ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

382

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 27.06.2017 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 286/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от адв.Н.Б. в качеството му на синдик на ЕТ“К.-П. П.“(в несъстоятелност), срещу определение № 1016/12.04.2017 год по в.гр.д. № 442/2017 на Окръжен съд Варна, г.о., с което е прекратено производството по жалба вх.№ 21166/25.05.2016 год срещу разпределение от 03.05.2016 год по изп.д. № …….. на ЧСИ Д. П.-Я., предявено на 18.05.2016 год. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. Акцентира се върху императивния характер на нормата на чл. 638 ал.1 от ТЗ, според която с откриване на производство по несъстоятелност се спират всички индивидуални изпълнителни производства срещу длъжника за имущества, включени в масата на несъстоятелността, с изключение на тези по чл. 194 от ДОПК. Предмет на разпределението са сумите от публичната продан на недвижим имот, притежаван от длъжниците в СИО, поради което частният жалбоподател счита, че ½ част от тях следва да постъпят в масата на несъстоятелността. Развити са също съображения за правния режим на едноличния търговец, според който имуществото на предприятието на ЕТ, личното имущество на физическото лице и ½ от имуществото, притежавано от него в режим на СИО формират масата на несъстоятелността. Цитирана е съдебна практика, според която физическото лице и търговското предприятие на едноличния търговец представляват една икономическа общност, поради което кредиторите на несъстоятелния търговец и кредиторите на физическото лице са в равнопоставено положение. Затова те следва да получат удовлетворение не по пътя на индивидуалното изпълнение, а в рамките на производството за несъстоятелност като специфичен способ за универсално принудително изпълнение. В този дух е изтъкнато, че предвид автоматичното (ex lege) действие на чл. 638 ал.1 от ТЗ съдебният изпълнител не е следвало да извършва разпределение, освен ако взискателят не е получил съответно разрешение от съда по несъстоятелността в хипотезата на чл. 638 ал.3 от ТЗ, каквото в случая не е налице.

В постъпилия отговор от взискателя „Б.П. Б.“ АД се изразява становище за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на определението. Наведените доводи за конкуренция между индивидуалното изпълнително производство срещу физическото лице и производството по несъстоятелност не са предмет на разглеждане в производство по жалба срещу разпределение, извършено от ЧСИ. Отбелязано е също, че предмет на разпределението са сумите, получени от публичната продан на несеквестируем имот, притежаван от длъжниците в СИО и поради това те не са част от масата на несъстоятелността (чл.614 ал.4 от ТЗ). Несеквестируемостта е отпаднала само по отношение на ипотекарния кредитор. По тази причина ответната страна счита, че в частта на извършено от ЧСИ разпределение на сумите от публичната продан на този имот, индивидуалното принудително изпълнение не се счита спряно на осн. чл. 638 ал.1 от ТЗ и действията на съдебния изпълнител са законосъобразни.  

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът е бил сезиран със жалба срещу разпределение на суми, събрани от проведена публична продан на недвижим имот, притежаван от длъжниците в СИО. За да прекрати производството, съдът е приел, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания срещу самото разпределение, поради което липсвал предмет за произнасяне, а позоваването на чл. 638 от ТЗ е извън обхвата на косвения съдебен контрол и произнасянето в този смисъл е недопустимо.

Тези изводи на съда са неправилни.

В случай, че жалбата е била нередовна и се е нуждаела от уточняване и конкретизиране на основанията, съдът е следвало първо да даде възможност на страната да отстрани тази нередовност, съгласно разпоредбата на чл. 262 ал.1 от ГПК, към която препраща чл. 275 ал.2 от ГПК. Като не е сторил това, а е прекратил производството съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на спора. Следва да се има предвид също, че разпоредбата на чл. 638 ал.1 от ТЗ не е повод за косвен съдебен контрол, а има пряко отношение към изпълнителното производство поради императивния си характер и автоматично действие ex lege. Поради това следва да се съобрази при произнасянето, дали и доколко имуществото представлява част от масата на несъстоятелността на едноличния търговец по смисъла на чл. 614 от ТЗ, което от своя страна ще бъде от значение за преценката относно законосъобразността на изпълнителните действия на ЧСИ.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 1016/12.04.2017 год по в.гр.д. № 442/2017 на Окръжен съд Варна, г.о., с което е прекратено производството по жалба вх.№ 21166/25.05.2016 год срещу разпределение от 03.05.2016 год по изп.д. № 20137110400896 на ЧСИ Д. П.., предявено на 18.05.2016 год.

ВРЪЩА делото на същия съд за продърлжаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.