Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

148

гр.Варна, 09.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 23.09.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 295/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Разград срещу решение № 13/24.04.2015 год по гр.д. № 304/2014 год на Окръжен съд Разград САМО в осъдителната му част в размер на 9000 лв – присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А.С.В. вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд гр.Русе, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.04.2014 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, изразяващо се в неспазване на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде присъден по-малък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивникът не е направил искания за събиране на нови доказателства.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е искова претенция от А.С.В. *** Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. В частта за имуществените вреди първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение иска за неимуществени вреди съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Завет, Разградска обл. Наказателното производство е било образувано с прокурорско постановление на 26.11.2010 год. След двукратно прекратяване на делото и връщането му за доразследване, с присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд Русе ищецът е бил признат за невиновен и оправдан. С присъда по НОХД № 470/2013 год на Окръжен съд Русе била отменена оправдателната присъда и подсъдимият бил осъден на наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66 от НК, както и бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност. Тази присъда била отменена от ВКС и при новото разглеждане на делото с решение № 70/23.04.2013 год по ВНОХД № 236/2014 год на Окръжен съд Русе оправдателната присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд Русе била потвърдена.

В хода на воденото срещу ищеца наказателно производство от ищеца били отнети разрешителните за носене и съхранение на ловно оръжие, а притежаваното такова било иззето. Срещу него бил постановен и отказ за достъп до класифицирана информация. Същият обаче не е бил отстраняван от длъжността кмет на Община Завет. На произведените местни избори през 2011 год той бил преизбран и изпълнява длъжността си и досега.

По отношение здравословното състояние на ищеца преди, по време и след приключване на наказателното производство по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. От заключението й се установява, че при ищеца е налице наследствена предопределеност за това заболяване, но преживяният психо-емоционален стрес може да играе ролата на отключващ фактор, както и такъв за неблагоприятното протичане на болестта. Негативните преживявания, свързани с наказателното производство и неговото медийно отразяване също са факт, установен от събраните по делото гласни доказателства. Безспорно е също, че поради общественото положение на ищеца, проведеният срещу него наказателен процес е намерил широк отзвук, далеч надхвърлящ кръга на близкото обкръжение, от което е пострадал неговият авторитет и доброто му име. Всички тези обстоятелства имат значение при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.    

Съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на които е достигнал до извода за основателност на предявения иск до размер на 9000 лв. Продължителността на наказателното производство от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателна присъда, не излиза извън рамките на разумния срок. През време на производството ищецът не е бил задържан под стража, а е продължавал да изпълнява функциите си. Не са му създадени пречки да участва в местните избори през 2011 год, които той спечелил.

Поради изложеното настоящият състав намира, че постановеното решение в обжалваната му част е законосъобразно и справедливо и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски по въззивното производство в размер на 780 лв- възнаграждение за един адвокат

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/24.04.2015 год по гр.д. № 304/2014 год на Окръжен съд Разград в осъдителната му част за сумата 9000 лв – обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът А.С.В. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд гр.Русе, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.04.2014 год до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на А.С.В. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 780 лв.

В останалага му необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)