ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№435./03.07.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 284/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Н.В.В., р. ***г. и И.В.В., р. ***г., действащи чрез тяхната майка и законен представител Г.И.Б., против определение № 202/22.04.2019г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 232/2018г., с което е производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че с оглед постановен от съдията по вписванията отказ за вписване на исковата молба, потвърден от ОС - Разград и ВКС, многократно е отравяно искане до съда да издаде разпореждане за вписване на исковата молба, респ. да бъдат издадени преписи от исковата молба и уточнителните молби в изискуемия се от съдията по вписванията вид, но същите не са били уважавани. С оглед на това счита, че е налице бездействие от страна на съда, с оглед на което вписването на исковата молба не е могло да бъде реализирано, поради което и неправилно производството по делото е било прекратено. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е основателна, по следните съображения:

                Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателите иск с правно основание чл.135 ЗЗД досежно обективирана в нот.акт № 22/2015г. покупко-продажба на два недвижими имота.

С разпореждане от 13.09.2018г. съдът е указал на ищците, че следва да впишат исковата си молба, като е дал 1-седмичен срок за това, ведно с представяне на доказателства за изпълнение. Изрично в разпореждането е посочено, че същото не съставлява нареждане до съдията по вписванията по см. на т.6 от ТР № 7/2012г.

В изпълнение указанията на съда, жалбоподателите са отправили искане до съдията по вписванията, по което е бил постановен отказ. Същият е потвърден по реда на инстанционния контрол с определение на ОК – Разград по ч.гр.д. № 276/2018г., недопуснато до касация, съгласно определение на ВКС по ч.гр.д. № 4580/2018г.

След влизане в сила на отказа на съдията по вписванията, с молба от 21.01.2019г. процесуалният представител на жалбоподателите е поискал от съда да му бъдат издадени нови преписи от исковата молба и уточненията към нея, съобразно указанията и изискванията на съдията по вписванията. С разпореждане от 21.01.2019г. първоинстанционният съд е разпоредил издаването на заверени преписи от исковата молба и е дал нов 1-седмичен срок, считано от съобщението за нейното вписване. В срок е постъпила молба от 01.02.2019г., с която е посочено, че с така издадените преписи не се отстраняват нередовностите, констатирани от съдията по вписванията, поради което е отправено искане за издаване на нарочно „нареждане“ за вписване на исковата молба. Същото е оставено без уважение, като е разпоредено издаването на заверени преписи от исковата молба, ведно с приложенията и последващите молби /касаещи посочване цената на иска/, както и е даден нов двуседмичен срок за представяне на вписана искова молба. Последвало е подаването на идентични молби, в които страната сочи, че желае снабдяването с преписи, отговарящи на изискванията на съдията по вписванията, по които съдът е постановявал издаването на преписи във вида на приложените по делото искова молба и уточнителни молби, както и неколкократно продължаване на дадения от съда срок за вписване на исковата молба. С оглед на последното срокът, в който жалбоподателите е следвало да представят вписана искова молба е изтекъл на 09.04.2019г., в който срок безспорно указанията на съда не са били изпълнени, поради което и първоинстанционният съд е постановил обжалваното прекратително определение.

Безспорно е, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 232/2018г. подлежи на вписване, на основание чл.114 вр. чл. 112 ЗС. Безспорно е и това, че съдът не може да разпорежда на съдията по вписванията вписването на исковата молба, като указанията за това са адресирани до страната, в рамките на правомощията на съда да следи за редовността на исковия процес. Съдът обаче е длъжен да съдейства на страните за упражняване на процесуалните им права, респ. изпълнение на процесуалните им задължения – основни принципи, залегнали в чл.7 и чл.10 ГПК. В тази насока са били и отправените от жалбоподателите искания за привеждане съобразно изискванията на съдията по вписванията на исковата молба, респ. издадените преписи за вписването й.

От съдържащите се в кориците на първоинстанционното дело жалба срещу отказа и определението по чл.288 ГПК могат да се извлекат изводи, че мотивите на съдията по вписванията да откаже вписването са липсата на изискуемата се по чл.6 ПВ индивидуализация на имотите досежно посочването на граници на същите, както и непредставянето на доказателства за заплатена държавна такса за образуваното исково производство.

Във връзка с последното, видно е по делото, че съгласно определение от 16.05.2018г. по гр.д. № 475/2018г. ищците са били освободени от заплащането на следващата се за образуване на делото държавна такса. Това обстоятелство следва изрично да е отразено в издадения за вписване препис, с оглед проверката по чл.12 ал.1 ПВ. Данни за изпълнение на това по делото няма.

Що се отнася до границите на процесните имоти, макар индивидуализацията им по искова молба, дори и без посочване на граници, да е ясна и да не съставлява нередовност на същата, то именно с оглед посоченото по-горе задължение на съда и доколкото на вписване подлежи исковата молба, т.е. индивидуализацията с реквизитите по чл.6 от ПВ следва да е инкорпорирано в нея, то именно съдът е следвало да предприеме необходимите действия като укаже на страната необходимостта от такава индивидуализация чрез депозиране на уточнителна молба по делото. Още повече това важи при възприетата от първоинстанционния съд теза, че въпреки разпореждането му до страната за вписване на исковата молба, съдията по вписванията не е ограничен в проверката по см. на чл.6 ПВ. 

Едва след това, при постановен законосъобразен отказ за вписване по причини, вън от горните и не касаещи редовността на исковата молба, може да се приеме виновно неизпълнение на задължението за вписване на исковата молба, което да бъде санкционирано с последиците на чл.129 ал.3 ГПК.

Ето защо, като не е предприел съответните действия по уточняване на исковата молба с оглед привеждане в изискуемото й се по чл.6 ПВ съдържание и издаване на преписи с отразяване освобождаването от държавна такса, неизпълнението на разпореждането му за вписване на исковата молба не може да се вмени във вина на жалбоподателите. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 202/22.04.2019г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 232/2018г., с което е производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 ГПК И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.