Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №   145 /08.10.2013 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 293 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Б. *** срещу решение № 1/15.02.2013 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 250/2012 година, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове срещу И.Г.Т. и Ж.И.Т.,***, за прогласяване  нищожността на договор за прехвърляне на  идеални части от недвижим имот с административен адрес гр.Търговище, ул.”Бузлуджа” №1, ап.№ 18 срещу задължение за издръжка и гледане съгласно нотариален акт № 113, том ІІІ-ти, д.№ 289/2011 година на нотариус с рег.№ 496 в НтК поради липса на основание  и поради накърняване на добрите нрави, съответно за разваляне на същия договор поради неизпълнение от приобретателите - ответници по исковете. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на някой от предявените в условие на евентуалност искове, като се присъдят и разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни И.Г.Т. и Ж.И.Т. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, без да претендират разноски за тази инстанция.

Въззиввана жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема  следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, тъй-като с определение в закрито заседание на 23.07.2013 година той не е уважил искането на въззивника да се преразпитат свидетелите на въззиваемите, дали показания пред ТОС-общо пет души. Процесуалният представител на въззивника - адв. Е. поднови това искане и в откритото заседание на 18.09.2013 година, но съдът не намери основание да отмени посоченото определение, тъй-като въззивникът не е бил ограничен по никакъв начин от процесуалната възможност да участвува лично или чрез пълномощник в процеса. Оплакването му, че е нарушено правото му на защита, тъй-като за първото по делото открито заседание пред ТОС, проведено на 19.11.2012 е бил възпрепятстван да присъства поради болест, е неоснователно. От молбата му на л. 84 от делото на ТОС се установява, че тя е пристигнала в съда по факс на същата дата в 9.50 часа, по време на провеждане на самото заседание по делото, но в нея той не е направил искане да не се дава ход на делото и същото да се отложи, а само е поискал да му се даде възможност да изпълни указанията на съда, дадени с определение от закритото заседание от 16.10.2012 година, т.е. да води поисканите свидетели  и да представи писмени доказателства. В следващите заседание на съда това искане е било изцяло удовлетворено, като едната от неговите свидетелки е призована от съда на посочения от него адрес, а другите две свидетелки са били доведени, като и трите са  разпитани в едно заседание. Нещо повече, заради проявено укоримо процесуално бездействие, станало причина за отлагане на делото, изразяващо се в неизползване на изготвени от съда по искане на въззивника съдебни удостоверения, съответно непредставяне своевременно на исканите с тях доказателства, той е бил глобен с нарочно определение на ТОС и същото е вече изпълнено - глобата е платена незабавно.

На тази плоскост, апелативната инстанция намира, че въззивникът е имал възможност съгласно процесуалния закон да организира своевременно и пълноценно своята защита в процеса и няма никакво основание да се смята, че правата му са били ограничени. Този извод се подкрепя и от факта, че още с изготвянето и депозирането на исковата молба негов съдебен адресат е адв.Г., но пълномощното за нея е представено след въпросното съдебно заседание на 19.11.2012 година, както и това, че и втория му адвокат по делото адв. Е. е на същия административен адрес, както адв.Г..

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че оплакването за допуснато от ТОС процесуално нарушение във връзка с производството по делото или при постановяване на самото решение е неоснователно.

Апелативната инстанция не може да сподели и оплакванията във въззивната жалба за допуснати нарушения на материалния закон, а именно, че дължимата по алеаторния договор грижа не може да се изпълнява от трето лице, че прехвърлителката е следвало да живее при семейството на приобретателите, че въззиваемият Т. е злоупотребил с положението си на психиатър и неправомерно се е облагодетелствал от  процесната сделка, че майката на въззивника била с увредено  психическо здраве и на последно място, че няма надлежно изпълнение на дължимите грижи към нея приживе. Същите доводи са направени в писмената защита и пред първата инстанция и на тях ТОС е дал изчерпателен отговор в обжалваното решение, като е обсъдил в  съвкупност всички доказателства по делото. Приетите за установени факти по делото и направените от тях правни изводи се споделят изцяло от апелативната инстанция. Пълнотата на показанията на свидетелите на въззиваемите, които лично са придобили впечатления от живота на майката на въззивника, тяхната житейска и логическа последователност, не оставят място за съмнение, че въззивникът не е положил никаква грижа към нея  преди тя да почине, дори не е присъствал на погребението й, поради което е била принудена от обстоятелствата да търси грижи и внимание от други хора. . В този аспект от обективна гледна точка въобще не е необходимо повторния им разпит пред въззивния съд.

 В допълнение следва да се има предвид, че е допустимо грижите по алеаторния договор да се изпълняват от трето лице, а в определени случаи (включително и с оглед на пола   или професионалните умения) тази грижа или част от тях е по-добре да се изпълняват от такова (трето) лице. Няма житейски оправдано основание да се смята, че нуждаещият се от грижи  трябва непременно да живее в домакинството на даващия грижата. В определени случаи дори това може да е и нежелателно, а всичко зависи от конкретните обстоятелства.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че ТОС не е допуснал нарушение и на материалния закон, поради което  въззивната жалба се  явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

Независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат в полза на въззинваемите, тъй-като такива не са поискани.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/15.02.2013 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 250/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.