Р Е Ш Е Н И Е

16

гр.Варна, 19.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№288/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени три въззивни жалби и една частна жалба, както следва. Въззивна жалба вх.№836/20.02.2017г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /след подаване на жалбата и от 23.01.2018г. с наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу Комисията/ чрез процесуален представител началник на отдел „Правен” към дирекция АПИО К.Г. против решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС, в частта му, с която КОНПИ е осъдена да заплати на К.А.Н. на осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 10 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25.01.2013г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати на К.А.Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 909, 30лв., както и да заплати по бюджета на съдебната власт деловодни разноски в размер на 412, 50 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално се претендира да се намали размера на присъденото обезщетение.Претендират се разноски.Въззивна жалба вх.№853/20.02.2017г., подадена от К. А. Н. ***,  представлявано от управителя К.А.Н., чрез процесуалния им представител адв.К.Б., против решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС, съответно в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от К.А.Н. против КОНПИ иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., както и искът за присъждане на лихва за забава върху главницата в останалата част; 2/ е отхвърлен предявеният от К.А.Н. против КОНПИ иск с пр. осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди  в размер на 86 090, 48лв., причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, и иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху тази главница считано от 22.07.2010г. до оконча -телното й изплащане; 3/ е отхвърлен предявеният от „Каданс”ЕООД против КОНПИ иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 56 873, 23лв., причинени на ищеца вследствие депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, и иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху тази главница считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане; 4/ К.А.Н. и „Каданс”ЕООД са осъдени да заплатят на КОНПИ съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необос- нованост по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същите се уважат.Претендират се разноски.След подаване на жалбата с влязло в тази му част в сила определение №105/20.03.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС по реда на чл.248 от ГПК, решение №10/12.01.2017г., е изменено в частта му относно разноските като К.А.Н. не е осъден да заплаща разноски на КОНПИ за отхвърлената част от предявените от него искове.Частна жалба вх.№ 1880/20.04.2017г., подадена от „Каданс”ЕООД чрез процесуалния му представител адв.К.Б. против определение №105/20.03.2017г., постановено по гр.д.№396/ 16г. по описа на ШОС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№ 396/16г. по описа на ШОС, в частта му относно разноските, с която същото е осъдено да заплати на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 086, 19лв.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съображения като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от дружеството молба с пр. осн чл.248 от ГПК.Въззивна жалба вх.№5021/13.11.2017г., подадена от „Каданс” ЕООД против решение №152/28.09.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Каданс”ЕООД против КОНПИ иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ за сумата от 10 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, и акцесорен иск с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху тази главница считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете се уважат.Претендират се разноски.

По подадената от КОНПИ въззивна жалба е депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от К.А.Н. чрез процесуалния му представител адв.К.Б., в който се поддържа становище за неоснователност на същата и се претендира решението на ШОС в обжалваната му от КОНПИ част да бъде потвърдено.По подадените от К.А.Н. и „Каданс”ЕООД въззивни и частна жалби КОНПИ и ОП-Шумен, редовно уведомени, не са депозирали отговори.В о.с.з. чрез процесуалните представители се подържа становище за тяхната неоснователност.КПКОНПИ претендира и заплащане на разноски за юрисконултско възнаграждение. 

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 17.04.2014г. и 02.11. 2016г. ищците К.А.Н. ***, пред -ставлявано от управителя  К.А.Н., излагат, че на 25.04. 2001г. в офисите на ЕТ „Каданс-К.Н.” нахлули въоръжени и маскирани полицаи, извършили претърсване и иззели множество документи.През 2002г. е образувано досъдебно производство №3066/02г. по описа на ОСС-Варна.На 30. 06.2009г. е издадено постановление за привличане на К.Н. в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.На 23.11.2009г. против него от ОП-Варна е внесен обвинителен акт.С влязла в сила на 25.01.2013г. присъда К.Н. е оправдан по всички повдигнати обвинения.Във връзка с воденото против К.Н. наказателно производство в началото на 2010г. ответната Комисия, тогава с наименование КУИППД, е извършила проверка и с решение №143/16.04.2010г. е образувала производство против него за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и е подала на 21.07.2010г. мотивирано искане  за налагане на обезпечителни мерки.С определение от 22.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, гр.о. и влязло в сила на 19.10.2010г., молбата на Комисията е уважена и са наложени възбрани върху притежавани от ищците недвижими имоти, запори върху притежавани от тях л.а., запори върху разплащателните им сметки, банков влог, наличности по банкова касета, както и запор на притежаваните от К.Н. дружествените дялове в „Каданс”ЕООД.Наложените обезпечителни мерки са отменени едва на 15.03.2013г.Като следствие от цитираните решение и мотивирано искане ищецът К.Н. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от финансово и битово естество, породени от блокиране на цялото му движимо и недвижимо имущество, на всички банкови сметки и приходоизточници, осигуряващи препитанието и издръжката на семейството му, и допъл- ващи се от публичното оповестяване в ДВ на образуваното против него производство.Предвид изложеното К.Н. претендира ответната Комисия да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане.„Каданс”ЕООД поддържа, че от същите актове, довели до налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му, е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения в дейността и уронване търговския имидж на дружеството, за което претендира ответната Комисия да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 10 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане.К.Н. поддържа и, че от наложените по искането на Комисията обезпечения върху имуществото му е претърпял имуществени вреди в размер от 86 090, 48лв., формирани, както следва: 1/ сумата от 14 562, 83лв. /разликата между пазарната стойност на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв. Галата, съставляващ имот №3732, към 22.07.2010г. и към 15.03.2013г./; 2/ сумата от 7 711лв./лихвата, която би получил, ако този имот бъде продаден към датата на възбраната и получената сума вложена в депозитна сметка/; 3/ сумата от 19 313, 20лв./разликата между пазарната стойност на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, съставляващ имот №3731, към 22.07.2010г. и към 15.03.2013г./; 4/ сумата от 11 994лв./лихвата, която би получил, ако този имот бъде продаден към датата на възбраната и получената сума вложена в депозитна сметка/; 5/ сумата от 20 348, 45лв./разликата между пазарната стойност на л.а. „Мерцедес”, рег.№В 1817 РС към 22.07.2010г. и към 15.03.2013г./; 6/ сумата от 5 394 лв./лихвата, която би получил, ако този л.а. бъде продаден към датата на запора и получената сума вложена в депозитна сметка/; 7/ сумата от 6 767 лв. /лихвата, която би получил, ако л.а. „Мерцедес”, рег.№В 5555 КН бъде продаден към датата на запора и получената сума вложена в депозитна сметка/.Претендира ответната Комисия да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 86 090, 48лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане.„Каданс”ЕООД поддържа, и, че от наложените по искането на Комисията обезпечения върху имуществото му е претърпял имуществени вреди в размер от 56 873, 23лв., формирани, както следва: 1/ сумата от 1578лв. /лихвата, която би получил, ако недвижим имот, находящ се в с.Долище, община Аксаково, съставляващ имот пл.№348, кв.28, бъде продаден към датата на възбраната и получената сума вложена в депозитна сметка/; 2/ сумата от 10 883лв. /лихвата, която би получил, ако недвижим имот, находящ се в землището на с.Близнаци, община Аврен, съставляващ №075006, бъде продаден към датата на възбраната и получената сума вложена в депозитна сметка/; 3/ сумата от 4 819, 23лв./разликата между пазарната стойност на л.а. „Мерцедес”, рег.№В 8181 КР към 22.07.2010г. и към 15.03.2013г./; 4/ сумата от 1 593 лв./лихвата, която би получил, ако този л.а. бъде продаден към датата на запора и получената сума вложена в депозитна сметка/; 5/ сумата от 38 000лв./разликата между реализираната от дружеството печалба през 2009г. и тази, реализирана през 2010г. и 2011г. след налагане на обезпечителните мерки/, която вреда е произтекла от налагане запор върху дружествените дялове.Претендира ответната Комисия да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 56 873, 23лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане.

Ответникът КОНПИ/сега КПКОНПИ/ в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Поддържа становище за тяхната недопустимост, евент. неоснователност.Твърди, че вредите, претърпени при действието на ЗОПДИППД/отм./, каквито са твърдените процесни такива, не подлежат на репарация по реда на ЗОДОВ предвид липсата на норма в ЗОДОВ при действието на ЗОПДИППД/отм./, която да урежда такава, доколкото разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, предвиждащи съответните възможности, влизат в сила на 19.11.2012г., когато влиза в сила и ЗОПДНПИ, и на същите не е предвидено обратно действие.Поддържа, че взетите от КУИППД решение за образуване на про- изводство против К.Н. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и подаденото мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищците са изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./, вменяващи задължения на Комисията след получаване на надлежно уведомление по чл.21 от цитирания закон да започне проверка против лицето и въз основа на изготвения от директора на Комисията доклад да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки.Обезпеченията, от които ищците твърдят, че са претърпели вреди, са наложени при стриктното спазване на ЗОПДИППД/отм./ и ГПК, а и самите ищци не твърдят, че действията на Комисията, обусловили налагането им, са били незаконосъобразни.Предвид горното и Комисията не би могла да носи отговорност за това, че е изпълнявала вменените й със закон задължения.Комисията не може да прекратява образуваните пред нея производства преди приключване на наказателното производство, предвид което и обезпеченията са стоели наложени докато последното е траело, а тя не може да бъде отговорна за времетраенето на наказателното производство към което няма касателство.След влизане в сила на оправдателната присъда Комисията е предприела необходимите действия за прекратяване на образуваното пред нея производство, като е постановила решение №93/29.03.2013г.Поддържа и, че ищците не са се възползвали от възможността, предвидена в чл.24, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, за да освободят имуществото си от обезпечения, както и, че същите не са търпели посочените вреди.    

Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Между страните не е спорно, а и от представените и приобщените по делото писмени доказателства се установява, че е образуваното с постановление на ВРП от 25.06.2002г. ДП №3066/02г. по описа на ОСС-Варна, по което К. Алексан- дров Н. с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 30.06.2009г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извър- шване на престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.Внесен е на 23.11.2009г. обвинителен акт/образуваното по него НОХД №1612/09г. по описа на ВОС е прекратено и върнато на ОП-Варна на осн. чл.288, т.1 от НПК/ и впоследствие на 20.04.2011г. втори обвинителен акт за извършване на престъпле -ние по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.По образуваното НОХД №550/11г. по описа на ВОС К.Н. е изцяло оправдан по повдигнато му обвинение с присъда №103/06.12.2011г., влязла в сила на 25.01.2013г.Въз осно -ва на получено от Комисията на 16.03.2010г. уведомление от ОП-Варна по чл.21 от ЗОПДИППД/отм./ е извършена проверка и образувано с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.По внесено от Комисията мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки е образувано ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, гр.о. и с постановеното по него определение №2343/22.07.2010г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КУИППД с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ против К.А.Н., още две физически лица и „Каданс”ЕООД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с цена на иска 840 264лв., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрани върху притежаваните от К.Н. два недвижими имота, върху притежаваните от „Каданс”ЕООД два недвижими имота, запори върху притежаваните от К.Н. два л.а. и притежаван от „Каданс”ЕООД л.а., запори върху разплащателните сметки на К.Н. и „Каданс”ЕООД, банкови влогове, наличности по банкова касета и запор на притежаваните от К. Н. дружествените дялове в капитала на „Каданс”ЕООД.Определението е влязло в сила на 19.10.2010г.По подадената от ответниците по бъдещия иск молба от 26.02.2013г. с определение №830/15.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, така допуснатото обезпечение е отменено.На 29.03.2013г.Комисията е взела решение за прекратяване на образуваното пред нея производство.

Действията на Комисията, от които се твърди, че ищците са претърпели вреди и за които вреди се претендира обезщетение, а именно вземане на решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на  производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и внасяне на мотивирано искане по чл.22 от ЗОПДИППД/отм./ за налагане на обезпечителни мерки, са осъществени при действието на ЗОПДИППД/отм./.Съгласно разпоредбата на чл.32 от същия закон за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ.Нормата осигурява прилагането на основното начало, залегнало в чл.7 от КРБ, съгласно което държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.Тази отговорност се реализира съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ чрез предявяване на искове срещу съответните органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.Видно от цитираната разпоредба на КРБ и нормите на ЗОДОВ е, че в производството тези органи участват в качеството им на представляващи държавата, длъжник по материалното правоотношение, нейни процесуални субституенти, т.е. те самите не са носители на права и задължения по материалното правоотношение, т.к. единственият носител на правата и задълженията в деликтното материално правоотношение е държавата.Към момента на извършване на действията в ЗОДОВ не е съществувала норма, която да урежда конкретно отговорността на Комисията, но е съществувала общата норма на чл.1 от ЗОДОВ.Според формираната понастоящем трайна съдебна практика, основана в голямата си част на определение №305/29.04. 2014г. по ч.гр.д.№2099/14г., ВКС, ІІІ гр.о. и определение №423/09.07.2014г. по ч.гр.д. №3914/14г., ВКС, І гр.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, държавата чрез Комисията като специализиран държавен орган отговаря по реда на ЗОДОВ и при действието на ЗОПДИППД/отм./ по силата на изричното препращане от този закон. Част от дейността на Комисията е с белезите на правозащитна - юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалното правоотношение, от което произтича спорът.Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска и за вредите от неправомерното им извършване отговаря Комисията по чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./, като компетентен да разгледа иска е гражданският съд.Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност на същия орган.С изменението на ЗОДОВ към ДВ, бр.38/12г., в сила от 19. 11.2012г./в същия ДВ е обнародван и ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012г./отм.2018г./ отговорността на Комисията като субституент на държавата е изведена в изричната разпоредба на чл.2а, но горното не означава, че до приемане на нормата Комисията не носи отговорност по реда на ЗОДОВ за действията си по ЗОПДИППД/отм./.Видно е и, че нормите на чл.2а от ЗОДОВ и чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ имат идентичен смисъл, установяващ деликтната отговорност на държавата за причинените от нейния орган вреди при приложението на специалния закон.Сравнителноправно и тази отговорност на държавата е била изведена по идентичен начин в чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ и чл.91 от ЗОПДНПИ/отм./, а с приемане на ЗПКОНПИ, обн.ДВ, бр.7/18г. е изменен чл.2а от ЗОДОВ, уреждащ отговорността при неговото действие.В случая независимо от обстоятелството, че ШОС е квалифицирал исковете като такива по чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./, вместо чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./, то същият се е произнесъл именно по въведените от ищците фактически основания и петитум на исковете, като е обсъдил всички релевантни за спора факти и са събрани всички относими към тези искове доказателства.

Основните възражения на Комисията в настоящото производство са основани на твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ и в тази връзка те не могат да се квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата предпоставка за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ.Действително в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ Комисията е била длъжна след като е получила през 2010г. надлежно уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД/отм./ от ОП-Варна за повдигнато против К.Н. обвинение за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, каквото е престъплението по чл.255 от НК, да образува преписка, да извърши проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен от директора доклад да внесе мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, които и действия тя е извършила и по нейното искане обезпечителните мерки са били наложени.Всички тези действия, обаче се извършват с цел подготовка и осигуряване на бъдещото производство по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.Факт е обаче, че съгласно влязлата в сила присъда това лице не е извършило престъпление, предвид което и имуществото му не би могло да бъде отнемано по реда на ЗОПДИППД/отм./.Това от своя страна обуславя крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка и осигуряване на производство за отнемане на имущество от лице, което не е извършило престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.Макар и Комисията да няма касателство към наказателното производство, съответно неговото времетраене и крайния му изход, то този изход обуславя правомерността и на ней -ните действия по налагането на обезпечителните мерки, след като имуществото подлежи на отнемане единствено, ако лицето бъде осъдено за извършено такова престъпление.Така и в общата хипотеза на ГПК всяко лице, твърдящо накърнени материални субективни права може да иска налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на бъдещия процес по тяхната защита, което не е незаконно негово действие, но по силата на чл.403 от ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако искът бъде отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде прекратено, като принципна е постановката, че за вредите от допуснато от съда обезпечение отговаря поискалият обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза държавата чрез процесуалния си субституент, биващ органа, поискал допускане на обезпечението.

Предвид установяване на първата от необходимите предпоставки за възникване отговорността на държава е необходимо да бъдат изследвани и следващите такива, а именно настъпили вреди и причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици.

По неимуществени вреди за К.Н..

Твърди се, че се изразяват в стрес, фрустрация, притеснения от финансово и битово естество, породени от блокиране на цялото му движимо и недвижимо имущество, на всички банкови сметки и приходоизточници, осигуряващи препитанието и издръжката на семейството му, и допълващи се от публичното оповестяване в ДВ на образуваното против него производство.По отношение на последното обстоятелство следва да бъде посочено, че подобна публикация не е извършвана, предвид неподаването на мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, биващо условие, за да се извърши публикацията по чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./.

Съгласно показанията на св.К.С. същият познава К.Н. от 2001г., когато станали и семейни близки приятели, като се виждали минимум веднъж седмично.Към този момент К.Н. бил жизнерадостен и открит човек, поддържащ добър стандарт на живот.През есента-зимата на 2001г.-2002г. поведението му се променило, станал много по-труден за комуникация, имал резки и внезапни промени в настроението, не обяснявал много, защото очевидно се стресирал, но станало ясно, че имал неприятности във връзка с данъчна ревизия, като се е стигало до обиск на офиса му със силови полицейски методи.Започнал да вдига кръвно, видимо остарял, споделял, че това е труден и тежък за него момент.Поло -жението се влошило след 2010г., когато му наложили и обезпеченията.Задълбочили се проблемите с кръвното, а психически се сринал, защото от една страна бил сигурен, че не е извършил нищо незаконно, а ставащото е нередно, а от друга, защото в личен план му станало трудно да издържа семейството, да води живота, да работи и харчи по начина, по който е бил свикнал до тогава и това го притеснявало, т.к. е горд по своему човек.Ограничил разходите си до минимум, споделял, че му се налага да взема заеми, за да закърпи семейния бюджет. Съветвал се със свидетеля по повод наложените обезпечения и той му обяснил, че положението е изключително сериозно, може да завърши с негативни последици и, че следва да си ангажира достатъчно квалифицирана защита.Станал мнителен, трудно допускал до себе си хора.До преди обезпеченията бизнесът му, свързан с производство и продажба на малки моторни яхти, вървял много добре, но след 2010г. дейността спряла и персоналът бил освободен.Имал инвестиционни намерения/за строителство на жилища/ за имотите си в кв.Галата, на заради възбраните те не се осъществили.    

Съгласно показанията на св.К.И. същият познава К.Н. от 1995г., приятели са, живеят в един квартал, имат общи близки и познати, децата им са израснали заедно.Свидетелят е лекар във ВСУ, като има наблюдение и се е грижил за здравето на цялото му семейство.По повод извършеното претърсване и изземване в офиса на К.Н. през 2001г. същият получил здравословни проблеми - промени в кръвното налягане, които се задълбочили и се стигнало до сериозни хипертонични кризи.След образуване на наказателното производство имал главоболие, емоционално бил доста угнетен, станал по-затворен, мълчалив, отдръпнат, подтиснат, раздразнителен, променил начина си на живот, нямал емоционален заряд.След обезпеченията тези му проблеми се задълбочили, оплаквал се и, че останал без средства.  

Съгласно заключението на комплексната СППЕ от 11.06.2015г., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, към 2001г. К. Н. е изпаднал в остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението.Ситуацията, настъпила за К.Н. в периода 2001г-2013г. е по своя характер фрустрационна.На фона на личностовите си особености лицето е реагирало с ограничаване интензитета на общуване, включило е психологична защита в смисъла на „бягство от реалността” и интрапсихично конфликтно преработване на себеоценката за социална значимост.Понастоящем функционирането му в социума е пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци на адаптационно разстройство, макар и все още да не отговаря на личностовите потребности на лицето и познатата преди събитията лична себеоценка.     

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства и заключение на комплексна СППЕ, съдът приема, че К.Н. действително е имал негативни емоционални изживявания, намерили отражение в психиката му /емоционална угнетеност, затворен, мълчалив, отдръпнат, подтиснат, раздразнителен/, довели и до социален дискомфорт, като тяхното начало е предпоставено от започналото наказателно производство и неговото развитие, а то е било и основната доминанта като стресогенен фактор.Не би могло, обаче да се сподели тезата на Комисията, че образуваното производство по ЗОПДИППД/отм./ и допуснатите обезпечителни мерки не са оказали каквото и да било въздействие върху психиката на въззиваемия, доколкото от горецитираните гласни доказателства се установява, че и тези действия са обусловили задълбочаване на изживяваните от К.Н. стрес и фрустрация, т.е. е налице причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици, предвид което и следва да бъде прието, че са налице неимуществени вреди, подлежащи от своя страна на обезвреда. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Релевантни за определяне на настоящото обезщетение, претендирано по реда на  ЗОДОВ, са обстоятелства, свързани с периода на налагане на обезпечителни мерки, личността на увредения, вкл. притежавания от него авторитет в личната му и обществена среда, настъпилите промени в семейните отношения, допълнително настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията му, негативното отражение върху душевното състояние на лицето, извън обичайно следващите по човешка презумпция вреди, следващи се от страха от неоснователно отнемане на цялото му имущество, засегнати чест и достойнство, ограничения в личния, общес -твения и професионалния живот.При съобразяване на тези обстоятелства съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от въззиваемия възлиза на сумата от 3 000лв.Обезпечителните мерки са наложени за период от около 2 г. и 8 месеца.Продължителността и интензитета на установените психични страдания е бил висок, но разделени от тези, свързани с наказателното производство, оставащите такива и свързани с действията на Комисията са били с по-малък интензитет и от тях не се установяват изключително тежки и трайни последици за психиката на въззиваемия.Функционирането му в социума понастоящем е пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци на адаптационно разстройство, макар и докато са били наложени обезпечителните мерки да е изживявал страх от неоснователното отнемане на цялото му имущество, както и да не е можел да води обичайния за него начин на живот, както преди обезпеченията и това да е водело до негативни психични изживявания.Следва да бъде посочено и, че въпреки наложените ограничения, видно от заключението на СИЕ от 11.06.2015г., К.Н. е получил възнаграждения от ВСУ „Черноризец Храбър” по трудово правоотношение/видно и от представените по делото 49 РКО/, граждански договори и авторски хонорари в периода 22.07.2010г.-15.03.2013г. в размер от 222 897, 86лв., като не би могло обосновано да се предполага, че при наличието на такава сума в патримониума му и неустановяване на други задълже -ния същият е изпитвал силни и основателни притеснения за своето и на семейството си препитание и издръжка.От друга страна не може да не се отчете обстоятелството, че увреденият е притежавал висок авторитет в личната си и обществена среда, но не се установява в производството този авторитет да е бил силно накърнен от това, че против него е образувано производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.Не се установяват настъпили промени в семейните му отношения.Възраженията на Комисията за съпричиняване са неоснователни, т.к. за да се приложи нормата на чл.24 от ЗОПДИППД/отм./ следва да има акт на Комисията за установяване законен произход на средствата, а очевидно при изготвения анализ при внасяне на мотивираното искане за обезпе - чения същата счита, че не са налице средства с такъв произход при придобиване на имуществата, върху които са наложени обезпечения.    

Предявените искови претенции са основателни до размера от 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 25.01.2013г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени.Тази дата се определя като начална за изискуемостта на вземането на обезщетение за вреди и съответно за дължимост на законна лихва с оглед разясне -нията, дадени в ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС/макар и последното постановено преди приемане ЗОПДИППД/отм./ и съответно без да разглежда неговите хипотези/, доколкото е принципна постановката, че вземането по ЗОДОВ става изискуемо от признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, а не от момента на извършването им.В случая релевантна е датата на постановяване на оправдателната присъда, от който момент държавният орган е длъжен да освободи имуществото на лицето от наложените по реда на ЗОПДИППД /отм./ обезпечения, след като от този момент се установява, че бъде -щият иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ окончателно става недопустим.

С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ШОС от 12.01.2017г. следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за разликата над 3 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва от посочената дата, и вместо него постановено друго за отхвърляне на претенциите в тези им части.Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените на К.Н. разноски за разликата над 342, 79лв./присъденото от ШОС адв. възнаграждение от 809, 30лв. се редуцира до 242, 79лв., а посочените 100лв. такси не се редуцират съгласно нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ/ до 909, 30лв.В частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва от 22.07.2010г., решението следва да бъде потвърдено.

По неимуществени вреди за „Каданс”ЕООД.

„Каданс”ЕООД твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения в дейността и уронване търговския имидж на дружеството.Според приетото в решение №281/21.06.2012г. по гр.д.№1240/11г., ВКС, IV гр.о. неимуществените вреди, подлежащи на обезвреда по реда на ЗОДОВ са тези, които накърняват личните непрехвърлими субективни права, които произтичат от естествени права, като напр. правото на живот, на свободно придвижване, чест, достойнство, добро име.В понятието се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Болките най-често са резултат от физически увреждания на лицето, докато страданията в повечето случаи са следствие от психологическо увреждане и негативни емоционални изживявания.Лицата, на които законът дава право да търсят обезщетение за така определените неимуществени вреди, са само физическите лица, т.к. само те могат да чувстват болки и страдания.

Вярно е, че нормата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда обезвреда на всички имуществени и неимуществени вреди, биващи пряка и непосредствена последица от увреждането.От своя страна чл.52 от ЗЗД урежда обезвредата на неимуществени вреди при всички състави на деликтната отговорност, но без да се посочват изрично правните субекти, имащи право на обезщетение за такива вреди.Особеността на юридическите лица като правни субекти, формиращи воля чрез своите органи, води до невъзможност обаче тези правни субекти да изживяват болки и страдания, които в своята цялост да представляват негативни емоционални изживявания.От своя страна евентуално изживените от органите им физически лица негативни емоционални изживявания не могат да бъдат обезвреждани по иск на юридическото лице. Ако и при деликт да се уврежда дейността на дадено ЮЛ и търговския му имидж, то горното има само конкретни имуществени измерения, предвид което и вредите от увреждане на доброто му име могат да представляват само имуществени такива. Наред с горното следва да бъде посочено и, че в производството не се установи надлежно търговският имидж на „Каданс”ЕООД да е бил увреден от наложените обезпечителни мерки.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният от „Каданс”ЕООД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от затруднения в дейността и уронване търговския имидж на дружеството в резултат от действията на Комисията е неоснователен, така и този за законни лихви от 22.07. 2010г.Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението му от 28.09.2017г. следва да бъде потвърдено.   

По имуществени вреди за К.Н..

Твърдят се вреди от намаляване пазарната стойност на притежаваните от К. Н. недвижими имоти към датата на отмяна на обезпечението спрямо цената им към датата на налагането му, съответно така и по отношение на първия от запорираните л.а., както и вреда от нереализирана възможност за получаване на лихва върху сумите, които биха били получени при продажбата на двата недвижими имота и двата л.а. към 22.07.2010г. и вложени в депозитна сметка.По същество и двете имуществени вреди са от вида на пропуснати ползи.Последните се дефинират като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.В случай на деликт, следва да се съотнесат имуществото преди и след увреждането и тъй като пропуснатата полза съставлява винаги реална, а не хипотетична, вреда е необходимо да бъде доказана от ищеца възможността за сигурно увеличаване на неговото имущество, което би настъпило, ако не бяха осъществени увреждащите действия на ответника.Видно от заключението на СТЕ от 30.04.2015г. притежаваните недви -жим имоти не са намалили пазарните си стойности спрямо посочените дати, а са ги увеличили.Наред с горното и няма ангажирани в производството доказателства, от които да се установява, че К.Н. е възнамерявал да продава същите, съот -ветно да влага сумите в депозитни сметки, напротив според свидетелските пока -зания той е имал инвестиционни намерения за строителство в тях.Първият от леките автомобили е намалил стойността си за периода на обезпечение, видно от САвЕ от 20.04.2015г., но той би намалил цената си по идентичен начин и съответно вещта би овехтяла за собственика си и без върху нея да е наложено обезпечение, т.е. липса връзка между действията на Комисията и това намаляване на имущес -твото, а същевременно не се установява К.Н. да е възнамерявал да го продава преди налагане на обезпечението и наложеният запор да е осуетил тази продажба, съответно и да влага сумата в депозитна сметка.Последното е относимо и спрямо втория л.а. 

Предвид неустановяване претърпяване на твърдените имуществени вреди, които да стоят в причинна връзка с действията на Комисията, предявените от К. Н. искове за присъждане на обезщетение в размер от 86 090, 48лв. и законна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Решението на ШОС от 12.01.2017г. в частите му, които тези искове са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.Тъй като подадената от К.Н. въззивна жалба е изцяло неосно -вателна, на същия не се присъждат претендираните разноски за заплатената по нея държавна такса.Претендираните съгласно представения пред ВАпС списък за заплатени в хода на първоинстанционното производство държавни такси не могат да се присъждат от настоящата инстанция.На Комисията претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение не се присъждат съобразно нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, т.к. исковите претенции на К.Н. са частично основателни.  

По имуществени вреди за „Каданс”ЕООД.

Твърдят се имуществени вреди от пропускане възможността за получаване на лихви при продажба на притежаваните от дружеството недвижим имоти и леки автомобили и влагане на получените суми в депозитна сметка.Не се ангажирани в производството доказателства, от които да се установява, че дружеството е възнамерявало да продава същите, а наложените възбрани и запори са осуетили продажбата им, още повече, че за имота в с.Долище при изготвяне на цитираната СТЕ от 30.04.2015г. въззиваемият е твърдял, че не е негов от 2004г., като е представил на в.л./съгласно обясненията на в.л. в о.с.з./ постановление за възлагане, вписано на 11.01.2005г., а имотът в с.Близнаци е този, в който дружеството основно е извършвало дейността си според цитираните свидетелски показания.Твърдят се и имуществени вреди, представляващи разликата между реализираната от дружеството печалба през 2009г. и тази, реализирана през 2010г. и 2011г., които са произтекли от налагането на запор върху притежаваните от К.Н. дружествените дялове от капитала на дружеството.Ако и да има разлика в реализираната печалба, то не се установява тя да стои в пряка причинна връзка с действията на Комисията по налагане на посочения запор, предвид което и не би могло да се приеме, че се дължи претендираното обезщетение.

Предвид достигането до идентични изводи с тези на първоинстанционния съд, решението на ШОС от 12.01.2017г. в частите му, с които са отхвърлените предявените от „Каданс”ЕООД искове следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и тъй като всички искове на дружеството по ЗОДОВ са неоснователни на Комисията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размерите по чл.25, ал.1, вр. ал.2 от НЗПП, определен от съда на 200лв.

По частната жалба.

„Каданс”ЕООД е претендирало по реда и в срока по чл.248 от ГПК изменение на решението на ШОС от 12.01.2017г. в частта му относно разноските, с която е осъдено да заплати на Комисията разноски в размер на 2 086, 19лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС.Към датата на приключване на устните състезания и към датата на постановяване на съдебното решение чл.78, ал.8 от ГПК е бил в редакция към ДВ, бр.59/07г. и е предвиждал, че в полза на юридическите лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.За тази норма е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване противоконституционността й с Решение на КС №10/29.06.2016г. по к.д.№3/16г., а съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г., постановено по съединени дела С-427/16 и С-248/16, по отправено преюдициално запитване- чл.101, параграф 1 ДФЕС, вр. чл.4, параграф 3 ДЕС и Директива 77/249/ ЕИО на Съвета от 22.03.1977г. следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като посочената, съг -ласно която в полза на ЮЛ и ЕТ се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.Нормата е изменена с ДВ, бр.8/24.01.2017г. и изменението се прилага занапред.Тъй като Комисията е била защитавана от юрисконсулт при този изход от спора пред ШОС с решението му от 12.01.2017г., а именно отхвърляне в цялост на исковете „Каданс”ЕООД за присъждане на имуществени вреди и за законна лихва/потвърден и от настоящата инстанция, а и отхвърляне в цялост впоследствие и на претенцията за неимуществени вреди, вкл. и от настоящата инстанция/ на Комисията съобразно действалата редакция на чл.78, ал.8 от ГПК към датата на постановяване на решението, и съобразно специалната норма на чл.10, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ се е следвало такова възнаграж- дение.Според цената на иска-56 873, 23лв. възнаграждението, присъдено от ШОС, е и в по-нисък размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. размер според действащата му редакция към момента на постановяване на решението-2 236, 20лв.

По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна, съответно определението на ШОС в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС, в частите му, с които КОНПИ е осъдена да заплати на К. А. Н. на осн. чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ сумата, представляваща разликата над 3 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от 25.01. 2013г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати на К.А.Н. съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 342,79лв. до 909,30лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.Н., ЕГН **********, адрес *** против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /с предходно наименование КОНПИ/ искове в частта им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 3 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от 25.01.2013г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ КОНПИ е осъдена да заплати на К.А.Н. сумата от 3 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/ 16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпе -чителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25.01.2013г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати на К.А.Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 342, 79лв., както и да заплати по бюджета на съдебната власт деловодни разноски в размер на 412, 50лв.; 2/ е отхвърлен предявеният от К.А.Н. против КОНПИ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., както и искът за присъждане на лихва за забава върху главницата в останалата част; 3/ е отхвърлен предявеният от К.А.Н. против КОНПИ иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 86 090, 48лв., причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него с решение №143/16.04.2010г. на КУИППД производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и депозиране на мотивирано иска -не за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, и иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху тази главница считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане; 4/ е отхвърлен предявеният от „Каданс”ЕООД против КОНПИ иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 56 873, 23лв., причинени на ищеца вследствие депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д.№1493/10г. по описа на ВОС, и иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху тази главница считано от 22.07.2010г. до окончателното й изплащане; 5/ „Каданс” ЕООД е осъдено да заплати на КОНПИ съдебно-деловодни разноски в размер на 2 086, 19лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение №105/20.03.2017г., постановено по гр.д.№396/ 16г. по описа на ШОС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Каданс”ЕООД за изменение на решение №10/12.01.2017г., постановено по гр.д.№ 396/16г. по описа на ШОС, в частта му относно разноските, с която същото е осъдено да заплати на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 086, 19лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение №152/28.09.2017г., постановено по гр.д.№396/16г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА „Каданс”ЕООД, ЕИК 103760753, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.126, вх.4, ет.6, ап.93, да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /предходно наименование КОНПИ/ сумата от 200лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: