Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

141

гр.Варна, 30.09.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 17.09.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 295/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Р. С. С. и С.И.С., конституирани като правоприемници на починалия ищец С. С.И. чрез процесуалния им представител адв. П.К.-И. *** срещу решение № 562/11.04.2014 год по гр.д. № 3297/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, с което е отхвърлен предявеният иск срещу К.К.Г. с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 41000 лв в резултат от извършено престъпление, за което ответницата е осъдена с влязла в сила присъда. В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и в частност – института на погасителната давност. Поради това молят решението да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен с присъждане на разноските за двете инстанции. Не са направили искания за събиране на нови доказателства.

В отговора на жалбата ответницата К.Г. е изразила становище за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От доказателствата по делото е безспорно установено, че с влязла в сила присъда ответницата е осъдена за това, че в периода от началото на м. февруари 2007 год до месец октомври 2010 год при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у наследодателя на въззивниците заблуждение, че ще му съдейства при закупуване на общински парцели, както и че страда от онкологично заболяване, за лечението на което се нуждае от парични средства, с което му причинила имотна вреда в размер на 41 000 лв - престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК, извършено при условията на чл. 26 ал.1 от НК .

На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото размерът на имотната вреда е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 210 ал.1 т.5 от НК, задължителното действие на присъдата се разпростира и върху него.

От казаното следва да се заключи, че ответницата виновно и противоправно е причинила на наследодателя на въззивниците имотна вреда в размер на 41 000 лв. Тя е действала в условията на продължавано престъпление, осъществявано в периода от м.февруари 2007 до м.октомври 2010 год. поради което наказанието е наложено за всички включени в престъплението деяния съобразно общия престъпен резултат.

Престъплението по чл. 209 от НК съставлява сложен фактически състав, който включва в себе си от една страна възбуждането или поддържането на заблуждение у пострадалия, користната цел у дееца, а в хипотезата на чл. 209 ал.1 т.5 – и големия размер на вредата. Увреждащото действие е продължило до тогава, до когато е било поддържано заблуждението у ищеца, тъй като това се явява неотделима част от фактическия състав на престъплението. Ето защо от значение е не моментът, в който деецът е получил имотната облага, а кога е извършено последното изпълнително деяние от общия комплекс на продължаваното престъпление.

От тази гледна точка вземането на ощетеното лице става изискуемо от датата на довършване на продължаваното престъпление, поради което и с оглед на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва от тази дата, а не от някакъв предшествуващ момент.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че от м.октомври 2010 год до 04.11.2013 год, когато искът е заведен, погасителната давност не е изтекла. Същият е основателен и установен по размер с влязлата в сила присъда. Като краен момент на продължаваното престъпление в присъдата е посочен месец октомври, без да е конкретизирана дата, поради което настоящият състав приема, че законната лихва следва да се присъди от последния ден на месеца съобразно правилата, установени в чл. 72 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора в тежест на ответницата следва да се възложат съдебните разноски за двете инстанции в размер на 2200 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Ищците са освободени от заплащане на държавна такса по силата на чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК. Затова и на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК тя трябва да бъде заплатена от ответницата в размер на 2460 лв в полза на Апелативен съд Варна.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 562/11.04.2014 год по гр.д. № 3297/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОСЪЖДА  К.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Р. С. С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********, конституирани като правоприемници на починалия ищец С. С. ***, починал на 08.03.2014 год, обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 1069/2012 год на Районен съд Варна, н.о., 23 състав, в размер на 41 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2010 год до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2200 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд Варна разноски по делото в размер на 2460 лв, представляващи дължимата на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК държавна такса за двете инстанции, за което да се издаде служебно изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)