Р Е Ш Е Н И Е

№  45/20.03.2014 г.                                                         гр. Варна

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                         Гражданско отделение

На      05 март                                                                                  2014 год.

в публично заседание в следния състав: 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от  С. Илиева  въззивно гражданско дело № 295 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на С.П. *** срещу решението на Варненския окръжен съд № 445/13.03.2013 г. постановено по гр. д. № 1656/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от него на основание чл. 124 от ГПК срещу „Задължителен универсален пенсионен фонд  Алианц – България” АД – София положинелен установителен иск за собственост на посочения в диспозитива на решението недвижим имот, придобит на основание чл. 97 от ЗС. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът да се уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

С решение № 445 от 13.03.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1656/2011 г. е отхвърлен предявеният от С.П. иск за признаване за установено по отношение на „Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц–България” АД - гр. София, че ищецът е собственик на 63.67 кв. м. идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 10 /мезонет/, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Добри Войников” № 11, целият с площ от 169.08 кв. м. /с идентификатор 10135.2560.214.1.11 по к. к. на гр. Варна/. Основанието на иска ищецът извежда от твърдението, че е извършил преустройство и пристрояване на апартамента, поради което площта му се е увеличила от 105.41 кв. м. на 169.08 кв. м. Интересът си от предявяване на положителния установетелен иск за собственост извлича от постановлението за възлагане на този апартамент в полза на ответника по образуваното изпълнително производство, като счита, че понеже ипотекираният от него имот е бил с площ от 105.41 кв. м., респективно ответникът-купувач на публичната продан е станал собственик на апартамента именно с тази площ, а той се явява съсобственик с процесните 63.67 кв. м. идеални части, явяващи се именно допълнително преустроените части.

Ответникът оспорва иска, като моли същият да се отхвърли като неоснователен, тъй като ипотеката обхваща всички последващи трансформации на ипотекираната вещ.

Между страните по настоящото дело не се спори, че именно апартамент с площ от 105.41 кв. м. /с пълен идентификатор по к. к. на гр. Варна № 10135.2560.214.1.11/ е бил ипотекиран от въззивника С.П., като ипотекарен длъжник, в полза на „Алианц Банк България” АД за предоставен кредит на кредитополучателя Ж. С. Т. /нот.акт № 160/2008 г. – л. 9/. С.П. от своя страна се легитимира като собственик на имота с нот. акт № 42/17.02.2005 г.

Не се спори и относно това, че процесният апартамент е увеличил площта си от 105.41 кв. м. на 169.08 кв. м. /т. е. с 63.67 кв. м./ и това увеличение е вследствие на фактическа промяна предназначението на терасата на всекидневна /на първо ниво/ и спалня и тераса /на второ ниво/, видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /л. 97/, както и че няма надлежно издадени строителни книжа за извършеното преустройство.

Безспорно е и това, че описът на имота от 07.06.2010 г., извършен от ЧСИ преди извършването на публичната продан е съгласно действителната площ на имота от 169.08 кв. м., но в същия е посочена площта по нотариален акт, т. е. за 105.41 кв. м. Във вписаното в Служба по вписванията – Варна Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.12.2012 година по изп. дело № 162/2010 г. на ЧСИ Н. Д. е направено разграничение в площите, а именно: по нот. акт и по схема от АГКК – л. 18 /по делото е прието и връченото постановление за възлагане на имота, по което обаче това разграничение в площта липсва – л. 16/.

От показанията на свидетеля С. З. се установява, че ремонтът, вследствие на който са извършени процесните промени е приключил до края на 2005 г. Св. Д. М. не посочва периода на извършване на ремонтните действия.

При така установеното, съдът извежда следните правни изводи:

Искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 97 от ЗС.

Претенцията на въззивника е за установяване, че е собственик на допълнително присъединената площ от процесния апартамент по силата на чл. 97 от ЗС, и тъй като ипотеката е учредена когато апартаментът е с площ само от 105.41 кв. м., то разликата от 63.67 кв. м. до 169.08 кв. м. е собственост на въззивника, а не на въззиваемото дружество, придобило имота въз основа на постановлението за възлагане.

Съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот /апартамент № 10 - мезонет/ от 12.12.2010 г. е влязло в сила на 19.07.2011 г. /вписано на 10.08.2011 г./. Към него момент апартаментът е бил с площ от 169.08 кв. м. Според заключението на вещото лице присъединени са тераса и две помещения, като допълнителните 63.67 кв. м. са функционално свързани със съответния апартамент № 10 и са станали част от него. Няма втори вход в имота.  

Когато построеното в повече (при учредено право на строеж или учредено право на надстрояване) или присъединеното не представлява самостоятелен обект на собственост, а несамостоятелна част от жилищен етаж или жилище /какъвто е настоящия случай/, следва да се приложи чл. 97 ЗС и да се приеме, че допълнителните площи са присъединени към главната вещ. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 от ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ /изрично Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о./. Присъединената допълнителна площ е функционално свързана и обслужва процесния апартамент и освен че не става собственост на собственика на земята по приращение /чл. 92 от ЗС/, същата не е и съсобствена между етажните собственици, именно поради факта, че не представлява самостоятелна вещ /в този смисъл са решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 3954 от 2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48 от 2010 г. І г.о., решение № 778 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 1096 от 2009 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Респективно, след като собственик на процесния апартамент № 10 с увеличената площ от общо 169.08 кв. м. към момента на влизане на постановлението в сила е бил въззивникът П. /поради присъединяване/, то въззиваемото дружество съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, като деривативен правоприемник, е придобил собствеността върху имота именно с тази по-голяма площ от 169.08 кв. м., тъй като ипотеката обхваща и последващите промени в имота. Вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав, за да породи действие. То пази правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически промени с веща /така Решение № 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 222/2012 г., I г. о./.

С оглед на горното, първоинстанционното решение, чийто извод съвпада с извода на настоящата съдебна инстанция, се явава правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемата страна е направила своевременно искане за присъждане на разноски, направени пред тази инстанция, представила е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което искането е основателно и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 445 от 13.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1656/2011 г.

ОСЪЖДА С.П., ЕГН **********, с карта на постоянно пребиваващ чужденец № 720832680, издадена на 14.11.2007 г. от МВР – Добрич да заплати на „Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц–България” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Красно село”, ул. „Дамян Груев” № 42, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.