Р Е Ш Е Н И Е

118

гр.Варна, 11.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№288/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна жалба от Община Варна против решение №429/31.03.2016г., постановено по гр.д.№2436/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено по отно -шение на Т.П.У. и Н.Д.У., че жалбо -подателят не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.4510.611 по КККР на гр. Варна, р-н „Вл.Варненчик”, одобрени 2007г., с площ от 2 365 кв.м., при съответни граници, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и е осъден да заплати съдебно-делово -дни разноски в размер на 6 485лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.Претен - дира разноски.

Въззиваемите Т.П.У. и Н.Д.У. поддържат становище за неоснователност на подадената жалба и молят решени -ето на ВОС да бъде потвърдено.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците Т.П.У. и Н.Д.У. излагат, че владеят незастроен поземлен имот, представляващ УПИ ХХ-319 с площ от 2 365 кв.м. по ПУП-ПРЗ на Западна промишлена зона, гр.Варна, одобрен 2004г., идентичен с имот с идентификатор 10135.4510.611 по КККР на гр. Варна, р-н „Вл.Варненчик”, одобрени 2007г.Владение установили през 1998г. и съ -щото е упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано в трайно установените граници на имота, ограден с ограда, като се ползва от ищците и от натоварени от тях лица.Така придобили собственост върху посочения имот чрез давностно владение, продължаващо над 10 години.Собственици са и на съседен имот, представля - ващ по цитирания ПУП-ПРЗ УПИ ХХIV-1562, придобит чрез земеделска реституция и договор за доброволна делба от 1998г.През 2015г. направили постъпки да се позоват на изтеклата в тяхна полза давност чрез снабдяване с к.н.а. въз основа на обстоятелствена проверка.В отговор на тяхното искане за заверяване на необхо -димата за това молба - декларация от Община Варна узнали, че за имот с иденти -фикатор 10135.4510.611 е съставен АЧОС №8205/19.03.2015г.Този акт удостове -рява несъществуващо право на собственост на Община Варна, т.к. имотът не е бил придобит по никой от предвидените за това способи по цитирания в акта чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.Съществуващия АЧОС препятства ищците да се позоват на изтеклата вече в тяхна полза придобивна давност, предвид което претендират да бъде прието за установено по отношение на ответника Община Варна, че същият не е собстве -ник на имот с идентификатор 10135.4510.611 по КККР с площ от 2 365 кв.м., при съответни граници, идентичен с УПИ ХХ-319 с площ от 2 365 кв.м. по ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, гр.Варна.  

Ответникът Община Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че процесният имот е преминал в негова собственост съобразно разпоредбите на §7, ал.1, т.3 от ЗМСМА, предвид което и е актуван с АЧОС №8205/19.03.2015г.При извършено проучване в отдел „Общинска собственост” към дирекция ОСИСД било установено, че част от този имот с площ от 1803 кв.м. е собственост на трети лица-Д. П. Х. и С. П. П., придобили собственост чрез реституция.Твърди, че ищците не са владели с намерение за своене процесния имот за период от 10 години до подаване на исковата молба.Предвид горното счита, че съгласно разяс - ненията, дадени в ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният от тях иск е недопустим поради липса на правен интерес, съответно производството по същия подлежи на прекратяване.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на иска.

От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ от 19.11. 2015г. и 18.02.2016г. и скиците към тях се установява, че за територията, в която попада процесният недвижим имот, са действали няколко кадастрални и регулационни планове както следва.Първият план е КП от 1956г., по който по-голямата част от имота - 1 463 кв.м. попада в имот пл.№5771, записан в разписния лист към плана /копие от РЛ е приложено на л.43 от делото на ВОС/ на К. П., част с площ от 655 кв.м. попада в имот пл.№5773, стоящ южно от горния, записан на Н. Б., част с площ от 247 кв.м. попада в имот пл.№5770, записан на Г. К. и стоящ северно от имот пл.№5771, показани на комбинираната скица към второто заключение, както и на скицата, приложена на л.42 от делото на ВОС.

През 1963г. е изготвен Регулационен план на Западна промишлена зона, изменян във времето, по който имотът попада в територия, отредена за разширението на площадката на „Елпром” и площадките на ЦУВ „Прогрес” и ЦНИК Варна.

През 1985г. е изготвен нов КП, по който имотът попада в имоти пл.№319 и имот №339.Имот №319 е записан на Д. П. Х., П. С. Х., наследници на Г. К. и В. Ж. Н., а имот пл.№339 на „Жилфонд”.Този план е изменен и попълнен с нови имоти, а именно старият имот пл.№5771 по КП от 1956г. е попълнен като имот пл.№970, записан на Д. П. Х. и К. Ст.Х., а старият имот пл.№ 5773 е попълнен като имот пл.№972, записан на К. В.Н. Със заповед от 01.02.1998г. на кмета на Община Варна този имот е попълнен като имоти пл.№972, 972а, 972б, 972в и 972г.

Горното попълване е извършено след като на К. В. Н. е реституиран по реда на ЗСПЗЗ имот пл.№5773 по КП от 1956г., идентичен с имот пл. №972, и същата е продала целия недвижим имот с площ от 3 440 кв.м. с договор, обективиран в н.а.№33/06.10.1998г. на посочените в акта приобретатели, един от които Т.П.У., всички придобиващи ид.ч. от имота.Впоследствие с договор от 06.10.1998г. същите са извършили доброволна делба по между си, разделяйки имота на пет части, като конкретно Т.У., Н.У., С.Б. и И.Б., са придобили дял четвърти с площ от 1000 кв.м. при съответни граници.След делбата отделните дялове са попълнени като самостоятелни имоти, показани на комбинирана скица №3 към първата СТЕ.

Имотът, придобит от У. в съсобственост с Б., съставлява имот пл.№972в.През 2001г. Б. с договор, обективиран в н.а.№273/01г., са продали на У. собствената си ½ ид.ч. от имот №972в, както и от новоизградената в това дворно място производствена сграда.

През 1998г. е изработен цифров КП на ЗПЗ, одобрен със заповед от 28.08. 1998г., заедно с помощния КП по чл.13а от ППЗСПЗЗ.По цифровия КП процесният имот попада в границите на имоти пл.№319 и 320.По помощния КП попада в имот №89 /записан на Д. П. Х. и К. С. Х./, идентичен с имот пл.№5771 по КП от 1956г., както и част в имот №321, идентичен с имот пл. №5773 по КП от 1956г.

С решение от 28.01.2004г. на ОС Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на ЗПЗ.По този план процесният имот съставлява УПИ ХХ-319 „За производствено складова дейност”/показан на скицата, приложена на л.64 от делото на ВОС/, като за имота няма издадена заповед по чл.16 от ЗУТ.Видно от същата скица, имотът, придобит от У. съставлява УПИ ХХIV-1562, целият с площ по план от 1 504 кв.м., който включва в себе си и части от имот пл.№1517 и имот пл. №1189.Съгласно договор, обективиран в н.а.№180/16.06.2004г., У. са закупили реалната част от имот №1517 с площ на частта от 165 кв.м. и реалната част от имот №1189 с площ на частта от 449 кв.м., попадащи в границите на УПИ ХХIV-1562, като със заповед №0031/30.09.2004г. на зам.кмета на Община Варна за стар ПИ №1517 с площ от 1 055 кв.м. и стар ПИ №1189 с площ от 614 кв.м. по плана на ЗПЗ е определено урегулирането им в УПИ ХХIV-1562, целият с площ по план от 1 504 кв.м.

Със заповед №Г-336/24.10.2008г. на кмета на р-н „Вл.Варненчик” е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХ-611 „за производствено складова дейност” и за УПИ ХХI-610 „за печатница и офиси”.Видно от скицата към заповедта, приложена на л.51 от делото на ВОС, новообразуваният УПИ ХХ-611 е идентичен с УПИ ХХ-319 по пър -воначалния ПУП от 2004г., а УПИ ХХI-610 е идентичен с УПИ ХХI-1187.На същата скица е виден и имотът, притежаван от У. - УПИ ХХIV-1562.

По КККР, одобрени 2007г., УПИ ХХ-611 по ПУП-ПРЗ от 2004г., изменен 2008г., е изцяло идентичен с имот с идентификатор 10135.4510.611.Към 2007г. и 2008г., обаче преди издаването на цитираната заповед №Г-336/24.10.2008г. КККР по отно - шение на процесния имот е имала друг вид.Видно скицата, приложена на л.59 от делото, издадена от СГКК Варна на 29.02.2008г. е, че тогава имотът по КК е съставлявал имот с идентификатор 10135.4510.320 с площ по скица от 1 784 кв.м. със записан в регистъра собственик Д. Х. и наследници на К. Х. и имот с идентификатор 10135.4510.811, които след заповедта от 24.10.2008г. /съответно създаването на УПИ ХХ-611/ са попълнени в КК като един имот с иден -тификатор 10135.4510.611 без записан собственик в регистъра.

При първоначалното одобряване на КККР през 2007г. е бил нанесен имот с идентификатор 10135.4510.320 предвид извършеното попълване на цифровия КП на ЗПЗ от 1998г. със заповед №РВ-05/16.02.2007г. на кмета на р-н „Вл. Варненчик” /л.64 от делото на ВОС/ с имот №1784/попадащ в УПИ ХХ-319 по ПУП от 2004г./, записан в регистъра на Д. П. Х. и наследници на К. С. Х.Този имот е нанесен в плана след обжалване на предходно изменение на плана от 2004г., при което са били нанесени имот пл.№1667 и пл.№1694 и отмяната му по адм.д.№1445/04г. с решение от 2005г. по жалба на Д. Х., т.к. нанесеният имот №1667 с площ от 1 361 кв.м. е с по-малка площ от площта на имота, който му е възстановен - 1 803 кв.м.Видно от представеното удостоверение за наследници на К. С. Х., поч. 1996г./в някой от документите К. П. Х. съгласно съществувалата традиция бащиното име на жената да се образува от личното на съпруга – П. Д. Х., последният починал 1997г./, е, че техни наследници по закон са двамата им низходящи Д. П. Х. и С. П. П.

По искане на К.Х. и Д.Х. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решение на кмета на Община Варна №645/21.10.1992г. им е била възстановена собствеността върху реална част от имот пл.№5771 по КП от 1956г. с площ на частта 1 803 кв.м., като съгласно отбелязването върху решението същите са вър -нали даденото при отчуждаването обезщетение в размер на 13 450, 71лв. на 05.11. 1992г., от която дата и влиза в сила решението за отмяна на отчуждаването.Бил е съставен през 1995г. протокол за въвод във владение като имотът е нанесен в КП като имот пл.№970.Впоследствие този протокол за въвод е отменен и е съставен протокол №36/13.10.2006г. за въвод във владение на имота, възстановен с цитираното решение №645/21.10.1992г. с площ от 1 803 кв.м. по заповедта, а по скица 1 740 кв.м., показан на скицата към протокола /л.58 от делото на ВОС/, вкл. с координатни точки.Съгласно показанията на Д.Д., актосъставител на протоко -ла, същият е издаден от нея въз основа на представените й документи, вкл. и от лицензираното лице по ЗКИР, изготвило протокола за трасиране на имота, не е ходила на място.Корекцията се наложила, т.к. по предходния протокол част от имота попадала в границите на съседното предприятие „Електротерем”.Имотът, за който е съставен протокол за въвод №36/13.10.2006г., попълнен през 2007г. в КП от 1998г. като имот пл.№1784, е показан на комбинирана скица №2 към СТЕ от 19.11. 2015г. и на комбинираната скица към СТЕ от 18.02.2016г., като оцветен във виолетов цвят.На първата скица границите на процесния имот с идентификатор 10135. 4510.611 са показани с черен цвят, а на втората с червен цвят.На втората скица са показани и наличните в имота огради.Видно от същата е, че имотът е ограден отчасти с телена мрежа, отчасти с масивна ограда, но почти по целите си граници, вкл. на изток е оградена и площ, попадаща извън границите по план.

Съгласно показанията на св.Н.П. същата е брокер на недвижими имоти, както и се занимава с изготвяне на документи за изменение на ПУП, и познава У. от 1998г, когато същите закупили в съсобственост имот в ЗПЗ с площ от 3, 5 дка.После извършили делба.През 2004г., когато влязла в сила регулацията, с цел да излязат на асфалта, закупили още един имот на юг.Започнали да строят и да правят огради в имота.От северната му страна било безстопанствено и направили огради, за да не влизат клошари.Започнали да ползват този имот и си направили нещо като малко стопанство.Сочи на скицата, приложена на л.93 от делото, че имотът, ползван от У. е оцветеният със син цвят/имот с идентификатор 10135.4510.611/, но според нея оградата преминава не по черната линия, а по зеле- ната.На запад в този имот имало складирани строителни материали, които хората, притежаващи имот от север и извършващи строителни дейности в него със съгласието на У. складирали в ползвания от тях имот.В имота У. държат и коли, неподлежащи на ремонт, за части.Миналата година/по повод водени преговори за промяна на ПУП от 2004г./ узнала, че У. нямат документи за част от имота, които владеят, проверили в СГКК и установили, че за ползвания от тях имот, за който нямат документи, не е записан собственик.Започнали процедура за снабдяване с к.н.а. въз основа на обстоятелствена проверка.

Съдът приема за неоснователни твърденията на въззивника, че за въззиваемите липсва правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск. На първо място въззиваемите твърдят, че се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях чрез оригинерен придобивен способ -придобивна давност, с владение, продължило над 10 години до датата на подаване на исковата молба-19.08.2015г.Същият и недвижим имот е актуван с АЧОС №8205/ 19.03.2015г. като имот общинска собственост, придобит, съгласно посоченото в акта на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.Съставянето на този акт от въззивника след като се е запознал с подадената от У. молба през м.02.2015г. за снабдяване с необходимите скица и удостоверения за съставяне на к.н.а., безспорно ги препятства да се снабдят с искания к.н.а., с който да се позоват на упражняваното от тях давностно владение.В производството чрез ангажираните от тях гласни доказателства установиха твърдените факти относно продължило в срока по чл. 79 от ЗС владение като фактическо състояние.Въпреки, че въззивникът твърди в производството, а и се установява от горецитираните доказателства, че по-голямата част от процесния недвижим имот е възстановен през 1992г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. на трети лица/К.Х. и Д.Х./, същият е съставил през 2015г. акт за общинска собственост.Съществуването на този акт понастоящем /съгласно изявленията на процесуалния представител на въззивника пред настоящата инстанция и понастоящем не е започнала процедура по чл.64 от ЗОС за от -писване на имота от актовите книги/ и установените от въззиваемите факти относно продължило в срока по чл.79 от ЗС владение като фактическо състояние върху имота, предмет на акта, обуславят правния им интерес от така предявения отрица -телен установителен иск.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на посочения в цитирания АЧОС чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.В хода на производството въззивникът се позовава на §7, ал.1, т.3 от ЗМСМА - незастроени имоти, имащи посоченото в нормата предназначение, придобити от държавата чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.

Видно от представената заповед №1539/07.05.1986г. е, че от Х. е била отчуждена по реда на ЗТСУ реална част от имот пл.№5771 с площ от 1 803 кв.м срещу парично обезщетение.От тях е била отчуждена и друга част от този имот с площ от 797 кв.м. със заповед №1446/24.06.1983г. с имотно обезщетение, като по отношение на тази част не е била провеждана реституция.Частта от 1 803 кв.м. е възстановена през 1992г.За първата отчуждена част от имот пл.№5771, включена в имот с обща площ от 21 434 кв.м., отреден за мероприятие „разширение на завод „Елпром” е съставен АДС №621/10.03.1984г.За втората отчуждена част, включена в имот с площ от 20 000 кв.м., отреден за мероприятие „Площадка ЦНИКА Варна и ЦУВ „Прогрес”, филиал Варна”, е съставен АДС №107/05.09.1988г.Видно от бележ -ките върху този акт отчужденият имот пл.№5770 по КП от 1956г. /част от същия-247 кв.м. попада в границите на процесния имот, видно от СТЕ от 18.02.2016г./ е бил възстановен по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решение от 12.11. 1992г.За имот пл.№5773, попадащ също с малка част в процесния, няма данни за провеждано отчуждително производство.Същият е имал земеделски характер и като такъв е бил обобществен от собствениците му преди провеждане на горе -цитираните отчуждителни производства, като впоследствие е реституиран по реда на ЗСПЗЗ/впоследствие продаден с цитирания н.а.№33/98г./.Не се установява процесният имот или част от него да придобил статут на общинска собственост въз основа на въведените от въззивника придобивни основания /напротив установява се, че за същия са проведени реституционни производства по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и по ЗСПЗЗ, които са приключили преди повече от 10 години преди подаване на исковата молба/.С оглед горното и съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанцион -ния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като процесният недвижим имот се индивидуализира и по действащия ПУП-ПРЗ за територията.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените от тях пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, представляващи такива за адв. възнаграждение в размер на 3 000лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №429/31.03.2016г., постановено по гр.д.№2436/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено по отношение на Т.П.У. и Н.Д.У.,*** не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.4510.611 по КККР на гр. Варна, р-н „Вл.Вар - ненчик”, одобрени 2007г., с площ от 2 365 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.4510.612, 10135.4510.603, 10135.4510.606, 10135.4510.607, 10135.4510.608, 10135.4510.609, 10135.4510.610 и 10135.4510.444/идентичен с УПИ ХХ-611, кв.32 с площ от 2 365 кв.м. по ПУП-ПРЗ на Западна промишлена зона, гр.Варна, одобрен 2004г., изменен 2008г./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и Община Варна е осъдена да заплати на Т.П.У. и Н.Д.У. съдебно-деловодни разноски в размер на 6 485лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.П.У. с ЕГН ********** и Н.Д.У. с ЕГН **********,***, сумата от 3 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.  

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: