Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. Варна, 20.07.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

 въззивно гражданско дело № 288 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от името на П.М.Ц. срещу решение № 28/24.01.2018 год. по гр.д. 762/2013 год. на ОС Русе, с което  се ОТХВЪРЛЯТ исковете на П.М.Ц. срещу „Медицински център Руке“ ЕООД, ЕИК 117604270, гр. Русе: по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., обезщетение за имуществени вреди, и сумата 55000 лв., неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, като са присъдени и разноски в полза на ответника.

Производството е изпратено на ВАпС след отвод на съдиите от Апелативен съд – Велико Търново.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи по тълкуването на доказателствата, за основателността на претенциите. Иска се отмяна на решението и пълно уважаване на исковете. Срещу жалбата е подаден писмен отговор от насрещната страна „Медицински център Русе“ ЕООД, гр. Русе, в който жалбата се оспорва. Твърди се, че срещу д-р К. е водено производство по чл. 45 ЗЗД, което е приключило с влязло в сила отхвърлително решение.

Направено е искане за спиране на производството до приключване на образувано производство за отмяна на влязло в сила решение по иска на г-жа Ц. срещу д-р К. по чл. 45 ЗЗД. Съдът е преценил, че няма основания за спиране на делото, доколкото отмяната на влязло в сила решение е производство по извънреден способ за контрол на съдебните актове и не е основание за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Страната е подала и молба за поправка на протокола. Първоначално тя е подадена по електронна поща. Съдът й е дал възможност да представи в едноседмичен срок подписана молба ЗА ПОПРАВКА НА ПРОТОКОЛ С копие за насрещната страна. В дадения на страната срок не е представено копие от молбата за другата страна, поради което и производството по молбата за поправка на протокол следва да бъде прекратено. Всички изявления на страната, касаещи предмета на делото са вписани в протокола. Твърдените нарушения на правото й на защита тя може да посочи като основание за атакуване на съдебния акт.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС делото е образувано оп иск на г-жа Ц. *** по чл. 49 ЗЗД, с който се претендира обезщетение за вреди от противоправно поведение на служител на МЦ Русе– г-жа К..

Г-жа Ц. в исковата си молба твърди, че на 4.08.2008 г. посетила кабинета на ендокринолога д-р К. ***-ЕООД по повод на периодичен контролен преглед на щитовидната жлеза. Д-р К. препоръчала на ищцата да направи УЗД /ултра звукова диагностика/ на щитовидна жлеза и извършила лично това изследване на 05.08.2008г. За прегледа на 4.08.2008г. д-р К. издала амбулаторен лист №1430 от 4.08.2008г./АЛ/, в който е отразена основна диагноза МКБ Е 05-тиреотоксикоза/ хипертиреоидизъм“, тир.хормони-в норма, УЗД-с увеличени размери, хипоехогенна структура,  и назначена терапия – за оперативно лечение. Ищцата твърди, че вписаната в амбулаторния лист диагноза „тиреотоксикоза“ липсва в МКБ-Х ревизия /Международна класификация на болестите/, тъй като внимателния прочит на МКБ-Х на Световната здравна организация изисква вписването на кода на заболяването, а не рубриката, която е обобщено наименование - симптоми, включващи група заболявания, протичащи с определени симптоми. В амбулаторния лист е вписан само симптома на заболяването – хиперфункция, но не е посочена диагноза и на практика диагноза липсва. Освен това в АЛ от 4.08.2008г. е вписан резултат от изследване, извършено на 5.08.2008г.; не е посочено и кои тиреоидни хормони са били изследвани. Не са били изследвани изобщо антителата ТАТ и МАТ. Ищцата уведомила надлежно д-р К., че е фамилно обременена - майка й е била оперирана от Струма на Хашимото, но здравословното й състояние се утежнило  и починала, тъй като  вследствие на операцията  се развила лимфолевкемия. Заявила, че ако заболяването й е същото, не иска да бъде оперирана. Д-р К. уверила ищцата, че заболяването й не е същото и че ако не се оперира то „може да се изроди в рак“. Нещо повече, наложила й натиск да се оперира незабавно и я убедила, че след операцията ще бъде „нов човек“. Ищцата твърди, че след оперативната интервенция страда от следпроцедурен хипотиреоидизъм – тежка форма и постоянно приема заместителен синтетичен хормон, появили се затлъстяване и косопад, оток на крайниците, мускулна слабост, сърдечна недостатъчност със застойна дейност, задух, прекарала повече от 16 пневмонии и бронхити, разболяла се от тежък диабет с болки в очите, изпитвала и болки в костите. Неведнъж се случвало и да припада по улиците. Изпитвала несигурност за настоящото и бъдещото си здравословно състояние, налагало се да търси средства за лечение от своите близки. Твърди, че описаните болки и страдания са пряка последица от немарливото изпълнение на задълженията на  д-р К., ендокринолог на работа в ответното дружество, вменени й от Стандарта по ендокринология на МЗ и Препоръките за добра практика по тиреоидни заболявания. Счита, че ако нивото на медицинското заведение не е позволявало извършване на някои задължителни диагностични процедури– напр. тънкоиглена биопсия, следвало е да бъде насочена към друго лечебно заведение. Ответникът, като работодател на д-р К., не упражнил контрол върху дейността й. Тъй като ищцата не била лекувана адекватно при ответника, наложило се да пътува за медицински консултации в медицински заведения извън гр.Русе. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща  обезщетение за  имуществени вреди, от които за транспортни разходи - 392,55 лв. ; такса за преглед - 13,90 лв. ; за медицински услуги – 273,11 лв. и за лекарства - 3 646,88 лв. или общо - 4 326.43 лв, както и 673,57 лв. лихва, за периода от 04.08.2008 г. до завеждане на исковата молба, както и да й заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 55000лв., вследствие на причинените й болки и страдания. Може да се обобщи, че твърденията са за неправилно поставена диагноза при некомпетентно проведено диагностициране, което е довело до излишна операция за отстраняване на орган на ищцата, който не е следвало да се оперира. Вредите, които се твърдят са влошаване на здравословното състояние, вследствие ненужната операция.

Ответникът „МЦ Русе“-ЕООД, гр.Русе, пред ОС е изразил становище, че исковете са неоснователни. Твърди се в отговора и по същество, че не са налице предпоставките да носи отговорност за  действията на д-р К., още повече че липсва виновно и противоправно поведение от нейна страна. Твърди се, че е налице диагноза, и както ищцата посочва, диагнозата е  тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм/, поставена в съответствие с изискванията за диагностициране на препоръките за добра практика по тиреоидни заболявания на Българското дружество по ендокринология /от 2005г./и на Наредба № 6 от 10.02.2005 г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната”. Във връзка с изложеното  в исковата молба, че Д-р К.  е направила  УЗД на 5.08., а е вписано в амбулаторен лист от 4.08., ответникът заявява, че е „нормална практика резултатите от назначените в момента на прегледа изследвания да бъдат вписвани в същия амбулаторен лист за първичен преглед, тъй като те  имат значение за поставяне на окончателната диагноза и назначената терапия“. Изразява се становище, че след като ищцата има  история на заболяването от 1996г., при обективни данни за ниска ефективност на проведеното лечение с медикаменти,  правилно д-р К. е препоръчала да се провери възможността за друг метод на лечение на хипертиреоидизма – хирургичен, но не е издавала направление за хоспитализация и не е насочила пациентката към операция, която да се извърши в определен срок, в конкретно здравно заведение. Ищцата не се е възползвала от дадената й в чл. 86 ал. 1 т. 4 от ЗЗ възможност за повече от едно медицинско становище относно диагнозата и лечението. Ответникът твърди, че „окончателното“ решение за извършване на операция е взето в болнично заведение –МБАЛ-АД-Русе. След като е приета в болницата, ищцата е подписала декларация за информирано съгласие, в която заявява, че е запозната с диагнозата и характера на заболяването и е съгласна да й бъдат приложени всички необходими диагностично-лечебни дейности, вкл. хирургични интервенции. Според ответника работещият в медицинския център лекар /д-р К./е описал диагнозата на Ц. съгласно изискванията към 4.08.2008г., когато не е било задължително вписване на диагнозата чрез четиризначен код. Ответникът счита, че за последващия ход на проведеното лечение в МБАЛ – АД Русе и за резултатите от него, лекарят от извънболничната помощ и съответно- представляващите  МЦ-ЕООД, не могат да носят отговорност, още повече че  за ищцата не са възникнали вреди от извършената в МБАЛ-АД операция. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че до извършване на операцията е била „здрав човек“, като се позовава на решения на ТЕЛК, удостоверяващи че Ц. страда и от други заболявания, проявили се преди 18.08.2008 г. Освен това не е установена  причинно-следствена връзка между диагнозата, поставена от лекаря, практикуващ в МЦ ЕООД-Русе и каквото и да било влошаване на здравословното състояние на ищцата. Оспорват се всички претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че здравословното състояние на ищцата не е налагало задължителни прегледи при специалисти извън гр.Русе. Възразява се, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредите, тъй като не е положила „всички“ усилия да ги предотврати или да намали техния размер. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, при законните последици.

От фактическа страна не е било спорно между страните, че г-жа П.Ц. е освидетелствана и съобразно експертно решение на НЕЛК от 18.07.2012г. й е призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. В решението като водеща диагноза е вписан неинсулинозависим захарен диабет, описани са и други заболявания, между които постоперативен хипотирeоидизъм - Намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до недостатъчно отделяне на хормони, които регулират обмяната на веществата. Във връзка с това заболяване в мотивите е посочено, че е била представена епикриза от 10.09.2008г. от II вътрешно отделение на МБАЛ-Русе, за преведено лечение на Ц. по повод на изявил се постоперативен хипотироидизъм. Отразено е, че на комисията са представени и изследвания на ТСХ от 2009 г., които „говорят за едно недобре компенсирано състояние“. С отговора на ответното дружество са представени преписи от амбулаторни листи,от медицинска бележка и удостоверение, както и епикриза.

В медицинска бележка, издадена на 23.10.1996г., и удостоверение от 11.11.1996г. е видно, че към октомври – ноември 1996г. на г-жа Ц. е поставена диагноза Базедова болест. От данните по  епикризата, издадена от II – ро Терапевтично отделение на МБАЛ-Русе - АД /л.39 от делото на ОС/ се установява, че П.Ц. е била на лечение в това отделение от 5.10. 2001 г. до 12.10.2001 г. и е изписана с окончателна диагноза : морбус базедови/болест на Базедов, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, II епизод активна фаза.

В амб.лист №9918 от 4.08.2008 г., издаден от д-р Л. Вълчева -общо практикуващ лекар, като основна диагноза е вписана „други видове тиреотоксикоза“ и е посочено, че повод за прегледа на Ц. са оплаквания от душене, напрегнатост, изпотяване.

В амб.лист №11646 от 10.09.2008г./л.122/ д-р Вълчева е отразила, че след оперативна интервенция по повод хипотиреоидизъм г-жа Ц. е имала оплаквания от сърцебиене, общо неразположение, световъртеж. По делото са представени множество писмени доказателства – амб.листи, резултати от изследвания на кръвта и от УЗД и препис от рецептурна книжка, за проведени прегледи и изследвания на ищцата, решения на ТЕЛК – л.л.125-159 и л.л.163-179,л.л.212-215, издавани през периода 1991-2014г. от които може да се направи извод, че г-жа Ц. страда от различни заболявания, някои с голяма давност – напр. в експертно решение от 26.06.1996 г. е посочено, че е установено състояние след белодробен тромболизъм с давност от 1989г. В много от медицинските документи водещата диагноза е неинсулиново зависим захарен диабет, хронична обструктивна белодробна болест, Базедова болест, а след м.09.2008г.- като основна диагноза се вписва и  др. уточнени видове хипотиреоидизъм. Както беше посочено по-горе, през 2001 г. въз основа на хормонално изследване е установен хипертиреодизъм и П. Ц. е била на лечение от 05.10.2001 г.  до 12.10.2001 г. в МБАЛ-Русе.

По делото не е било спорно и от медицинските документи е установено, че на 4.08.2008г. П. Ц. е прегледана от ендокринолог - д-р А.  К., която е работила при ответника - МЦ - Русе ЕООД по трудов договор – л.519, на длъжност лекар-ординатор - ендокринолог. МЦ Русе е регистриран в Регионалния център по здравеопазване на 08.09.2003 г. с предмет на медицинските дейности – оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ – вж.писмо на л.181 от делото на ОС и извлечение от ТР. Представен е фиш от ехографско изследване от 5.08.2008 г. в който са отразени констатациите за увеличени размери на десен и ляв лоб – л.274.В амб.лист №1430 от 4.08.2008г., издаден от д-р К. при преглед на П. Ц. е вписана основна диагноза Тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм. Посочено е, че Ц. има Базедова болест – хронично рецидивираща форма и се оплаква от изпотяване, стягане, сърцебиене, увеличаване на теглото. Описан е резултат от УЗД, а като  терапия – за оперативно лечение /препис от документа на л.524 от делото на ОС/. Г-жа Ц. не есопорила, че действително д-р К. й е направила ултра звукова диагностика преди да се извърши операцията, но не на 4.08.2008г., а по-късно.

На г-жа Ц. е издадено направление от 14.08.2008 г. за хоспитализация за планова операция от д-р С.Г., към този момент лекар в МБАЛ-Русе-АД – л.263 от делото ан ОС /направление за клинична пътека 188/.

От история на заболяването и приложените към същото документи е видно, че на 18.08.2008г. г-жа Ц. е постъпила в отделение „Пластична хирургия и термична травма” на МБАЛ-Русе –АД и е оперирана -  извършена е субтотална резекция на щитовидната жлеза. Представен е и препис от декларацията за информирано съгласие, подписана от П. Ц., която удостоверява, че е запозната с диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението.

Пред ОС е проведена СМЕ, която да установи твърденията в исковата молба за невярно поставена диагноза и ненужна операция, съответно насрещните твърдения за коректност на проведеното лечение.

От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Шинков, се установява, че при дългогодишно протичане на Базедова болест / при Ц. с 12-годишна давност/ и лечение с тиреостатици в структурата на щитовидната жлеза настъпват трайни и необратими промени. При част от пациентите с базедова болест съпътствуват елементи на автоимунен тиреоидит /на Хашимото/. Клиничният ход може да бъде разнообразен – с периоди на хипертиреоидизъм и нормализиране на функцията на щитовидната жлеза или преминаване към обратното състояние- хипотиреоидизъм. Хистологичната картина при тези пациенти наподобява повече автоимунен тиреоидит, отколкото базедова болест, особено в периодите без хипертиреоидизъм, както е при Ц.. Вещото лице е обяснило, че струма/гуша/на Хашимото означава тиреоидит на Хашимото с увеличена щитовидна жлеза, а струмата е допълнителна характеристика на формата на заболяването. Според вещото лице описаната при Ц. хистологична находка отговаря на тиреоидит на Хашимото, а от предоперативното ехографско изследване и от хирургичния протокол се установява, че щитовидната жлеза е била увеличена – била е налице струма. Заключението на експерта е, че при установените данни за заболяването на Ц. хирургичното лечение не е било противопоказно - „операцията е един от терапевтичните подходи при базедова болест, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза с голяма гуша и компресивен синдром или наличие на съмнителни възли“. Вещото лице не е установило неспазване на Препоръките за добра клинична практика по тиреоидни заболявания. При г-жа Ц. е била налице струма с частично ретротрахеално разположение и макроскопски описани от хирурга възли, което се приема като относително показание за хирургичесто лечение. Няма данни и за неспазване на утвърдения с Наредба №6/2005г. Медицински стандарт по ендокринология, тъй като към 2008 г. са налице достатъчно диагностични процедури – хормонално проследяване, ехографско и имунологично изследване, за да се вземе информирано решение за терапевтично поведение. Като съобразява ехографските и имунологични данни вещото лице изразява становище, че преди да се извърши оперативно лечение на г-жа Ц. е било възможно, но не с категоричност, да се постави диагнозата Струма на Хашимото. Обосновава този извод и с изследванията в медицинското заведение в Италия през 2005 г. от които е видно, че нивото на антитиреоидните антитела е високо и при описаната ехографска находка и клиничното развитие с продължителни периоди на еутиреоидизъм. Според д-р Ш. увеличаването на телесната маса при Ц. през периода 2008-2010г. може да се асоциира с недобре компенсирания хипотиреоидизъм през първите две години след операцията. Възможно е било промяната в гласа да е свързана с това, но няма убедителни данни за подобна връзка - няма изследване от УНГ специалист. В съдебно заседание експертът посочва и друга възможна причина за увеличаване на теглото - захарния диабет. Всички останали страдания – захарен диабет, хипертония, промени в гръбначния стълб, не могат да бъдат свързани с преживяната операция или въобще с щитовидната жлеза. В настоящия случай нямало убедителни данни за трайно намаляване на трудоспособността на ищцата. В съдебно заседание в.л. д-р Ш. е дал и допълнителни обяснения: във фиша за УЗД са посочени само напречните размери на щитовидната жлеза, което  е честа практика при ултразвуковата диагностиката на щитовидната жлеза, особено когато размерите на лобовете са големи. От картинката на ехографа може да се съди единствено за това, че размерите на жлезата са увеличени. На снимката се виждала трахея, разположена централно, а под трахеята има около 1.5 см към 2 см тъкан, като от изображението  може да се подозира, че истмусът/участък, който свързва двата лоба/ е по-широк. От снимката може да се съди и за предно-задния размер на жлезата. Вещото лице обяснява, че на практика е възможно операторът да „нанесе“ името и данните на пациента и тогава те фигурират на снимката, но това не е задължително и в случая предоставената на Ц. снимка не е индивидуализирана. Становището на експерта е, че от ехографията не може да се прецени степента на струмата, защото може жлезата да е голяма, но дълбоко разположена и да не се вижда. Може да се стигне до извод, че се налага оперативно лечение и без ехография – напр. ако  става въпрос за голяма гуша. Експертът уточнява, че само палпации и първа „б“ степен щитовидна жлеза не са достатъчни, за да се премине към оперативно лечение. Трябва да има например ехографско изследване, което показва наличие на възли или голяма струма, или да има симптоматика, свързана с подобни процеси - задух, тежест, затруднено преглъщане или съмнение за злокачествено образувание – според данните в амб. лист на д-р Вълчева Ц. е имала оплаквания именно от задух, напрегнатост. И в съдебно заседание вещото лице потвърждава извода, че в конкретния случай хирургичното лечение не е било противопоказано. При г-жа Ц. има два епизода на хипертиреоидизъм, а по принцип хронично рецидивиращия хипертиреоидизъм е показание за хирургично лечение. Процесът на изследването с ехограф изисква последователен оглед на двата лоба на щитовидната жлеза, срединната зона, големите съдове на шията и останалите области, в които може да има лимфни възли. Въз основа на този оглед се съставя описание на находката, което е  важно за диагностицирането, защото снимката показва само един срез. Вещото лице е категоричен  и за това, че преди да се извърши оперативна интервенция не може да се знае каква е хистологичната структура на тъканта, освен ако предварително не е направена  биопсия. Решението за обема и типа на операцията се взема или предоперативно или по време на самата операцията. Предоперативно, ако е установен карцином при биопсия или когато става въпрос за гуша с много възли или базедова болест. В конкретния случай по време на операцията са взели материал за хистологично изследване и според резултата от хистологията е преценено колко да оперират. Не е отстранена цялата жлеза, но останалата част няма възможност да произвежда достатъчно хормони. Недостигът на хормони се компенсира с препарати, които, според д-р Ш. не са по-вредни от препаратите, които се пият в състояние на хипертиреоидизъм. По принцип дозата на медикаментите трябва да се регулира до 2-3 месеца след операцията.

По делото като свидетели са разпитани А. Ш. и Е. И. Свидетелят Ш. уточнява, че с ищцата се познават от около 10 години,  виждат се 10-15 пъти годишно. Преди години го е търсела по-често за помощ – карал я до София, за преглед в болница, до други градове, във връзка със съдебни дела, които води. Споделяла, че има гуша. Свидетелят закарал Ц. до болницата за операцията на гушата. Според показанията му 20-30 дни след операцията тя отново постъпила в болницата – появили се проблеми – започнала бързо да се изморява, станала тревожна. От Ц. свидетелят разбрал, че е развила и диабет. Един ден през лятото на 2009 г. го извикала да я прибере с колата, защото паднала на улицата. Изглеждала силно пребледняла, но отказала да я заведе в болница. Свидетелката И. е съседка и приятелка на Ц., познават се повече от 20 години. През м.август 2008 г. придружила г-жа Ц. на медицински преглед, на който й казали, че „ако не се оперира от гуша, може да получи рак“. След операцията била отпаднала и тревожна /плачела/. Около 20 дни по-късно Ц. се обадила на свидетелката, че отново е постъпила в болницата. Когато излязла от болницата Ц. била отпаднала до такава степен, че не можела чаша вода да вдигне. Оплаквала се, че не й стига въздух и отмалява. Свидетелката й пазарувала, купувала е лекарства. По два пъти седмично отивала в дома й, за да помага в домакинството. Преди операцията г-жа Ц. била много жизнерадостна и силна. Свидетелите установяват, че през процесния период г-жа Ц. е полагала грижи за малко дете - внуче.

За да се уважат предявените искове по чл. 49 ЗЗД, г-жа Ц. следваше да докаже следните предпоставки: противоправно поводение на служител на ответния МЦ, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите; съответно договорната обвързаност между МЦ и автора на противоправното поведение.

По делото не е било спорно и се установява, че д-р К. ***. Не е било спорно, че тя е провела преглед и ехографско изследване на г-га Ц.  и я е насочила към оперативно лечение. Не е било спорно извършването на операцията от друг лекар в друго лечебно заведение и настъпилото след операцията състояние на г-жа Ц. – недобре компенсиран следоперативен хипотиреодизъм.

Спорните въпроси са поставена ли е коректна диагноза на г-жа Ц.; била ли е подходяща като лечение операцията; състоянието на г-жа Ц. след операцията представлява ли пряка и непосредствена последица от поставената диагноза и проведеното оперативно лечение.

Г-жа Ц. едва с въззивната жалба е въвела твърдения, че д-р К. не е имала провспособност да провежда ехография на щитовидна жлеза. Това твърдение не може да бъде въвеждано в процеса след доклада на исковата молба пред ОС, поради което и по същото не са събирани доказателства и не е обсъждано.

По отношение на основния въпрос – налице ли е противоправно поведение на д-р К., изразяващо се в неточно диагностициране и неправилно лечение на г-жа Ц., е налице влязло в сила решение, което обвързва г-жа Ц. и с което е прието, че д-р К. не е автор на противоправно поведение при проведеното на г-жа Ц. диагностициране и лечение на 04.08.2008 год. – решение по гр.д. 732/2011 год., в сила от 03.12.2015 год. Това решение обвързва г-жа Ц. в отношенията й с д-р К., съответно и настоящия състав, със СПН.

Доколкото, обаче МЦ Русе не е бил страна в това производство, то предпоставките за уважаване на исковете по чл. 49 ЗЗД ще бъдат изследвани и в настоящия процес.

От събраните по делото доказателства не се установява г-жа Ц. да е била неправилно диагностицирана и насоччена за лечение от д-р К.. Съобразно проведената СМЕ д-р К. е спазила изискванията за добра медицинска практика по диагностициране и лечение на заболяването на г-жа Ц.. Въпреки антидатирането на ехографското изследване то е проведено и описано коректно. Според вещото лице ехографското изследване не се изчерпва с направената към него снимка, а с описанието на установеното състояние на органа, каквото лекарят го е установил при образната диагностика. Поставената диагноза за състояние на тиреотоксикоза е било коректно. Установено е, че тиреотоксикозата е именно състояние и че окончателна диагноза е можело да се постави едва след операцията, но дори и окончателната диагноза е предполагала и е било уместно да се лекува с операция. Насочването към операция е било съобразено със състоянието на г-жа Ц. като един от възможните терапевтични подходи. Г-жа Ц. пропуска да отбележи каква е находката при операцията и че при тази находка лечението е само оперативно. Нейните оплаквания и сложната мисловна конструкция, на която основава исковете си, се базират само на система от убеждения и свърхценни идеи, които не кореспондират с действителността.

Отделно от това, Д-р К. не може да бъде държана отговорна за решението на г-жа Ц. да се оперира, нито за решението на хирурга, провел операцията, да я оперира. Всеки лекар хирург е длъжен и сам да повтори необходимите изследвания и да се увери в поставената преди това диагноза, тъй като носи отговорност за взетото решение да проведе оперативно лечение.

По делото се установява по безспорен начин, че при операцията на Ц. са отстранени образувания, които са показани за оперативно лечение. Лечението й е било проведено уместно и успешно.

Доказано е, че следоперативното влошаване на симптомите на г-жа Ц., които И ПРЕДИ ТОВА Е ИМАЛА, се дължи на съпътстващите заболявания и на некоректно проведеното й лечение след операцията. Допълнително влияние оказва и свръхценната идея на г-жа Ц., че майка й е починала, защото са я оперирали от струма на Хашимото, за която идея няма никакви доказателства. Вещото лице не потвърди тезата на г-жа Ц., че струма на Хашимото не следва да се оперира при никакви обстоятелства. Твърдите убеждения на г-жа Ц., всъщност, й пречат да се довери на предложеното й лечение и потърси необходимата помощ. Едновременно с това тя пропуска да посочи и разбере влиянието на останалите й придружаващи заболявания, които са възникнали преди операцията и се развиват паралелно със симптомите на щитовидната й жлеза, както и въвежда неверни твърдения, че всички нейни проблеми са започнали след операцията. По делото е доказано, че заболяването на щитовидната й жлеза се е развивало и влошавало с времето, тя е имала и преди операцията симптоми на отпадналост, задушаване, напрегнатост, наддаване на тегло, което е наложило и търсенето на помощ от ендокринолог. Доказано е, че освителестването й от ТЕЛК е за намалена работоспособност, вследствие на другите придружаващи заболявания. Доказано е, че лечението преди операцията и лечението след операцията са еднакво „вредни“ зае организма /виж заключението на вещото лице/. Тези факти, обаче, не обслужват тезата за вината на лекуващия лекар и те са пренебрегвани при конструирането на защитата на г-жа Ц..

Не се доказаха в този смисъл всички твърдения в исковата молба, че единствено и само прегледът на д-р К. е причинил на Ц. неблагоприятни вредни последици за здравето й. Дори и изтъкваната липса на правоспособност за провеждане на ехография у д-р К., антидатирането на ехографското изследване и всички допълнително открити „правонарушения“, изтъкнати от г-жа Ц., са без значение, с оглед направените от съда изводи за коректно диагностициране и лечение.

Процесуалното кверулантно поведение на г-жа Ц., която засипва с обвинения и оплаквания всеки съдебен състав по делата, които води, подобно на поведението и към всеки лекар, който й е провел лечение, различно от това, което тя си представя, че е нужно, сочи по-скоро на невротична нужда от отмъщение и търсене на виновници, тъй като никое доказателство не е в състояние да убеди г-жа Ц., че причината за влошеното й здраве е различна от тази, която тя свърхценно е решила, че е. Г-жа Ц. би било подходящо да се консултира с психиатър, а не да води нескончаеми дела за търсене на въоражаеми виновници за наличните й заболявания.

В този смисъл, не се установи да е налице противоправно поведение на лекар служител на ответника спрямо г-жа Ц.. Не се установи тя да е претърпяла вреди от лечението на лекарите, чиято работа се коментира в настоящото решение.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, установени в чл.49 от ЗЗД, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция в размер на 3000 лв. Размерът на адвокатския хонорар съдът преценява като съобразен в правната и фактическа сложност на процеса, поради което и възражението за намаляването му поради прекомерност следва да се остави без уважение. Тези разноски се дължат, тъй като те са разноски на другата страна, а не съдебни разноски, от които г-жа Ц. е освободена.

Следва да бъде прекратено и производството по чл. 151 ГПК за поправка на протокол, като недопустимо, по посочените по-горе причини.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/24.01.2018 год. по гр.д. 762/2013 год. на ОС Русе, с което  се ОТХВЪРЛЯТ исковете на П.М.Ц. *** ЕООД, ЕИК 117604270, гр. Русе: по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., обезщетение за имуществени вреди, и сумата 55000 лв., неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, като са присъдени и разноски в полза на ответника.

ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Медицински център Русе“ ЕООД, ЕИК 117604270, гр. Русе, разноски за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., като оставя без уважение искането за намаляване на разноски за адвокатския хонорар поради прекомерност.

ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на П.Ц. по чл. 151 ГПК за поправка на протокола от съдебно заседание на 11.07.2018 год.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК, досежно претенцията, надхвърляща 5000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :