ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

371

 

Гр.Варна, 22.06.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 22.06.2017 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 289 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 289/2017 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частни жалба с вх. № 13260/10.05.2017 г. от Г.Я.С. – П. и по частна жалба вх. № 13267 от 10.05.2017 г. от Т.Я.П., двете срещу решение № 632 от 24.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 808/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу действията на частния съдебен изпълнител Даниела Петрова –Я., рег.№ 711 по изп.дело № 20137110400256, касаещи постановление от 16.09.2016 г. за определяне на пазарната цена на недвижим имот и постановление за насрочване на публична продан на недвижимите имоти.

Жалбоподателите са навели оплаквания настоявайки, че постановеното от първата инстанция решение е нищожно и в евентуалност недопустимо и неправилно, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд с указания за разглеждане на жалбата по същество. Заявили са възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

Взискателят „СИБАНК“ ЕАД, с писмения си отговор е оспорил жалбите по съображения за недопустимостта, евентуално – неоснователността им, като е молил за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 678,95 лв.

Частните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на акта на окръжния съд, като неизгоден за тях, редовни са и допустими, а разгледани по същество – същите са неоснователни по следните съображения:

Обжалваният пред настоящата инстанция акт на окръжния съд не съставлява такъв по съществото на спора, а с него са оставени без разглеждане жалбите на настоящите жалбоподатели срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по тях пред окръжния съд, поради което има характер на определение. Неправилното му посочване от окръжния съд като решение не променя неговия характер, не го прави неясно и изобщо не се отразява на валидността на акта, поради което и наведените в тази връзка оплаквания в частните жалби са  неоснователни. Обжалваният акт на окръжния съд не страда и от пороци, които да го правят недопустим и съображенията в жалбите в тази връзка, също са неоснователни. Обжалваното решение на окръжния съд имащо характер на определение, е правилно.

Жалбоподателите имат качеството на ипотекарни длъжници по делото, като изпълнението за събиране на вземането на банката – взискател срещу длъжниците е насочено срещу ипотекираните от тях имоти. Пред окръжния съд те са обжалвали действията на частния съдебен изпълнител Д. П. -Я. – постановление от 16.09.2016 г. за определяне на пазарната оценка на недвижимите имоти и постановление за насрочване на публичната продан на същите от 05.11.2016 г. до 05.12.2016 г. Навели са оплаквания за неправилно определяне на пазарната оценка и на началната тръжна цена за имотите (апартамент и гараж), както и за неспазване на правилата за разгласяване на публичната продан чрез точно и пълно описание на двата имота, на документите за собствеността за всеки обект и самостоятелно разгласяване на проданта за всеки имот. Молили са за отмяна на постановленията от 16.09.2016 г. за определяне на пазарната оценка на имотите и за насрочване на публичната продан на същите в периода от 05.11.2016 г. до 05.12.2016 г.

 Така обжалваните действия на съдебния изпълнител не попадат в никоя от предвидени в чл. 435 от ГПК хипотези и поради това жалбите пред окръжния съд са недопустими. Следва да бъде отбелязано, че новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на ипотекарни длъжници, настоящите жалбоподатели са могли да обжалват, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смятат за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването им от имот, поради това, че не са уведомени надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. На обжалване подлежи и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.  Настоящите жалбоподатели не са навели твърдения и оплаквания, относими и към хипотезите на обжалване действията на съдебния изпълнител от трети лица – чл. 435, ал.4 ГПК, която гласи, че трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Именно, поради недопустимостта за обжалване на действията на съдебния изпълнител, срещу които са насочени и  подадените пред окръжния съд жалби, правилно те са оставени без разглеждане от окръжния съд и е прекратено производството по тях. Затова, обжалваното в тази част решение, имащо характер на определение, следва да бъде потвърдено. Всички останали оплаквания в настоящите частни жалби касаят или по същество обжалваните действия на съдебния изпълнител или съставляват нови оплаквания срещу съвсем различни действия на съдебния изпълнител, които не са били заявени в жалбите пред окръжния съд  и поради неотносимостта им към предмета на настоящото производство, не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изхода от настоящото производство и заявеното от ответната страна искане, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на „СИБАНК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което предвид направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.  

 

 

 

25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ изчислено в минималния размер, се равнява на сумата от 50 лв.

Поради изложените съображения,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 632 от 24.04.2017 г. (с характер на определение), постановено по в.гр.д. № 808/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане жалбите на Г.Я.С. – П. и на Т.Я.П. срещу действията на частния съдебен изпълнител Д. П. –Я., рег.№ 711 по изп.дело № 20137110400256, касаещи постановление от 16.09.2016 г. за определяне на пазарната цена на недвижим имот и постановление за насрочване на публична продан на недвижимите имоти и е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА Г.Я.С. – П. с ЕГН ********** и Т.Я.П.,***, да заплатят на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис III“ №1, представлявано от изпълнителните директори, сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство в настоящото производство, изчислено в минималния по Наредба за заплащането на правната помощ, размер.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                  

                                                           

                                                                         2.