ОПРЕДЕЛЕНИЕ

416

_30_.06.2016 г., гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _30_.06. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 289 по описа за 2016 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Подадена е частна жалба от К.Ц.Ц. в качеството му на управител на сдружение  на собственици в етажната собственост на сграда, намираща се на адрес гр.Варна, кв.Виница, ул.”А. Г.” № 36, и като управител на ЕтС и собственик на обект, чрез процесуалния му представител адв. П.Т., срещу определение № 473/18.02.2016 год по гр.д. № 2204/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено.

Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно, не е съобразено с указанията на ВКС при предходното прекратяване на делото и не съответства на направените от страните уточнения и представени доказателства, които индивидуализират спора в достатъчна степен. Твърди се, че в хода на процеса е учредено сдружение на ЕтС и то е лицето, от чието име е предявена претенция за суми, касаещи довършителни работи в общите части на сградата.

В отговора на частната жалба И.К.И. чрез процесуалния си представител адв. М.Д. е оспорил доводите в жалбата и най-вече се твърди, че не е ясно от кого изхожда предявения иск, след като ответинкът по жалбата е собственик на обект в ЕтС, а не е участвал в учредяване на сдружение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, доколкото жалбоподателят има и лично качество на собственик на обект в ЕтС и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Пред ОС е предявен иск от Кирил Ц. в качеството му на управител от името на етажната собственост, срещу И. К. И. за заплащане на сумата 25 425,79 лв, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 847,34 лв, представляваща неизплатена част от уговорена покупна цена по договор за покупко-продажба, сключен между ответника и „Р.” АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. Впоследствие делото е прекратено, като определението е отменено от ВКС с определение № 508/16.07.2015г. по ч.гр.дело № 2791/2015г. по описа на ВКС, ГД, IV отделение.

При повторното стартиране на делото пред ОС производството е оставено без движение с  Определение № 2967 от 17.08.2015г. с указания да въведе еднозначни твърдения от чие име се предявява искът и при какви фактически основания, като отстрани противоречията, посочени от съдилищата в исковата му молба. Дадени са указания, ако искът е извън хипотезите на ЗУЕС във връзка с общи части на сградата, да се посочат имената на всички съсобственици, които да приподпишат исковата молба.

Тези указания са изпълнени на няколко етапа.

Постъпила е молба от седем от съсобствениците в ЕтС, в която се уточнява, че сумата се претендира въз основа на договор за цесия, съответно те са заявили, че ИМ е подадена от тяхно име и я поддържат. Изложена е отново фактологията по случая. В условията на евентуалност са заявили, че поддържат иск за същата сума на основание решение на ОС на ЕтС за събиране на същата сума от ответника.

С ново определение от 12.09.2015 год. ИМ отново е оставена без движение за представяне на пълномощно на адв. Т. и адв. Т. за всички ищци по исковата молба.

С молба в срок от 08.10.2015 год. е представено пълномощно от девет физически лица за двамата адвокати.

Преписи от молбите са връчени на ответника, който е оспорил претенциите като недопустими и неоснователни с отговор от 02.11.2015 год.

С разпореждане от 02.11.2015 год. ИМ отново е оставена без движение за представяне на преписи от доказателствата за ответника. 

С молба от 26.11.2015 год. указанията са изпълнени.

С разпореждане от 01.12.2015 год. съдът отново е оставил без движение производството за посочване на адреси на физическите лица.

Постъпила е уточнителна молба от Сдружение на собствениците – „Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, кв. Виница, ул. А. Г.” №36, представлявано от управителя К.Ц.. В молбата е посочено, че исковата сума се претендира по договор за цесия от 20.08.2010 год., сключен във връзка с общите части на сградата. В условията на евентуалност е посочено като основание на иска решение на ОС от 21.05.2014 год. Посочено е, че междувременно физическите лица са учредили Сдружение на етажните собственици и исковете се предявяват от негово име.

ОС отново с Определение № 52 от 06.01.2016г.  е дал на ищците последна възможност да изправят исковата си молба, като наведат еднозначни твърдения относно активната процесуална легитимация на ищците в настоящото производство, и да заявят в каква хипотеза претендират сумата от 25 425.79 лв. предвид противоречиви твърдения наведени в молби от 10.09.2015г. и 30.12.2015г. и съгласно  Определение № 508/16.07.2015г. по ч.гр.дело № 2791/2015г. по описа на ВКС, ГД, IV отделение  и Определение № 2967/17.08.2015г. на ВОС.

С Молба от 08.2.2016г. от името на сдружението се заявява, че предявеният иск не е депозиран от собствениците в личното им качество като физически лица, а като членове на Сдружение на собствениците от негово име и за негова сметка.

ОС е приел, че по ЗУЕС собствениците могат да учредят сдружение за усвояването на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използването на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Сдружението на собствениците, създадено по реда на ЗУЕС е юридическо лице. То може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително и да усвояват средства от други източници на финансиране, извън посочените. Сдружението се създава само за целите на ЗУЕС и се вписва в регистър в общината по местонахождението на сградата в режим на етажна собственост, като се вписва и в регистър БУЛСТАТ. Средствата от фондовете на Европейския съюз и/или от дър­жавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и други средства могат да се усвояват само след решение на общото събрание на сдружението, а когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, решението се внася за приемане и от общото събрание на собствениците. Т.е. при всички хипотези се касае за процедури по ЗУЕС, във връзка с етажната собственост. Прието е, че искът може да бъде предявен или по ЗУЕС, чрез представител /управителя, бил той и на сдружението на собствениците/  или на основание извън категорията на закона /както в случая се твърди –цесия/ от етажните собственици в лично качество. Прието е, че дори ищецът в условията на евентуалност да е предявил иска като вземане във връзка с общите части на сградата, не променя факта, че не е изправил нередовностите на първоначалния си иск/отстраняване на противоречието между активната процесуална легитимация, формирания петитум и вида на търсената защита/, доколкото по евентуалния иск съдът дължи произнасяне след разглеждане на първоначалния. Производството е прекратено, тъй като искът е недопустим.

Съставът на Апелативен съд Варна, макар да споделя част от доводите на ОС, намира, производството пред ОС е допустимо и не подлежи на прекратяване.

Съобразно указанията на ВКС, които не са възпроизведени в нито един от актовете на ОС по чл. 129 ГПК, по делото е следвало да се уточни само твърдението чие е материалното право, за което се търси процесуална защита и принадлежи ли то според твърденията в исковата молба на ищците в производството, от една страна, а от друга страна, е следвало да се докаже представителната власт на лицата, подписали ИМ. Тези указания на ВКС все пак са били изпълнени след многобройните усложнения в процеса, предизвикани от непоследователните действия на ОС.

В крайна сметка е постъпила една молба от Сдружение на собствениците в ЕтС, която не е молба от надлежна страна, доколкото нито се твърди, че това е носителят на материалното право, нито са въведени твърдения за правоприемство. Тази молба не е следвало да бъде взета предвид от съда, следвало е да се остави без разглеждане или да се отдели в отделно производство, а е следвало производството да продължи по исковете на физическите лица, собственици на обекти в ЕтС така, както е посочено основанието на исковете, главни и евентуални по исковата молба, като е следвало и да се заяви каква сума претендира всяко от физическите лица от ответника по главния иск. Всички въпроси по основателността на претенцията е следвало да се разрешат по същество. По отношение на процесуалната легитимация и на представителната власт претенциите са достатъчно индивидуализирани. Всяка от страните е посочила адрес и представила пълномощно. 

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, поради което обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 473/18.02.2016 год по гр.д. № 2204/2015 год на Окръжен съд Варна И ВРЪЩА делото на ОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: