ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

358

 

гр.Варна,  26.06.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 26 юни 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 287 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на К.М.Р. и Н.Х. Т., подадена чрез адв. В.З., против определение от 14.05.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 164/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 213/ 2018 г. по описа на Балчишкия районен съд.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

„Интертур 2003“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

Спряното въззивно производство е било образувано по въззивна жалба на „Интертур 2003“ ЕООД срещу първоинстанционното решение № 178/22.12.2017 г. по гр.д. № 322/2015 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу К.М.Р. и Н.Х.Т. и срещу задължителните им другари З. И. К. и Я. Т. В. иск за признаване за установено, че „Интертур 2003“ ЕООД е собственик на недвижим имот – земеделска земя с площ от 5 593 кв.м., представляваща имот  с идентификатор № 39459.3.17 по КК на с.Кранево, находящ се в местността „Ендек тарла“. За да отхвърли иска, районният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността на имота на твърдяното основание – влязло в сила на 09.02.2010 г. решение по гр.д. № 146/2003 г. по описа на БРС по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като в хода на производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД ответникът по този иск и собственик на имота се е разпоредил с него в полза на К.Р. и Н.Т. - ответниците по иска по чл.124 ГПК и сделката е била вписана, като това е станало на 01.09.2005 г., след извършено заличаване на 12.04.2005 г. на вписаната на 03.06.20103 г. искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и преди вписване на решението по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД на 14.05.2012 г.

В хода на въззивното производство, на 29.03.2018 г., „Интертур 2003“ ЕООД е завел срещу ответниците по иска за собственост по чл.124 от ГПК иск по чл. 88 от ЗКИР, вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че заличаването на исковата молба, вписана в СВ-Балчик на 03.06.2003 г. (вписването на исковата молба по чл. 19, ал.3 3ЗД), вписано на 12.04.2005 г. е нищожно, евентуално – вписано е несъществуващо обстоятелство. Образувано е гр.д. №213/2018 г. по описа на БРС, което Добричкият окръжен съд е приел за преюдициално по отношение на в.гр.д. № 164/2018 г. по описа на ДОС и е спрял производството по делото с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия казус, тези предпоставки не са налице. Това е така, тъй като последиците на влязлото в сила решение по уважен иск по чл.88 от ЗКИР и евентуалното заличаване на вписването (било то нищожно вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство) няма да има обратно действие, а ще действа занапред (в тази насока са мотивите на определение № 37 от 2001.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 56168/2015 г., IV г.о.). Това означава, че решението по иска по чл.88 от ЗКИР няма да има значение за спора за собствеността на имота по чл.124 от ГПК и за конкуренцията между правата на страните, изхождайки от вписванията на исковата молба по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и на нотариалния акт за продажбата и спорът по гр.д. № 213/2018 г. на БРС не се явява преюдициален за настоящия спор.

В този смисъл окръжният съд е процедирал неправилно, спирайки на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 213/2018 г. на БРС, поради което и обжалваното определение за спиране следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

         Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 14.05.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 164/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 213/ 2018 г. по описа на Балчишкия районен съд и ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на производството по него.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: