпоставки в настоящия случай също не са налице.В този смисъл е и непротиворечивата практика на Върховен касационен съд по тълкуването на чл.132 от Конституцията на РБ - напр. определение №146/17.03.2011г. по ч.гр.д.№40/11г., ІV гр.о., определение №271/ 10.04.2012г. по ч.гр.д. №176/12г., ІІІ гр.о., определение №569/27.10.2011г. по ч.гр.д. №516/11г., ІІІ гр.о., определение №726/28.12.2009г. по ч.гр.д.№343/09г., ІV гр.о. и др.

Неоснователни са възраженията, посочени в жалбата, че ако и действително предвид разпоредбата на чл.132 от КРБ първоначално посоченият ответник А.. да не е процесуално легитимиран да отговаря по исковете, то съдът е следвало да приеме, че от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че надлежно легитимираната страна по предявените искове е Прокуратурата на Република Бъл - гария, отговаряща по реда на ЗОДОВ, поради което и е следвало да даде нужните указания на ищеца за насочване на претенциите против надлежната процесуално легитимирана страна.

На първо място следва да бъде посочено, че между обстоятелствената част и петитума на искове не е налице вътрешно противоречие, като ясно са посочени конкретните служебни действия и бездействия на ответника в качеството му на магистрат, от които ищецът твърди, че е претърпял вредите, за които претендира от него обезщетение.Никъде в изложението в исковата молба не са въведени като извършени от ответника действия или бездействия, които да могат да бъдат субсуми- рани под някоя от изчерпателно и ограничено изброените хипотези в чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи. С оглед горното и не би могло да се приеме, че са предявени претенции по реда на ЗОДОВ и съответно, че процесуално легитимираният ответник по предявените иско- ве е Прокуратурата на Република България, а съдът е следвало да даде необхо -димите указания на ищеца за насочване на претенциите против процесуално легити -мираната да отговаря по тези исковете страна.С исковата молба не са наведени и обстоятелства, от които да може да се извлече извод, че се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата на Република Бъл -гария по реда на чл.49 от ЗЗД като ЮЛ в качеството й на възложител на работата, по повод извършването на която се твърди, че са причинени вреди/по въпроса дали такава отговорност е допустимо да бъде търсена за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност на осн. чл.132 от КРБ, практиката на ВКС е противоречива - напр. определение №414/04.06.2014г. по ч.гр.д. №1827/14г., ІV гр.о.  и определение №108/20.04.2016г. по ч.гр.д.№1157/16г., І гр.о./. Подобни твърдения, с които по същество се въвеждат нови, различни от първонача -лно предявените искове, са заявени за първи път в частната жалба и не са били предмет на предявените с исковата молба искове.

По изложените съображения съдът приема, че предвид отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявените искове, образуваното по тях производство подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжал- вано определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1113/25.04.2017г., постановено по гр.д.№686/17г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: