ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

407

 

гр.Варна, 11.07.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение , 11 юли  2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 293 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.Б.Ш., обективирана във въззивна жалба вх. № 6665 от 01.03.2018 г., против решение № 229 от 12.02.2018 г., постановено по гр.д. № 3127/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА МУ  с характер на определение, с която е прекратено производството по същото дело по предявените от К.Б.Ш., против А. В. Е. – Ш., искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, 2 и 3 и чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „Биск“ ЕООД – гр. Варна и А. В. Е. – Ш..

 Жалбоподателката е настоявала, че решението в прекратителната му част (с характер на определние) е неправилно, като постановено в нарушение на закона и е необосновано, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд в тази част за произнасяне по същество на спора.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  решението на окръжния съд в прекратителната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от К.Б.Ш. срещу А. В. Е. –Ш. искове по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нижщожноста на договор за цесия и по чл. 108 от ЗС за установяване собствеността й и осъждане на ответницата да й предаде владението на недвижим имот. В исковата си молба, ищцата е изложила, че въз основа на решение по т.д.№496/09г. по описа на ВОС и решение по в.т.д.№447/10г. по описа на ВАпС, е издаден от ВАпС на 13.01. 2011г. изп.лист, съгласно който е тя била осъдена да заплати на „Биск” ЕООД, гр.Варна посочените в листа суми. Въз основа на цитирания изп.лист е било образувано на 27.01.2011г. изп.д.№20117180400021 по описа на ЧСИ С.Д., рег. №718 и район на действие ОС-Варна. Взискателят насочил принудителното изпълнение към собствения й недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Бриз”, представляващ ПИ с площ от 633 кв.м. с идентификатор 10135.2526.1694 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., при съответни граници, ведно с построените в този имот сгради, съответно с идентификатор 10135.2526.1694.1 и с идентификатор 10135.2526.1694.2, придобит от нея посредством наследствено правоприемство от Б. И. В., съдебна делба по гр.д.№3826/86г. по описа на ВРС, давностно владение, за което е съставен к.н.а. №117/02г., и договор за доброволна делба от 11.04.2005 г. С постановление на ЧСИ от 04.07.2011г. в изпълнителното производство е конституирана като взискател А. В.Е.. на осн. чл.429, ал.1 от ГПК в качеството й на частен правоприемник на „Биск”ЕООД по силата на договор за цесия от 19.05.2011г., съгласно който дружеството е прехвърлило цялото си вземане по изп. дело на А.Ш.. В качеството си на взискател А.Ш. е участвала като наддавач, освободен от внасянето на задатък, в проведена за имота на 02.09.2011г. публична продан и е била обявена за негов купувач за предложената цена от 100 501лв., надвишаваща с 1 лв. началната цена при проданта. Издадено е било на 07.11.2011г. постановление за възлагане на недвижимия имот на А.Шмит и след влизането му в сила същата е била въведена в негово владение, като го владее и понастоящем. Поддържала е, че така сключеният договор за цесия е нищожен, не е породил действие за страните по него и ищцата (отделно договорът и не й е бил съобщен надлежно от цедента с изпратената нотариална покана), предвид което и не са били налице предпоставките за конституирането на А.Ш. като взискател в изпълнителното производство и съответно за участието й в публичната продан в качеството й на наддавач-взискател. Възлагането било извършено при липса изпълняемо право за А.Ш., поради което постановлението за възлагане било  незаконосъобразно, вкл. и защото А.Ш. не е внесла задатък и не е внесла цялата посочена в наддавателното предложение цена. Като недействително постановлението не е прехвърлило правото на собственост върху гореописания недвижим имот върху ответницата А.Ш., съответно като негов собственик и понастоящем се легитимира ищцата. Претендирала е да се прогласи нищожността на договора цесия от 19.05. 2011 г., сключен между „Биск”ЕООД и А.Ш., както и последната да бъде осъдена да й предаде владението върху недвижимия имот.

Така изложените твърдения, водят до извода, че ищцата се позовава на материална незаконосъобразност на изпълнителното производство, заради липсата на изпълняемо право в полза на ответницата – участвала в него като взискател и купувач на продадения на публична продан имот на ищцата, като поддържаното е, че ответницата не се легитимира като взискател, поради нищожността на договора за цесия. Тези твърдения сочат на засягане на правната сфера на ищцата от договора за цесия, именно като длъжник по изпълнението, чийто имот е бил възложен на легитимиралата се с договора за цесия взискателка, поради което и правен интерес от предявяването на иска е налице. Установителен иск за прогласяване нищожността на един договор може да предяви всяко лице, включително и което не е страна по атакуваната сделка, когато тя засяга неговите права и е обоснован правен интерес от иска. В случая ищцата, макар и да не е участвала в сделката е засегната от нея, поради което тя разполага с правото да предяви иск за прогласяване нищожността на договора за цесия и искът е допустим.

В случая, обаче следва да бъде добавено, че исковата молба в тази част е била нередовна, тъй като в нея не са изложени ясни твърдения за нищожност на сделката. Твърденията за нищожността на договора за цесия са, че съгласно раздел II, чл.3, ал.2 от същия, той пораждал правни последици, само и ако вземанията, предмет на прехвърлянето и на изпълнителното дело, бъдат изплатени в пълния размер на договорената цена. Уговарянето на последната, съгласно раздел I, чл.2 от договора за цесия било оставено от страните като предмет на допълнително споразумение, но платима към момента на сключването му. Нито към момента на подаване на молбата за конституирането на ответницата като взискател, нито в по-късен момент към изпълнителното дело били представени доказателства, че цедентът е платил цената на цесионера и съгласно уговореното между страните. Затова договорът за цесия не е породил действие и е претендирано прогласяването му за нищожен. Исковата молба е била оставена без движение в тази част с указания за отстраняване на нередовности, като с молба от 07.03.2017г. ищцата е изложила, че в чл. 2 от договора за цесия било посочено, че цесионерът се задължава да плати цена за прехвърлените вземания, допълнително договорено между страните, но такава  не била  посочена в самия договор и до момента не били представени доказателства за размера й. Твърдяла е, че нямало платена цена по договора цесия, поради което същият бил безвъзмезден. Посочила е, че по иска за признаване нищожността на договора за цесия от 19.05.2011 г. е налице противоречие със закона и заобикаляне на същия, противоречие с добрите нрави, както и че същият бил привиден, като е настоявала за прогласяване нищожността му на посочените основания.

Нередовностите на исковата молба по исковете за нищожност не са били поправени с молбата от 07.03.2017 г., доколкото ищцата е направила само собствена правна квалификация без да изложи съответни обстоятелства по тях. Освен това, следва да се има предвид, че ответници по исковете за нищожност са и двете страни по сделката, като в случая искът е бил предявен само срещу цесионера.

С оглед изложените съображения, решението на окръжния съд в прекратителната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като делото в тази част бъде върнато на окръжния съд за продължаване на производството по исковете за нищожност на цесията и съобразно мотивите на настоящото определение.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 229 от 12.02.2018 г., постановено по гр.д. № 3127/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, само В ЧАСТТА МУ  с характер на определение, с която е прекратено производството по същото дело по предявените от К.Б.Ш., против А. В. Е. – Ш., искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, 2 и 3 и чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „Биск“ ЕООД – гр. Варна и А. В. Е. – Ш. и ВРЪЩА  делото на окръжния съд за продължаване на поизводството в тази част.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: