Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 18/16.02.2017г.

 

гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 29/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М.Н.Д. – Т. *** срещу решение № 1032/25.07.2016 г. по гр.д.№ 792/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете, предявени от К.Е.С. за връщане на сумата от 30660 евро, получена чрез два банкови превода от банкова сметка ***, на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.03.2015 г., до окончателното погасяване на задължението и на обезщетение за забава в размер на 3957.29 лева, за периода от 17.07.2014 г. до 10.03.2015 г., на основание чл.86 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на исковете.

В подаден писмен отговор пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Подадена е и частна жалба от пълномощника на  К.Е.С. срещу определение № 2438/11.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с молба за отмяна и за отмяна и за оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

В писмен отговор и в с.з. противната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Въззивната и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка: 

Предявени са искове от К.Е.С. срещу М.Н.Д.-Т. за връщане на сумата от 30660 евро или левовата й равностойност от 59965.75 лева, получени чрез два превода от банковата сметка на ищеца във връзка с негова поръчка, по чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.03.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, евентуално – за връщане на същата сума, дадена без основание – по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и на обезщетение за забава в размер на 3957.29 лева, за периода от 17.07.2014 г. до 10.03.2015 г., на основание чл.86 от ЗЗД.

Твърденията са, че даденото на ответницата пълномощно включва правомощия за сключване на договори за покупка на имоти само в гр.Банско; че договорът за поръчка между страните е развален с електронни писма през 2010 г., евентуално – с приложената към делото нотариална покана.

Ответницата оспорва изцяло предявените искове, с твърдения за обвързваща сила на търговските договори, сключени от името на ищеца, поради неговото непротивопоставяне. Предявява възражение за прихващане с вземане, придобито чрез договор за цесия от 15.11.2012 г. с „БУЛ МИЛК“ ЕООД.

Ищецът възразява за несъществуване, евентуално – за привидност на представените от ответницата договор за цесия и предварителни договори по покупко-продажба.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства наличието на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.03.2010 г., по силата на което ищецът е упълномощил ответницата да го представлява пред нотариус, пред НАП и НСИ - при сключване на предварителни договори, с цел придобиване на недвижимо имущество от негово име и за негова сметка, до 31.12.2010 г. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че извършването на представителни действия след упълномощаване по съществото си съставлява изпълнение на договор за поръчка.

Безспорно е от доказателства по делото, че на 17.03.2010 г. ищецът е превел по сметката на ответницата сумата от 4000 евро, а на 12.04.2010 г. – сумата от 26600 евро.

Страните не спорят, че дълго време ищецът е бил клиент на ответницата и в това си качество те са разговаряли, разменяли са съобщения и писма. По делото е приложена електронна кореспонденция,  в която са обсъждани проекти за продажби на строителни обекти само в гр.Банско.

Оспорвайки авторството на електронната кореспонденция, ответницата е отказала да предостави на вещото лице достъп до електронната си поща и използваните пароли, с което е създала пречки за събиране на доказателства в подкрепа на тезата й; не е посочила и друг начин, по който е осъществявала контакт с доверителя си, поради което извода на съда за автентичност на електронните писма е правилен.

По делото са представени предварителни договори от м.юни-юли 2010 г.  /периода на разменената електронна кореспонденция за имоти в гр.Банско/, за покупка на имоти в гр.Хасково и в гр.Варна – кв.“Виница“ и кв.“Владиславово“. Приложен е и договор за цесия от 15.11.2012 г., по силата на който вземането на продавача на имота в гр.Хасково за неустойка срещу ищеца е прехвърлено на ответницата, а дружеството-продавач е упълномощило ответницата да уведоми ищеца за цесията.

В писма от 19.07.2010 г. и 20.07.2010 г. ищецът е претендирал връщане на парите за неосъществени продажби в гр.Банско, за контактуване директно с продавача,  което обосновава извод за внимателно следене от негова страна на продажбите на договорените имоти.

В подкрепа на тезата си за наличиена съгласие от ищеца за придобиване на имота в кв.“Виница“, ответницата не е представила писмени доказателства.

Следователно, изводът на съда, че ищецът е възложил на ответницата да придобие от негово име и за негова сметка само ваканционни имоти в гр.Банско е правилен и подкрепен от всички доказателства по делото.

Тъй като безспорно поръчката не е изпълнена, с отправянето на нотариалната покана за връщане на сумите, договорът е развален. Сумите, дадени за придобиването на ваканционни имоти в гр.Банско следва да бъдат върнати, както правилно е постановил първоинстанционният съд, уважавайки предявените искове и не е разгледал предявения евентуален иск. Следва да бъде присъдено е обезщетение за забава при връщане на сумата след връчване на поканата от ищеца в претендирания размер.  

От извода за сключване на предварителните договори за имоти в гр.Хасково и в гр.Варна извън обхвата на дадената поръчка, от липсата на достоверна дата върху тях и от изпращането на уведомление за цесията след предявяването на иска, следва единствен извод за привидност на тези предварителни договори. Още повече, че отразените по тях плащания надвишават получените от ищеца суми. Следователно, възражението за прихващане е неоснователно.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба, подадена от пълномощника на  К.Е.С. срещу определение № 2438/11.10.2016 г. по делото, постановено по реда на чл.248 от ГПК:

Определението е постановено по молба от ответницата М.Н.Д.-Т. за изменение на решението в частта му за разноските чрез изключване от тях на адвокатското възнаграждение и на пътните разноски, евентуално чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

При постановяване на определението съдът се е съобразил с практиката на ВКС на РБ, че при уговорка за плащане по банков път, доказателствата за банковия превод /т.1 ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г., ОСГТК/ следва да бъдат представени до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция /опр.№ 249/ 21.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2177/2016 г., III г.о., ГК/. Тъй като пълномощникът на ищеца е заявил в отговора, че няма да представи извлечение от банковата си сметка, този отказ е бил преценен като недоказаност на плащането по банков път на адвокатското възнаграждение за двама адвокати.

По делото не са представени доказателства и за сторени пътни разноски. Макар, че пълномощникът  упражнява дейността си в София, липсват доказателства той да е извършил пътни разноски по конкретното дело, възможно е те да са били заплатени от друг клиент, поради което не е присъден  и минималният размер /опр. 263/1.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2713/2015 г., I г.о., ГК/.

Правилно съдът е допуснал изменение на решението в частта му за разноските, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдените разноските за тази инстанция в размер на 300.00 лева, съобразно приложения списък. Доказателства за извършени разноски от въззиваемата страна не са представени, поради което не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1032/25.07.2016 г. по гр.д.№ 792/15 г. на Окръжен съд – Варна и определение № 2438/11.10.2016 г. по чл.248 от ГПК по същото дело.

ОСЪЖДА К.Е.С., чрез пълномощника си Г.Д.Д. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Д.-Т. сумата от 300.00 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.