ОПРЕДЕЛЕНИЕ

417

___26___06___   2014  г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на __26___06____   2014   година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.291 по описа за 2014 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Й.Е.Д. ***, срещу РЕШЕНИЕ №423/19.03.2014 год. по гр.д. 969/2013 г. на Вос в частта му с характер на определението, с която производството по делото е прекратено по предявения иск от Й.Е.Д. срещу Д.Й.П. с правно основание чл. 124 ГПк вр. чл. 26, ал.2, т.2 и чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на прикрит договор за дарение, обективиран н.а. №90, т.1, рег.№ 995, д. 84/2003 год. на нотариус с рег.№ 193 с район на нейдствие района на ВРС, изповядан като симулативен договор за покупко-продажба, като симулацията е разкрита с решение №607/11.06.2008 год. по гр.д. 720/2007 год. на Ос Варна. В жалбата се твърди, че прекратителното определение е неправилно, тъй като силата на пресъдено нещо на решението, ракриващо симулацията, не се разпростира по отношение на прикритата сделка-дарение, която може да се атакува като нищожна на общо основание, тъй като с предходното си решение съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД, обявявайки за действителен договорът за дарение.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна Д.П., която е оспорила основателността на ЧЖ.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искова молба, с която ищецът Д. е предявил искове срещу Д.П. за прогласяване на нищожността на договор за за дарение, обективиран в нот.а. №90/2003 год. на ВН, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на съгласие и иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху същия имот, който ищецът твърди, че притежава като наследник на баща си по закон.

Фактическите основания за нищожност на атакувания договор са следните: твърди се, че в нот.а. №90/2003 год. на ВН е обективиран формално договор за продажба на недвижим имот на бащата на ищеца с купувач ответницата П., като този договор с влязло в сила решение е признат за нищожен като симулативен и прикриващ дарение. Със същото решение било разкрито дарението, въпреки че такъв иск не бил предявен по делото. Впоследствие било водено производство по чл. 108 ЗС от г-н Д. срещу г-жа П. за предяване на владението върху същия имот, като искът е отхвърлен. Твърди се, че основанията за нищожността на евентуално извършеното дарение са, че г-жа П. живеела на семейни начала с прехвърлителя, и му оказала натиск чрез насилие по време на болестта му от рак, преди да почине, за да й прехвърли имота, което се сочи като основанието за нищожност накърняване на добрите нрави. От друга страна се твърди, че прехвърлителят не можел да формира съзнателна воля при прехвърлянето, тъй като върху него било проявено насилие и принуда, което обосновавало нищожност поради липса на съгласие.

Видно е от приложеното по делото и влязло в сила решение № 607/11.06.2008 год., потвърдено от ВАпС и недопуснато до касация, че с него е уважен иск за установяване на недействителността на договор за покупко-продажба по нот.а. № 90/2003 год. на ВН като относително симулативен и „прикриващ действителен договор за дарение” – чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Впоследствие по същото дело се е развило производство за тълкуване и за поравка на ОФГ в решението, като молбата за поправка на ОФГ е оставена без уважениеот ВОС с решение от 01.03.2013 год., което е потвърдено с решение №134/18.07.2013 год. на ВАпС по в.гр.д. 265/2013 год., чието касационно обжалване все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С доклада си Ос Варна е приел, че правната квалификация на исковете е чл. 26, ал.1 и чл. 26, ал.2 ЗЗД – липса на воля и накърняване на добрите нрави.

Съставът на ВАпС намира, че липсва СПН по отношение на действителността на прикрия договор за дарение с обявената за относително симулативна сделка покупко-продажба. С исковата молба са предявени поне два иска за нищожност на договора за дарение, по които обаче фактическите твърдения противоречат на формулирания петитум. Не е уточнено каква точно принуда е упражнена върху праводателя, какво насилие, кое заобикаля и кои добри нрави в атакуваната сделка, част от фактическите твърдения касаят искове за унищожаване, а не за нищожност на сделките. Отделно, в исковата молба се твърди водене на друго производство по чл. 108 ЗС между страните, по което била зачетена силата на договора за дарение – не е уточнено това твърдение, а то касае допустимостта на процеса. ОС не е дал възможност на страната да уточни претенциите си, поради което и незаконосъобразно е прекратено производството по тях.

Предвид несъвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да отменен, а делото – върнато на ОС за извършване на необходимите съдопроизводствени действия.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение, инкорпорирано в РЕШЕНИЕ №423/19.03.2014 год. по гр.д. 969/2013 г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено по предявения иск от Й.Е.Д. срещу Д.Й.П. с правно основание чл. 124 ГПк вр. чл. 26, ал.2, т.2 и чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на прикрит договор за дарение, обективиран н.а. №90, т.1, рег.№ 995, д. 84/2003 год. на нотариус с рег.№ 193 с район на нейдствие района на ВРС, изповядан като симулативен договор за покупко-продажба, като симулацията е разкрита с решение №607/11.06.2008 год. по гр.д. 720/2007 год. на Ос Варна; и ВРЪЩА делото на ОС за извършване на необходимите съдопроизводствени действия.

Делото да се докладва по възз. гр.д. 290/2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: