Р Е Ш Е Н И Е

123

гр.Варна, 14.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№284/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Първата въззивна жалба вх.№1952/21.01.2016г., подадена от Г.И.Д. против решение №9/05.01.2016г., постановено по гр.д.№2220/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 7 500лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №59/2010 г. по описа на ОСС - Варна е приключило с оправдателна присъда № 171/26.04.2013 г. по НОХД №260/13 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, потвърдена с решение №195/12.07.2013 г. по ВНОХД №714/13 г. по описа на ВОС, н.о.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с мате -риалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до претендирания размер от 100 000лв.Втората въззивна жалба вх.№2586/27.01.2016г., подадена от Прокуратурата на Република България против решение №9/05.01.2016г., постановено по гр.д.№2220/15г. по описа на ВОС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Г.И.Д. сумата, представляваща разликата над 4 000лв. от 7 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №59/2010 г. по описа на ОСС-Варна е приключило с оправдателна присъда № 171/26.04.2013 г. по НОХД № 260/13 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, потвърдена с решение №195/12.07.2013 г. по ВНОХД №714/13 г. по описа на ВОС, н.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2013г. до окончателното изплащане, както и е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 274,27 лв. до 402,27 лв. /решението в частта му за разноските е изменено по реда на чл.248 от ГПК от ВОС с определение №1155/09.05.2016г., необжалвано от страните, с което сумата от 402, 27лв. е разделена на 15, 94лв., дължими на страната, и 386, 33лв., дължими на процесуалния представител на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост по изло -жените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в частта му за разликата над 4 000лв. до 7 500лв.

Всяка от страните не е депозирала отговор по жалбата на насрещната страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът Г.И.Д. излага, че с постановление от 20.04.2012г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №59/10г. по описа на ОСС Варна за престъпление по чл.387, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова, че през периода 22.03.2010г.-03.05.2010г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице от състава на МВР-в.н.д. Началник сектор „Базова научно-техническа лаборатория” при ОД на МВР-Варна, експерт криминалистически експертизи, не изпълнявал задълженията си по служба, произтичащи от Методически указания №Iд2401/23.12.2009г. на Генерален комисар на МВР - I, 1."б" при установена интервенция в идентификационните номера на ПС или установяване на неистински документи на представеното за регистрация ПС, се действа съгласно методически указания per.№УМ-17355 от 25.08.2003 г. и допъл -нение към същите с per.№УТ-1771/16.09.2003 г., като заявил писмено мнение на  Заявление №100819007774 за първоначална регистрация на ПС с per.№ 499Н178 от 22.03.2010г.; Заявление №100819010205 за първоначална регистрация на ПС с per. №495Н740 от 12.04.2010г.; Заявление №100819010891 за първоначална регистрация на ПС с per.№ 503Н878 от 16.04.2010г.; Заявление №100819011020 за първоначална регистрация на ПС от 19.04.2010г.; Заявление №100819012837 за първоначална регистрация на ПС с per.№ 499Н937 от 03.05.2010г., че идентифи -кационните номера на рамите на автомобили: лек автомобил, марка „Ауди" модел „КЮ 7", рама № WAUZZZ4L5AD003554; товарен автомобил, марка „Ивеко", модел „35Ц15", рама № ZCFC35A380D413887; лек автомобил марка „BMW", модел „X 5", рама № WBA1R42030LK99138; лек автомобил марка „BMW", модел „320", рама № WBAWD11030195003; лек автомобил марка „BMW", модел „320", рама № WВA PN36090NM37942 са автентични и предоставените документи за регистрация на ПС-свидетелства за регистрация: VP 950034, ZBI 026121500; VC 917895, ZBI 050255677; VB 950022, ZBI 026131255; VC 917848, ZBI 050255641; VB 950032, ZBI 026121499 ca истински, като от деянието са настъпили тежки последици, изразя -ващи се в регистрация на автомобили в сектор „ПП" - Варна, с интервенция в идентификационните номера на рамите на ПС и с неистински документи за регист -рация на ПС, с номера: лек автомобил, марка „Ауди" модел „КЮ 7" с ДК № В6321РМ, товарен автомобил, марка „Ивеко", модел "35Ц15", с ДК № В8316РМ, лек автомобил, марка „BMW", модел "X 5", с ДК № В7272РМ, лек автомобил, марка „BMW", модел "320", с ДК № В 8188РМ, лек автомобил, марка „BMW", модел "320", с ДК № В8788РМ, като моторните превозни средства са на обща стойност 397 330лв. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”.С присъда №171/26.04.2013г. по НОХД №260/13 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата на ВРС е потвърдена с решение №195/12.07.2013 г. по ВНОХД №714/13 г. по описа на ВОС, н.о.

Излага, че е постъпил на работа в МВР на 25.03.1993г. като последователно заемал длъжностите „разузнавач”, „началник група” и „ВНД началник сектор ”Базова научно-техническа лаборатория към ОД на МВР-Варна.От началото на своя трудов път работил честно и почтено, съобразявайки се с изискванията на закона, като отдадеността му към работата му го е изградила като доказал се специалист в практикуваната от него област и многоуважаван експерт.След образуването на ДП №59/10г. във връзка с евентуалната му съпричастност към извършване на престъпление е бил уволнен дисциплинарно от МВР на 05.01.2011г.По време на работата си в МВР и след това продължил да бъде част от списъка на вещите лица в ОС-Варна.Незаконосъобразно проведеното против него наказателно производство създало огромен отзвук, както сред всички негови близки и приятели, така и в средите на правораздавателните и правоохранителните органи, към които дълго време се числял.Една не-малка част от магистратите/съдии и прокурори/ и вече бившите му колеги от МВР, с които е работил през дългогодишния си трудов стаж и с които имал прекрасни служебни взаимоотношения преди започване на наказателното производство, започнали да го отбягват и да странят от него, явно демонстрирайки негативното си отношение като следствие от обстоятелството, че е обвинен в извършване на горепосоченото престъпление по служба.В хода на делото бил психически разстроен, притеснен и страдал от често главоболие.Изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам, още повече, че обвинението касаело безупречните му професионални качества и визирало период, в който е заемал ръководна длъжност в ОД на МВР Варна.Преобразил се в затворен и необщителен човек, чувствал се унизен и с накърнено достойнство.Не можел да спи вечер, да се храни, обхванала го депресия, имал суицидни мисли.По предложение на близки посетил 4 пъти лекар специалист-психиатър, който го консултирал и предписал медикаментозно лечение.За така претърпените от него неимуществени вреди претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда-12.07.2013г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъден да му заплати сумата от 3 500лв., представляваща обез -щетение за претърпените имуществени вреди/сбор от заплатените в наказателното производство адв.възнаграждения/, ведно със законната лихва, считано от 12.07. 2013г.       

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика/вкл. тази на ЕСПЧ/.Наказателното производство по отношение на Д. е протекло в изключително кратък срок /по малко от година и три месеца/, спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение, която не му е причинила никакви притеснения, ограничения или неудобство в ежедневието и живота.Несъстоятелни са твърденията, че проведеното наказателно преследване е създало „огромен отзвук”, както сред близки и познати, така и в средите на правораздавателните и правоохранителните органи. Към датата на привличане на ищеца като обвиняем - 20.04.2012г. същият не е заемал никаква длъжност в ОД на МВР Варна, т.к. трудовото му правоотношение е било прекратено през 2011г. като не се установява връзка между прекратяването и воденото към този момент досъдебно производство.Длъжността, която е заемал преди 2011г., не следва да се взема предвид в насока увеличаване на обезщетението, което се търси.Недоказани са твърденията, че наказателното производство е накърнило неимуществената сфера на ищеца и твърдяната репутация на професионалист.Твърдените имуществени вреди са недоказани.  

С влязло в сила решение в долупосочените части ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 3 500лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.07.2013г. до окончателното изплащане, както и съразмерно съдебно-деловодни разноски в размер на 274, 27лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа - телства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 20.04.2012г. въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на горепосоченото престъпление по чл.387, ал.2, пр.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, с взета мярка за неотклонение „подписка”, и оправдан по така повдигнатото му обвинение с присъда от 26.04.2013г., постановена по НОХД №260/13г. по описа на ВРС, XXXVI състав, влязла в сила на 12.07.2013г.

Възззивикът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените психични страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, вкл. професионалната му среда, всички резултат от воденото против него наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че  Г.Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незакон -но повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни после -дици.От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.Е.Атанасов същият познава Г.Д. от 20 годи -ни, работили са заедно в служба „Базова научно-техническа лаборатория” към МВР Варна.От 1998г. свидетелят е бил ръководител на тази служба, пенсиониран през 2010г.След 2010г. са работили заедно като вещи лица по тричленни експертизи. Поддържа ли са колегиални отношения, срещали са се и извън работа.Г.Д. изживял изключително тежко воденото против него наказателно производство.По наблюдения на свидетеля Г.Д. бил едни от най-добрите работници на службата, изключително отдаден на работата си, много добър специалист в областта на балистиката и химията.След обвинението рухнал, големият стрес се отразил и на физическото му здраве, претърпял няколко операции.Променил се психически, станал затворен.В резултат от наказателното производство някои колеги се отдръпнали от него, променили отношението си, чували се приказки с недомлъвки. Г. Д. по повод работата си като вещо лице се познавал с всички съдии и прокурори в града и след случилото се усещала предубеденост по отношение на него, вкл. когато се направи искане да бъде назначен за вещо лице.Понастоящем Г.Д. работи по специалността си в областта на химията, но извън системата. 

 Съгласно показанията на св.П.Вълчев същият познава Г.Д. от 2003г., били са колеги, свидетелят е бивш полицай/работил като такъв до 2013г./, по-добре го познава от 2006г., когато свидетелят се преместил на работа в ОД на МВР. Г. Д. бил изключителен професионалист в областите графология, балистика, дактилоскопия и химия, по професия е химик.С неговите заключения са приключени едни от най-тежките дела в града за период от над 15 години.Преди наказателното производство Г.Д. бил изключително спокоен и уравновесен човек.Преди да научи за уволнението му през 2011г. от него, научил по друг начин/от проверката, водена от отдел „Вътрешна сигурност”, колега му разказал, че с мотори „Сигма” с включени сигнални светлини са го спрели докато е карал колата си, като му казали, че водачът следва да се яви незабавно на разпит, т.к. имало проблеми с регистрацията на колата му/.Много скоро след това най-демонстративно го извикали, отнели му картата, оръжието, забранили му достъпа до ОД на МВР Варна и това било направено показно, за да знаят хората, че този човек е престъпник.Стигнало се е дотам, че началникът на отдел „Вътрешна сигурност” му е правил забележки защо говори с неподходящи хора-Г.Д. и други.След уволнението и наказателното производство колегите се отдръпнали от Г.Д., той го понесъл много тежко. Сринал се, срамувал се, бил в тежко психическо състояние, имал суицидни мисли. Докато не приключило наказателното дело не знаел къде се намира, ходил като призрак.След като приключило делото малко се поуспокоил, но после започнали здравословните му проблеми, направил му няколко операции, наложило му се да взема заеми от където може, за да заплати за тях.Магистратите в града отказвали да го назначават за вещо лице, били предубедени, защото се е водило дело против него.Сега започвал да се възстановя полека, но продължава да преживява случи -лото се тежко. 

Съгласно заключението на изслушаната пред ВОС СПЕ от 01.12.2015г. от представените листи за проведено психиатрично лечение/в периода 28.02.2013г.-19. 09.2013г./ се установява, че на въззивника е била поставена диагноза „умерено тежък депресивен синдром” и проведено лечение с антидепресанти.При освиде- телстването по СПЕ се диагностицират понижено настроение, нестабилност на нервната система, тревожност, сензитивност и интровертна насоченост.Същият все още болезнено преживява фактите на водените съдебни дела, на несправедливо обвинение, дистанцирането на приятели и познати, повлияли както на психическото му състояние, така и на състоянието на семейството му, като е налице пряка връзка между диагностицираните психични отклонения и воденото наказателно производство.По време на водене на делата се е намирал в перманентен стрес, преминал в дистрес.След приключване на делата състоянието му постепенно започнало да се нормализира, но диагностицираното му в началото на 2015г. тежко заболяване е довело да актуализиране на преживения дистрес. 

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства и СПЕ съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззивника наказателно произ- водство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, потиснатост, срам, обида, вина, затваряне в себе си, чувство за малоценност, които не са рационално прера -ботени и понастоящем.Воденото наказателно преследване е създавало чувство за силна застрашеност за моралния му облик в личната и професионалната му среда.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и вида на повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, съгласно дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК, като предвиденото за него наказание е за лишаване от свобода от една до осем години, т.е. минималното възможно наказание, което е можел да очаква да получи, за твърдяното, че е извършено от него длъжностно престъпление с тежки последици /регистрация на автомобили с интервенции на стойност 397 330 лв./, е една година лишаване от свобода.Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 20.04.2012г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 12.07.2013г. е изминал период от 1 година и три месеца, който следва да се определи като разумен срок по см. на чл.6 КЗПЧОС.Необходимо е, обаче да се отчете обстоятелството, че досъдебното производство е образувано с прокурорско постановление през 2010г. „срещу виновните длъжностни лица от МВР” и преди да бъде привлечен като обвиняем Г.Д. е бил разпитван като свидетел по същото и му е била дадена гласност в професионалната му среда, вкл. и предвид издадената заповед №К-14651/29.12.2010г. от министъра на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл.224, ал.2, т.4, чл.227, ал. 1, т.7, пр.3 и т.10 от ЗМВР/отм., действащ към 2010г./.Заповедта е влязла в сила на 10.05.2012г.Вярно е, че дисциплинарното производство, съответно уволнението, също са въздействали изключително негативно върху психиката на въззивника, а те от своя страна стоят извън дейността на въззиваемата страна, но видна е, вкл. от приложените решения по повод обжалване на заповедта, връзката между образуваното досъдебно производство и приетите, че са извършени дисциплинарни нарушения.На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължи -телността на наложената мярка за неотклонение - „подписка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в производството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения.На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Съгласно разяснения, дадени във формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, когато незаконното обвинение е за извършване на тежко умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на увредения, следва да се прецени как се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името му на професионалист.Същевременно при определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр. очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, като в общата хипотеза незаконното обвинение на такива лица именно за длъжностни престъпления има по-силно негативно отраже -ние върху неимуществената им сфера.

От цитираните свидетелски показания, ценени от съда, т.к. са базирани на продължителни лични, непосредствени наблюдения и като вътрешно непроти -воречиви, се установява, че въззивникът от началото на започване на службата си в системата на МВР през 1993г. до 2010г./периодът се установява и от удостоверение от 04.03.2015г., издадено от ОД на МВР-Варна/ се е ползвал с облика на изклю- чително отдаден на работата си професионалист в областта си /изготвяне на графологични, балистични, дактилоскопични и химични експертизи/, вкл. е заемал длъжността в.н.д. Началник сектор „Базова научно-техническа лаборатория” при ОД на МВР-Варна, както и е бил в списъка на вещите лица при ОС-Варна.Така установеното от цитираните показания не е опровергано с други доказателства, събрани в производството.Установява се и, че воденото наказателно преследване се е отразило изключително негативно на професионалната му реализация в системата на МВР, прекратена с дисциплинарното му уволнение.Като резултат, обаче е било и злепоставено трайно името и авторитета му в магистратските среди, където до преди наказателното преследване е бил считан за много добър професионалист, назначаван за вещо лице по делата.След горното и въззивникът е потърсил профе- сионална реализация в друг град, извън системата на МВР/работи в завод в гр.Добрич/.Вярно е, че липсват доказателства наказателното производство да е било медийно отразено, но е факт, че същото е станало достояние на широкия професионален кръг на въззивника, като не-малка част от този кръг е променила в негативен план отношението си към него.Видно от показанията и от СПЕ е, че като пряк резултат от наказателното преследване Г.Д. е изживял множество негативни психични изживявания, вкл. се е наложило да потърси специализирана медицинска помощ и е приемал назначеното му медикаментозно лечение с антидепресанти, продължило и след влизане в сила на оправдателната присъда. Недоказани са обаче твърденията на въззивника, че е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното преследване и диагностицираното му в началото на 2015г. тежко физическо заболяване.Подобна корелация не се установява от събраните по делото доказателства, като показанията на св.П.Вълчев в тази насока касаят негови предположения.        

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, срам, обида, вина, затваряне в себе си, чувство за малоценност, както и засягането на доброто му име в обществото и професионалната му репутация, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 12 000лв.Този размер е обусловен от интензитета на търпените страдания, който безспорно е бил висок, вкл. с оглед вида на престъп -лението, за което е бил обвинен, наказанието, което се предвижда за него, данните за неговата личност и длъжността, която е заемал, притежавания до този момент много добър морален и професионален облик, широкия отзвук в професионалната му среда и дискредитирането му в нея, но й като се съобразяват всички останали гореизброени фактори относно продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, другите протекли в периода и след това отрица -телни житейски преживявания, стоящи извън наказателното производство, но също оказали негативно влияние върху емоционалното му състояние.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искови претенции за основателни до размера от 12 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 12.07.2013г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени, съответно за разликата до 100 000лв. отхвърлени.С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстнационния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която претенциите са отхвърлени за разликата над 7500лв. до 12 000лв. и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени.В частта му, с която са отхвърлени за разликата над 12 000лв. до 100 000лв., решението следва да бъде потвърдено, така и в частта му, с която са уважени за разликата над 4 000лв. до 7 500лв., ведно с разноските за разликата над 274, 27лв. до 402, 27лв.

При настоящия резултат за сторените пред ВОС разноски - 10лв. д.т., 140лв. възнаграждение за в.л. и адв.възнаграждение, претендирано по реда чл.38, ал.2 от ЗА на Г.Д. се следват разноски от 22, 46лв. и съответно възнаграждение от 544, 37лв.Следва насрещната страна да бъде осъдена да заплати разликата над присъдените 15, 94лв. до 22, 46лв., т.е. още 6, 52лв. и над 386, 33лв. до 544, 37лв., т.е. още 158, 04лв.

Съобразно материалния интерес пред настоящата инстанция - 96 000лв., основателната част от жалбата на Г.Д. - до размера от 4 500лв., съответно неос- нователната за разликата над 12 000лв./аналогично и по отношение на лихвата/ и неоснователната жалба на насрещната страна с материален интерес 3 500лв., дъл- жимото в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС /делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание/ възнаграждение е 284, 17лв.От заплатената дължима държавна такса в размер на 5лв. съразмерно на страната се следват 0, 23лв. или общо следва да й се присъдят разноски за двете инстанции от 6, 75лв., а по реда на чл.38, ал.2 от ЗА да се присъдят на процесуалния представител 442, 21лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №9/05.01.2016г., постановено по гр.д.№2220/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г.И. Д. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 7 500лв. до 12 000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата, пред- ставляваща разликата над 7 500лв. до 12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №59/2010 г. по описа на ОСС - Варна е приключило с оправдателна присъда №171/26.04.2013 г. по НОХД №260/13 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, потвърдена с решение №195/12.07.2013 г. по ВНОХД №714/ 13 г. по описа на ВОС, н.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2013г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №9/05.01.2016г., постановено по гр.д.№2220/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република Бъл- гария е осъдена да заплати на Г.И.Д. сумата, представляваща разликата над 4 000лв. от 7 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12. 07.2013г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 274, 27лв. до 402, 27лв. /решението в частта за разноските е изменено по реда на чл.248 от ГПК от ВОС с определение №1155/09.05.2016г., необжалвано от страни -те/; 2/ е отхвърлен предявеният от Г.И.Д. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 6, 75 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Г.Н.К. - процесуален представител на въззивника Г.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 442, 21лв./съразмерно възнаграждение за първа и въззивна инстанция/ на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: