Р Е Ш Е Н И Е

 

125/12.11.2019г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                          РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 293 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 163/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 30/2018г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б.К.О., ЕГН **********, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – Варна, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, както и сумата от 27 711,74 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на същото незаконно повдигнато и поддържано обвинение, от която сума 27 111,74 лв. съставляват обезщетение за неполучено трудово възнаграждение, а останалите 600 лв. вреда вр. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане, отхвърлил е предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендираните 50 000лв., вкл. и по исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 от ЗОДОВ, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдените 27 711,74 лева до заявения размер от 49 200 лева, възлизаща на сумата от 21 488,26 лева, от които 6 988,26 лева - обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 14 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху нея.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищцата Б.О. обжалва същото в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 12 000 лв. като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди до предявения размер от 50 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в частта относно сумата от 14 500 лева, представляваща разликата между присъденото обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 600 лева и претендираното такова, както и са отхвърлени исковете й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 ЗОДОВ.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, направата на изводи в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита се, че определеният размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, не е отчетена практиката на съдилищата и ЕСПЧ по идентични случаи, превратно са възприети и тълкувани от съда доводите на страната, както и доказателствата, установяващи претърпените от нея неимуществени вреди, неправилно е отказано събирането на доказателства за тези вреди. Оспорват се изводите на съда вр. действията на ответната страна по задържането, разгласяване на воденото наказателно производство в средствата за масова информация, използваните СРС, относно значението на обвинението, по което е била осъдена, както и за недоказаност на отхвърлената претенция за имуществени вреди вр. заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес.

Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и уважи предявените искове, предмет на обжалването.

            Ответната страна – Прокуратурата на РБ обжалва първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди и сумата от 27 711.74 лева, дължимо обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от които 27 111.74 лева съставляват неполучено трудово възнаграждение и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази му част, оспорвайки изводите на съда за доказаност на претендираните неимуществени и имуществени вреди, и причинната им връзка с прекратеното наказателно производство по обвинението по чл.282 ал.2 НК. Счита, че с оглед продължилото производство по повдигнатото й обвинение по чл.360 НК, по което е постановено решение за освобождаване от наказателна отговорност при условията на чл.78а НК, не може да се направи отграничение на претърпените негативни преживявания, както и в резултат на кое от тях са претендираните заболявания. В условията на евентуалност счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вън от претендираното адвокатско възнаграждение, е отхвърлена решението не е обжалвано.

В срока по чл.263 ГПК нито една от страните не е депозирала отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба.

В с.з. всяка една от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва насрещната.

Наред с въззивните жалби са постъпили и частни жалби, отново от двете страни, против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1194/11.04.2019г. Въззивницата Б.О. оспорва същото, считайки, че неправилно първоинстанционният съд е редуцирал като прекомерно претендираното и заплатено от нея по делото адвокатско възнаграждение, поради което и претендира следващите й се разноски да бъдат определени на база пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В частната си жалба Прокуратурата на РБ счита, че не дължи разноски, предвид неоснователността на исковите претенции, евентуално не в този размер.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 ЗОДОВ.

Наведените в исковата молба на въззивницата фактически твърдения, относими към предмета на настоящото обжалване са, че сутринта на 12.03.2013г. е била проведена полицейска акция, при която е извършен обиск на жилището й и други нейни имоти, като били иззети различни вещи, а самата тя показно задържана и отведена в Областна дирекция на МВР. По време на престоя й в полицията не е била информирана каква е причината за задържането й, не е можела да ползва телефон, не й е била дадена възможност да се свърже с адвокат. Едва вечерта й е било връчено постановление по ДП № 233/2012г., впоследствие преобразувано в ДП № 324/2014г., с което й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал., НК. След проведен медицински преглед същата вечер й е връчена заповед за задържане под стража за срок от 72 часа и приведена в следствения арест, в килия с криминално проявени лица и лоши хигиенни условия, недобре отоплена, неосветена и без проветрение. На 14.03.2013г. е била разпитана пред съдия, като по време на разпита е получила кръвоизлив от гениталиите. След връщането в ареста не са й били осигурени медицинска помощ, както и хигиенни материали, в резултат на което й се е наложило да ползва за превръзка предоставено й от друга жена в килията бельо. На 15.03.2013г. й е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и забрана да напуска страна. След освобождаването от ареста й е връчена и Заповед № 91/13.03.2013г. на Изпълнителния директор на НАП за отстраняване от длъжност, на основание чл.100 ал.2 ЗДСл. Твърди, че обстоятелствата около ареста и повдигнатите й обвинения, както и относно личния й живот са били широко отразени в медиите, станали са достояние на близките й, съседите и колегите й в работа. В последствие е разбрала и че спрямо нея незаконно са били прилагани СРС-та. В хода на разследването се е обострило здравословното й състояние, поради което и поискала отмяна на наложената й забрана да напуска страната, респ. даване на разрешение за провеждане на лечение в Република Турция, но същото й е било отказано. Сочи се още, че по повод молба по чл.368 НПК и дадени във връзка с нея указания на ОС – Варна, съгласно определение по ЧНД № 329/2015г., с Постановление от 08.07.2015г. на прокурор от ОП – Варна воденото срещу нея наказателно производство по повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.2 НК е било прекратено, на основание чл.24 ал.1 т.1 НК. Поради отпадане на основанието със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. заповедта за отстраняване от длъжност е отменена и считано от 10.10.2015г. е възстановена на работа. Твърди, че всички действия от разследващите органи по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г. са извършени под ръководството и надзора на Прокуратурата, поради което и счита, че същата е отговорна за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че в резултат на показно извършения й арест, нарушените й права на защита, медийното огласяване на случая, предприетите мерки на процесуална принуда, в частност наложената забрана да напуска страната и недаването на разрешение за провеждане на лечение в чужбина, неправомерното използване на специални разузнавателни средства, довело до узнаване на факти и сведения от личния й живот и незаконно повдигнатите й обвинения са уронили честта и достойнството й, сринали са личния и професионалния й авторитет, чувствала се оскърбена и потисната, близки, колеги и приятели започнали да странят от нея, в резултат на което попаднала в социална изолация. Повдигнатите й обвинения се отразили и на близките й, които също станали обект на нападки, подигравки и обидни квалификации, а това допълнително я депресирало. В резултат на воденото наказателно производство се е влошило и здравословното й състояние – получила кръвоизлив, а впоследствие окончателно прекъсване на месечния й цикъл, обостряне на дискова херния, загуба на сън и апетит, влошаване на зрението, тревожност, съпроводена с треперене на ръцете и често изпотяване, емоционално лабилна, изпитваща страх при всяко позвъняване на вратата или пощенско съобщение, неувереност и страх от евентуално осъждане. Твърди, че тези здравословни проблеми не са отшумели и към настоящия момент. Относно твърденията за претърпени имуществени вреди, се сочи, че в резултат на отстраняването й от длъжност е била лишена от възможността на получава трудово възнаграждение, както и че за защитата по досъдебното производство е направила разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 15 100 лева.

С оглед на така изложените твърдения е предявила и исковете си за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за претърпените в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и имуществени вреди в общ размер на 49 200 лева, от които 15 100 лева претърпяна вреда вр. разходи за адвокатско възнаграждение и 34 100 лева, представляващи пропуснатото трудово възнаграждение, в това число и суми за ДМС за периода от отстраняването й от длъжност през м.март 2013г. до възстановяването на работа на 10.10.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на повдигнато срещу въззивницата обвинение по чл.282 ал.2 НК, производството по което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, но се счита, че не са налице твърдените неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че оглед повдигнато и друго обвинение срещу нея, производството по което е приключило с решение по чл.78а НК не може да се приеме, че претендираните неимуществени вреди са в резултат на прекратеното наказателно производство, както и че същите са недоказани, доколкото представените с исковата молба доказателства касаят период извън периода на производството вр. обвинението по чл.282 ал.2 НК. Счита, че Прокуратурата на следва да носи отговорност за вреди от условията в ареста, прилагането на СРС, медийните публикации, както и за отказа да й бъде разрешено лечение в Република Турция, доколкото последният е потвърден от съда. Оспорва се претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Прави се и възражение за съпричиняване с твърдения, че въззивницата с поведението си е допринесла за привличането й като обвиняема. Относно претендираните имуществени вреди се оспорва размера и периода, за който се претендира неполучени суми за трудово възнаграждение, считайки, че същото следва да бъде определено само на база основното трудово възнаграждение, без надбавка за прослужено време и ДМС, а досежно периода твърди, че отговорността е ограничена до постановяване на прекратяването на наказателното производство, а не до издаване на заповедта на работодателя за възстановяване. По отношение на претендираните вреди, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения оспорва същите да са платени по повод прекратеното производство, а в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на тези възнаграждения.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, респ. наведени във въззивните жалби оплаквания относно приетото за установено от първоинстанционния съд, а именно, че с Постановление от 12.03.2013г. по ДП № 233/2012г. въззивницата Б.О. е била привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода от 2011г. до 12.03.2013г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител с М.М.Д., във връзка с издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1104793/03.01.2012г., в хода на извършена ревизия на физическите лица С.А.П. и Д.С.П. и във връзка с извършена ревизия на физическите лица Б. Г.Г. и М.В.Г., не е изпълнила и е нарушила служебните си задължения по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по чл.5 на Длъжностна характеристика, утвърдена със заповед на Гаврил Забутов - главен секретар на НАП № ЗЦУ - 25/04.01.2000г., запозната на 22.04.2010г., /не събрала необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации в хода на ревизията/проверката, не извършила преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не установила наличие на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на проверката, по т.4 от Процедура № К - 12 „Изпълнение на ревизия", утвърдена на 28.05.2011г. от В. Панов директор на дирекция „Контрол". Обвинението й е предявено в 21:50 часа в присъствието на пълномощник на ищцата – адв. Бочо Цветков. Същото е било предшествано от извършени същия ден, рано сутринта /7:30 часа/, процесуално-следствени действия, изразяващи се в личен обиск, претърсване на дома й и лек автомобил, откъдето са иззети описани в протоколите множество вещи, след което въззивницата е била задържана за срок от 24 часа, на основание издадена по чл.63 ал.1 ЗМВР Заповед с рег. № 275/12.03.2013г. Последната е връчена на г-жа О., като в нея е обективирано чрез положен от нея подпис, че същата е запозната с правата й на чл.63 ал.3 и ал.4 и чл.64 ЗМВР, вкл. и за правото на адвокатска защита. Подписана е и нарочна декларация, в която е декларирала, че е запозната, че има право на адвокатска защита, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар по неин избор и е уведомена за възможността за задържането й да бъде информиран член от семейството.

Освен претърсване на обитаваното от нея жилище, в същия ден са извършени и обиски на жилищата, обитавани от нейните синове, както и друг неин жилищен имот. Извършено е претърсване и изземване на вещи и документация и на работното й място.

Всички горепосочени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване са извършени съобразно изискването на чл.161 ал.1 НПК. 

Не се спори и относно установеното, че след повдигане на обвинението въззивницата е била приведена в следствения арест вр. Постановление на ВОП от 12.03.2013г. за задържане за срок от 72 часа, на основание чл.64 ал.2 НПК. На 14.03.2013г., в срока на задържане, е разпитана пред съдия и в присъствието на упълномощените от нея двама адвокати. С Постановления от 15.03.2013г. й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, размерът на която е платен същия ден, както й е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Република България“. По повод на последното е установено, че двукратно въззивницата е искала тази забрана да бъде отменена, респ. да й бъде разрешено пътуване до Република Турция с цел провеждане на лечение на дискова херния /молба от 27.06.2013г. и искане до ОС – Варна от м.01.2014г./, които искания са били оставени без уважение.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, вкл. и във връзка с разследване на извършено престъпление по чл.360 НК.

С Постановление от 31.07.2014г. материалите по повдигнатите срещу Б.О.  и други лица обвинения по чл.282 ал.2 НК, както и тези по чл.360 НК са отделени в отделно производство под № 324/2014г.

По искане на въззивницата, на основание чл.368 и сл. НПК, с определение от 31.03.2015г. по ЧНД № 329/2015г. ОС – Варна е дал тримесечен срок на разследващия орган да предприеме действия по внасяне на делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или споразумение, или да прекрати наказателното производство. В срока за изпълнение, на 12.05.2015г. на въззивницата е било повдигнато ново обвинение, наред с първото, а именно за извършване и на престъпление по чл.360 вр. чл.26 ал.1 НК – разгласяване на сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено от друг закон /ДОПК/. С Постановление от 08.07.2015г. на ВОП наказателното производство, водено срещу г-жа О. по чл.282 ал.2 НК е прекратено, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, поради това, че липсват доказателства за осъществени от нея съставомерни деяния, осъществяващи фактическия състав на престъплението по чл.282 ал.2 НК. Относно другото й възведено обвинение е постановено внасянето на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл.78а НК. Във връзка с последното е било образувано НАХД № 971/2015г., производството по което е прекратено и върнато за доразследване. Впоследствие материалите по това досъдебно производство са отделени в ново под № 162/2015г., същото отново е приключило с внасяне на предложение за налагане на административно наказание по чл.78а НК, като съдебното производство е приключило с влязло в сила на 08.12.2016г. решение на АпС – Варна, постановено по ВНАХД № 371/2016г., с което Б.О. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.360 НК, но на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба в размер на 3 000 лева.

Липсва спор между страните пред настоящата инстанция и относно установените по делото обстоятелства, че към момента на предявяване на обвиненията по чл.282 ал.2 НК въззивницата е заемала длъжност „старши инспектор по приходите“ в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Варна, а в системата на НАП работи от 30.07.1998г., както че по повод на това обвинение и на основание чл.100 ал.2 ЗДСл. /ред. преди обявяването на разпоредбата за противоконституциона с решение на КС, обн. ДВ бр.38/2016г./, със Заповед № 91/13.03.2013г. на изпълнителния директор на НАП, връчена й на 15.03.2013г. Б.О. е била временно отстранена от длъжност. Тази заповед е отменена със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. на изпълнителния директор на НАП, връчена е на 09.10.2015г. и от 10.10.2015г. въззивницата е възстановена на работа.

Не е оспорено и установеното, че в периода 26.03 – 25.09.2012г. спрямо въззивницата са използвани СРС, за които съгласно писмо изх. № НК – 381/23.06.2015г. Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е приело, че са неправомерно прилагани. Тези доказателства са били приложени по досъдебното производство, обстоятелство, изрично коментирано в постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл.282 ал.2 НК от 08.07.2015г.

Не е спорно и обстоятелството, че извършеният на 12.03.2013г. арест, както и отпочнатото срещу въззивницата и други нейни колеги наказателно производство за извършени престъпления по служба са подробно отразени в различни медийни публикации. В тях, видно от приложените извлечения от печатни издания, конкретно е цитирано името на г-жа О., изнесени са данни от личния й живот, с коментар на същия, в това число и по повод произхода на притежаваните от нея парични средства.   

Наличието на повдигнато обвинение, по което въззивницата е оправдана ангажира отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като на основание чл.4 от същия закон на обезвреда подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. В тази връзка спорните в настоящото производство въпроси са какви са претърпените неимуществени и имуществени вреди, кои от тях са в причинна връзка с незаконно повдигнато обвинение и за кои от вредите следва да отговаря ответната страна, респ. какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, при условие, че такова се дължи.

За установяване твърденията относно претендираните неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, както и е проведена комплексна СМЕ.

От показанията на свидетелите В.В.., В.Н. и разпитаната пред настоящата инстанция Н.И. се установява, че по принцип въззивницата е била ведра, лъчезарна и усмихната, добър професионалист, всеотдайна в работата си и в грижите за семейството си, но след ареста и отпочнатото наказателно производство се е затворила, станала тревожна и плачлива, срамувала се от това, че е изведена от дома си с белезници, което обстоятелство е станало достояние на съседите й, чувствала се засегната и омерзена от изнесените в пресата данни за личния й живот /стойност на облекло, вкл. и лично бельо, начин на живот, произход на средствата/, а с оглед изнесената информация за спечелването на голяма сума пари от лотарията и публикувани лични данни за децата й се страхувала за тяхната безопасност. Съгласно свидетелските показания повдигнатите обвинения и имущественото й състояние е било коментирано както сред колегите й, така и в населените места, където живеели родителите й и единия й син, другият й син отказал да посещава занятия в университета, защото и там се коментирало. Св. Н.И., сестра на въззивницата, сочи, че задържането, обвинението и изнесената в пресата информация, както и коментарите са се изключително негативно не само на въззивницата, но и на всички близки от семейството й, в това число и на нейните родители – баща й отказвал да излиза, защото се срамувал от написаното и не искал да бъде разпитван от съселяните си, майка й постоянно плачела, големият й син направил нервен стомах, за което състояние на роднините си сестра й се чувствала виновна, не идвала на село при родителите си. Св. В.П. сочи, че част от колегите й се дистанцирали от нея, а самата Б.О. се чувствала неудобно и отказвала в продължение на повече от две години /докато траел процеса/ да посещава сградата на НАП, дори и когато трябвало да се снабди с необходими й документи. Св.Н. описва състоянието на въззивницата непосрествено след ареста, както и по време на наказателното преследване, като сочи, че когато са я пуснали от ареста е била бяла като платно, цялата треперила, споделила й само, че не е добре и иска да се прибере вкъщи, отказвайки да комуникира с когото и да било. При първата им среща след това, около 10 дена след ареста, била с шапка и шал, за да не може да бъде разпозната, страхувала се е да остава сама в дома си, разтрепервала се при всяко виждане на полицай. И трите свидетелки описват за споделеното от въззивницата, че същата се е чувствала изключително омерзена и неудобно, когато по време на първия разпит пред съдия е получила кръвотечение от гениталиите, като в ареста не са й били осигурени превързочни материали, вместо това е ползвала предоставени от друга жена в килията части от дрехи, споделила е и за неудобствата, изпитани от лошите условия – тоалетна без връзка към канализацията, течаща вода без мивка, лоша хигиена и без дневна светлина. Според коментираните показания още по време на процеса срещу нея е ползвала психиатрична помощ, спрял е месечния й цикъл, обострило се здравословното й състояние вр. съществуваща дискова херния, по повод на което е искала да се лекува в Турция, а към настоящия момент продължава да е тревожна, плаче, страхува се от всяко позвъняване на вратата или залепено съобщение, има проблеми със съня, повишено кръвно налягане, приема антидепресанти.

Съдът кредитира показанията и на трите свидетелки като взаимно кореспондиращи, допълващи се и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно психо-емоционалното състояние на въззивницата по време и след приключване на наказателното производство, както и обстоятелства, обуславящи същото. В тази си част същите кореспондират и на установеното от заключението на СМЕ, съгласно което по време на задържането г-жа О. е преживяла значим стрес, който се е идентифицирал особено при пребиваването й в ареста, още по време на процеса срещу нея е потърсила психиатрична помощ /20.06.2013г./, в резултат на което е поставена диагноза „разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика“, започнала е да приема антидепресанти, което продължава и към настоящия момент. Последиците от преживения стрес са налични и към настоящия момент – въззивницата се чувства унизена, оскърбена и незаслужено обвинена, налице е повишена тревожност и депресивност, с изразена обилна вегитативна симтпоматика и тревожни изживявания, емоционална лабилност, чести изблици на плач, нарушения в съня, стеснение на социалните контакти, често прави асоциации със случилото се, като става потисната, загубила е удоволствието от извършването на ежедневни дейности, усещането за щастие, неспособна да преработи агресията, като я обръща към себе си, което се отразява върху соматичното здраве, налице е изпитване на почти перманентен дискомфорт. Вещите лица сочат, че преживеният стрес се е трансформирал в дистрес, т.е. в декомпенсация, невъзможност на организма да мобилизира своите ресурси и да се адаптира успешно към външната среда, поради което и считат, че към настоящия момент въззивницата е с клинични симптоми на постравматично стресово разстройство, което състояние, въпреки провежданото медикаментозно лечение създава психологически дискомфорт. В обясненията си в с.з. вещите лица сочат още, че психичната травма е свързана преди всичко със събитията около задържането, престоя й в ареста и повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено, като наличието на друго повдигнато обвинение, за което й е наложено административно наказание няма съществено значение в процеса на преработване на тази травма.

Що се отнася до другите здравословни проблеми, твърдени от въззивницата като настъпили в резултат на предприетата срещу нея наказателна репресия, от коментираното заключение не се установява същата да страда от високо кръвно, нито безспорна причинна връзка между преживения стрес от наказателното производство и спирането на месечния й цикъл, нарушения в зрението или здравословното й състояние по повод съществуваща дискова херния. Приетите по делото като доказателства „етапна епикриза“, издадена от общопрактикуващ лекар с вписана диспансеризация с диагноза хипертонично сърце от 02.04.2015г. и епикриза на л.89, в която като придружаващо заболяване също е вписана диагноза хипертонично сърце, не са достатъчни за направата на извод за наличието на хипертонична болест. Съгласно заключението, както по делото, така и в рецептурната книжка на въззивницата липсват доказателства, респ. данни за констатирани високи стойности на кръвното налягане и провеждано лечение в тази насока, които да обосноват вписаната в тези два документа диагноза. Назначената корекция на зрението е за слабо намалено зрение, присъщо за възрастта й, а за проведената оперативна интервенция на 11.08.2015г. от представената медицинска документация не е ясна конкретната причина /ечемик, киста или др. подобно/.

От коментираното заключение не могат да се направят изводи за наличие на причинна връзка между здравословното състояние на въззивницата по повод съществуващо от преди 12.03.2013г. заболяване на междупрешленните дискове /дискова херния/ и незаконно повдигнатите обвинения. Вещото лице е посочило, че се касае за заболяване с хроничен характер, което периодично е лекувано чрез съответни медикаменти и физиотерапии, като няма данни за обострянето му към датата, когато е искано даването на разрешение за лечение в Република Турция. По повод представените доказателства за провеждани процедури в санаториалната станция на МВР в гр.Хисаря през 2015г. и 2016г., съдът отчита, че престоя в ареста е продължил само 72 часа, поради което и не може да се приеме, че условията в него са благоприятствали влошаване на това  заболяване, а тези терапии са част от периодично прилаганото лечение.

Относно твърденията за получен кръвоизлив по време на престоя в ареста и спиране на месечния цикъл, СМЕ заключава, че през 2009г. Б.О. е била оперирана от миома, с оглед на което не е изключено да е получила обилно кръвотечение, но в същото време липсва медицинска документация за наличието на такова, в частност на провеждано лечение. Не е изключено и в резултат на стреса да има прекъсване на цикъла, като отново липсват ангажирани доказателства за лечение на това състояние. В същото време вещото лице сочи, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към процесния период въззивницата е била на възраст, в която поради естествени физиологични процеси при жените настъпването на това състояние е обичайно. С оглед на това и предвид непротиворечивите показания на разпитаните свидетели, настоящия състав приема за установено, че действително по време на престоя й в ареста въззивницата е получила кръвотечение, което състояние безспорно, с оглед условията в ареста и непредоставянето на хигиенни материали, е създало чувство за неудобство и дискомфорт. Неустановено е, обаче по повод на това състояние да е искана и отказана медицинска помощ, респ. да е търсена такава непосредствено след пускането от ареста, както и другото твърдение, а именно че последвалото окончателно спиране на цикъла е обусловено от преживения психичен стрес. Ако се касае за внезапно спиране, то би било логично провеждането на лечение, данни за което по делото липсват.

Изхождайки от така приетите за установени неимуществени вреди и интезитета на същите, настоящият състав намира, че справедлив еквивалент съгласно чл.52 ЗЗД вр. §1 ЗОДОВ е обезщетение в размер на 40 000 лева. За да определи този размер, съдът отчита, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение въззивницата е претъпяла чувство на страх и тревожност, което е довело до трайно влошаване на психо-емоционалното й състояние, накърнени са доброто й име и авторитет, включително и професионален. Последиците от тези негативни преживявания не са преодолени и към настоящия момент, като са налице клинични данни за постравматично стресово разстройство. В същото време не се установяват другите твърдени здравословни проблеми – повишено кръвно налягане, нарушено зрение и спиране на цикъла, които да са в причинна връзка с воденото производство.

Незаконосъобразността на обвинението, обуславя и незаконността на предприетите мерки на процесуална принуда – постановеното задържане по ЗМВР и по чл.64 ал.2 НПК, поради което и претърпените вр. тези действия неимуществени вреди също се отчитат от съда при определяне общия размер на следващото се обезщетение, но при съобразяване недоказаността на твърдението за нарушени права по см. на чл.5 §2-4 от ЕКПЧОС по време на задържането. Казаното важи и за наложената забрана за напускане на страната, както и за прилаганите спрямо въззивницата СРС. Макар и към момента на отправяне на исканията за отмяна на забраната за напускане, респ. датата, за която се твърди, че е имала определен час за прием в клиника в Република Турция да не се доказа наличието на здравословно състояние, обосноваващо подобно лечение, с наложената забрана правото на свободно предвижване и правото на избор на лекар са били ограничени, което обуславя извод, че с оглед незаконността на обвинението, претърпените от това ограничение неимуществени вреди подлежат на обезщетяване именно с иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Използваните СРС са приобщени като доказателства по досъдебното производство именно с оглед обвинението, по което същото е прекратено, както и са прилагани през част от време, през което досъдебното производство вече е било висящо и под надзора на Прокуратурата. Поради това и претърпените от прилагането на тези СРС вреди - навлизане в личната сфера на живот, само на това основание са част от вредите от неоснователното обвинение, независимо, че използването им е поискано от друг орган и е било надлежно разрешено /в т.см. Решение № 166/2018г. по гр.д. № 4454/2017г./. 

При определяне на размера на обезщетението съдът отчита също така, че повдигнатото обвинение е за престъпление по служба, за което се предвижда лишаване от свобода за срок от една до осем години, личността на въззивницата като отговорна и ползваща се с висока оценка на професионалните й качества, като в същото време заеманата от нея публична длъжност, предпоставя по-високи обществени очаквания и отговорности. Задържането й, станало достояние на съседите при отвеждането й от органите на полицията и дадената гласност на случая в средствата за масова информация по направено прессъобщение от страна на Прокуратурата, с посочване имената на задържаните и наличието на събрани данни за извършени 22 престъпления, последвана от публикации с коментари на имотното й състояние, начина й на живот, вкл. и с интерпретации и внушения, че печелившият фиш е купен от нея, за да прикрие незаконно получени доходи, също са обстоятелства, предпоставящи по-голямо негативно отражение върху накърнените чест, достойнство, авторитет и право на личен живот, изпитваните чувства на неудобство, страх и притеснение за семейството й. Претърпените неимуществени вреди в резултат от тези публикации са в причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение, именно поради това, че същите са предпоставени от поведението на ответната страна, информирайки обществеността за извършената от нея акция. 

Размерът на определеното обезщетение отчита и претърпените от въззивницата неимуществени вреди – притеснения и неудобства, причинени от условията в следствения арест, в частност и свързаните такива с полученото от нея кръвотечение. Макар и за конкретните условия в ареста държавата да отговаря чрез затворническата администрация, която отговорност се реализира по реда на АПК, то не може да се игнорира причинната връзка между вредите, които задържанато лице търпи и от тези условия по време на ареста по наложената му мярка, и незаконното обвинение по см. на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди е общо, доколкото не може да се разграничи в какъв обем и по вид са претърпените такива от условията в ареста и вредите от незаконно наложената мярка на принуда, по повод на която е престоя в ареста. В същото време, длъжник по материалното правоотношение за вреди е държавата, чиято отговорност се реализира в исковия процес чрез нейните процесуални субституенти /държавните органи, вкл. и правоохранителните, съобразно възложените им компетентности/, които в настоящия случай биха били и солидарно отговорни спрямо претенцията за неимуществени вреди. Поради това обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да отчете и претърпените неудобства от въззивницата в следствения арест, породени от условията в него /в т.см. Решение № 204/2019г. по гр.д. № 4636/2018г. на ВКС, ІV г.о./.

Именно, с оглед невъзможността да бъдат разграничени неимуществените вреди, претърпени от въззивницата в хода на воденото срещу нея наказателно производство, обстоятелството, че срещу нея е било повдигнато и друго обвинение, по което същата е призната за виновна, но освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съставлява критерий, относим към определяне размера на справедливото обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД, но не и основание за отхвърляне на иска, както твърди въззиваемата страна. В тази връзка, настоящият състав отчита и това, че второто обвинение, по което е наложено наказание е повдигнато два месеца преди прекратяване на производството по водещото обвинение по чл.282 ал.2 НК, арестът и медийното отразяване, отстраняването от служба са именно във връзка с незаконното обвинение, още с постановяване на постановлението за прекратяване Прокуратурата е изразила заключенито си по отношение на обвинението по чл.360 НК, че ще бъде внесено искане за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, т.е. за въззивницата е било ясно, че последствията досежно това обвинение няма да са с интензитета на тези по основното обвинение. Последното се установява и от заключението на СМЕ.

В заключение, настоящият състав намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените от Б.О. неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 40 000 лева, като за горницата да претендирания размер от 50 000 лева същият следва да бъде отхвърлен.

В материалите по досъдебното производство липсват данни за процесуално поведение на въззивницата, обусловило хода на процеса срещу нея, което да бъде прието за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл.5 ЗОДОВ.

По исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:

Наведените във въззивната жалба оплаквания на Прокуратурата досежно уважената част от исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение са за липса на причинна връзка между действията по досъдебното производство и постановеното със Заповед № 91/13.03.2013г. от изпълнителния директор на НАП отстраняване от длъжност. Същите, настоящият състав намира за неоснователни.

Съгласно действащата към датата на привличането на Б.О. като обвиняема разпоредба на чл.100 ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б."а" от НК, органът по назначаването го отстранява временно от работа. Последният действа в условията на обвързана компетентност, без право на преценка. Отстраняването е последица от образуваното наказателно производство. Поради това и при незаконност на повдигнатите обвинения именно Прокуратурата е тази, която отговаря за претърпените от отстранения вреди, изразяващи се в неполученото за периода на отстраняване трудово възнаграждение.

Законодателят не е установил изискване възстановяването да става по почин на отстранения, нито по самостоятелна инициатива на работодателя. В тежест на органа, повдигнал обвинението е да го уведоми, че причината за отстраняването е отпаднала, така както уведомява за образуваното наказателно производство. В настоящия случай няма данни такова уведомяване да е извършено след влизане в сила на постановлението за прекратяване, както и не са ангажирани доказателства за установяване датата на връчване на преписа от постановлението за прекратяване на НАП. В същото време няма и данни, респ. наведени възражения в срока по чл.131 ГПК другото повдигнато обвинение по чл.360 НПК да е основание за продължаване отстраняването от длъжност. Индиция за това е и обстоятелството, че възстановяването е извършено значително преди приключване на производството по това второ обвинение, вкл. и преди обявяването противоконституционността на разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл. /заповедта за възстановяване е от 07.10.2015г., решението на КС е обн. ДВ бр.38/20.05.2016г., а решението на АпС - Варна вр. обвинението по чл.360 НК е от 08.12.2016г./.

Ето защо, съдът намира, че Прокуратурата на РБ отговаря за вредите за целия период – от отстраняването до действителното възстановяване на работа, т.е. за времето до 09.10.2015г., вкл., когато е връчена заповедта за възстановяване.

Съгласно заключението на ССЕ неполученото брутно трудово възнаграждение за този период, на база основна месечна заплата с начислено допълнително възнаграждение за прослужено време, имащо постоянен характер, е в общ размер на 27 111.74 лева, която сума е присъдена от първоинстанционния съд.

Относно претендираните вреди за направени разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения между страните не е налице спор, че доколкото в наказателния процес липсва регламентация на отговорността за разноските по защитата, то същата се урежда от общите правила на гражданската отговорност и по реда на чл.2 ал.1 ЗОДОВ. Спорният въпрос е какъв е доказания размер на тази вреда.

За установяване твърденията по тази претенция, в настоящия исков процес са представени пълномощно в полза на адв.Екимджиев и адв.Бончева за обжалване отказ за отмяна наложената забрана за напускане на страната, договор за правна защита и съдействие вр. това, с уговорено адвокатско възнаграждение в него в размер на 600 лева, както и доказателства за плащане на същото. Представени са договор за правна защита и съдействие на бланка от адвокатски кочан, сключен между адв.Томов и въззивницата, с дата 08.02.2016г., удостоверяващ уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лева, както и договор за правна защита и съдействие по ДП № 324/2014г., с дата 16.02.2015г., в който е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение от 9 500 лева е платимо в срок до края на м.март 2016г. Приети като доказателства са и договор за правна помощ и представителство по ДП № 321/2014г., сключен с адв.Кунчев, с уговорено в него адвокатско възнаграждение от 5 000 лева, както и доказателства за извършено плащане на същото на дата 21.10.2015г.

От материалите по досъдебното производство се установява, че в същото първоначално въззивницата е била представлявана от адв.Цветков и адв.Атанасов, участвали съответно при повдигане на обвинението и първия разпит пред съдия. Впоследствие нейни защитници са били адв.Томов от АК - Варна и адв.Кунчев от АК - София, а по повод обжалване на отказа за отмяна забраната за напускане на страната, постановен по ЧНД № 77/2014г. - адв.Екимджиев. В ДП № 162/2015г., материалите по което са отделени от ДП № 324/2014г., а преди това ДП № 233/12г., се съдържа договор за правна помощ от 19.05.2013г., представен с молба от 21.05.2013г., удостоверяващ представителната власт на адв.Томов, без уговорен в него размер на адвокатското възнаграждение, както и пълномощно с дата от 21.07.2014г. към адв. Кунчев. В качеството им на пълномощници на въззивницата адв.Томов и адв.Кунчев са депозирали молби до органа по разследването, участвали са в извършването на процесуално-следствени действия, както в периода преди предявяване на второто обвинение, така и след това, до окончателното приключване на производството по последното с решението по ВНАХД № 371/2016г. Именно поради това и не може да се приемат за основателни възраженията на ответната страна, че извършените плащания на сумата от 9 500 лева в полза на адв.Томов и 5 000 лева в полза на адв.Кунчев не се отнасят за обвинението, производството по което е прекратено, респ. касаят единствено защитата по обвинението по чл.360 НК. Наред с това, посочването на грешен номер на ДП в представения по делото договор за правна помощ, сключен с адв.Кунчев не сочи на извод за представителство по друго производство, предвид изрично посоченото в него, че е във връзка с престъплението по чл.282 НК, безспорно установената представителна власт по ДП № 324/2014г. и липсата на твърдения от ответната страна и доказателства в този период срещу въззивницата да се е водило друго наказателно производство.

Отчитайки датата на сключване на договора с адв.Томов, в който е уговорен размера на дължимото му се адвокатско възнаграждение /16.02.2015г., т.е. преди повдигане на обвинението по чл.360 НК/, както и изрично посоченото обвинение във връзка с което е сключен договора за правна помощ с адв.Кунчев, съдът приема, че заплатените адвокатски възнаграждения съответно от 9 500 лева и 5 000 лева са именно по повод обвинението, производството по което е прекратено. Това налага и разглеждане на направеното от ответната страна възражение за прекомерност, тъй като за да се приеме, че претендираната вреда е в причинна връзка с незаконното обвинение, то заплатеното адвокатско възнаграждение следва да е адекватно на тежестта на обвинението и осъществената процесуална защита /ТР № 1/2017г. на ОСГК на ВКС/. Преценката следва да бъде направена сумарно на заплатените на всички ангажирани адвокати адвокатски възнаграждения, тъй като именно общия размер на заплатеното съставлява размера на обедняването /вредата/ и доколкото за реализиране на отговорността няма ограничение аналогично на това по чл.78 ал.1 ГПК. В тази връзка, отчитайки характера и тежестта на повдигнатото обвинение, обема на събраните доказателства, обуславящи фактическата и правна сложност на казуса и извършените от процесуалните представители действия по защитата на въззивницата, включително и по съдените производства, касаещи мярката за процесуална принуда и искането по чл.369 НПК, които производства са предпоставени от воденото досъдебно производство срещу въззивницата, както и при съпоставяне минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 1/2004г. /800 лева/, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 15 100 лева се явява прекомерно. Изхождайки от същите критерии, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на сумата от 6 600 лева.

До този размер искът за обезщетение на тази имуществена вреда се явява основателен.

На основание чл.86 ЗЗД върху уважените главници по исковете се дължи законна лихва, считано от датата на увреждането, която е датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване /в т.см. и разрешенията на ТР 3/2004г. на ОСГК/. Нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД е императивна, поради което и независимо от липсата на оплаквания във въззивната жалба на Прокуратурата досежно началния момент, от който първоинстанционният съд е присъдил лихва за забава, същата следва да бъде съобразена от настоящия състав.

Съгласно представената от ответната страна служебна бележка постановлението за прекратяване е връчено на въззивницата на 03.09.2015г. и същото спрямо нея е влязло в сила на 11.09.2015г. Следователно тава е и датата, от която се дължи обезщетение за забава върху главниците.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.7 ЗОДОВ е отхвърлен за горницата над присъдените 12 000 лева до 40 000 лева, както и в отхвърлената част на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за горницата над присъдените 600 лева до сумата от 6 600 лева, и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която върху главниците е присъдена законна лихва за периода 08.07.2015г. – 10.10.2015г. В частта, в която исковете са уважени, както и в останалата обжалвана отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед ревизирането на резултата по същество следва да бъде отменено и постановеното определение по чл.248 ГПК, с което отговорността за разноските е разпределена съобразно уважената от първоинстанционния съд част от исковите претенции.

Отчитайки постановения от настоящата инстанция резултат и отхвърлената част от исковата претенция, която не е предмет на въззивното обжалване, следващите се в полза на въззивницата разноски съобразно уважените искове за първоинстанционното производство са в размер на 4 328.34 лева. Направеното от Прокуратурата възражение по чл.78 ал.5 ГПК досежно претендираното за тази инстанция адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото не нахвърля съществено минималния размер по Наредба № 1/2004г. /3 506 лева по Наредба, при претендирано и заплатено възнаграждение в размер на 4 800 лева/, отчитайки фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия, проведените съдебни заседания и обема на доказателствения материал.

Следващите се за въззивното производство разноски, които следва да бъдат присъдени на въззивницата, съобразно уважената част от жалбата й и отхвърлената жалба на ответната страна, са в размер на 2 562 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за тази инстанция е неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния размер, определен съобразно обжалваемия интерес /92 211.74 лева/ - претендираното е в размер на 3 200 лева, при минимален размер по Наредбата 3 296.35 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 163/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 30/2018г. ОС – Варна в частта, в която са отхвърлени предявените от Б.К.О., ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.7 ЗОДОВ за горницата над присъдените 12 000 лева до 40 000 лева, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното производство, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 600 лева до сумата от 6 600 лева, както и относно присъдената законна лихва върху главниците за периода от 08.07.2015г. до 10.09.2015г.,вкл. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.О., ЕГН ********** сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато й обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – Варна, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, наред с присъденото от първоинстанционния съд от 12 000 лева, на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.7 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на същото обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, наред с присъденото такова с първоинстанционното решение в размер на 600 лева, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД. 

            ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.

            В частта, в която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 6 988.26 лева, съставляващи неполучено трудово възнаграждение е отхвърлен, решението на ОС – Варна не е обжалвано и е влязло в сила.

            ОТМЕНЯ определение № 1194/11.04.2019г., постановено по гр.д. № 30/2018г. на ОС – Варна по реда на чл.248 ГПК.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.О., ЕГН ********** сумата от 4 328.34 лева /четири хиляди триста двадесет и осем лв. 34 ст./, представляваща направени съдебни разноски за производството пред ОС – Варна, както и сумата от 2 562 лева /две хиляди и петстотин шестдесет и два лева/, представляващи направени съдебни разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване, при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.