ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

385

Гр.Варна,  27.06.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 27.06.2017 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 290 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Б.Д.Я., Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я., всички чрез адв. Г.Я. от САК, подадена срещу определение № 734 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1407/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото в частта по исковата им молба като главно встъпили лица по чл. 225 от ГПК -ищци с претенции съответно по чл. 124 ГПК и чл. 108 от ЗС срещу ответниците – двете страни в производството по делото.

Жалбоподателите са сочили, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е  необосновано, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството в прекратената част. Навели са следните оплаквания: окръжният съд прекратил производството по делото без да се произнесе по подадената от тях, преди изтичане на срока, молба по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени им с разпореждане от 27.01.2017 г.; освен това съдът не съобразил, че срокът не бил изтекъл; исковата им молба не е била нередовна и окръжният съд не е имал основание да я остави без движение до отстраняване на недостатъците и съответно да я върне при неизпълнение на указанията; евентуално недостатъците са били отстранени с молбата им от 14.03.2017 г., подадена преди постановяване на определението за прекратяване на производството по исковата им молба.

Ответникът „Варна плод“ АД не е подал отговор на частната жалба.

Ответниците Д.Д., И.И.Р.Я., И.Д., Е.И., Р.Т., Е.К., П.В., А.У., К.Т., М.К., Ю.Н. и И.Т., с писмения си отговор, подаден от адв. М.П. –В. и адв. Велислав Върбанов, са изразили становище за основателност на частната жалба и са молили за уважаването й.

Настоящата инстанция, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение, окръжният съд, като е приел, че в едноседмичния срок жалбоподателите, в качеството им на главно встъпили по делото лица – ищци с искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС срещу първоначалните страни по делото, не са поправили нередовностите в исковата си молба, на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото спрямо тях. С постановеното преди това разпореждане на окръжния съд № 824 от 27.01.2017 г., исковата молба на  главно встъпилите лица е била оставена без движение с указания „да посочат изрично – ясно и категорично какви права в съсобствеността всеки един от ищците – главно встъпили лица твърди да притежава по отношение на процесните идеални части от недвижимия имот и в какво родствено отношение с общия наследодател се намира; след направените по-горе уточнения да формулират надлежен петитум по исковата си претенция“, както и указания с оглед чл. 43, ал.3 от ЗА за потвърждаване на извършените от адв. М.П. - В. от тяхно име до настоящия момент подробно посочени процесуални действия. С молба от 21.02.2017 г., подадена чрез пълномощника им адв. Г.Я., Б.Д.Я., Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я. са потвърдили извършените по делото поцесуални действия от адв. В., като са посочили, че не са уведомени лично за разпореждането и в случай, че съдът приеме, че са уведомени чрез адв. В. на 13.02.2017 г., да продължи на осн. чл. 63 от ГПК срока за изпълнение на указанията. Съобщенията с препис от разпореждането от 27.01.2017 г.  са пратени на личните адреси на жалбоподателите и са им  връчени на 06.03.2017 г., като предоставеният едноседмичен срок е изтекъл на 13.03.2017 г. Уточняващата молба, видно от датата на предаването й в куриерската служба - 14.03.2017 г., е била просрочена. В този смисъл неоснователни са възраженията на частните жалбоподатели, че молбата е била подадена в срок. Неоснователно е и оплакването, че съдът не се е произнесъл по молбата им по чл. 63 от ГПК от 21.02.2017 г. за продължаване на срока за изпълнение на указанията, доколкото искането им е било заявено като евентуално в случай, че съдът приеме, че за тях срокът е започнал да тече от уведомяването им чрез адв. В. на 13.02.2017 г., а видно от приложените съобщения те са били лично уведомени едва на 06.03.2017 г. и едноседмичният срок за изпълнение на указанията е започнал да тече за тях от тази по-късна дата. Неоснователно е и оплакването, че окръжният съд не е имал право да прекрати производството,  щом дори и след срока, но преди да постанови прекратителното определение, указанията са били изпълнени. Основателни, обаче са оплакванията на частните жалбоподатели, че исковата им молба не е следвало да бъде обездвижвана, защото не е страдала от посочените в разпореждането на съда недостатъци, а от там и че окръжният съд незаконосъобразно е прекратил производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Главното встъпване на Б.Д.Я., Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я. в производството по гр.д. № 1407/2014 г. по реда на чл. 225 ГПК е било допуснато  с определение № 17 от 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4567/2015 г. по описа на ВКС, въз основа на молбата им от 29.10.2014 г., след като по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е прието, че главно встъпване в производството по предявен иск за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е допустимо и в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои права на собственост само върху идеална част от имота. Прието е също така, че допустимостта на главното встъпване съгласно установеното в чл.225, ал.1 ГПК изискване е обусловена само от обстоятелството дали искащото да встъпи главно лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, противопоставяйки ги на двете страни, но не и дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот или само върху идеална част от него, още повече, че в подадената на 29.10.2014 г. молба изрично е посочено, че спрямо ответника в производството „Варна плод“ АД правото на собственост се претендира в съсобственост с ищците по делото.

Окръжният съд не е имал основание да остави исковата молба на главно встъпилите лица без движение за уточняване от всеки от тях на квотата му в съсобствеността, доколкото те с молбата си от 26.03.2016 г. са посочили, че претендират установяване спрямо ответниците на общата на четиримата квота от собствеността в процесния имот от 1/12 ид.част и в евентуалност – на 1/36 ид. част с изложени обстоятелства по двете евентуални претенции. Не съставлява нередовност на исковата молба и непосочването от всеки от ищците – главно встъпили лица на родственото му отношение с общия наследодател, като в тази връзка са достатъчни твърденията им, че са наследници по закон на посочените от тях като техни наследодатели лица, което твърдение те следва да докажат с представени удостоверения за наследници.

 Отделно от това, следва да бъде посочено, че в случай на неяснота, респ. противоречия в заявения петитум на исковата им молба и последващите уточнения, касаещи индивидуализирането на имота, от който главно встъпилите лица претендират установяване на посочените идеални части (и в съсобственост с първоначалните ищци), както и с оглед зависимостта на претенцията им от яснотата в претендираните от първоначалните ищци по делото права върху същия имот, окръжният съд има правомощията по чл. 129, ал. 4 ГПК, но в конкретния казус такива указания не са били дадени с разпореждането от 27.01.2017 г.

С оглед изложените съображения, исковата молба на частните жалбоподатели не е страдала от нередовностите, за които са им били дадени указания с разпореждане № 824/27.01.2017 г., поради което и окръжният съд не е имал основание да прекрати производството по нея на основание чл. 129, ал.3 от ГПК поради неизпълнение на тези конкретни указания. В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на производството и в частта на исковата молба на главно встъпилите лица.

Предвид горното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 734 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1407/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА  делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: