Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

111/24.10.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.09.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 287/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

 

Подадена е въззивна жалба от С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. чрез процесуалния им представител адв. Г.З. *** срещу решение № 317/13.03.2019 год по гр.д. № 1232/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е уважен предявеният срещу тях от „Дига-2“ АД положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.4510.895 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени за територията на район „Владиславово“, Западна промишлена зона, на гр.Варна със заповед № РД-18-30/19.07.2007 год на изп.директор на АГКК, с площ от 4427, въз основа на изтекла придобивна давност вследствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 18.01.2007 год до датата на предявяване на иска – 29.05.2018 год, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноските за двете инстанции. Позовават се на право на собственост, възникнало в тяхна полза по силата на реституция, призната с решение по гр.д. № 7704/1994 год на ВРС, и осъществен въвод във владение с протокол № 4/17.01.2007 год. Във връзка с предходен спор между страните във връзка с попълване на кадастъра и имотния регистър, с решение № 946/22.01.2009 год на ВАС касационната жалба на „Дига-2“ АД била отхвърлена като неоснователна и било прието, че имотът следва да бъде нанесен в кадастъра с граници и собственици съгласно решение № 1014/03.11.2003 год на ОСЗГ гр.Варна. Според въззивниците едва от датата на постановяване на това съдебно решение, а именно 22.01.2009 год е започнала да тече придобивна давност в полза на „Дига-2“ АД, която не е изтекла към датата на завеждане на иска. Във въззивната жалба са развити доводи във връзка с липсата на надлежни доказателства, че ищецът е демонстрирал промяната на държането в намерение за осъществявяне на владение върху имота.

В постъпилия отговор от „Дига-2“ АД, представлявано от Х.П.Х. чрез процесуалния му представител адв. Г.Я. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на разноски в настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е положителен установителен иск за собственост, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, считано от 18.01.2017 год до предявяването на иска.

Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението от своя страна представлява упражняване на фактическа власт върху вещта, но с акцент върху намерението, а именно – да я държи за себе си, като своя. В течение на времето намерението, с което владелецът държи вещта може да претърпи промени. Фактическа власт, установена първоначално като държане, може да се превърне във владение, и обратно.

В конкретния случай по делото е установено, че процесният терен (тогава държавна собственост) е бил предоставен през 1991 год на ищеца за ползване с цел изграждане в него на производствена и складова база. Впоследствие в резултат от приключила реституционна процедура същият е бил възстановен на ответниците и отписан от актовите книги на 04.10.2007 год със заповед на Областния управител на гр.Варна. От този момент нататък по отношение на този имот е отпаднала пречката за придобиване по давност, наложена с мораториума от 28.08.1990 год.

Не се оспорва от ответниците в първоинстанционното производство, че имотът се ползва от ищеца още от 1991 год и до настоящия момент, както и че той е изградил в него постройки за нуждите на стопанската си дейност. Този факт се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства, на които съдът се е опрял, а именно – че ищецът е оградил имота още през 1997 год и е поставил своя охрана, отдавал е части от него под наем на други лица, а в изградената от него база се намира седалището на дружеството и адресът му за кореспонденция. В твърдяния от ищеца период владението му не е било оспорвано и срещу него не са били предприети действия за прекъсване на давността. Воденото между страните гр.д. № 468/1996 год с правно осн. чл. 108 от ЗС няма ефекта на чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, към който разпоредбата на чл. 84 от ЗС препраща, не само защото същото е прекратено, но и защото предхожда периода, заявен в исковата молба. За да се приеме, че давността е прекъсната, е било необходимо ответниците да предприемат съответните действия след 18.01.2007 год. Приключването на реституционното производство с благоприятно за тях решение, не е достатъчно за настъпването на тази последица. Няма такова действие и решението по адм.д. № 10427/2008 год на Върховния административен съд, постановено по реда на чл. 41 ал.2 т.2 от ЗКИР, въпреки участието на ищеца в това производство. Това е така, защото по този ред не се решават спорове за материално право, а отразяванията в кадастъра не установяват правото на собственост. Напротив, защитата на ищеца в рамките на административното производство е индиция именно за претендираните от него права върху имота.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, към която чл. 84 от ЗС препраща, ВКС на РБ в своето тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 год постанови, че без да е елемент от фактическия състав на придобивната давност, необходимо е потвърждаване на намерението за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Това позоваване може да се изразява чрез предявяване на иск за собственост, чрез възражение или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Завеждайки настоящия иск, ищецът е упражнил едно от посочените процесуални средства за защита, а материалноправните последици от давността следва да се зачетат към момента на изтичане на законоустановения 10 годишен срок, който безспорно е настъпил преди предявяването на иска.

Достигайки до същите правни изводи, основани на детайлно и точно установяване на фактите по делото и правилно приложение на закона, съдът е постановил мотивирано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивниците следва да се възложат разноските по делото в размер на 3000 лв съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, представяващи възнаграждението за един адвокат, което не е оспорено поради прекомерност.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 317/13.03.2019 год по гр.д. № 1232/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, С.С.Т. с ЕГН ********** и С.Н.С. с ЕГН ********** да заплатят на „Дига-2“ АД с ЕИК 103151460 със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, складова база „Дига-2, представлявано от Х.П.Х. с ЕГН ***********, разноски по делото в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)