ОПРЕДЕЛЕНИЕ

52

_20_.01.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _20_.01. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д. № 29 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от А.Л.П. и Е.Т.П..***, срещу определение № 3856/10.11.2015 год. по гр.д. 3645/2012 год. на ВОС, с което е оставена без уважение молба за изменение на определение № 1271/20.04.2015 год. по гр.д. 3645/2012 год. на ОС Варна, в което са присъдени разноски в полза на ответниците в размер на 2983,88 лв., вместо поисканите 15000 лв., след прекратяване на делото поради отказ от иска на ищеца КОНПИ.

Претендира се за отмяна на определение №3856/2015 год. и присъждане на обезщетение за платения адвокатски хонорар в пълен размер, като се излагат доводи за цената на претенциите, предявени срещу жалбоподателите,  както и за фактическата и правна сложност на спора..

Препис от ЧЖ е връчен на насрещната страна, КОНПИ, чийто процесуален представител е оспорил доводите на жалбоподателите, като се е позовал на становището пред ВОС.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството по чл. 248 ГПК пред ОС е инициирано от ответниците по искове по чл. 7, т.2 ЗОПДИППД /отм./, предявени срещу тях от КОНПИ, производството по които е прекратено поради отказ от иска с определение от 20.04.2015 год. /л.808 от т.втори/. По молба на Л. за присъждане на разноските за адвокатски хонорар, които са направили за защита срещу исковете, ВОС е присъдил такива в размер на 2983,88 лв., като е приел, че претендираният размер от 15000 лв. е прекомерен, предвид направено възражение на на КОНПИ в този смисъл.

Не е било спорно в процеса, че разноските са своевременно поискани, че е представен списък по чл. 80 ГПК, както и разписка за заплащането на адвокатския хонорар. Не е предмет на настоящото дело повдигнатият спор пред ОС дали при отказ от иска ответниците имат право на направените за защитата им разноски. Спорен е само размерът.

Лефтерови са подали молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение от 20.04.2015 год. в частта му за разноските, като са поискали уважаване на искането ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА РАЗНОСКИ им в пълен размер. Тази молба е оставена без уважение с определението, което се атакува в настоящото производство.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на ОС, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Съобразно чл. 78, ал.5 ГПК съдът МОЖЕ да намали разноските за хонорар до минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно намаляването е възможност, която следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на спора и с извършената работа по делото, от една страна, а от друга страна – с материалния интерес.

Материалният интерес, който касае размерът на адвокатските възнаграждения, съобразно посочената наредба, е цената на иска. Исковете са за установяване на относителна недействителност на сделки с недвижим имот, следователно цената им се определя въз основа на данъчната оценка. Въпреки техническата грешка в атакуваното определение, взета е предвид данъчната оценка на недвижимия имот, обект на исковете, описан в нот.а. №175, т.ІІІ, д. 1514/19.08.2011 год. на ВН, обект на атакуваните сделки, като тази данъчна оценка е била актуална към момента на предявяване на исковете.

В случая минималният размер по Наредба №1/2004 год., в редакцията на чл. 7, ал.2, т.4 преди изменението от ДВ бр. 28/28.03.2014 год., е 2983,88 лв., предвид цената на претенциите – данъчната оценка на имотите, обект на сделката, която е атакувана като относително недействителна с иск по чл. 7, т.2 ЗОПДИППД /отм./, определена по правилата на чл. 69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК.

По отношение на останалата част от разноските, действително претендираният хонорар е прекомерен. Спорът е сложен от фактическа и правна страна, но отказът от иска е направен на етап от процеса, който предполага само организиране на писмен отговор на исковата молба, поради което и адвокатски хонорар над минималния размер по Наредбата е прекомерен. Другите съображения на ОС и доводи в становището на КОНПИ по молбата за разноски – причините за отказа от иск и процесуалното поведение на ответниците, не са релевантни към преценката на основателността на молбата по чл. 248 ГПК.

Следователно, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на ВОС следва да се потвърди.

 Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3856/10.11.2015 год. по гр.д. 3645/2012 год. на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ ПРЕД ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: