РЕШЕНИЕ № 146

 

Гр. Варна, 09.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЕПТЕМВРИ през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

СЕКРЕТАР В.Т.,

При участието на прокурор АНДОНОВ,

 като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 292 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, срещу решение № 780/12.04.2013 год. по гр.д. 1159/2012 год. на ОС Варна, с което: е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на С.А. К. – С. сумата от 100500 лв. на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от които 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение по чл. 311, ал.1 НК по сл.д. 3146/2005 год. на ВОП, по което с влязла в сила присъда по НОХД 625/2011 год. на ВРС тя е била оправдана, както и сумата от 500 лв., представляваща имуществени вреди, присъдени на същото основание. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно  и необосновано, като се оспорва причинната връзка на вредите с незаконното обвинение, периода, през който е продължило наказателното преследване, оспорва се размерът на присъденото обезщетение за вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на обезщетението.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.А. К. – С., в който жалбата се оспорва.  

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС е образувано по иск на С. К. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в действащата редакция към момента на предявяване на исковете от бр. 17/2009 г. на ДВ, преди изменението от ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 311 НК по НОХД №625/2011г. на ВРС в размер на 100000 лв. и за имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се заплащане на адвокатски хонорар за защита по НОХД.

Дадена е неправилна правна квалификация на исковете по материален закон, влязъл в сила след завеждане на исковата молба от ОС, но това не се е отразило на допустимостта на решението – разгледани се предявените искове, по съдържащите се в закона предпоставки.

В исковата си молба ищцата твърди, че през 2004 г. по жалба срещу ищцата в качеството й на нотариус, била образувана пр. преписка № 12816/2004г. по описа на ВРП за извършено престъпление. С Постановление от 27.05.2004 год. Районна прокуратура Варна /потвърдено от ВОП/ е отказала образуването на наказателно производство и е прекратила преписката поради липса на извършени престъпления от общ характер. Впоследствие многократно в периода 2004-2010г. производството срещу нея е било възобновявано и прекратявано по обвинения за извършено престъпление по чл. 282 НК и чл. 311 НК. С Постановление на ВРП от 02.09.2010 г. са били дадени указания на разследващите органи да й бъде предявено обвинение по чл. 311 НК, за каквото именно е бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт, за престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Въз основа на този обвинителен акт във ВРС, НО, 4-ти състав, е образувано НОХД №625/2011г. С Присъда № 363/15.07.2011г, постановена по същото, ищцата е  призната ЗА НЕВИННА в това, на 20.05.2002 г. в гр. Варна, в качеството и на длъжностно лице - нотариус с район на действие ВРС, регистрирана под № 446 в Нотариалната камара, в кръга на службата си, е съставила официален документ - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том 1, per. 835, дело 33/2002г., вписан в Службата по вписвания вх. Per. № 6554 от 21.05.2002г. акт № 42, том XIX, дело 4222/2002г., в който да e удостоверила неверни обстоятелства, а именно: Г.Г. З. чрез пълномощника си Г. В. З. дарява на племенника си Г.В.З. следния свой недвижим имот: апартамент № 7А, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, бул. Сливница № 8, вх. А, ет. **, с цел да бъде използван от Г. В. З. тоя документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК била ОПРАВДАНА по така повдигнатото обвинение. Присъдата е била протестирана и с Решение на ВОС № 300/04.10.2011г., постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е потвърдена изцяло и е в сила на 04.10.2011г. Твърди, че са и причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и здравословен характер, изразяващи се в силна стресова реакция за нея и за семейството й, оронване на моралния и професионалния й облик, граден в обществото от 1982 год. насам, влошаване на здравословното състояние. Имуществени вреди се претендират за заплатен адвокатски хонорар за защита по НОХД. Претендира се законна лихва върху същите суми от момента на увреждането и разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в писмен отговор е оспорил пред ОС изцяло  предявените искове като недоказани по основание и размер. Твърденията са, че  образуването и извършването на проверка срещу едно лице от Прокуратурата не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, поради което за извършването на проверка, ако и да е насочена срещу действията или бездействията конкретно на едно лице, Прокуратурата на Р България не му дължи обезщетение. Твърди се, че не са представени доказателства за това, че сл. дело № 3146/05 г. е било образувано срещу С. К., нито такива, че тя узнала това към датата на образуването на делото /23.11.2005г./ Не са представени доказателства за това, кога тя е узнала, че именно срещу нея се провеждало досъдебно производство. Не става ясно до коя дата - 24.08.2006 г. или 27.10.2006 г., срещу ищцата е било водено наказателно преследване за престъпление по чл. 282 от НК /още повече, че в исковата молба е посочено, че и двете постановления са били отменени с постановление на Апелативна прокуратура - Варна от 03.07.2007 г./. Не са представени доказателства за това че ищцата е привличана към наказателна отговорност, да й е предявено обвинение за извършено престъпление - не само за престъпление по този текст от НК, но и за престъпление по чл. 311 от НК. С оглед на това намира претенцията на ищцата за обезщетение срещу Прокуратурата за недоказана, както и претенцията за причинени имуществени вреди. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди разумен срок на наказателното преследване и то за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, без взета мярка за неотклонение. Предвид разпоредбата на чл. 2 и чл. 311 от НК, действала към 20.05.2002 г., в случай на присъда, признаваща я за виновна по предявеното й обвинение по НОХД № 625/11 г. по описа на PC - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „А" от НК, на ищцата би могло да се наложи наказание по административен ред. Твърди се, че Прокуратурата НЕ Е разгласявала обстоятелството за воденото срещу ищцата наказателно производство, не я е злепоставяла по никакъв начин ищцата пред трети лица. Оспорва се ,че здравословното й състояние се влошило само вследствие на наказателното преследване, оспорва се и засягането съществено на професионалния й авторитет, както и твърдението за създадено недоверие към нея от страна на колеги и клиенти. Иска се отхвърляне на претенциите, евентуално уважаването им в минимален размер.

По делото се установява, че проверка по повод на по-късно повдигнатото обвинение е започнало през 2004 г. с образуване на преписка №12816/2004 г. по описа на ВРП за извършено от г-жа К. престъпление по чл.282 от НК в качеството й на нотариус. С Постановление от 27.05.2004 г. ВРП е отказала образуване на наказателно производство и е прекратила преписката, като това е потвърдено с Постановление от 21.06.2004 г. на ВОП. Тези постановления са отменени от Варненска апелативна прокуратура и с постановление от 01.11.2004 г., като се приема, че са налице данни за извършено престъпление по чл.282 от НК.

С Постановление от 12.01.2005 г. ВОП по указание на Варненска апелативна прокуратура е разделила материалите по преписката за допълнително разследване на престъплението по чл. 282 от НК и разследването по чл. 206 и 194 от НК.

С Постановление от 23.11.2005 г. на ВОП по разпореждане на Варненска апелативна прокуратура се образува предварително производство срещу г-жа К. за престъпление по чл. 282 от НК.

Против ищцата С. К. е образувано следствено дело № 3146/2005 год. с Постановление на Окръжна прокуратура гр. Варна от 23.11.2005 год. по преписка № 227/2005 год. за престъпление по чл.282 от НК, извършено на 20.05.2005 год. Делото е възложено на ОСС-Варна.

По извършената предварителна проверка г-жа К. е била призована и на 07.09.2004 год. е дала обяснения във връзка с тази проверка.

Първото процесуално следствено действие, извършено с ищцата по образувано против нея следствено дело е разпит в качеството й на свидетел, за което е била призована на 08.01.2006 год.

Върховна касационна прокуратура с писмо-указание от 25.07.2006 г. до всички апелативните прокурори в страната, е указала че съгласно практиката на ВКС субект на престъплението по чл. 282 от НК не може да бъде нотариус, като до този момент разследването срещу г-жа К. е било именно по този текст.

С постановление от 12.10.2006 год. следственото дело № 3146/2005 год. е изпратено на ОП-Варна с мнение за прекратяване. С постановление на ОП-Варна производството по делото не е прекратено, а е върнато със задължителни указания.

На 08.09.2008 год. г-жа К. е била призована по следственото дело и разпитана в качеството на свидетел с протокол от същата дата.

Следователят е изготвил заключително постановление на 27.10.2008 год. и изпратил делото на Районна прокуратура гр.Варна. С постановление на РП-Варна делото е прекратено. С определение № 406/25.02.2009 год. на Варненски районен съд, потвърдено с Определение № 279/10.04.2009 год. на ВОС, производство по делото е прекратено.

Независимо от горно проведеното производство с Постановление от 19.06.2009 год. Окръжна прокуратура гр.Варна е отменила постановлението за прекратяване на делото по сл. дело № 3145/05 год. на ОСС-Варна и върнала делото за допълнително разследване с указания.

На 24.07.2009 год. е извършено процесуално следствено действие с ищцата - разпит в качеството й на свидетел. Разследването е приключило с постановление на разследващия следовател от 27.12.2009 год. с мнение за прекратяване.

С постановление от 02.09.2010 год. на Районна прокуратура гр.Варна делото е върнато на ОСлО при ОП за повдигане на обвинение против ищцата и предявяване на разследването.

На 07.01.2011 год. г-жа К. е била привлечена в качеството си на обвиняема по сл. дело № 3146/2005 год. за престъпление по чл.311 ал.1 от НК, извършено на 20.05.2002 год.

Привличането е извършено и в присъствието на адвокат, защитник на г-жа К., за което е представено изрично пълномощно. Разследването по делото е предявено на 12.01.2011 год.

Против ищцата във Районен съд гр.Варна е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 625/2011 г.

Производството по делото е насрочена в открито съдебно заседание. След проведени няколко съдебни заседания, като в публично съдебно заседание на 15.07.2011 год. с Присъда № 363/15.07.2011 г, постановена по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, 4 състав, г-жа К. е призната за невинна, в това, че на 20.05.2002 г. в гр. Варна, в качеството й на длъжностно лице - нотариус с район на действие Варненски районен съд, регистрирана под № 446 в Нотариалната камара, в кръга на службата й, да е съставила официален документ - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том 1, per. 835, дело 33/2002 г., вписан в Службата по вписвания вх. Per. № 6554 от 21.05.2002 г. акт № 42, том XIX, дело 4222/2002 г., в който да е удостоверила неверни обстоятелства, а именно сделка дарение на недвижим имот, с цел документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е я е оправдал по така повдигнатото обвинение. Постановената присъда е протестира Присъдата е протестирана от ВРП и с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е потвърдена изцяло, с което оправдателната присъда, постановена спрямо ищцата което решение е влязло в законна сила на 04.10.2011 г.

На двете съдебни инстанции ищцата е била представлявана от адв. Диана Даскалова от АК-Варна, съгласно договора за правна помощ и съдействие серия В № 138082 от 11.03.2011 год. и между страните по договора е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, които са платени.

От събраните по делото доказателства, се установява, че въззиваемата не е осъждана, работи като Нотариус с район на действие районен съд гр.Варна, с висше образувание, повече от 22 години стаж, работила е като адвокат и след това като нотариус, към момента на приключване на съдебното дирене е разведена, майка на две деца.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите С. Г. и Д. Д., от показанията на които се установява, че въззиваемата след образуване на наказателното производство е станала, от прям, открит, жизнен човек, потисната и се е отдръпнала от общуването с хората, отклонявала покани за срещи с приятели. Това поведение е станала постепенно и основната причина за него е била, че срещу нея се води дело в съда и има изключително голямо притеснение за това. Ищцата умишлено е странила от всички, затворила се е в себе си в дома си. Била е отпусната и в състояние на неадекватност. Вземала е лекарства и е ползвала специализирана психиатрична помощ.

Свидетелката Г. е била очевидец на една от кризите на въззиваемата, която била трудна за овладяване с лекарства дори. Била е отпусната, срината, а свидетелката от свой приятел лекар е разбрала, че тази ситуация е страшна и може да доведе до самоубийство. Въззиваемата била затворена в себе си, изживявала е вътрешни страхове и срам от семейството си; страхувала се е да не завърши с присъда по делото, съответно от наказанието да бъде лишена от професията си и че няма да бъде полезна на себе си и на децата си. Страхувала се е, че ще бъде заклеймена като човек, който е извършил престъпление. Според св. Д. въззиваемата била весела и общителна, образцова майка и съпруга, изключително добра домакиня, но след образуване на наказателното производство против нея бавно, постепенно, хубавите качества на характера й се променили в отрицателна посока: хората се отдръпнали от нея, поради факта че против нея се води наказателно дело. Спряла да полага същите грижи към децата си, променила е отношението си, както към тях, така и към съпруга си. Седемгодишното разследване се отразило негативно на нейното здравословно състояние, както психическо, така и физическо. Станала мрачна, затворена, подозрителна, тревожна. Започвала да плаче безпричинно, започнала да избухва безпричинно. Трудно поддържала взаимоотношения с другите. Започнала да ходи по лекари поради лабилното й състояние и започнала прием на медикаменти. Непрекъснато се оплаквала от главоболие, от световъртеж. Имало е случаи, в които, както си е си е вървяла по улицата, е припаднала и случайни хора са я вдигали. Оплаквала се е задушаване, ръцете и ставала ледени и изпотени. Вследствие на воденото срещу нея наказателно производство е претърпяла емоционален срив, който  й се е отразил на здравословното състояние. Въззиваемата била в процес на развод, тъй като постепенно са се влошили отношенията със съпруга й . Свидетелката твърди, че причините, за да се стигне до развода, са емоционалния срив, който въззиваемата получила вследствие силния стрес, който изживяла в продължение на седем години, в които се е водило наказателното разследване против нея.

От изслушаната и приета от ОС тройна съдебно - психиатрична експертиза от вещи лица д-р Румяна Бояджиева, д-р Татяна Аврамова и д-р Костадинка Крумова, се установява, че г-жа К. е отключила психично заболяване - Рецидивиращо депресивно разстройство - F33. по МКБ-10. Депресивното разстройство е вид афективно психично разстройство, което е възникнало по реактивен тип и е пряк резултат от заведеното срещу нея наказателно разследване и последващото наказателно съдебно производство. Основните симптоми са тревожност, потиснато настроение, чувство за вина, малоценностни изживявания, страх от бъдещето и безпомощност, безсъние и значителен спад в ежедневното и професионално функциониране. Депресивното състояние се е демонстрирало и с редица вегетативни /соматични/ симптоми като сърцебиене, изпотяване, разтреперване, изстиване на крайниците, на моменти протичащи като психогенни кризи.

Преживявания дълъг период на стрес, без яснота за това, колко време ще продължи разследването и неяснотата относно изхода на процеса е довел до честото рецидивиране на депресивната симптоматика и непълното й овладяване въпреки провежданата антидепресивна терапия. Според вещите лица, депресивното разстройство се е отключило в резултат продължителния стрес от седемгодишното наказателно разследване. То е изиграло роля на хронична психотравма за г-жа К. Психотравмата винаги е израз на конкретно взаимодействие между личност и среда. Личността й е била засегната най-много заради това, че психотравмата е засегнала важни в ценностната й система неща - професия, кариера, служебна реализация, отговорност за бъдещето на децата й. Поради тази причина и в настоящия момент тя не е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й. През целия период и към момента на приключване на съдебното дирене пред съда е налице у г-жа К. свръхценна разработка на случилото се. Симптомите на депресия и честите им обостряния са се отразили негативно в ежедневната й работа, като нотариус, ограничили са отношенията й с колеги - нотариуси и колеги - юристи, до степен на продължителна професионална и социална изолация. Мъчителните депресивни изживявания, масивната вегетативна симптоматика, виновностните изживявания, емоционално-волевите нарушения са довели до значителен спад в цялостното й социално функциониране. Според вещите лица е налице и семейна дезадаптация, която е и една от причините за влошаване на отношенията между съпрузите и последвало бракоразводно дело. Способността за комуникативност, концентрация, рефлекси и адаптивност са били значително влошени в резултат на депресивното заболяване.

Вещите лица са поставили и диагноза на причиненото на г-жа Костадинова вследствие на воденото против нея наказателно дело РЕЦИДИВИРАЩО ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО-НЕПЪЛНА РЕМИСИЯ СЛЕД ПОРЕДЕН УМЕРЕНО ТЕЖЪК ЕПИЗОД С ОСТАТЪЧНА ДЕПРЕСИВНА СИМПТОМАТИКА. ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ХРОНИФИЦИРАНЕ. В това състояние ищцата се нуждае както от медикаментозно лечение, така и от целенасочена психотерапевтична помощ. Въпреки редовната антидепресивна терапия са налице персистиращи тревожно-депресивни симптоми, което говори за тенденция към хронифициране.

За да бъдат уважени предявените искове по чл.2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ /в редакцията към момента на предявяване на исковете от бр. 17/2009 г. на ДВ, преди изменението от ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./, следваше да се установи незаконно повдигнато и поддържано обвинение срещу ищцата, от което като пряк резултат са настъпили описаните в исковата молба вреди – имуществени и неимуществени.

По наличието на обвинение в престъпление, по което г-жа К. е оправдана, на практика не се спори. Спори се доколко периодът на разследването преди привличането й като обвиняема попада в хипотезата на посочената правна норма или периодът на търпене на вредите следва да се отчита от момента на привличането на г-жа К. като обвиняем. Наказателното производство е образувано срещу г-жа К. още през 2005 год., макар и за престъпление с друга правна квалификация, а не срещу неизвестен извършител. При наличие на наказателно преследване, въпреки липсата на наложени репресивни мерки и преки процесуални действия срещу г-жа К., тя е живяла под заплахата да бъде обвинена в престъпление в продължение на значителен период от време, като най-интензивния период на тази опасност е след привличането й като обвиняема.

В разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за престъпление, по смисъла на чл.311 от НК, за което в особената част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК.

От събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод, че г-жа К. е преживяла наказателното преследване като акт срещу личността й, опетняващ професионалната й репутация, като силен хроничен стрес, отключил психично заболяване и довел до разпадане на семейството й. Последиците от този акт г-жа К. търпи и към настоящия момент , като коренно е променен начинът и качеството й на живот.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, които са с голям интензитет, представляват сериозна намеса в личния и професионален живот на пострадалата, с последици, търпими и понастоящем, следва да се определи от съда по реда на чл.52 от ЗЗД т.е. по принципа „по справедливост”. Следва да се вземе предвид и дългия период, в който са търпяни негативните последици на наказателното преследване, както и  тежестта на обвинението, по което г-жа К. е оправдана, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК. Това обстоятелство е особено важно тъй като ищцата по образувание е юрист, а по професия нотариус и при едно осъдителна присъда, нямало е да може да упражнява професията си. Отделно, самото наказателно преследване за деяние в качеството й на нотариус остава петно в професионалната й история, което трудно може да заличи.

С оглед на интензитета на страданието и последиците от наказателното преследване, съдът намира за справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди размер от 30000 лв. Над този размер обезщетението не би било справедливо и искът следва да се отхвърли. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 04.10.2011 год.  датата на постановяване на влизане в сила Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г., с което въззиваемата е окончателно оправдана. Началния момент на обезщетението е в съответствие принципите на непозволеното увреждане по чл.45 -53 от ЗЗД в вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД, че ответниците са изпаднали в забава от датата на увреждането т.е. от датата, когато обвинението против ищеца е признато със влязъл в сила окончателен съдебен акт за незаконно.

По отношение на иска за сумата от 500 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, приключило с оправдателна Присъда № 363/15.07.2011 г , потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в сила от 04.10.2011год. до окончателното им изплащане, този иск също следва да бъде уважен. По делото има писмени доказателства, че за защитата си по наказателното дело г-жа К. е сключила договор за правна помощ и съдействие, по който е заплатила сумата от 500 лева. / Договора за правна помощ и съдействие серия В № 138082 от 11.03.2011 год./.Така направените разноски представляват имуществена вреда по чл. 4 ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищцата наказателно производство.

Предвид частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да бъде частично отменено, в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер над 30000 лв.и в частта, с която са присъдени разноски над размер от 1571,22 лв. за първата инстанция, и вместо него да се постанови решение, с което искът за неимуществени вреди да се отхвърли за разликата над. 30000 лв. до претендираните 100000 лв.

В останалата му част решението на ОС следва да бъде потвърдено.

За настоящата инстанция на г-жа К. следва да се присъдят разноски в размер на 715,20 лв. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 780/12.04.2013 год. по гр.д. 1159/2012 год. на ОС Варна, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на С.А. К. – С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв. до претендирания размер от 100000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски над размер от 1571,22 лв.,  и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.А. К. – С. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, /в действащата редакция към момента на предявяване на исковете от бр. 17/2009 г. на ДВ, преди изменението от ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./, претърпени вследствие незаконно обвинение по чл. 311, ал.1 НК по сл.д. 3146/2005 год. на ВОП, по което с влязла в сила присъда по НОХД 625/2011 год. на ВРС тя е била оправдана, за разликата над 30000 лв. до претендирания размер от 100000 лв., претендирани ведно със законната лихва от 04.10.2011 год. до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 780/12.04.2013 год. по гр.д. 1159/2012 год. на ОС Варна в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, С КОЯТО е е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на С.А. К. – С. сумата от 30500 лв. на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ,/в ред. От бр.17/2009 год./, ведно със законната лихва от 04.10.2011 год. до окончателното им изплащане, от които 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение по чл. 311, ал.1 НК по сл.д. 3146/2005 год. на ВОП, по което с влязла в сила присъда по НОХД 625/2011 год. на ВРС тя е била оправдана, както и сумата от 500 лв., представляваща имуществени вреди, присъдени на същото основание; както и да й заплати разноски за първата инстанция в размер 1571,22 лв..

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на   направените разноски във въззивната инстанция съобразно неуважената част от жалбата в размер на 715,20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: