Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

70

гр.Варна, 13.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 15.04.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 290/2014 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 10907/10.04.2014 год. от Й.Е.Д. чрез процесуалния му представител адв. Бр.Б. срещу решение № 423/19.03.2014 год. по гр.д. № 969/2013 год. на Окръжен съд Варна, г.о., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу Д.Й.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот: апартамент № 32 на осми етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Под игото” № 1, построена върху държавна земя в гр.Варна, втора зона съобразно ПУП-15 микрорайон, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре със застроена площ 70,75 кв.м., при граници: изток-стълбище и ап. № 31, запад – жилище от вход 3, север-улица „Под игото”, юг-зелени площи, от горе – ап. № 36, от долу – ап. № 28, ведно с принадлежащото избено помещение № 32 със застроена площ от 2,81 кв.м. при граници на избеното помещение – изток- изба № 31, запад – изба № 33, север – улица „Под игото”, юг – избен коридор, заедно с 1,1969 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

Срещу същото решение в прекратителната му част по иска с правно основание чл. 26, ал.2, т.2 и чл. 26, ал.1 от ЗЗД е подадена частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д. № 291/2014 год. на Апелативен съд Варна. С определение № 388/09.06.2014 год. производството по настоящото дело е било спряно до приключване с влязъл вила акт на производството по в.ч.гр.д. № 291/2014 год. на Апелативен съд Варна. С определение № 417/26.06.2014 год. по в.ч.гр.д. № 291/2014 год. на Апелативен съд е отменено определението, инкорпорирано в решение № 423/19.03.2014 год по гр.д. № 969/2013 год. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 26, ал.2, т.2 и чл. 26, ал.1 от ЗЗД и делото е върнато за постановяване на съдебен акт по същество.

С ново определение № 425/01.07.2014 год. по в.гр.д. № 290/2014 год. делото отново е спряно до постановяване на съдебен акт по иска с правно осн. чл. 26 от ЗЗД.

След връщане на делото, с решение № 1459/24.10.2014 год. по гр.д. № 969/2014 год. на ВОС са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете по чл. 26, ал. 2, т.2 от ЗЗД и предявения в условия на евентуалност иск по чл. 26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на действителния прикрит договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 90, том I рег.№ 995, дело № 720/2007 год. на нотариус с рег.№ 193 и район на действие ВРС, чиято симулация е разкрита с влязло в сила решение № 607/11.06.2008 год. по гр.д. № 720/2007 год. на ВОС поради липса на съгласие, респ. като сключен в противоречие с добрите нрави.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба вх.№ 33772/27.11.2014 год. от Й.Е.Д., по която е образувано в.гр.д. № 112/2015 год. С оглед връзката между делата и необходимостта от постановяване на общо решение по тях, с определение производството по в.гр.д. № 112/2015 год. е прекратено и същото е присъединено към в.гр.д. № 290/2014 год. на Апелативен съд Варна.

Предмет на настоящото производство са жалбите на Й.Е.Д. срещу решение № 423/19.03.2014 год. по гр.д. № 969/2013 год. на Окръжен съд Варна в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, както и срещу по-късно постановеното решение по преюдициалния спор по иска с правно основание чл. 26, ал.2, т.2 от ЗЗД, и по предявения в условия на евентуалност иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на прикрития договор за дарение поради липса на съгласие, евентуално – поради противоречие с добрите нрави.

Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решенията и моли за тяхната отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени с присъждане на разноските по делото.

Постъпили са отговори и по двете жалби от ответницата Д.Й.П. чрез процесуалния й представител адв. В., в които се излагат доводи за неоснователност на същите и искане за потвърждаване на постановените решения.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договора за дарение, прикрит чрез договор за покупко-продажба по нот.акт № 90 т.I рег.№ 995, дело № 84/2003 год на нотариус С. С., на осн. чл. 26 ал.1 и 2 от ЗЗД – поради съзнателна липса на воля за сключването му вследствие упражнено насилие и принуда при подписването му, както и евентуално – поради нарушаване на добрите нрави, и за предаване на владението на осн. чл. 108 от ЗС.

С влязло в сила решение по гр.д. № 720/2007 год на Окръжен съд Варна е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и прикриващ договор за дарение между наследодателя на ищеца и ответницата.

Зачитайки силата на присъдено нещо по това решение, с влязло в сила решение по гр.д. № 13209/2010 год на Районен съд Варна е отхвърлен предявеният от ищеца ревандикационен иск. В хода на това производство не е обсъждан преюдициалния въпрос за недействителността на прикритата сделка на посочените в настоящата искова молба основания, поради което и по него не е формирана сила на присъдено нещо между страните.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ответницата е живяла заедно с наследодателя на съпружески начала от 1987 год до смъртта му през 2003 год, според показанията на свидетелката П. Х. През всичките тези години между тях са съществували добри отношения като между съпруг и съпруга. В това отношение показанията на всички разпитани свидетели са непротиворечиви. Безспорно е установено също, че в последните години от живота си наследодателят на ищеца е страдал от онкологично заболяване, както и че именно ответницата е полагала грижи за него. Липсва потвърждение за твърденията на ищеца, че тя е възпрепятствала контактите с баща му, напротив – от показанията на свидетеля И. З. се установява, че ищецът е посещавал баща си отначало през месец-два, а в последните месеци по 2-3 пъти на седмица. Не се установява също, че ответницата е упражнявала насилие върху наследодателя с цел склоняването му да й прехвърли жилището. В това отношение показанията на свидетелите М. Н. и И. З. се основават на информация, получена от ищеца, но не и на лични възприятия, поради което не може да им се даде вяра. Свидетелят Н. е имал една-две срещи с бащата на ищеца, при които по думите му той е споделил раздвоението си на кого да остави жилището, както и че до последния момент се е надявал синът му да дойде при него. Лични впечатления от съвместния му живот с ответницата този свидетел няма. От показанията на свидетелката П. Х., която е била съседка и е познавала страните от 1987 год, се установява, че наследодателят на ищеца е споделял с нея разочарованието си, че синът му рядко го посещавал, а когато идвал все искал пари. Свидетелката присъствала на 19.03.2003 год, когато дошла бърза помощ да го откара в болницата и той казал „няма кой друг да ме изпрати, освен Д.”.

Никой от разпитаните свидетели не е имал лични впечатления за упражнено насилие върху наследодателя на ищеца за сключване на оспорената сделка.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

За да се прецени основателността на ревандикационния иск е необходимо да се даде отговор по преюдициалния спор относно действителността на придобивната сделка, чрез която ответницата се легитимира като собственик на процесния имот.

С влязло в сила решение е признато за установено в отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба е привиден и поради това - нищожен на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД, както и че с него е прикрито дарение. Приемайки, че прикритата сделка отговаря на изискванията за форма, и на осн. чл. 17 ал.1 от ЗЗД съдът е постановил, че следва да се приложат правилата относно прикритото съглашение между страните. Нито в това производство, нито в последвалото с правно осн. чл. 108 от ЗС, не е бил поставян въпросът за действителността на дарението с оглед наличието на някой от пороците, визирани в чл. 26, респ. чл. 27 и следващите от ЗЗД. Следователно по него няма формирана сила на присъдено нещо.

Всяка сделка, макар и формално да отговаря на изискванията за действителност, може да страда от недостатък, който не позволява да се породи желаното от страните действие. В зависимост от степента, в която сделката е засегната от този недостатък, тя може да е нищожна, относително или висящо недействителна, унищожаема. Порокът на сделката представлява юридически факт, който препятства нейното проявление в отношенията между страните. Доколкото разкриването на тези пороци стои извън обхвата на спора за разкриване на симулацията, те могат да бъдат предявени както чрез възражения или инцидентен установителен иск в рамките на същото производство, така и чрез завеждане на отделен иск, както ищецът е постъпил в случая.

Основанията, които той е предявил в условията на евентуалност са липса на воля за сключване на сделката поради упражнено насилие, както и за нарушаване на добрите нрави.

За да е налице първата хипотеза е необходимо липсата на воля да е начална и да е осъзната от лицето, както и съгласието да е изтръгнато чрез насилствени действия, които могат да бъдат от различно естество. Принудата, упражнена чрез физическо насилие е различна от заплашването чрез предизвикване на основателен страх от неблагоприятни последици в случай, че сделката не бъде сключена.

На ищеца е била дадена възможност да уточни петитума на иска си във връзка с изложените в исковата молба твърдения за упражнен натиск върху дарителя в момент, когато той е бил тежко болен и зависим от ответницата. В уточняваща молба от 06.03.2014 год ищецът отново е поддържал, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, обосновавайки го с това, че ответницата е злоупотребила с правата на дарителя, поставяйки го в положение да е придуден да приеме нейните условия, без да има възможност за преценка или противопоставяне.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения за упражнен натиск върху волята на дарителя от страна на ответницата, както и че в резултат от нейното поведение той е бил поставен в безпомощно състояние, изолиран от близките си. Тъкмо напротив, ответницата и дарителят са живели дълги години на съпружески начала, отношенията им са били добри през цялото време, а  когато той се разболял тежко именно тя е полагала грижи за него, изпълнявайки нравствения си дълг към своя спътник в живота, макар и необвързани с брак. Преди смъртта си дарителят е бил раздвоен в чувствата си към ищеца като към роден син от една страна, и разочарованието от липсата на синовна загриженост и внимание - от друга. Решението да сключи сделката не е провокирано от недобросъвестно поведение на ответницата, а е взето самостоятелно и разумно. Пред свидетелката Х. дарителят е споделил недвусмислено желанието си да прехвърли апартамента на ответницата, за „да я подсигури, защото не се знае кой първи ще си отиде”.

Не налице и втората хипотеза на недействителност поради противоречие с добрите нрави. Изложените по-горе мотиви важат с пълна сила и по отношение на нея, защото не е неморално в края на едно продължително и щастливо съжителство, и след като е получил всички грижи, от които се е нуждаел при тежкото си заболяване, дарителят да се разпореди в полза на жената, с която е прекарал последните 16 години от живота си.

Договорът за дарение не е нищожен на посочените основания, породил е вещноправния си ефект и имотът не се е намирал в патримониума на наследодателя, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно – ищецът не е собственик. Ответницата владее имота на правно основание и не дължи неговото връщане.

Достигайки до същите правни изводи, които настоящият състав напълно сподела, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция ответницата не е представила доказателства за разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/19.03.2014 год. по гр.д. № 969/2013 год. на Окръжен съд Варна, г.о. с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу Д.Й.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот: апартамент № 32 на осми етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Под игото” № 1, построена върху държавна земя в гр.Варна, втора зона съобразно ПУП-15 микрорайон, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре със застроена площ 70,75 кв.м., при граници: изток-стълбище и ап. № 31, запад – жилище от вход 3, север-улица „Под игото”, юг-зелени площи, от горе – ап. № 36, от долу – ап. № 28, ведно с принадлежащото избено помещение № 32 със застроена площ от 2,81 кв.м. при граници на избеното помещение – изток- изба № 31, запад – изба № 33, север – улица „Под игото”, юг – избен коридор, заедно с 1,1969 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1459/24.10.2014 год. по гр.д. № 969/2014 год. на ВОС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете по чл. 26, ал. 2, т.2 от ЗЗД и предявения в условия на евентуалност иск по чл. 26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на действителния прикрит договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 90, том I рег.№ 995, дело № 720/2007 год. на нотариус с рег.№ 193 и район на действие ВРС, чиято симулация е разкрита с влязло в сила решение № 607/11.06.2008 год. по гр.д. № 720/2007 год. на ВОС поради липса на съгласие, респ. като сключен в противоречие с добрите нрави.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)