ОПРЕДЕЛЕНИЕ 405

гр. Варна,     18.06.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 284/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.К.Т. *** против определение № 1742/22.05.15г. по гр.д. № 1266/15г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено. В частната жалба са изложени подробни доводи за това, че определението е процесуално неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на императивни правни норми, на съществени процесуални правила, на материалния закон и в противоречие с Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС, във връзка с правото на защита на ищеца. Оспорва се извода на съда, че заявените искове преразглеждат приключилия съдебен спор по гр.д. № 9815/06г. на ВРС, тъй като същият е бил воден срещу „БДЖ” ЕАД гр. София, а настоящия иск е против ВКС като орган, действащ като последна съдебна инстанция по посоченото дело, който следва да носи отговорност за постановения си съдебен акт, с който е преграден пътя за правна защита на ищеца, в нарушение на изискванията за обективност и справедливост по чл. 7, ал. 1 от ЗСВ и чл. 6, т. 1 от Конвенцията и чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС. Отправените искания са да се приложат европейските правозащитни стандарти, дефинирани с чл. 1 и чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6, т. 1 от Конвенцията, като пряко приложимо право, с директен ефект, за обективно, справедливо и ефективно съдопроизводство и да се отмени обжалваното определение, като делото се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводството по предявения иск. Претендира присъждане на разноските по настоящото дело, възлизащи на общо 17лв.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М.К.Т. против Върховен касационен съд на РБ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушаване принципите за обективност и справедливост при постановяване на съдебните актове по гр.д. № 9815/06г. на ВРС, VІІ с-в, по в.гр.д. № 274/09г. на ВОС и по гр.д. № 740/09г. на ВКС, ІІ т.о., в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Отговорността на ответника по отношение на ищеца се претендира да бъде ангажирана на основание принципа на извъндоговорна отговорнст на държава-членка на ЕС, за вреди, причинени в нарушение на правото на ЕС, установен в решението на Съда на ЕС по конкретно цитирани дела /Дело Francovich (С-6/90 и С-9/90) и Дело Kobler (С-224/01)/. По същество се твърди, че с определение № 202/19.04.10г. по гр.д. № 740/09г. ВКС, ІІ т.о. не е допуснал до касационно обжалване решението на ВОС, с което е било потвърдено отхвърлителното решение на ВРС против „БДЖ” ЕАД за осъждането му на основание договорна и деликтна отговорност да заплати обезщетение на ищеца Т. за неимуществени вреди от нарушението на разписанието на влаковете, както и е било обезсилено решението на ВРС в частта му по отношение на останалите три ответни дружества. С това си определение ответникът ВКС е пренебрегнал /а и с това е допринесъл/ за претърпените от ищеца неимуществени вреди от некоректното, несправедливо и уродливо съдопроизводство на магистратите от ВРС и ВОС по неговото дело. Отговорността на ВКС е ангажирана в качеството му на процесуален субституент на Държавата и възложител на работата на върховните магистрати, произнесли определението за недопускане до касационно обжалване на негативното решение за ищеца.

Отговорността на ответника, която ищецът претендира да бъде ангажирана, по съществото си е извъндоговорна - деликтна. Механизма на причиняване на вредите /самото непозволено увреждане/ се твърди да е чрез акт на ВКС, с който не е допуснато до касационна проверка решението на въззивния ВОС по посоченото дело. На практика това означава да се установява незаконосъобразността на самия съдебен акт на ВКС, а това по съществото си означава пререшаване на решения с окончателен съдебен акт съдебен спор, което е недопустимо. При това положение исковото производство е недопустимо и обжалваното определение, с което същото е прекратено, е законосъобразно.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М.К.Т. *** против определение № 1742/22.05.15г. по гр.д. № 1266/15г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: