Р Е Ш Е Н И Е

141

гр.Варна, 29.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№290/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадената от К.Б.Ш. чрез процесуалния й представител адв.Б.Д., против решение №229/ 12.02.2018г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено, че К.Б.Ш. е собственик на ПИ №1694 с площ от 633 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ж.к.“Бриз“, м.„Св. Никола“, с идентификатор 10135.2526.1694, идентичен с ПИ №3056 по плана на м.„Св.Никола“, гр. Варна, при граници по документ за собственост: път, имот №1695, като ПИ №1694 също е идентичен и с част от ПИ №1547, при граници: улица, останалата част от ПИ 1547, ПИ 1548 и ПИ 1550, със съседи по скица: 10135.2526.9583, 10135.2526. 1695, 10135.2526.1402, 10135.2526.1404, заедно с построените върху този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор 10135.2526.1694.1 със застроена площ по скица 27 кв.м., представляваща еднофамилна вилна сграда на един етаж и сграда с идентификатор 10135. 2526.1694.2, със застроена площ по скица 13 кв.м., представляваща селскостопанска сграда на един етаж, придобити от нея на основание наследство, съдебна делба, давностно владение и доброволна делба и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на гореописания имот, както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на А.В.Е. - Ш. сумата от 2 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемата А.В.Е.-Ш., редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадената от К.Б.Ш. чрез процесуалния й представител адв.Б.Д., против решение №177/13.02.2019г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш., „Гифта”АД, гр.Варна, представлявано от Н.И.Н., и „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД, гр.Варна, представлявано от Д.И.Н., искове с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „Биск“ЕООД, гр. Варна и А.В.Е.-Ш., както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на „Гифта”АД сумата от 3 800лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с пр.осн. чл.26 от ЗЗД бъдат уважени.Претендират се разноски.

 Въззиваемата А.В.Е.-Ш., редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззиваемото дружество „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД, гр.Варна, представлявано от Д.И.Н., редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззиваемото дружество „Гифта”АД, гр.Варна, представлявано от Н.И.Н., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Г.А. поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо поради недопустимост на предявените искове - така предвид липса на правен интерес за ищцата от предявяването им и т.к. със същите се цели по същество ревизиране на едно приключило вече принудително изпълнение с влезли в сила актове при липса на предпоставките по чл.496, ал.3 от ГПК, а и защото такива не могат да се релевират, т.к. постановлението за възлагане е било обжалвано.Претендира се обжалваното решение да бъде обезсилено и да се прекрати производството по делата.В условие на евентуалност се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират се разноски.   

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 23.01.2017г., 07.03.2017г. и 10.09.2018г. ищцата К.Б.Ш. излага, че въз основа на решение по т.д.№496/09г. по описа на ВОС и решение по в.т.д.№447/10г. по описа на ВАпС е издаден от ВАпС на 13.01.2011г. изп.лист, съгласно който е осъдена да заплати на „Биск”ЕООД, гр.Варна посочените в листа суми.Въз основа на цитирания изп.лист е образувано на 27.01.2011г. изп.д.№20117180400021 по описа на ЧСИ С.Данова, рег. №718 и район на действие ОС-Варна.Взискателят е насочил принудителното изпълнение към собствения й недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.„Бриз”, представляващ ПИ с площ от 633 кв.м. с идентификатор 10135.2526.1694 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., при съответни граници, ведно с построените в този имот сгради, съответно с идентификатор 10135.2526.1694.1 и с идентификатор 10135.2526.1694.2, придобит от нея първоначално посредством наследствено правоприемство от Борис Иванов Вакъвчиев, съдебна делба, извършена по гр.д.№3826/86г. по описа на ВРС, ид.ч. чрез давностно владение, за което е съставен к.н.а. №117/02г., и договор за доброволна делба от 11.04.2005г., с който горепосоченият недвижим имот й е поставен в дял.

С постановление на ЧСИ от 04.07.2011г. в изп.производството е конституирана като взискател А.В.Е.-Ш. на осн. чл.429, ал.1 от ГПК в качеството й на частен правоприемник на „Биск” ЕООД по силата на договор за цесия от 19. 05.2011г., съгласно който дружеството е прехвърлило цялото си вземане по изп. дело на А.Ш..В качеството си взискател А.Ш. е участвала като наддавач, освободен от внасянето на задатък, в проведена за имота на 02.09.2011г. публична продан и е обявена за негов купувач за предложената цена от 100 501лв., надвишаваща с 1 лв. началната цена при проданта.Издадено е на 07.11.2011г. постановление за възлагане на недвижимия имот върху А.Ш. и след влизането му в сила същата е въведена във владение на имота по реда на чл.498 от ГПК, като го владее и понастоящем.

Поддържа, че така сключеният договор за цесия е нищожен, като сключен в противоречие със закона и като заобикалящ закона, т.к. в чл.2 от същия е посочено, че цесионерът се задължава да заплати на цедента цена за прехвърлените вземания, допълнително договорена между страните, но такава цена фактически не е договаряна и заплащана.Тъй като цена не е уговорена и не е заплащана, е налице нееквивалентност на престациите, предвид което договорът е нищожен и като сключен в противоречие с добрите нрави.Евентуално договорът е нищожен като привиден, т.к. привидно е била договорена цена, без реално такава да е била уговорена и платена, като така с привидния договор е прикрито дарение на вземане.Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил действие за страните по него и ищцата/отделно договорът и не й е бил съобщен надлежно от цедента с изпратената нотариална покана/, предвид което и не са били налице предпоставките за конституирането на А.Ш. като взискател в изп.производство и съответно за участието й в публичната продан в качеството й на наддавач-взискател.Възлагането е извършено при липса изпълняемо право за А.Ш., поради което постановлението за възлагане е незаконосъобразно, вкл. и защото А.Ш. не е внесла задатък и не е внесла цялата посочена в наддавателното предложение цена.Като недействително постановлението не е прехвърлило правото на собственост върху гореописания недвижим имот върху ответницата А.Ш., съответно като негов собственик и понастоящем се легитимира ищцата.Предвид гореизложеното претендира да се прогласи нищожността на договора цесия от 19.05.2011г., сключен между „Биск”ЕООД и А.Ш. на горепосочените основания, да се приеме за установено, че ищцата е собственик горепосочения недвижимия имот като ответницата бъде осъдена да й предаде владението върху него.

Ответницата А.В.Е.-Ш. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че сключеният между нея и „Биск” ЕООД договор за цесия не страда от твърдените от ищцата пороци.За договора и ищцата е била уведомена, а дори и да не беше, за осъществяване правните последици на цесията е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, като със сключването на договора вземането преминава в патримониума на цесионера, съответно уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора.По договора е уговорена цена и същата е заплатена от нея.А.Ш. е частен правоприемник на първоначалния взискател по изп.дело и на осн. чл.429, ал.1 от ГПК е участвала надлежно в изп.производство като взискател. Поддържа, че К.Ш. не може да оспорва действителността на публичната продан, т.к. постановлението за възлагане е било обжалвано от нея и е влязло в сила-чл.496, ал.3 от ГПК.

С молба от 10.09.2018г. ищцата е насочила исковете си по чл.26 от ЗЗД и против другата страна по процесния договор за цесия/необходим другар на първоначалната ответница, т.к. договорът се атакува от трето за него лице/.Цедент по същия е било дружеството „Биск” ЕООД.Последното е прекратено при преобразуване чрез вливане в „Гифта” АД, вписано в ТР на 15.09.2015г. и съответно заличено като търговец на същата дата. Впоследствие на 27.08.2018г. „Гифта”АД е преобразувано чрез отделяне като част от правата, задълженията и фактическите отношения са поети от новообразуваното дружество „Земеделско стопанство и инвестиции” ЕООД.С молбата ищцата е насочила иска си и против двете дружества и същите са конституирани като ответници от ВОС с разпореждане от 13.09.2018г.

Ответникът „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството, оспорва предявените искове против него искове с пр.осн. чл.26 от ЗЗД като твърди, че същите са недопустими.Излага, че „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД е дружество, учредено по силата на извършено преобразуване чрез отделяне на имущество от преобразуващото се дружество „Гифта”АД съгласно план за преобразуване от 14.05.2018г./вписан в ТР/, в който се съдържа нарочно изброяване на правата и задълженията, преминали към новоучреденото дружество и между които не са правоотношенията, възникнали между „Биск”ЕООД и ищцата, предвид което и „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД не е пасивно процесуално легитимиран да участва в производството като ответник по предявените искове.В условие на евентуалност, ако горните възражения се приемат за неоснователни, поддържа становище за неоснователност на исковете против него и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че сключеният между „Биск”ЕООД и А.Ш. договор за цесия от 19. 05.2011г. е действителен, подписан от страните по него, със сключен между тях Анекс №1 от 19.05.2011г., с който е договорена продажна цена в размер на 87 425, 60лв., заплатена от цесионера по банковата сметка на цедента с платежно нареждане от същата дата.За цесията ищцата е уведомена още през 2011г., видно от депозираната от нея жалба срещу съдебния изпълнител до КЧСИ.

 Ответникът „Гифта”АД в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството, оспорва предявените искове против него искове с пр.осн. чл.26 от ЗЗД като твърди, че същите са недопустими.Ищцата няма правен интерес да опровергава действителността на договора за цесия, т.к. не е страна по него, съответно не черпи права и няма задължения по него.Процесуалното поведение на страната е в нарушение принципите на чл.3 от ГПК.Ищцата не твърди да е извършила плащане на стария кредитор „Биск”ЕООД, с което би могла да погаси задължението си, поради което и за нея е ирелевантно дали изпълнението е насочено към имота й от цедента или от цесионера.Исковете са недопустими и защото се иска ревизиране на едно приключило изпълнително производство.Ищцата не е предявила иск с пр.осн. чл.496, ал.3 от ГПК, а и не би могла, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка, а именно постановлението за възлагане е било обжалвано от нея и потвърдено от съда.В условие на евентуалност, ако горните възражения се приемат за неоснователни, поддържа становище за неоснователност на исковете против него и моли да бъдат отхвърлени по съображения, идентични с тези на първото ответно дружество.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е главен иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и евентуални спрямо него искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.2, пр.3 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД/в решението на ВОС е допусната фактическа грешка като е посочено пр.4/-вътрешно процесуалните условия, при които са съединени искове за прогласяване нищожност на даден договор се преценяват служебно от съда, исковете може да са предявени само в условия на евентуалност, като главен е искът с наведения най-тежък порок, а останалите се разглеждат евентуално/при отхвърляне на предходния/ също според тежестта на порока/ и главен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.

Съгласно к.н.а.№122/77г. на ВН въззивницата се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от лозе с площ от 1000 кв.м., находящо с в землището на гр.Варна, м.”Ваялар”, при съответни граници, ведно с ½ ид.ч. от находящата се в него вилна сграда по силата на наследствено правоприемство от Борис Иванов Вакъвчиев. Впоследствие между наследниците е извършена съдебна делба по гр.д.№3826/86г. по описа на ВРС, с която й е възложено в дял лозе с площ от 1000кв.м. на обща стойност 4 328лв. по време на брака й и същата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете сумата от 2 164лв. върху придобитата чрез делбата ид.ч. от имота /тази, извън наследствената й квота/.На самостоятелно основание въззивницата се е легитимирала като собственик на 435 кв.м. ид.ч., придобити чрез давностно владение с права, констатирани с к.н.а.№117/02г.След смъртта на съпруга й Вячислав Александров Шматов, поч.1993г./съгласно удостоверение за наследници, приложено по изп.д./, между нея и другия му наследник Бранимир Вячеславов Шматов/низ -ходящ/, е сключен в изискуемата форма и вписан договор за доброволна делба от 11.04.2005г. на поземления имот - тогава с площ от 1 428 кв. по документи, а измерен на място с площ от 1 435кв.м., заснет по КП като имот пл.№1547, от който съгласно така сключения договор за доброволна делба въззивницата е придобила дял І с площ от 633 кв.м., при съответни граници, ведно с изградената в него вилна сграда.По КККР на гр. Варна, одобрени 2008г., дял І е заснет като имот с идентификатор 10135.2526.1694 с площ по скица от 597 кв.м., построената в имота вилна сграда като обект с идентификатор 10135.2526.1694.1 с площ по скица 27 кв.м., а изградената стопанска сграда като обект с идентификатор 10135.2526.1694.2 с площ по скица 13 кв.м.

Въз основа на изп.лист от 13.01.2011г., издаден по в.т.д.№447/10г. по описа на ВАпС, т.о., с който К.Б.Ш. и „С.Л.М.Д.А.-Консултинг”ООД са осъдени солидарно да заплатят на „Биск”ЕООД посочените в листа парични суми, на 28.01.2011г. е образувано изп.д.№20117180400021 по описа на ЧСИ С.Данова, рег.№718 и район на действие ОС-Варна.С молбата за образуване на изп.дело взискателят е насочил принудителното изпълнение върху горепосочения недвижим имот.Върху същият имот К.Ш. е учредила договорна ипотека с н.а.№28/02.10. 2008г. в полза на ипотекарния кредитор „Хипокредит”АД за обезпечение вземането му по посочения в акта договор за заем, т.е. дружеството е присъединен по право взискател по чл.459, ал.2 от ГПК/впоследствие е представило и удостоверение по чл.456 от ГПК за вземането си/.Извършен е опис на имота и е насрочена публична продан за периода 18.04.2011г.-18.05.2011г., непроведена, т.к. по молба на първоначалния взискател  „Биск”ЕООД от 18.05.2011г. изп.дело е спряно.На 04.07.2011г. е депозирана молба от А.Ш. за възобновяване на производството и конституирането й като взискател на осн. чл.429, ал.1 от ГПК поради сключен договор за цесия от 19.05.2011г., с който „Биск”ЕООД е цедирало на А.Ш. цялото си вземане по изп.дело.Към молбата е представена и нотариална покана по чл.99, ал.3 от ЗЗД, изпратена от цедента до длъжника, получена според разписката от съсед/с посочени три имена/ и пред двама свидетели поради отсъствието на адресата. Насрочена е нова публична продан за периода 01.08.2011г.-01.09.2011г., на която за купувач на имота с протокол от 02.09.2011г. е обявена участващата в проданта /без внасяне на задатък/ взискателка А.Ш. за сумата от 100 501лв.След извършено предварителното разпределение по чл.495 от ГПК купувачът взискател е задължен да внесе сумата от 91 340, 40лв./т.к. вземането на „Хипокредит”АД се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД и единственото вземане на А.Ш., което е с предхождаща тази привилегия, е това за разноски в изп.производство по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в размер на 9 160, 60лв./.След влизане в сила на предварителното разпределение с преводно нареждане от 03.11.2011г. А.Ш. е превела по см. на ЧСИ сумата от 91 340, 40лв.С постановление за възлагане от 07.11.2011г. недвижимият имот е възложен на А.Ш..Постановлението за възлагане е обжалвано от К.Ш. по реда на чл.435 и сл. от ГПК и жалбата й е оставена без уважение с влязло в сила решение.Няма спор между страните, че А.Ш. е въведена във владение на имота след влизане в сила на постановлението за възлагане от съдебния изпълнител по реда на чл.498 от ГПК и го владее и понастоящем.

По допустимостта на исковете.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на изпълнителния процес, като привидният кредитор не може да запази правата, придобити по такъв материално незаконосъобразен изпълнителен процес.При възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението, в полза на такъв взискател, недвижимият имот ще се счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността.Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект и когато той е платил нещо или дори всичко, т.к. по разпределението не получава нищо или нещо по-малко от предложената цена.Ефект няма, т.к. изначално той дължи връщане на всичко, получено без основание.Когато към момента на публичната продан привидният кредитор-взискател по изпълнението няма изпълняемо право, длъжникът собственик може в рамките на иск за собственост да оспорва законосъобразността на публичната продан, поддържайки, че постановлението за възлагане няма вещнопрехвърлителното действие, защото собственикът на имота е нямал качеството длъжник по проведеното принудително изпълнение. В тази връзка и съдът приема, че за ищцата е налице правен интерес да установи твърденията си, че А.Ш. е привиден кредитор, който не е имал вземане спрямо К.Ш. към момента на публичната продан, съответно, че не е имало изпълняемо право поради нищожност на договора, с който се твърди, че е придобито това право.За К.Шматова като трето лице по договора за цесия е налице правен интерес от установяване на неговата нищожност спрямо страните по него, защото, ако договорът е нищожен, то и А.Ш. не би придобила в своя патримониум вземането, което претендира да се изпълни принудително по изп.д.№20117180400021, т.е. тя не би имала изпълняемо право, предвид което и издаденото постановление за възлагане в нейна полза като взискател купувач на публична продан не би имало вещнопрехвърлителен ефект, съответно въззивницата ще продължи да бъде носител на правото на собственост върху процения имот, на който формално като собственик би се легитимирала А.Ш. с постановлението за възлагане, осъществяваща и фактическа власт върху него.Също поради цитираните разрешения и е неоснователно възражението, че, след като К.Ш. не е платила дълга си на първоначалния взискател „Биск”ЕООД, за нея е ирелевантно дали изпълнението е насочено към имота й от цедента или от цесионера.Така, защото, ако цесионерът е привиден кредитор/а той би бил такъв при нищожност на договора, от който твърди, че черпи изпълняемото право/, то и К.Ш. би продължила да бъде собственик на недвижимия имот независимо от неговото възлагане с вляло в сила постановление и като такъв има правен интерес да установи това преюдициално правоотношение със СПН чрез иск насочен към страните по сделката.Предвид горното и съдът приема, че исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД са допустими, но само тези, насочени към необходимите другари по тях А.Ш. и „Гифта”АД.Видно от вписванията в ТР, на 15.09.2015г. цедентът по договора за цесия от 19.05.2011г. „Биск”ЕООД се е преобразувал чрез вливане по реда на чл.262 от ТЗ в „Гифта”АД/приемащо дружество/ и е прекратен без ликвидация, съответно заличен от ТР.Съгласно чл.263и, ал.2 от ТР с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество.С вписване от 27.08.2018г. е извършено преобразуване на „Гифта”АД чрез отделяне по реда на чл.262в от ТЗ и създаване при отделянето на новоучредено дружество - „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД.Видно от плана за преобразуване и нарочното описание на правата, задълженията и фактическите отношения от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават върху новоучреденото дружество, е, че това са правото на собственост върху конкретно индивидуализирани 431 недвижими имота, правата, задължения и фактически отношения по конкретно посочени договори/за аренда, преаренда, наем и пренаем на земеделски земи/ и конкретно посочена част от задължение по договор за заем със заемодател „Агросмарт БГ” ЕООД.Права, задължения и фактически отношения по повод процесния договор за цесия, които по силата на вливането на „Биск”ЕООД в „Гифта”АД са преминали към последното, не са включени в правата, задълженията и фактическите отношения, които при отделянето са преминали към новоучреденото дружество.За процесния договор за цесия нормата на чл.263л от ТЗ не може да намери приложение, т.к. не е било налице задължение на „Гифта”АД по него към датата на преобразуване, за да налице съответно солидарни длъжници, които да трябва да участват в производството.С оглед горното и липсва правен интерес за въззивницата от насочване на исковете по чл.26 от ЗЗД против „Земеделско стопанство и инвестиции” ЕООД, т.к. същото не се явява правоприемник на „Биск”ЕООД досежно правата и задълженията по процесния договор за цесия, съответно не е пасивно процесуално правно легитимирано да отговаря като ответник по тези искове.В тази част решението на ВОС като недопустимо следва да бъде обезсилено.      

  Съгласно разрешенията, дадени в ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.Поставеният за разрешаване спорен въпрос, по който е било образувано т.д., е по какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК, а именно дали както чрез самостоятелен установителен иск, така и инцидентно като преюдициален въпрос в производство по предявен иск за собственост или недействителността може да се предяви само по пътя на обжалване на постановлението за възлагане или чрез самостоятелен иск.Видно от така поставения въпрос и даденото по него разрешение е, че не е бил поставен за тълкуване и съответно не е дадено разрешение по въпроса процесуална предпоставка за допустимост на иска или съответно възражението ли е фактът да не е било обжалвано постановлението за възлагане, приключило публичната продан, чиято недействителност се иска да се прогласи поради допускане на лимитативно посочените в чл.496, ал.3 от ГПК нарушения.

Уреждайки със специална норма недействителността на публичната продан, представляваща деривативен способ за придобиване на вещни права, но не договор, а едностранен акт на съдебния изпълнител, действащ като орган на принудително изпълнение, с който се прехвърля имота независимо и въпреки волята на длъжника, законодателят е въвел изискването възлагането да не бъде обжалвано. Идентична е нормата и в действалия до 01.03.2008г. ГПК/обн.1952г., отм./ - чл.384, ал.3.Следователно не само са уредени изрично единствените две основания, водещи до недействителност на публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, но и е поставено изискването оспорване на проданта по исков ред на тези две основания да може да се извършва, ако не е било обжалвано възлагането.Стабилизирането на самата публична продан цели да се стабилизира полученото от взискателя плащане и да се стимулират трети лица да участват в наддаването, или, ако е имало допуснато нарушение при наддаването, чрез участие на лице без право да участва в него, то процесуалният ред за отстраняване на нарушението е подаването на жалба против постановлението.Ако е била подадена жалба и тя е намерена за неоснователна, не би могло да има последващо оспорване на проданта по исков ред от длъжника и то не защото е формирана СПН на това основание, т.к. предмет на делото по подадената жалба против действие на СИ е законосъобразността на действията на СИ, а предмет на иска по чл.496, ал.3 от ГПК е действителността на публичната продан като деривативен способ за придобиване на вещни права, а защото законодателното виждане е, че редът за отстраняване на нарушенията при публична продан като особен придобивен способ е обжалване на възлагането, съответно извършване в това производство на проверка за нарушения при проданта и само ако този ред е пропуснат и съответно проверка не е извършвана, то да се даде възможност за релевиране на двете посочени нарушения в исков процес.Разбирането, че ако възлагането е било обжалвано, действителността не може да се оспорва по исков ред е застъпено в доктрината и в практиката по приложението на чл.384, ал.3 от ГПК/отм./ - напр. ”Изпълнително производство на НР България”, Г.Мутафчиев, изд.1989г., стр.188-189 - „Процесуалният ред за отстраняване на нарушенията, допуснати при публичната продан, завършила с възлагане, е подаването на жалба, съгласно чл.332, и множество незадължителна съдебна практика на ВКС по чл.496, ал.3 от ГПК, в която се поддържа същото становище - напр.: Определение №79/28.01.2013г. по ч.гр.д.№39/13г., ВКС, ІІІ гр.о.; Определение №342/05.06.2015г. по гр.д.№2854/15г., ВКС, І гр.о.; Определение №313/23.06.2017г. по ч.гр.д.№1748/17г., ВКС, ІV гр.о.; Определение №464/31.05. 2010г. по гр.д.№ 2035/09г.; Определение №732/08.06. 2015г. по гр.д.№2107/15г., ВКС, ІV гр.о.

Предвид гореизложеното съдът приема, че доколкото в настоящия случай постановлението за възлагане е било обжалвано от К.Ш. и след това е влязло в сила, същата не може да въвежда възражение по чл.496, ал.3 от ГПК за недействителност на проданта поради неплащане на цената.За пълнота на изложение, обаче и това възражение ще бъде разгледано.

По основателността на исковете.

По главния иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Противоречието със закона като основание за нищожност на дадена сделка има обективен състав и представлява несъобразяването й с установени от закона/всеки действащ в РБ нормативен акт към момента на извършване на волеизявленията по сделката, независимо от йерархията и органа, който ги е издал, както и правни принципи/но за последните не безусловно, а при наличие на посочено в закона правило, което е израз на правния принцип/ правила, уредени чрез правните норми, като противоречието следва да бъде с повелителни /императивни/ норми от забранителен тип, за да попадне в обхвата на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.За да се квалифицира дадена сделка като нищожна на посоченото основание е необходимо тя да противоречи на хипотезата на правната норма, т.е. на уредените от нея факти, обстоятелства, предпоставки за действие и други изисквания, адресирани до правните субекти, а не към нейната диспозиция.Твърди се нищожност на договора за цесия поради противоречие със закона, т.к. в чл.2 от същия е посочено, че цесионерът се задължава да заплати на цедента цена за прехвърлените вземания, допълнително договорена между страните, но такава цена фактически не е договаряна и заплащана.Съгласно чл.2 от сключения между „Биск”ЕООД като цедент и А.Ш. като цесионер договор за цесия от 19.05.2011г. цесионерът се задължава да заплати на цедента цена за прехвърлените вземания, допълнително договорена между страните, платима на датата на сключване на договора.Подобно договаряне не противоречи на императивни правни норми и принципи.Видно от представения анекс №1 към договора за цесия, също с дата 19.05.2019г., е, че страните са постигнали съгласие, че цената на прехвърлените вземания е общо в размер на 44 700 евро /посочена в самостоятелни пунктове за всяко едно от отделните прехвърлени вземания според основанията им по изп.лист от 13.01.2011г./, платима по посочената в анекса банкова сметка ***.Равностойността на 44 700 евро по официалния курс на БНБ - 1, 95583лв. за 1 евро възлиза на 87 425, 60лв.Видно от представеното авизо от 19.05.2011г., издадено от „Уникредит Бул- банк”АД, и удостоверение от 05.10.2018г., издадено от същата банка, е, че на 19.05.2011г. по сметката на „Биск”ЕООД е извършен превод на сумата от 87 425, 60лв. с наредител А.В.Е.-Ш. и с посочено основание „договор цесия за вземане К.Ш. и „СЛМДА Консултинг”ООД”.

По евентуалния иск с пр.осн. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Прилагане нормата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД предполага винаги конкретна законова забрана/с характеристиките, посочени по-горе относно приложението на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, която се заобикаля.Фактическият състав включва извършването поне на две сделки/ако е само една и нейните правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, всяка от които сама по себе си не противоречи на закона и не е нищожна поради противоречие със закона, постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки/под неправомерен резултат се има предвид не непосредствените правни последици, които само по себе си не са забранени, а последиците, които се реализират чрез тях/, участниците в сделките съзнават, че чрез извършването им постигат една цел, която законът им забранява.Сключването по горепосочения начин на договора за цесия и анекса към него не осъществява фактическия състав на заобикаляне на закона, с тях не е постигнат забранен или непозволен от закона правен резултат.

 По евентуалния иск с пр.осн. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - не налице накърняване на добрите нрави, т.к. липсва твърдяната нееквивалентност на престациите.Установи, че общо вземания/необезпечени/ на стойност 109 279, 99лв. са продадени за сума -та от 87 425, 60лв., като цедентът и не е поел задължение да отговаря за платежоспособността на длъжника.

По евентуалния иск с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - не се установи твърдяната привидност, доколкото вземането е договорено да бъде и е прехвърлено срещу уговорената между страните продажна цена, т.е. сключен е действителен договор за покупко-продажба на вземане.

По изложените съображения съдът приема, че всеки от предявените в условия на евентуалност искове за прогласяване нищожността на процесния договор са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.

Страните не спорят, а и от представените към исковата молба к.н.а.№122/77г., решение по гр.д.№1986/86г. по описа на ВРС, к.н.а.№117/02г. и договор за доброволна делба от 11.04.2005г. се установява, че към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане въззивницата се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот като поставен й в дял с договора от 11.04.2005г.Към същата дата, обаче въззиваемата е имала изпълняемо право по силата на цитирания действителен договор за цесия, придобила цялото вземане на първоначалния взискател по изп.дело по горепосочения изп.лист и не е била привиден кредитор по изп.дело.Неоснователно е възражението на въззивницата, че договорът за цесия не е подписан от А.Ш., поради което не е произвел действие.На първо място следва да бъде посочено, че договорът за цесия е неформален, т.е. сключването му в писмена форма не е форма за неговата действителност, а за доказване. Достатъчни са съвпадащите насрещни волеизявления на страните по договора. А. Ш. като страна по договора е потвърдила волеизявлението си в производството, съвпадащо с насрещното такова на другата страна.Представени са  доказателства и за изпълнение на задължението на приобретателя по договора за заплащане на уговорената продажна цена в размер на 87 425, 60лв. на дата 19.05. 2011г.Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че договорът не е произвел действие, съответно, че изпъляемото право по изп.дело не е преминало към цесио- нера.Съобщението на цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента не е елемент от фактическия състав, който поражда действието й.Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. За длъжника съобщаването е релевантно с оглед извършено изпълнение допреди съобщението и съответно освобождаването му от дълга, ако изпълни допреди съобщаването на цедента.От своя страна съобщението е неформално/може да е устно, писмено, с нотариална покана/.Въззивницата не твърди да е изпълнила задължението си по изп.лист на цедента допреди съобщаване на цесията.За цесията е узнала по изп.дело, където договорът и отправената й нотариална покана са приложени с молбата от 04.07. 2011г., най-късно на 10.10.2011г. видно от подадената от нея жалба до КЧСИ на посочената дата и впоследствие е възразявала в подаваните от нея жалби против действия на съдебен изпълнител/вкл. постановлението за възлагане/ против участието на А.Ш. като взискател въз основа сключения договор за цесия.

Неоснователно е и възражението на въззивницата  за недействителност на проданта поради неплащане на цената.Като взискател А.Ш. не е дължала задатък за участието си в публичната продан-чл.489 от ГПК.Цялата определена от ЧСИ с влязло в сила предварително разпределение по чл.495 от ГПК като дължима сума от купувача взискател при съобразяване реда на привилегиите на взискателите по делото е била внесена в срока по чл.495 от ГПК от А.Ш..

По изложените съображения съдът приема, че с влизане в сила на постановлението за възлагане/02.07.2012г./ въззиваемата, действителен взискател-купувач от публична продан е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, съответно след посочения момент и понастоящем въззивницата не се легитимира като негов собственик, предвид което предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.      

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първо -инстанционния съд, двете решения в обжалваните им части/с изключение на недопустимата горепосочена част против „Земеделско стопанство и инвестиции” ЕООД/ следва да бъдат потвърдени.Въззиваемите страни не претендират разноски за настоящата инстанция, предвид което такива не им се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОБЕЗСИЛВА решение №177/13.02.2019г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от К.Б.Ш. против „Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД, гр.Варна, представлявано от Д.И.Н., искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 19.05. 2011г., сключен между „Биск“ЕООД, гр.Варна и А.В.Е.-Ш..

ПОТВЪРЖДАВА решение №177/13.02.2019г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш. и „Гифта”АД, гр.Варна, представлявано от Н.И.Н., искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „Биск“ЕООД, гр.Варна и А.В.Е.-Ш., както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на „Гифта”АД сумата от 3 800лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №229/12.02.2018г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено, че К.Б.Ш. е собственик на ПИ №1694 с площ от 633 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ж.к. “Бриз“, м.„Св. Никола“, с идентификатор 10135.2526.1694, идентичен с ПИ №3056 по плана на м.„Св.Никола“, гр.Варна, при граници по документ за собственост: път, имот №1695, като ПИ №1694 също е идентичен и с част от ПИ №1547, при граници: улица, останалата част от ПИ 1547, ПИ 1548 и ПИ 1550, със съседи по скица: 10135.2526.9583, 10135.2526.1695, 10135.2526.1402, 10135.2526.1404, заедно с построените върху този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор 10135. 2526.1694.1 със застроена площ по скица 27 кв.м., представляваща еднофамилна вилна сграда на един етаж и сграда с идентификатор 10135.2526.1694.2, със застроена площ по скица 13 кв.м., представляваща селскостопанска сграда на един етаж, придобити от нея на основание наследство, съдебна делба, давностно владение и доброволна делба и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на гореописания имот, както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на А.В.Е. - Ш. сумата от 2 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: