ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№409

_27_.06.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _27_.06. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 287 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от В.Г.В., В.К.Н. и Г.Б.Н., лично и като представляващ на „С.” ЕООД срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 759/23.03.2013 год. на ОС Варна по ч.гр.д. 534/2016 год., с което е прекратено производството по подадената жалба от същите лица срещу  действията на ЧСИ Н. Д. по изп.д. 340/2014, изразяващи се в постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.2016 год. В жалбата се излага, че определението е неправилно. Твърди се, че ½ ид.ч. от имота, обект на постановлението не е бил собственост нито на длъжника, нито на ипотекарните гаранти, а на трети лица. Иска се отмяна на определението за прекратяване, произнасяне по същество, евентуално – уважаване на жалбата.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, като писмен отговор е постъпил от «Екпрес гаранцион комерс» ЕООД, гр. Варна, в който жалбата се оспорва, и от «Т. Б.» АД, в който се твърди, че това ЮЛ не е страна в процеса.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на същите страни срещу действията на ЧСИ Н. Д. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в постановление за възлагане на недвижим имот.

В жалбата пред ОС се излага, че Н. са трети лица за изпълнението и притежават в режим на СИО ½ ид.ч. от описания имот, като другата ½ ид.ч. е собственост на длъжника “С.” ЕООД. Твърди се, че учредената от жалбоподателите за обезпечаване на дълга на “С.” ЕООД договорна ипотека не включва процесния имот – трети етаж на сградата и таванско помещение. Твърди се, че върху имота са учредени две възбрани- първата върху дворното място и върху двата жилищни етажа и втората- от 23.10.2014 г.- върху ателието, разположено на таванския етаж в сградата, съсобственост между длъжника и Н.. Излага се, че вместо да оцени целия тавански етаж, но да продаде само ½ ид.ч. от него, ЧСИ е извършил продажба на цялото ателие. Твърди се, че в нарушение на чл. 500, ал. 2 от ГПК без писмено съгласие на съсобственика по изп.д. 20148070400340 ЧСИ Н. Д. е предприела действия по принудително изпълнение, като на публична продан са изнесени не само имотите, предмет на договорната ипотека, но наред с тях е продаден и целия тавански етаж, представляващ самостоятелен обект, съсобствен с недлъжник, вместо допустимата от закона „само идеалната част на длъжника", съгласно чл. 500, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения, жалбоподателите молят да бъде ОТМЕНЕНО издаденото от ЧСИ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ за ½ ид.ч. от възложения имот, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение АТЕЛИЕ, разположено на целия трети (тавански) етаж в жилищна сграда (№ 1, съгласно схема на СГКК), с административен адрес: гр. Варна, ул. „Б. М." № 16, със застроена площ съгласно схема на СГКК 123,46 кв.м.

Пред ОС жалбата е оспорена от взискателя “Е. Г. К..” ЕООД, който я счита за недопустима, в евентуалност излага съображения за нейната неоснователност.

Длъжникът “С.” ЕООД не е изразил становище.

Съдебният изпълнител е дал обяснени по силата на чл. 436 ал. 3 ГПК.

Изпълнително дело № 20148070400340 по описа на ЧСИ Н. Д.  е образувано на 21.08. 2014г на основание молба от "Т. БАНК" АД - СОФИЯ, и издаден изпълнителен лист на 30.06. 2014 г. и ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело №8404/2014г., по силата на които "СЕВАР "ЕООД, е  осъдено да ЗАПЛАТИ на "Т. БАНК" АД - СОФИЯ, сумата от 611 785.00 лв.,  106 685,32 лв., представляваща просрочена лихва за периода от 20.02. 2012г до 27.06. 2014г., 5 100.00 лв., представляващи такси за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата - 27.06.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 18 803,56лв., от които - 12 235,71 лв. и 6 567,85 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

       За обезпечаване на цялото вземане на „Т. БАНК" АД -СОФИЯ АД, е учредена ДОГОВОРНА ИПОТЕКА №25 ТОМ IV вх. р. № 4385 от 26.02. 2008г. ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ, намиращ се в гр. Варна, ул. "Бр. М. " № 16, представляващ ДВОРНО МЯСТО С ПЛОЩ от 265 кв. м., представляващо ПИ 1, в кв. 725, по плана на ТРЕТИ микрорайон, както и построената в това дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 135 кв. м. и брутна застроена площ от 393,46кв.м., състояща се от СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ с площ от 135,   ПЪРВИ ЕТАЖ с площ от 130,06 кв.м., ВТОРИ ЕТАЖ с площ 128,40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като "С.” ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от първия и сутеренния етажи и на целия втори етаж, а В.К.Н. И Г.Б.Н. СА СОБСТВЕНИЦИ при условията на СИО на 1/2 ид. част от ДВОРНОТО МЯСТО и на 1/ 2 ид. част от СУТЕРЕНА и от ПЪРВИЯ ЕТАЖ към момента на учредяването на договорната ипотека от тях - 26.02. 2008г.

       Върху целият имот са наложени 2 възбрани: на 26.08.2014г. възбрана №229,  том VIII на сутерен, първи и втори етаж и дворното място по ипотеката и Възбрана №140 от 23.10. 2014г., върху ЦЕЛИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ  по съдебното решение № 537 от 26.04.2011г на ВОС, постановено по гр. д. № 2299 по описа за 2010г., потвърдено от ВКС.

На 18.05.2015г. е постъпила молба вх. №1021/18.05. 2015г. "Е. Г. К.", с която е ЧСИ уведомен, че на 16.03.2015 г. е подписан договор за прехвърляне на вземане с ЦЕСИОНЕР "Т. БАНК" АД, като  длъжникът "С." ЕООД е уведомен съгласно чл. 99 от ЗЗД на 16.04.2015г. "Е. Г. К." ЕООД моли да бъде конституиран като взискател, както и за продължаване на изпълнителните действия чрез насрочване на НОВА публична продан. С разпореждане, ЧСИ конституира за ВЗИСКАТЕЛ цесионера "Е. Г. К. " ЕООД въз основа на договора за цесия от 16.03. 2015г.; насрочва нова /първа / публична продан при начална цена- цената на спряната публична продан - 625 238 лв. за периода от 29.05. 2015г до 29.06. 2015г. и назначава за пазач Р. П. Р., предложен от взискателя.

На 30.06.2015г., с Протокол от 30.06.2015г. за обявяване на наддавателни предложения и на купувач, за КУПУВАЧ на имота е обявен ВЗИСКАТЕЛЯТ - "Е. Г. К." ЕООД, ЕИК 103307009 срещу вземане по Договор за цесия по чл. 495 от ГПК в размер на  706 762,99 лв., лихви и разноски до окончателното плащане.

На 08.01.2016г. е изготвено Постановление за възлагане, с което на взискателя „Е.к." ЕООД е възложен обявения на публична продан недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Б. М." № 16, представляващ Поземлен имот с идентификатор 10135.1508.120 с площ по скица 260 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда № 1, съгласно схема на СГКК, състояща се от: Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.1 с предназначение: жилище, АПАРТАМЕНТ, разположен на целия първи етаж, с обща площ на първия етаж от 130,06 кв.м. по акт за собственост; Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.2 с предназначение: жилище, АПАРТАМЕНТ, разположен на целия втори етаж, с обща площ на втория етаж от 128,40 кв.м. по акт за собственост и Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.120.1.3 с предназначение: АТЕЛИЕ, разположен на целия трети (тавански) етаж, с обща площ на етажа от 135 кв.м. по декларирана площ.

       Съобщенията за изготвеното Постановление са редовно връчени на длъжника и ипотекарните гаранти на 10.02.2016 г.

       На 15.02.2016г. чрез ЧСИ е депозирана жалба срещу Постановлението за възлагане от длъжника и от ипотекарните гаранти. Подателите на жалбата твърдят, че са трети за изпълнението лица, но всъщност те притежават в режим на СИО ½ ид.ч. от възложения с обжалваното постановление тавански етаж от сградата, а другата ½ ид.ч. е собственост на първия жалбоподател- В.  Г. В. по силата на договор за покупко-продажба от 22.06.2015 г. Следователно В.Н. и Г.Н. са със статут на длъжници в процеса, наред със „С.” ЕООД.

       Настъпилите в хода на изпълнителното производство прехвърляния на вещни права- делба, извършена между длъжника и жалбоподателите, по силата на които възникват права на индивидуална собственост върху отделни обекти, не променят този извод, доколкото на осн. чл. 453 ГПК са непротивопоставими на взискателя, при положение, че с разпореждане от 23.10.2014 г. е наложена възбрана и върху целия тавански етаж.

           

Длъжниците, съответно приравнените на тях лица като жалбоподателите, могат да атакуват действията на ЧСИ само в лимитативно посочените от закона хипотези, уредени в чл. чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, чл. 462 от ГПК, чл. 502, ал. 2 и чл. 521 от ГПК. Постановлението за възлагане в частност, може да се атакува от длъжниците само при твърдения, които да се подведат под хипотезите на чл. 435, ал.3 ГПК. Съобразно т. 8 ТР на ВКС по ТД №2/2013 год., правото на жалба за длъжника в двете хипотези на чл. 435, ал.3 ГПК обхваща само нарушения на процедурата по чл. 489 – чл. 492 ГПК. В жалбата, подадена пред ОС, се обжалва постановление за възлагане на ЧСИ, без да въведе като основание твърдение за една от възможните хипотези, даващи на длъжника право на жалба срещу този акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.3 ГПК, а именно: не се твърди ненадлежно извършване на наддаването при публичната продан или съответно възлагането на имуществото по различна от най –високата предложена цена, в които случаи длъжникът може да атакува постановлението за възлагане.

Изложеното по-горе се отнася и за жалбоподателя В. Г. В., който твърди, че е придобил собствеността върху ½ от таванския етаж по силата на договор за покупко-продажба от 22.06.2015г.

         Жалбата на това лице е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.4 ГПК, тъй като липсват твърдения В. В. да се е намирал във владение на имота към деня на налагане на възбраната. Напротив, с оглед изложеното в жалбата, става ясно, че той е придобил собствеността едва на 22.06.2015 г., т.е.  осем месеца по-късно.

Жалбите са недопустими и подлежат на прекратяване.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 759/23.03.2013 год. на ОС Варна по ч.гр.д. 534/2016 год.

 Определението НЕ подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: