ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№387

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 03.07.2017 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 291/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от О.С.Д.  чрез процесуалния му представител адв. В.К.М. срещу протоколно определение от 10.04.2017 год по в.гр.д. № 404/2017 год на Окръжен съд Варна, с което е върната на осн. чл. 436 ал.1 от ГПК жалба вх.№ 20302/15.07.2016 год срещу действията на ЧСИ Н. Г., рег.№ 716, по изп.д. № 20127160401160, а именно –запор на лек автомобил „К. С.“ с рег.№ В 8741 РН, наложен със запорно съобщение изх.№ 12073/28.11.2012 год. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество. Изтъква се, че издаденото на 29.06.2016 год писмено уведомление от ОД на МВР, с което на жалбоподателя е отказана административна услуга по регистрация на МПС поради наложен запор, не съдържа необходимите реквизити и не може да се счита за надлежно уведомяване по смисъла на чл. 436 ал.1 от ГПК.

В постъпилия писмен отговор от „У. Б.“ АД се изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Жалбоподателят има качеството на трето за изпълнителното производство лице, чиито права са засегнати от изпълнението. В жалбата са изложени доводи, че движимата вещ, върху която е наложен запор, е негова собственост и се намира в негово владение, поради което моли за отмяна на запора.

Съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК сркът, в който третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител започва да тече от момента на узнаването. Именно поради това, че не е страна в изпълнителното производство, това лице не се уведомява от съдебния изпълнител, а от съответния орган – съдията по вписванията, ако се касае за възбрана на недвижим имот, или от КАТ, в случай на запор върху МПС. Законът не поставя никакви особени изисквания по отношение реквизитите на уведомлението, а предвижда, че е достатъчен фактът на узнаване за извършеното изпълнително действие.

От приложената преписка по изпълнителното дело се установява, че опис на запорираните МПС не е извършван от съдебния изпълнител, защото те не са намерени във владение на длъжника (чл.465 ГПК). Затова запорното съобщение е изпратено до органа, който извършва регистрацията на МПС. Въззивникът за първи път е узнал това на 29.06.2016 год според собствените му твърдения, подкрепени и от приложеното писмено доказателство. Срокът да обжалва това действие е изтекъл на 06.07.2016 год, а жалбата е постъпила в съда на 15.07.2016 год. Пропускането на преклузивен срок за обжалване е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за развитие на процеса. Поради това правилно съдът е прекратил производството по делото. За третото лице, засегнато от изпълнението остава възможността на защита по исков ред на осн. чл. 440 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.04.2017 год по в.гр.д. № 404/2017 год на Окръжен съд Варна, с което е върната на осн. чл. 436 ал.1 от ГПК жалба вх.№ 20302/15.07.2016 год срещу действията на ЧСИ Н. Г., рег.№ 716, по изп.д. № 20127160401160.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.