РЕШЕНИЕ

 

111

 

Гр.Варна, 10.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на десети юли 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 285  по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на Г.М.Х. и М.Г.Х., подадена чрез адв. Е.Г. ***, против решение № 607/20.04.2017 г. по в.гр.д. № 1851/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено разпределението от 30.06.2016 г., предявено на 01.07.2016 г. по и.д. № 20158080401722 по описа на ЧСИ З. Д., per. № 808 на КЧСИ, изготвено от помощник частен съдебен изпълнител З. С. по реда на чл. 460 ГПК, В ЧАСТТА, с която е постановено Г.М.Х., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да внесат на осн. чл. 461 от ГПК в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението по сметка на ЧСИ З.Димитров сумата в общ размер от 16 817,49 лв., представляващи сбор от припадаща се на всеки от съделителите част от дължимите такси и разноски към ЧСИ, като и сумите за удоволетворяване на привилегированите вземания , както следва:а/ по реда на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД: 7 361,04 лв. -такси и разноски по изпълнението в тежест на другия съделител - С.Т.М., ЕГН **********; 850,05лв. - такси и разноски по изпълнението в тежест на Г.М.Х., ЕГН **********; 727,855 лв. - такси и разноски по изпълнението в тежест на М.Г.Х., ЕГН **********; б/ по реда на чл. 136 , ал.1 , т.2 от ЗЗД - 623,05 лв. - по удостоверение вх.№ 7497/26.04.2016 г. със задължено лице съсобственика С.Т.М., ЕГН **********; в/ по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - 500 лв. по удостоверение вх.№ 9452/01.06.2016 год. със задължено лице съсобственика Г.М.Х., ЕГН **********; г/ по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - 6 755,50 лв. по удостоверение вх.№ 9082/26.05.2016 год. със задължено лице съсобственика С.Т.М., ЕГН **********, И ВМЕСТО НЕГО Е ПОСТАНОВИЛ: Г.М.Х., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да внесат на осн. чл. 461 от ГПК в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението по сметка на ЧСИ З.Д. , съответно Г.М.Х. сума в размер от 7  670,86 лв., а М.Г.Х. сумата от 7 105,65 представляващи сбор от припадаща се на всеки от съделителите част от дължимите такси и разноски към ЧСИ, като и сумите за удоволетворяване на привилегированите вземания , както следва: а/ по реда на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД: 12 518,94 лв. -такси и разноски по изпълнението в тежест на другия съделител - С.Т.М., ЕГН **********; 911,39 лв. - такси и разноски по изпълнението в тежест на Г.М.Х., ЕГН **********; 849,11 лв. - такси и разноски по изпълнението в тежест на М.Г.Х., ЕГН **********; б/ по реда на чл. 136 , ал.1 , т.2 от ЗЗД - 623,05 лв. - по удостоверение вх.№ 7497/26.04.2016 г. със задължено лице съсобственика С.Т.М., ЕГН **********; в/ по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - 500 лв. по удостоверение вх.№ 9452/01.06.2016 год. със задължено лице съсобственика Г.М.Х.; г/ по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - 6 755,50 лв. по удостоверение вх.№ 9082/26.05.2016 год. със задължено лице съсобственика С.Т.М., КАТО в останалата част (за извършеното прихващане) е потвърдил разпределението на съдебния изпълнител.

Жалбоподателките са настоявали, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като са молили за отмяната му с изготвяне на ново разпределение при съобразяване спецификите на делбеното производство, приключващо с публична продан и реда на удовлетворяване на таксите и разноските, както и реда на удовлетворяване на присъединените вземания. Навели са оплаквания, че окръжният съд не е обсъдил наведените от тях доводи и оплаквания срещу направеното от частния съдебен изпълнител З.Д. предварително разпределение по изпълнителното дело, след извършената публична продан на делбен имот, не е обосновал изложените в мотивите на обжалваното решение правни изводи, не е взел предвид уточненията, които вещото лице е направило в съдебно заседание при изслушване на експертизата, включил е в разпределението суми, за които се установило, че са задължения произтичащи от отменен съдебен акт, не е съобразил реда за погасяване на задълженията по изпълнителното дело, възложил на жалбоподателките задължения за  такси и разноски, дължими от съделителката С.М. и такси и разноски върху всички парични вземания, които следвало да се удовлетворят след привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД и които са за сметка на длъжника, не признал привилегия на вземането на жалбоподателките срещу С.М..

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях и е допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по следните съображения:

 Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на Г.М.Х. и М.Г.Х. срещу разпределението (предварително разпределение), изготвено на 30.06.2016 год. от помощник частен съдебен изпълнител З. С., по и.д. № 20158080401722 по описа на ЧСИ З. Д., per. № 808 на КЧСИ, предявено на страните на 01.07.2016 год, с което са определени суми за внасяне от жалбоподателките и е извършено прихващане с техни вземания към длъжника.

Фактическата обстановка по делото, установена от събраните писмени доказателства, приложения препис на изпълнителното дело и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. е следната:

Настоящите жалбоподателки Г.Х. и М.Х. имат качеството на съделители и на взискатели за вземане от другия съделител С.М. по изпълнително дело №20158080401722 по описа на ЧСИ З. Д.. Последното е  било образувано по молба на М.Г.Х., въз основа на изпълнителен лист, издаден по решение № 3644/11.09.2015 г., постановено по гр.д. № 2603/2007 г. на ВРС по дело за съдебна делба на недвижим имот, с което е изнесен на публична продан неподеляем съсобствен недвижим имот в гр.Варна, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, общ. Варна, кв. Аспарухово, ул."Маркови кули" 52 А, ведно с две избени помещения, и 1/2 ид. част от таванско помещение, 1/2 ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, както и гараж, като е постановено след извършване на публичната продан получената продажна цена да се разпредели между съделителите както следва: за С.Т.М.- 2/3 части, за М.Г.Х. - 1/6 част, за Г.М.Х. - 1/6 част. Проведена е публична продан и за купувачи са обявени настоящите жалбоподателки  М.Х. и Г.Х. при цена на имота от 90 376 лв., а съобразно квотите им, припадащите се части от цената на имота за всяка от съделителките са съответно, за М.Х. и Г.Х. - суми от по 15 062,67 лв. и за С.М. – сумата от 60 250,66 лв.

За вземания от сумите на дяловете на съделителките по изпълнителното дело са присъединени съответно взискателите:

За вземания от дела  от продажната цена на съделителката С.Т.М. *** със вземане за сумата от 623,05 лв., представляващо неплатено задължение за местен данък  върху делбения имот; НАП Варна със вземане на държавата от 6 755,50 лв. по удостоверение от 26.05.2016 г. и представляващо задължение на С.М. по изпълнително дело № 1129/2013 г., образувано по изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 2603/2007 г. на ВРС и по гр.д. № 994/2012 г. на ВОС за дължими от С.М. в полза на съда държавни такси по делата; съделителката Г.Х. със вземания, присъединени с удостоверение на ЧСИ по изпълнително дело № 20148080400878 по описа на ЧСИ З. Д., образувано по изпълнителен лист от 14.05.2014 г. издаден от ВнАС по решения по в.гр.д. №66/2014 г. на ВнАС и по гр.д. № 994/2012 г. на ВОС: за сумата от 43 333,34 лв., представляваща остойностеното в пари увеличение на наследството останало от Т. С. и З. С., за което е спомогнал наследодателят на ищцата на осн. чл. 12, ал.2 от ЗН; 2 288,33 лв. за съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК; 2 200 лв. за разноски за адвокатско хонорар по присъединеното изпълнително дело; съделителката  М.Х. със вземания, присъединени с удостоверение на ЧСИ по изпълнително дело № 20148080400879 по описа на ЧСИ З. Д.: за сумата от 43 333,34 лв., представляваща остойностеното в пари увеличение на наследството останало от Т. С. и З. С., за което е спомогнал наследодателят на ищцата на осн. чл. 12, ал.2 от ЗН; 130 лв.  направени съдебно-деловодни разноски на осн. чцл.78, ал.1 ГПК; 2000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение по присъединеното изпълнително дело; съделителките М.Х. и Г.Х. с вземане от 3 134 лв. (3 129 лв. за разноски и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист) по присъединеното  изп.дело № дело № 20148080400878 по описа на ЧСИ З. Д., произтичащо от изпълнителен лист № 15/14.01.2015 г. на ВОС, издаден въз основа на решения по гр.д. № 994/2012 г. на ВОС, по в.гр.д. 66/2014 г. на ВнАС и определение по гр.д. 4337/2014 г. на ВКС; М.Х. и Г.Х. за разноски по двете присъединени изпълнителни дела № № 20148080400878 и 20148080400879 по описа на ЧСИ З. Д., съответно в размери 456,26 лв. и 95 лв.

За вземане от дела на Г.Х., съгласно удостоверение от 26.05.2016 г., е присъединена държавата чрез НАП Варна за сумата от 500 лв. по изпълнително дело № 3060004792/2006 г., което според изслушаното заключение на вещото лице представлява задължение на Г.Х. по НП 1091/19.06.2006 г. на РИОКОЗ –Варна, РЗИ.

По вида и размерите на така приетите вземания от съдебния изпълнител, жалбоподателките не са навели възражения, с изключение на приетото вземане на НАП Варна срещу С.М. за сумата от 6 755,50 лв. по удостоверение от 26.05.2016 г.,  представляващо задължение на С.М. по изпълнително дело № 1129/2013 г., образувано по изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 2603/2007 г. на ВРС и по гр.д. № 994/2012 г. на ВОС за дължими от С.М. в полза на съда държавни такси по делата. Както пред окръжния съд, така и пред настоящата инстанция, жалбоподателките са поддържали, че част от вземането на присъединения взискател – държавата, чрез НАП Варна за сумата от 3 471,67 лв. и лихви върху нея не се дължи, защото била присъдена с решение, което впоследствие било обезсилено от съда, а останалата част от сумата – 1 733,33 лв. и лихви, която С.М. е била осъдена да плати на Варненския окръжен съд, представлявала разноски на осн. чл.78, ал.6 ГПК, предвид освобождаването на ищцата М.Х. от заплащането им и те не следвало отново да се плащат от освободената. Възраженията в тази връзка са неоснователни. Вземането на държавата е удостоверено с официалния документ – удостоверението на НАП за задълженията по изпълнителното дело пред него, като спорът за съществуването на материалното право на вземане от държавата не може да бъде разрешаван в изпълнителното производство, като редът за защита е исковия. Задължението на С.М. за заплащане на разноските по чл. 78, ал.6 от ГПК към съда е нейно задължение, което подлежи на плащане на взискателя от припадащата й се част от цената на продадения съсобствен имот, предмет на делбата, поради което и несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите за неправилно задължаване с тях на освободената от заплащането им страна.

Принципно правилно е становището на жалбоподателите, че изнасянето на делбения имот на публична продан, което се осъществява от съдебния изпълнител е своеобразно продължение на делбата и затова всеки от съделителите следва да поеме разноските за него според квотата си в съсобствеността. Затова и всяка от съделителките дължи разноските за публичната продан от своя дял, който й се следва по делбата. Доколкото, обаче на съделителките Г.Х. и М.Х. имотът е възложен и те реално не получават парична сума, от която да бъдат събрани задълженията им за таксите към частния съдебен изпълнител за извършването на делбата чрез продажбата на съсобствения имот на публична продан, както и на вземането на държавата от съделителката Г.Х. за сумата от 500 лв. и таксата за събирането му, тези суми следва да бъдат внесени от тях.

Дължимостта и размерите на част от таксите към ЧСИ са били оспорени от жалбоподателките, поради което съдът се основава на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза в производството пред окръжния съд. Съдът кредитира експертизата в тази част като пълна, ясна и компетентна, като подробно в табличен вид вещото лице е посочило по отделни пера всяко едно от задълженията за таксите по изпълнителното дело на всяка от съделителките. Видно от справките по приложение №3, 4 и 5 към заключението на вещото лице с подробно посочване на всяка такса и основанието, на което тя се дължи по съответната точка от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,  всички такси във връзка с продажбата на делбения имот са изчислени съразмерно дела на всяка съделителка. Таксите за изпълнението на паричните притезания на взискателите срещу длъжника С.М. и от нейния дял, са изчислени и включени само като нейно задължение, включително и пропорционалните такси по чл.26 от тарифата, а за изпълнението на вземането на НАП от 500 лв. срещу Г.Х., таксата по чл. 26 от тарифата е възложена в нейна тежест. Такси за изпълнението, доколкото не е имала задължение към присъединен взискател, в тежест на М.Х. не са включени от вещото лице. Таксата по т. 20 от тарифата се дължи за описа на недвижимия имот и тя е различна и се дължи отделно от тази по т. 24 от тарифата за извършването на публичната продан на делбения имот, а такса по чл.26 от тарифата (вероятно погрешно посочена от жалбоподателките в жалбата им по т.36) не е включена от вещото лице върху стойността на паричните дялове по делбата. Затова и всички наведени оплаквания в тази връзка са неоснователни. Така, кредитирайки заключението на вещото лице, дължимите от М.Х. такси и разноски са в размер на сумата от 849,18 лв., тези от Г.Х. са в размер на 911,39 лв., а тези от С.М. са в размер на 5140,39 лв. След отчитане на внесените предварително такси и разноски (по приложение №6 от заключението на вещото лице) от М.Х. - 386 лв. и от С.М. - 108 лв., дължимите такси и разноски по изпълнително дело от всяка от тях, отразени в т.2 от заключението на вещото лице, са съответно: от М.Х. -463,18 лв., от Г.Х. – 911,39 лв. и от С.М. -5 032,39 лв. В този смисъл, основателно се явява оплакването в жалбата за несъобразяване от окръжния съд в решението му на предварително внесените такси и разноски от страните, макар и видно от мотивите му, той е възпроизвел точно сумите по заключението на вещото лице по т.2. Разноската за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 1 000 лв. (посочена на ред 21 от приложение №5 към заключението на вещото лице) също следва да се изключи от общото задължение на С.М. за такси и разноски, доколкото тя не е задължение към частния съдебен изпълнител, а е разход на съделителката М.Х. във връзка с делбата и тя следва да остане за нея. При това положение, се налага извода за дължими от С.М. на ЧСИ суми за такси и разноски по изпълнителното дело в размер на  4 032,39 лв.

По възраженията за привилегиите:

В случая, доколкото припадащият се на съделителя и длъжник по изпълнителното дело С.М. дял от цената на делбения имот в размер на сумата от 60 250,66 лв. е недостатъчен за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели по изпълнението срещу нея, се налага извършване на разпределението й. То е и предварително такова, доколкото цената не е внесена от купувачите М.Х. и Г.Х. – другите съделители и настоящи жалбоподатели, на които имотът е възложен и които са направили изявление за прихващане с вземанията си като взискатели в изпълнението срещу дела от продажната цена на делбения имот на С.М.. Затова, при разпределението на сумата от 60 250,66 лв. следва да бъдат отчетени вземанията, ползващи се с привилегиите по чл. 136, ал.1 от ЗЗД в поредността, уредена в закона. С привилегията от първи ред по т.1 от чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД са вземанията за разноски за принудителното изпълнение, включително и тези по т.24 от Тарифата за извършването на публичната продан на изнесения до делба имот, както и тези по т.26 от Тарифата, за събиране на вземанията на публичните взискатели, поради което и неоснователни са възраженията на жалбоподателите за липсата на привилегия за същите. Горното означава, че по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД следва на първо място да бъде разпределена сумата 4 032,39 лв., представляваща дължимите от С.М. към ЧСИ такси и разноски по изпълнителното дело. На второ място, с привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД се ползва вземането на Община Варна срещу С.М. за данъка върху имота в размер на сумата от 623,05 лв.; На следващо място с привилегия по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД е вземането на държавата - НАП Варна в размер на сумата от 6 755,50 лв. по удостоверение от 26.05.2016 г. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на жалбоподателките, че вземанията им от С.М. по присъедините изпълнителни дела се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.4 ЗЗД и следва да бъдат удовлетворени преди вземането на държавата от 6 755,50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.4 от ЗЗД, ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти. Вземането на жалбоподателките от С.М. по присъединените изпълнителни дела за сумите от по 43 333,34 лв. за всяка от тях са присъдени на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН и представляват остойностено в пари увеличение на наследството, останало от Т. Х. С. и З. М. С., изразяващо се в изграждането на процесния недвижим имот, за което увеличение е спомогнал техния наследодател М. Т. Х., като не е бил възнаграден по друг начин. С решението за присъждане на сумите няма постановено право на задържане на имота, поради което и вземанията на настоящите жалбоподатели не се ползват с привилегията по т.4, като съображенията им за липсата на интерес от упражняване на право на задържане по делата и извличането му в тяхна полза директно от закона са несъстоятелни. Затова, вземането на настоящите жалбоподателки се нарежда след вземането на държавата, като след приспадане на сумите за привилегированите вземания на ЧСИ, общината и държавата от дела на С.М., остатъкът от сумата на дела й от продажбата на имота се равнява на сумата от 48 839,72 лв. Предвид изявлението на взискателките – купувачи за прихващане на осн чл. 461 от ГПК на задължението им за внасяне на покупната цена с вземането им по присъединените изпълнителни дела в качеството им на взискатели и предвид, че вземането им е в по-голям размер, следва да следва да приеме, че прихващането е до размер на по-малката сума от 48 839,72 лв. От дължимата от тях цена на имота следва да внесат, на осн. чл. 495 ГПК в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението, по сметка на ЧСИ З.Димитров общо сумата от 13 285,51 лв., от която Г.Х. следва да внесе сумата от 7 116,86 лв. (включваща 5 705,47 лв. (половината от общо 11 410,94 лв. за изплащане на сумите на привилегированите вземания към С.М., включващи: 4 032,39 лв. за таксите и разноските по изпълнителното дело в полза на ЧСИ; 623,05 лв. за Община Варна и 6 755,50 за НАП –Варна), сумата от 911,39 лв., представляваща дължимите от собствения й дял при делбата (доколкото имотът й възложен и не получава суми от проданта) такси и разноски на ЧСИ по изпълнителното дело и сумата от 500 лв. за задължението й към държавата - НАП –Варна), а М.Х. – сумата от 6 168,65 лв. ( представляваща сбора от 5 705,47 лв. (половината от общо 11 410,94 лв. за изплащане на сумите на привилегированите вземания срещу С.М., включващи: 4 032,39 лв. за таксите и разноските по изпълнителното дело в полза на ЧСИ; 623,05 лв. за Община Варна и 6 755,50 за НАП –Варна) и сумата от 463,18 лв. представляваща дължимите от собствения й дял при делбата (доколкото имотът й възложен и не получава суми от проданта) такси и разноски на ЧСИ по изпълнителното дело, като в противен случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 493, т.2 и чл. 494, ал.2 ГПК.

С оглед изложените съображения и несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде отменено изцяло, както и обжалваното предварително разпределение на ЧСИ и вместо това да бъде постановено друго разпределение в горния смисъл.

Предвид изложеното, Варненския апелативен съд,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло  решение № 607/20.04.2017 г. по в.гр.д. № 1851/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, както и изцяло предварително разпределение от 30.06.2016 г., предявено на 01.07.2016 г. по и.д. № 20158080401722 по описа на ЧСИ З.Д., per. № 808 на КЧСИ, изготвено от помощник частен съдебен изпълнител Златина Славова по реда на чл. 460 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ:

От дела на Г.М.Х., ЕГН ********** от публичната продан на делбения имот в размер на сумата от 15 062,66 лв., се разпределя сумата от 1 411,39 лв., от която за вземането на ЧСИ З.Д. - 911,39 лв. за такси и разноски по изпълнителното дело и за присъединеното вземане на НАП – Варна - сумата от 500 лв.

От дела на М.Г.Х., ЕГН ********** от публичната продан на делбения имот в размер на сумата от 15 062,66 лв., се разпределя сумата от 463,18 лв. за вземането на ЧСИ З.Димитров за такси и разноски по изпълнителното дело.

От дела на С.Т.М. с ЕГН ********** от публичната продан на делбения имот в размер на сумата от 60 250,66 лв. се разпределят: 1. По чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД - сумата 4 032,39 лв., представляваща дължимите от С.М. към ЧСИ З.Д. такси и разноски по изпълнителното дело; 2. На осн. чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД - сумата от 623,05 лв. на Община Варна за вземането й от С.М. за данъка върху имота; 3. На осн. чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД - сумата от 6 755,50 лв. в полза на НАП Варна за присъединеното вземане от С.М. по удостоверение от 26.05.2016 г., представляващо задължение на С.М. по изпълнително дело № 1129/2013 г. на НАП; С остатъка от дела на С.М. в размер на 48 839,72 лв., предвид направеното изявление за прихващане с молба вх.№ 6172/08.04.2016 г. от Г.М.Х. и М.Г.Х., на осн. чл.461 ГПК се извършва прихващане с вземанията им срещу нея по присъединените с удостоверения на ЧСИ З.Д. в качеството им взискатели изпълнителни дела №№20148080400878 и  20148080400879  по описа на ЧСИ З. Д., до размер на по-малката сума от 48 839,72 лв.

ПОСТАНОВЯВА, обявените за купувачи на публичната продан по изп.дело №  20158080401722 по описа на ЧСИ З. Д., per. № 808 на КЧСИ съделители Г.М.Х., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да внесат на осн. чл. чл. 495 ГПК от ГПК, в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението, по сметка на ЧСИ З.Д., общо сумата от 13 285,51 лв., от която: Г.М.Х. следва да внесе сумата от 7 116,86 лв. (представляваща сбора от 5 705,47 лв. (половината от общо 11 410,94 лв. за изплащане на сумите на привилегированите вземания към С.М., включващи: 4 032,39 лв. за таксите и разноските по изпълнителното дело в полза на ЧСИ; 623,05 лв. за Община Варна и 6 755,50 за НАП –Варна) и сумата от 911,39 лв., представляваща дължимите от собствения й дял при делбата такси и разноски на ЧСИ по изпълнителното дело и сумата от 500 лв. за задължението й към държавата - НАП –Варна), а М.Г.Х. – сумата от 6168,65лв. (представляваща сбора от 5 705,47 лв. (половината от общо 11 410,94 лв. за изплащане на сумите на привилегированите вземания към С.М., включващи: 4 032,39 лв. за таксите и разноските по изпълнителното дело в полза на ЧСИ; 623,05 лв. за Община Варна и 6 755,50 за НАП –Варна) и сумата от 463,18 лв. представляваща дължимите от собствения й дял при делбата такси и разноски на ЧСИ по изпълнителното дело), като в противен случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 493, т.2 и чл. 494, ал.2 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: