ОПРЕДЕЛЕНИЕ

83

04.02.2015 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.02. през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д.29 по описа за 2015 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от СД „ХОРИЗОНТ – ДИМИТРОВИ И СИЕ”, ЕИК 103769446, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Морска сирена”, бл. № 26, ет. 11, ап. 63, срещу определение №3784/30.12.2014 г. по гр.д. 2575/2014 год. на ВОС, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК исковата молба на СД „ХОРИЗОНТ – ДИМИТРОВИ И СИЕ”, гр. Варна, срещу В.П.С. ЕГН **********,***, ЗА СУМАТА ОТ 75335,84 лв., претендирана на осн. чл. 45 ЗЗД, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр.дело № 2575/2014г. на ВОС, VII – ми състав.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно е следва да бъде отменено, а на делото да се даде ход. Твърди се, че претенциите са ясно определени, като представляват такива за обезщетение за непозволено увреждане, признато за престъпление в наказателен процес, поради което и за тях не се дължи д.т. твърди се, че непозволеното увреждане произтича именно от престъплението, тъй като в наказателния процес е установено отнемането на движимите вещи, а с оглед на амортизацията и отчуждаването им те на практика са погинали за ищеца, тъй като вече нямат същата стойност.

Срещу ЧЖ не е постъпило писмено възражение от насрещната страна Валентин П.С..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството пред ОС е образувано по исковата молба на СД срещу физическо лице за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане – равностойност на движими вещи, които са изгубили своята стойност след неправомерното им отнемане от ответника. Наведени са твърдения, че ответникът е откраднал собствените на ищеца движими вещи, за което е наказан с влязла в сила присъда. Твърди се, че осъденият е отказал да възстанови отнетото имущество и се разпорежда с него, както намери за добре. За връщане владението на отнетите вещи е бил предявен иск за ревандикация, по който е образувано гр.д. № 4618/1998г. по описа на ВРС. С влязло в сила решение искът е уважен по отношение на вещите по п. 24-25 от уточняващата молба от 10.11.2014г. и е отхвърлен поради недоказана активна материално-правна легитимация по отношение на вещите по п.п. 1, 2, 14, 16, 17, 20, 21, 22 и 23. За вещите, описани в п. 1-23 в същата уточняваща, са предявени искове с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на стойността им като погинали, по които е образувано гр.д. № 999/2012г. на ВРС, ХХI-ви състав. Постановеното по последното решение, с което исковете са отхвърлени, не е влязло в сила понастоящем. В уточняваща молба от 10.11.2014г. ищецът твърди, че претендираните суми са стойността на противозаконно отнетите собствени вещи, за част от които е установено, че липсват, а друга – са отчуждени от ответника. В трета уточняваща молба от 29.12.2014 г. ищецът твърди, че процесните вещи са амортизирани от задържането им и че същите вещи са иззети и са под контрола на ВРС, а същевременно твърди, че се владеят от ответника виновно и няма данни да са били увредени или отчуждени и че след предупреждение, същият отказва да ги върне. Наред с тези твърдения ищецът твърди, че претендираните суми са под формата на обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

ВОС, за да прекрати делото, е приел, че фактическите твърдения, изложени в исковата и уточняващите молби, са противоречиви и непоследователни, като липсва формулирано еднозначно искане за разрешаване на правен спор. За част от описаните вещи между страните е формирана СПН по въпроса за правото на собственост на ищеца, което е отречено с решение гр.д. № 4618/1998г. по описа на ВРС, а за друга част от тях – между същите страни е налице висящо първо образувано дело с предмет стойността на подлежащи на връщане и погинали вещи, идентични с процесните. ВОС е приел, че не може да се направи обоснована преценка за допустимостта на исковете, с оглед принципа за непререшаемост по чл. 299, ал. 2 от ГПК. Прието е също, че липсват еднозначни твърдения, описващи конкретните вредоносни деяния на ответника, от които за ищеца са произтекли вреди /повреждане, унищожаване, отчуждаване или др./. Прието е, че липсва и представено доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса в указания размер.

ВАпС намира, че исковата молба на ищцовото дружество е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК – с неуточнени фактически твърдения, с несъответстващ на фактите петитум и по нея не е заплатена дължимата д.т. в законовия срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба.

По отношение на движимите вещи за всяка от тях поотделно и тяхното погиване и амортизиране фактическите обстоятелства са неуточнени, въпреки дадената от съда възможност за това. Неуточнено е противоправното поведение по отношение на всяка от твърдяните вреди. Не е формулиран съответен петитум.

Освен това, твърдяното погиване, разпореждане с движимите вещи не е част от фактическия състав на престъплението самоуправство по смисъла на чл. 323, ал.1 НК, за което е осъден ответникът. Видно от присъда от 20.11.1996г., постановена по НОХД 889/1996г. на ВРС, ответникът е признат за виновен за това, че на 25.04.1991г. в гр. Варна не по установения ред е осъществил едно оспорвано право на дял от дружествения капитал и право на част от печалбата на СД „Хоризонт – Димитрови и сие” и му е наложено наказание „глоба” /л.8 от делото на ВОС/. Твърдяните вреди не са установени от наказателния съд, за да могат да се претендират като пряка последица от установяване на престъплението – само в този случай не би била дължима д.т. по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД. Съдът е дал възможност за представяне на доказателства за заплащане на д.т. по исковата молба, като в указания на ищеца срок той е бездействал. Дължимата от съда санкция е била прекратяване на производството.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № №3784/30.12.2014 г. по гр.д. 2575/2014 год. на ВОС.

Определението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВСК С ЧЖ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280, АЛ.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: