Р Е Ш Е Н И Е140

гр. Варна, 28.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 285 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б.М.Д. от гр. Варна чрез адв. Л. Р. от ВАК срещу решение № 621/01.04.15г. по гр.д. № 1751/13г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени исковете на въззивника против Р.М.Б. от гр.Варна, с правно основание чл.  227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на обективираното в нотариален акт №14, том X, дело №3355/1983г., на нотариус при ВРС, дарение от 30.08.1983 на Апартамент № 63, с площ от 103.52 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. Чаталджа №19, вх.В, ет.8, извършено от Б.М.Д. и съпругата му Р. П. Д. към М. Б. М., починал на 14.03.2011 година, наследен в лицето на ответната страна Р.М.Б., до размера на притежаваната от ищеца ½ ид. част от правото на собственост, като неоснователен и недоказан, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да върне на ищеца получения въз основа на отмененото дарение описан по-горе недвижим имот, като неоснователен; въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 3142.00 лв., представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и необосновано поради липса на логически заключения. Нарушението на процесуалните правила се е проявило в отказа на съда да приеме доказателства за реалните разходи на ищеца, което е повлияло на обективността на експертното заключение по СИЕ, което не е могло да отговори на въпросите за действителните разходи на ищеца за 2013г., каква е конкретно изразходваната от него сума за издръжката му за задоволяване на потребностите му, както и каква е средно-месечната издръжка на едно лице на възраст и здравословно състояние като на ищеца за процесния период, по данни на НСИ. За ищеца не са били отчетени конкретните нужди за лечение на заболяванията му, включително и очните такива. Същевременно на ответницата са били събрани доказателства за факти, за чието посочване и доказване е настъпила преклузия, а отделно от това посочения размер на средствата за издръжката й е средно-статистически, а не реално доказан по делото. Оспорва се извода на съда, че по делото следва да се приеме за установено, че през 2009г. ищецът е получил от децата си сумата от 10 852 лв. по договор за продажба, но дори и да е получил такава сума, то когато е починал синът му М. през 2011г. за ищеца е възникнала нуждата от издръжка. Поддържа се, че нуждата на ищеца от издръжка е била задоволявана чрез плащания от сина му М. и чрез предоставения му наем от по 200лв. месечно за процесния апартамент. В нарушение на процесуалните правила не са били приети като доказателства договор от 09.12.13г. за гледане, сключен с Елена Георгиева, както и доказателства за зъбния статус на ищеца от проведен преглед на 31.01.14г. Твърди се още, че е доказано по делото, че ответницата разполага с достатъчно средства, за да дава на дядо си издръжка, което тя е отказала да стори. Претендира се отмяна на решението изцяло и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. Направено е уточнението, че ищецът е изпаднал в нужда от издръжка още приживе на сина си, поискал е заплащането на такава и синът му М. му я е предоставял. Това правно задължение е било наследено от ответницата като наследница на надарения и неизпълнението на същото е скрепено със санкцията на отмяна на дарението.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с която същата е оспорена като неоснователна и необоснована, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно, поради което се претендира да бъде оставено в сила. Изложени са подробни аргументи за липсата на отделните елементи от фактическия състав, необходим за уважаване на предявения иск за отмяна на дарението. Поради липсата на предпоставките на чл. 266 от ГПК, исканията по доказателствата, направени във въззивната жалба се считат за неоснователни. В с.з. отговора се поддържа чрез процесуален представител.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Настоящото исково производство е образувано по предявения от дарителя иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД против наследницата на надарения за отмяна на извършеното дарение поради недаването на издръжка на дарителя, от която той се нуждае.

            Съобразно формираната задължителна практика с решение № 225 от 29.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., IV г. о. са очертани критериите за определяне на нуждата от издръжка по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД - следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Същите са доразвити с Решение № 432 от 22.01.2014г. на ВКС по гр. д. № 3321/2013 г., IV г. о., ГК - дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

            Отделно от горното, с Решение № 201 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 909/2010 г., III г. о., ГК е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.

            От горните положения следва да се обобщи, че за да се уважи предявения по настоящото дело иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че преди смъртта на неговия син М. на 14.03.2011г., е изпаднал в трайна нужда от издръжка; че е поискал такава от надарения си син М. и същият му я е предоставял; че това състояние на нужда от издръжка е продължило и след смъртта на надарения, но издръжка не е давана от наследницата на последния /последното е отрицателен факт и доказването на плащането на издръжка е върху този, който го твърди/.

            Доказателствената тежест за установяване на твърденията, че издръжка не е давана поради липсата на достатъчно средства /с оглед приетото с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя./ е върху ответната страна.

            Установено е по настоящото дело, че с НА № 14, т. Х, дело № 3355/30.08.1983г. на ВН Б.М.Д. и съпругата му Р. П. Димитрова са дарили на непълнолетния си тогава син М. Б. М. придобития през 1974г. /чрез участие в ЖСК/ в условията на СИО, апартамент № 63 в гр.Варна, ул. Чаталджа №19, вх. В, ет. 8.

            На 16.05.1993г. М. Б. М. е сключил граждански брак с М. В. М., който е бил прекратен с решение от 21.07.1998г. по гр.д. № 621/98г. на ВРС, ХVІ с-в. /л. 83, т. І/. От брака им на ***г.е родена ответницата Р.М.Б., която след смъртта на баща си М. /14.03.2011г./ е останала единствена негова наследница по закон /факта се установява от вписването в удостоверението за наследници на Р. П. Д., поч. на 28.03.2005г. – л. 138, т. І/.

            В първото по делото с.з. ищецът чрез процесуалния си представител е уточнил, че на 15.05.2006г. е претърпял операция и след като е излязъл от болницата, тогава е говорил със сина си М. и му е поискал издръжка и от него момент той получава по 200лв. месечно, отделно и други суми по банкова сметка /***. 113 на гърба от т. І/.

            Относно здравословното състояние на ищеца към 15.05.2006г.

            През м.06-07.1988г. ищецът е лекуван в болнично заведение с диагноза „ИБС. Остър инфаркт на миокарда, задно-долен и базален. Хипертонична болест умерена ст. Сърдечна форма. Хипертонично сърце”. През м. 09.1996г. ищецът е претърпял втори остър миокарден инфаркт на предна стена без О – зъбец. След всеки от двата инфаркта е предписано медикаментозно лечение. Месец април на 2004г. ищецът е претърпял операция за херния ингвиналис декстра като след изписването е дадено мнение за ограничена физическа активност през следващите 3 месеца. В края на м.05, началото на м. 06 на 2005г. ищецът е претърпял нова операция за херния ингвиналис синистра индиректа и отново е дадено мнение за ограничена физическа активност. За периода 10-15.05.2006г. е налице нов болничен престой на ищеца поради рецидив на първата херния и е извършена нова операция.

Констатациите за наличието на последващи заболявания на ищеца датират от по-късен период – установена е хиперплазия на простатата през 2011г. – предписано е медикаментозно лечение Последващите болнични престои на ищеца са през 2012г. поради бактериална пневмония – неуточнена /проведено медикаментозно лечение/, и за диагностика и лечение на суспектна глаукома на двете очи /назначено домашно медикаментозно лечение след изписването от очната болница/. През 2013г. ищецът е бил лекуван болнично чрез медикаменти за дискова херния, десностранен лумбосакрален синдром, Лумбална спондилоза и остеохондроза, през м. 11.2013г. е консултиран от гастро-ентеролог по повод хроничен диаричен синдром.

Преживените два инфаркта изискват системно медикаментозно лечение с нитрати и АСЕ инхибитори. Хипертоничната болест е проявена като хронично заболяване, довела до исхемична болест на сърцето /Стенокардия/ и хипертонично сърце с хипертрофия на миокарда. Двустранната ингвинална херния и бронхопневмонията са излекувани успешно. Лечението на хроничните заболявания изискват постоянното закупуване и прием на множество лекарства, както и спазване на диетично хранене, ведно с щадяща физическа активност – така единичната СМЕ, изслушана пред ВОС.

Тройната СМЕ, изслушана в с.з. на 16.03.2015г. посочва, че и към момента на даване на заключението, ищецът може да се обслужва сам в ежедневието си, независимо от сериозните хронични заболявания. Последните взаимно си влияят и се усложняват, но практиката сочи, че е възможно продължително стабилизиране на състоянието, както и периоди на обостряне. С напредването на възрастта по принцип ходът на такива заболявания е низходящ. Сумарната месечна стойност на лекарствата на ищеца възлиза на около 111.91лв., от които самият той следва да доплаща 56.44лв., а здравната каса поема остатъка. Допълва се, че списъкът на лекарствата /изготвен от д-р Цветкова в заключението й – л. 375, т. ІІ, изслушано в с.з. на 21.11.14г./ е твърде голям, като някои от тях са хранителни добавки, които не са задължителни или могат да се предписват периодично или редуващо се. Следва да се има предвид, че за очните заболявания на ищеца медикаментите са незадължителни – лутеин комплекс – 16.30лв. и рефреш – 10.85лв.

Относно имущественото състояние на ищеца към 15.05.2006г.

            С НА № 20, т. ІV, дело № 1065/28.03.1983г. на ВН ищецът е придобил по време на брака си с Р. Д. чрез договор за замяна празно вилно място от 1000 кв.м. в м. „Ваялар” – зона за здравни и курортни нужди. През 1987г. му е разрешено построяването на постройка в посочения имот със застроена площ от 35 кв.м. На 22.03.10г. е съставен констативен акт от общинската власт, установяващ че построеното в посочения имот от ищеца представлява масивна вилна сграда, състояща се от полуподземен, първи, втори и тавански етаж със застроена площ от около 140 кв.м. до фаза груб строеж. Преди това са били съставени констативен акт за полуподземния етаж от 17.04.99г. и акт по ЗАНН от 30.11.99г. с последвало го наказателно постановление от 14.12.99г. от РДНСК-Варна. Периода на построяването е от 2000г. до 2003г. съгласно подадената декларация от 07.01.2004г. Била е издадена виза за проектиране и узаконяване № 1267/16.09.99г. на р-н „Приморски”. На 29.11.10г. е издаден Акт за узаконяване на описаната вилна сграда на името на Б.М.Д. /л. 69-75, т. І/. Към 15.05.2006г. ищецът е притежавал този имот в съсобственост със синовете си при квоти 4/6 ид.ч. за него и по 1/6 ид.ч. за всеки от синовете му.

            С договор за продажба на недвижим имот по реда на чл. 18, ал. 2 от ПРУПСДП на 06.12.1996г. ищецът Б.Д. по време на брака си с Р. Д. е закупил от „Заводски строежи-Девня” ЕАД ап. № 101 в гр. Варна, ж. к. „Младост”, ул. „Младежка”, № 38, ет. ХІІІ, с площ от 36.19 кв.м. Към 15.05.2006г. ищецът е притежавал този имот в съсобственост със синовете си при квоти 4/6 ид.ч. за него и по 1/6 ид.ч. за всеки от синовете му.

            Чрез участие в ЖСК на 22.12.1998г. ищецът /по време на брака си с Р. Димитрова/ и сина му П., са придобили правото на собственост върху ап. № 8 в жилищна кооперация в гр. Варна, ул. „Цар Асен”, № 27, с площ от 109 кв.м. /л. 67, т. І/. На 12.12.2005г. ищецът и сина му М. са дарили притежаваните от този апартамент идеални части /съответно 4/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч./ на П. Б. М.. Към 15.05.2006г. ищецът не е притежавал право на собственост върху този имот.

            На 20.02.1989г. е регистриран закупения от ищеца л.а. марка ВАЗ 2107 /л. 120, т. І/, който същият е притежавал и към 15.05.2006г.

            Към посочената дата на 2006г. ищецът е притежавал и 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място в гр. Девня, кв. „Повеляново”, ул. „Лом”, № 5, с площ от 920 кв.м. /1082 кв.м. по КК на града/ с идентификатор 20482.307.411 /бивш УПИ ХХ-422, кв. 48/, ведно с къща, построена в дворното място със застроена площ от 65 кв.м. и сайвант и клозет с площ от 47 кв.м., в съсобственост със синовете си /придобит от съпругата на ищеца по време на брака им чрез договор за издръжка и гледане по НА № 182, т. ІІІ от 09.10.1997г. на нотариус при РС-Девня – л. 137, т. І/. С НА № 10, т. ІІ, рег. № 1881, нот. дело № 131/30.03.2009г. на нотариус В. М.-Девня, ищецът е продал на всеки от съсобствениците си /синовете му М. и П./ по 2/6 ид.ч. общо за сумата от 10 852.47лв., за която е отбелязано, че е платена напълно и в брой от купувачите.

            На 16.12.1998г. ищецът е придобил чрез договор за доброволна делба правото на собственост върху нива от 1.971 дка, нива от 8.800 дка и нива от 6.051 дка в землището на с. Надарево, общ. Търговище /общо 16.820 дка/. Същите /но с площ от 14.851 дка/ са отдадени под аренда от ищеца с договор от 01.10.2006г. за 7 стопански години срещу левовата равностойност на 60 кг. зърно за всеки декар по цени след жътва през съответната година, както и по 1л. олио на декар, платими най-късно до 31.12 на съответната година. На 11.06.12г. е изменен размера на арендното плащане – равностойността на 80 кг. зърно за декар /30лв./ за дка /л. 127-128, т. І/. Данни за стойността на получаваното арендно плащане за периода от 2006-2011г. не са събрани /такива са събрани чрез СИЕ, но касаят периода 2011-2013г. – средно по 528лв. + по 35лв. в натура/.

            Получавания размер на пенсията от ищеца към 15.05.2006г. е бил 259.13лв. /л. 237, т. І/, а получаваната през 2014г. пенсия от ищеца е в размер на 536.04лв. /л. 212, т. І/. Няма ангажирани доказателства от ищеца за това как през периода от 2006г. до 2014г. е нараствала неговата пенсия.

            Данните за необходимите средства за издръжката на ищеца, дадени със заключението на СИЕ, тъй като са за 2013г. не следва да се обсъждат на настоящия етап от изследването, касаещо периода към който ищецът твърди, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка.

            Относно поканата на ищеца до сина му М. да му заплаща издръжка след 15.05.2006г. и плащането на такава.

Писмена покана, отправена от дарителя Б. до надарения М. за плащане на издръжка не е изпращана, но няма нормативно изискване за такава форма на поканата. Установяването на отправена устна покана е допустимо с всички доказателствени средства, включително и чрез гласни доказателства.

От показанията на св. А., които съдът преценява съобразно чл. 172 от ГПК с оглед близката роднинска връзка между свидетеля и ищеца, се установява че в процесното жилище е имало наематели от 2005г. до 2012г. Наема в размер на около 200лв. /по информация, дадена на свидетеля от М./ бил предоставен на Б. да си посреща нуждите за преживяване, храна. Разговорът бил проведен през 2005г., непосредствено преди Минчо да замине на работа в София, когато му казал на свидетеля, че наемът ще го получава баща му, за да си посреща нуждите, тъй като е останал самичък. Освен това М. е изпращал на баща си и един-два пъти в годината и суми от по 1000лв., и то когато се плащат данъци. Добавя после, че това са били суми за посрещане личните нужди на Б.. В повечето случаи М. „като един добър син” е оставял сумите на Б., но понякога ги е превеждал и по банков път. Б. ги е ползвал за храна, лекарства, посещение на лекари и то при специалисти. В момента на Б. му помага малкия му син П.. В момента Б. получавал физическа помощ от Е. Г., която пък е дъщеря на тяхна обща братовчедка – З.. Свидетелят твърди, че до момента на заключването на процесното жилище /2012г./ от ответницата, ищецът е живял в него. Твърди още, че до смъртта на родителите на съпругата му, Б. се е грижил за тях в Повеляново – през 2006г. е починал баща й П., а през 2011г. майка й Г. Б. се е грижил, защото е имало подписан договор – той им е готвел, купувал им е лекарства, а пенсията на бабата не е била висока. Пътувал е до Повеляново с влак и автобус, но повече е преспивал в Повеляново. Едновременно с това със строителството на вилата изключително се е занимавал самият Б. – всеки ден е бил на тази вила. Грубият строеж на вилата и довършителни работи са били завършени може би и след смъртта на М..

Свидетелката Т. е била наемател в процесния апартамент за периода от 2005г. до есента на 2011г. В началото са били 4 момичета и са плащали по 60лв. с консумативите, но после са останали само 2 момичета и продължили да плащат този размер на наема. Наемните вноски са били плащани лично на ищеца, който е живеел в кв. Повеляново на гр. Девня, за да гледа някаква баба. Идвал е в града, за да получи наема, за да пазарува и когато се е налагало, за да поддържа апартамента – при развален бойлер или по водопроводната система. Самият ищец лично е отстранявал повредите.

Свидетелят К. е домоуправител от 2009г. във входа на жилищния блок, където се намира процесния апартамент и сочи, че Б. е живял до смъртта на съпругата си през 2005г. в това жилище. След това апартамента е отдаван под наем до 2012г., когато е заключен от ответницата. През този период  /и то след 2005г./ Б. и М. са правили ремонт на покрива като са се качвали през асансьорната шахта.

Показанията на майката на ответницата – М. И., съдът също преценява с оглед нейната заинтересованост от изхода на делото. Същата сочи, че тя е живяла с детето си в апартамента до 1997г. и към него момент ищеца и съпругата му са живеели в апартамента на ул. „Цар Асен”, заедно със сина си Петър. Те са се преместили през 1993г., когато свидетелката и М. се оженили. До 2005г. М. е останал да живее в процесното жилище, а след това е заминал за гр. София.

На л. 144 и 145, т. І са приложени операционни бележки от 13.04.09г. и 11.08.10г., с които са внесени по банковата сметка на ищеца съответно сумите от 1600лв. и 1200лв. Вписаното основание е вноска по разплащателна сметка на ищеца. Съдът приема, че въпреки, че в двете бележки като вносител е записано името на самия ищец, то тъй като внасянето на сумите е станало в банкови центрове в гр. София, последното е извършено най-вероятно от сина му М.. Същевременно обаче не се установи тези суми да са плащани като издръжка от М. на баща му Б.. Напротив, съдът приема, че плащането е било с оглед евентуално плащане на данъци /както сочи и св. А./, за извършването на довършителни строителни работи по съсобствената вила и с оглед съгласуването и одобряването на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване и акт за узаконяване. Последното се установява от представената на л. 232, т. І като част от цялата преписка по узаконяването /започнало по заявление на ищеца на 12.01.10г./, на приходна квитанция за заплатена от ищеца сума от 2364.11лв.

Други доказателства за плащане на суми по банков път от М. на ищеца Б. не са ангажирани.

От горната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Към 15.05.2006г. ищецът е бил преживял два инфаркта, налице е хипертонична болест, която е проявена като хронично заболяване, довела до исхемична болест на сърцето /Стенокардия/ и хипертонично сърце с хипертрофия на миокарда. Двустранната ингвинална херния, независимо от рецидива, е била излекувана успешно и след операциите се е изисквало временно /около 3-месечен период/ избягване на физически натоварвания. Лечението на хроничните заболявания изискват постоянното закупуване и прием на лекарства /системно медикаментозно лечение с нитрати и АСЕ инхибитори/, както и спазване на диетично хранене, ведно с щадяща физическа активност. Съдът приема, че не само понастоящем /както е посочила и тройната СМЕ от 16.03.15г./, но и към средата на 2006г., а и след това до смъртта на М.  на 14.03.2011г., ищецът е могъл да се обслужва сам в ежедневието си, независимо от сериозните хронични заболявания. Това е така, защото и експертното заключение дава като алтернативна прогноза продължително стабилизиране на състоянието, което се подкрепя от липсата на данни за последващи обостряния на здравословното състояние на ищеца, свързани с хроничната хипертония и ИБС /последващите заболявания са от пневмония, дискова херния и глаукома/. Освен това експертите сочат, че с напредването на възрастта по принцип ходът на такива заболявания е низходящ.

Извода за стабилизиране на здравословно състояние на ищеца след 2006г. и до смъртта на сина му М. на 14.03.11г. се подкрепя от изложените от свидетелите факти – че през този период единствено Б. се е занимавал със строителните дейности на вилата /включително и по нейното узаконяване/; същият е отдавал под наем процесното жилище и е извършвал текущите ремонти по него лично /поправка на бойлер и на спирателни кранове/. За този период лично Б. се е грижил за родителите на покойната си съпруга в кв. Повеляново на гр. Девня като им е готвел и чистел, закупувал им е хранителни продукти и лекарства, пътувайки няколко пъти месечно до гр. Варна /така от свидетелските показания/. Самият ищец в писмените си бележки /молба-сигнал/ до въззивния съд е посочил, че е гледал и животните на възрастните хора, които са починали съответно през 2006г. – тъста П. Ж. /л. 146, т. І/ и през м. 10.2011г. – тъщата Г. Освен това заедно със сина си М. са правили ремонт на покрива на жилището, тъй като е имало теч в коридора му. А качването на покрива е ставало през асансьорната шахта /така св. К./.

Всичко това сочи, че ищецът е бил в едно стабилно физическо състояние и годен да извършва и физически натоварвания, спазвайки изискването за системен прием на предписаните му медикаменти.

Към 2006г. ищецът не е бил изпаднал в трайна нужда от издръжка, тъй като неговите доходи са били от пенсия /в размер на 259.13лв. и рента от земеделските му земи, чиито размер е бил приблизително 150лв. годишно – изчислено служебно от съда по данни на МЗГ относно цената за тон пшеница за 2006г. в размер на 161лв. и съобразно уговореното плащане в договора за аренда за 60 кг. зърно от 1 дка и стоки в натура/. За периода от 2006г. и до смъртта на сина му М. размера на пенсията и на рентата се е увеличавал /за 2014г. – 536.04лв. пенсия и за 2013г. – 563лв. рента/.

Същевременно следва да се има предвид, че по официални данни линията на бедността за 2007г. /за 2006г. такива данни няма, тъй като едва м. 12.06г. МС на РБ е определил за първи път официално линия на бедност и механизъм за изчисляване и актуализиране/ е била 152лв., за 2008г. – 166лв., за 2009г. – 194лв. Наред с това пък минималната работна заплата за страната през 2006г. е била 160лв., а за 2011г. – 240лв., повишена през годината на 270лв. Средния годишен разход на едно лице по официалните данни на НСИ /на електронен адрес http://www.nsi.bg/ за 2006г. е бил  в размер на 2580лв., което прави средно-месечно по 215лв. Следователно, доходите на ищеца са надхвърляли не само линията на бедността, но и минималната работна заплата за страната, както и средния годишен разход на едно лице.

Ищецът не е имал разходи за наем на жилище – живял е преимуществено в кв. Повеляново и отсядал за кратко в процесното жилище на сина си М.. Иначе от 1993г. постоянно е живеел в жилището на ул. „Цар Асен” 27, като до около 2010г. там е живял и сина му П. със семейството си.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се установиха цените на лекарствата, необходими на ищеца за лечение на хроничното му заболяване към 2006г. /тогава не е боледувал нито от глаукома, нито от дискова херния/ и каква стойност реално е следвало да заплаща самият той, но след като през 2015г. цените на всички лекарства /включително и за по-късните заболявания и за хранителни добавки, които не са необходими ежемесечно/ възлизат общо на 111.91лв., от които ищецът плаща половината, то разходът за 2006г. може да се приеме, че е бил не повече от 25лв. на месец /при действителен разход за 2015г. за задължителните лекарства от 34.12лв. – без тези за очите и хранителните добавки, определени за незадължителни – по списъка на л. 375, т. ІІ/.

Същевременно, както се посочи и по-горе, към 2006г. ищецът е притежавал в съсобственост със синовете си множество недвижими имоти – 4/6 ид.ч. от гарсониерата на ул. „Младежка” в гр. Варна, 4/6 от поземления имот и триетажната вилна сграда в СО „Траката” на гр. Варна, 4/6 ид.ч. от дворното място с къща и стопански постройки в кв. Повеляново на гр. Девня. Притежавал е лично 16.820 дка земеделски земи, както и лек автомобил марка ВАЗ 2107, с първа регистрация от 1989г. Всичко това му е давала потенциалната възможност при наличието на недостиг на средства да използва своето имущество.

И тук остава съвсем отделен въпроса дали през 2009г., когато ищецът е продал своите идеални части от собствеността върху поземления имот и построените в него жилищна и стопанска сгради в гр. Девня, кв. „Повеляново”, е получил действително от синовете си вписаната в нотариалния акт покупна цена от 10 852.47лв. Но дори и този договор да е относително симулативен /относно неговата възмездност/, макар и тази симулативност да не е установено по делото, то съдът приема, че въпреки това ищецът е бил в състояние да посреща своите нужди и да се издържа сам.

Отделно от горното, по делото не се установи ищецът да е поканил сина си М. през 2006г. и до деня на смъртта на последния, да му заплаща издръжка. Това не се установи от показанията на св. Апостолов, които останаха изолирани и вътрешно противоречиви. Самият той сочи, че синът на ищеца, заминавайки през 2005г. в гр. София е отстъпил наема на баща си, за да си посреща нуждите като сам човек и пенсионер, а същевременно сочи, че М. е давал пари в периодите на годината, когато е трябвало да се плащат данъците. Последното очевидно е задължение на собствениците на имотите, каквито са били и бащата и двамата сина, а за процесния имот – само надарения М.. Изобщо за отправяне на покана данни по делото няма. Самият ищец в писмените си бележки до настоящата инстанция /молбата-сигнал/ сочи, че по желание на сина си М. е трябвало да живее в ап. 63 и да го поддържа, а наема от квартирантите е оставян на разположение на ищеца.

Проявата на синовни чувства от страна на М. към своя баща да го подпомага финансово е изпълнението на нравствен, а не на правен дълг. Такова би било положението ако по делото беше установено, че ищецът е бил изпаднал в трайна нужда от получаването на издръжка и е поканил сина си М. да му я заплаща. Тези обстоятелства по делото не се установиха.

Всичко гореизложено обуславя извода, че ответницата в качеството на наследница на баща си М. не е наследила правно задължение да издържа дарителя в лицето на своя дядо и ищец по делото, и недаването на издръжка, въпреки поканата до нея през 2013г. в тази насока /л. 24 от делото на ВРС/, не води до правната последица на възникване правото на отмяна на дарението.

При това положение е без значение дали ответницата е имала възможност да дава издръжка и поради тази причина и съдът не изследва доказателствата , свързани с нейните доходи /от пенсия, получени обезщетения и средства от наследството на баща си, от трудови възнаграждения/, потенциалните възможности да реализира доходи от наследените имущества, съпоставяйки ги с нейните разходи. Не анализира и доказателствата за разходи на ищеца след 14.03.2011г. и неговото здравословно състояние, тъй като не се установиха твърденията за трайна нужда и отправянето на покана приживе до надарения.

Предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на дарението е неоснователен, а поради това и обусловеният от неговото уважаване иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на даденото по договора за дарение, също е неоснователен. Обжалваното решение, инкорпориращо горния правен извод следва да се потвърди изцяло.

По разноските.

            С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемата искане, на същата следва да се присъдят направените разноски, които са в размер на 2400лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Релевираното от въззивника възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като материалния интерес за всеки от двата облигационни иска /по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ е от по 59 664.90лв. /1/2 от данъчната оценка на апартамента/. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая за всеки от двата иска е по 2319.94лв. /общо 4639.88лв./. Следователно, заплатеното в размер на 2400лв. възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 621/01.04.15г. по гр.д. № 1751/13г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.Б., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Трошево”, бл. 74, ет. 5, ап. 20, сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /на въззивника чрез процесуалния му представител, а на въззиваемата страна – лично, тъй като пълномощното на адв. В. Д. е до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – л. 52/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: