ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№347

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  21.06.2018 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 292/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Н.И.Н. и С.И.Н. *** чрез процесуалния им представител адв. П.П. *** срещу разпореждане № 464/23.05.2018 год по гр.д. № 51/2012 год на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлена молба вх.№ 2902/08.05.2018 год за издаване на изпълнителен лист срещу „А.“ ЕООД гр.Добрич въз основа на решение № 63/30.04.2014 год по в.гр.д. № 87/2014 год на Апелативен съд Варна за сумата 143 000 лв – извършени от тях подобрения, до заплащането на които им е признато право на задържане. Частните жалбоподатели се позовават на съдебна практика на ВКС на РБ, съгласно която при тълкуване на чл. 298 ал.4 от ГПК е възприето, че правото на задържане обезпечава вземането на добросъвестния владелец за подобренията, които е извършил в ревандикирания имот, поради което постановеното решение разпростира действието си и върху стойността на тези подобрения, посочена в решението. Поради това молят да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист.

В постъпилия отговор от „А.“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв. К. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на разпореждането.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с втора по ред молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение, с което в полза на Н.И.Н. и С.И.Н. е признато право на задържане до заплащане стойността на извършените от тях подобрения в имота в размер на 143 000 лв.

Решението, постановено по в.гр.д. № 87/2014 год на Апелативен съд Варна, с което правото на задържане е признато, не съдържа осъдителен диспозитив за размера на подобренията.

Силата на присъдено нещо, която се формира с влязлото в сила решение, на осн. чл. 298 ал.4 от ГПК разпростира действието си и върху упражненото чрез възражение право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения, но не и върху стойността на тези подобрения. Не винаги има съвпадение между силата на присъдено нещо, каквато се формира по всички влезли в сила решения, и изпълнителната сила, изразяваща се в правото да се изиска принудително изпълнение, каквато притежават само решенията, с които се уважават осъдителни искове.

В случая по предявения ревандикационен иск ответниците са избрали да се защитят чрез възражение  за право на задържане до заплащане на подобренията, а не чрез насрещен иск за присъждането им. Въпреки, че въпросът за техния размер е бил разгледан като част от предмета на делото, постановеното решение има само установително действие по отношение на тях.

Този извод не се разколебава от цитираните в частната жалба определения на ВКС на РБ, тъй като в тях е третиран въпросът за пределите на силата на присъдено нещо, която е с по-широко съдържание от изпълнителното действие на решението.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 464/23.05.2018 год по гр.д. № 51/2012 год на Окръжен съд Добрич.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.