ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

381

 

                                               10.06.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на  10.06.2016 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: Милен Славов

 

         Членове: Петя Петрова

                              

                       Мария Маринова

 

 като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. № 295 по описа на Апелативен съд Варна за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 267, ал.1 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д., съответно срещу решение № 271 от 29.02.2016 г. и срещу решение № 492/14.04.2016 г., двете постановени по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

- По въззивна жалба вх. № 8095/18.03.2016 г. против решение № 271 от 29.02.2016 г.: Жалбоподателят е сочил, че с решението си окръжният съд е отхвърлил исковете на дружеството срещу В.П.С. по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 210,57 лв., представляваща стойността на нанесени вреди с деянието, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 889/1996 г. по описа на Варненския районен съд и за заплащане на сумата от 59 796,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.1991 г. – датата на деянието до 04.03.2015 г. и със същото решение е осъден да заплати на другата страна разноски в размер на сумата от 1 200 лв. Навел е оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Изложил е съображения, че окръжният съд не преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и доводите му и така направил необосновани изводи за неоснователност на иска, като решението било постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Позовал се е на процесуални нарушения на окръжния съд и в тази връзка е заявил искания за събиране на нови доказателства от настоящата инстанция – назначаване на оценъчна експертиза, експертиза за изчисляване на законните лихви, разпит на свидетели и допускане на писмени доказателства.

Насрещната страна – В.С., чрез адв. Р., е подал писмен отговор на жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските. Противопоставил се е на исканията по доказателствата.

- По въззивна жалба вх.№ 11984/22.04.2016 г. против решение № 492 от 14.04.2016 г., постановено по същото дело, с което са отхвърлени молбите на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д. за допълване, за изменение в частта за разноските и за тълкуване на постановеното по делото решение № 271/29.02.2016 г. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на това решение и е молил за отмяната му с уважаване на молбите по чл. 250, 248 и чл. 251 от ГПК.

Варненският апелативен съд, като се запозна с въззивните жалби, с отговора и с материалите по делото, включително постановените решения от окръжния съд, намира следното:

В пункт VIII от въззивната жалба вх. № 8095/18.03.2016 г. против решение № 271 от 29.02.2016 г., въззивникът СД „Хоризонт – Димитрови и сие” е развил оплаквания, че окръжният съд в диспозитива на решението си се произнесъл по претенциите му в неденоминирани лева, а не както той ги е заявил и както са били уточнени в хода на производството, включително и възприети от апелативния съд, при обжалване на определенията по подсъдността на делото – в деноминирани (нови) лева. Така, вместо да отхвърли искове за 8 210,57 лв. и за 59 796,67 лева, окръжният съд в диспозитива на решението си посочил, че отхвърля искове от 8 210,57 (неденоминирани) лв. и за 59 796,67 (неденоминирани) лева.

От данните по делото става ясно, че още с исковата си молба, ищецът е претендирал осъждане на ответника за сумите от 8 210,57 лв. и за 59 796,67 лв. (т.е. в нови лева), като това е поддържал и в хода на цялото производство. Въпросът дали исковете са заведени в нови или в неденоминирани лева и съответно за 8 210,57 лв. и за 59 796,67 лв. (нови лв.) или за 8,21 лв. и 59,80 лв. (неденоминирани лева) е бил повдиган по делото във връзка с обжалване на определенията по подсъдността на делото, след двукратното прекратяване на делото пред окръжния съд и изпращането му по подсъдност на районния съд, респ. по спора за подсъдност и той е бил разрешен с определение № 232/06.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 149/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд. Независимо, че за да посочи стойността на вещите и съответно да формира размера на претенцията си, ищецът се е позовал на оценката на вещото лице, изготвена в неденоминирани лева (посочени в експертизата в последната колона, над която е записано „х.лв.”), в исковата си молба той коректно е заявил същите суми, но в нови лева. Претенциите му, именно в нови лева са били и докладвани по делото и също в нови лева са били посочени в мотивите на решението и така са били и обсъждани от съда. Независимо от това, обаче в диспозитива на решението си, окръжният съд е посочил, че отхвърля исковете за 8 210,57 (неденоминирани лева)лв. и за 59 796,67 (неденоминирани лева), което означава отхвърляне на искове за 8,21 лв. и 59,80 лв.

Предвид оплакванията на въззивника във въззивната му жалба в тази връзка и при констатираното несъответствие между сумите в мотивите и диспозитива на решението, настоящата инстанция намира, че се касае до оплаквания за допусната от окръжния съд очевидна фактическа грешка (в случай, че има разминаване между формираната в мотивите на решението воля на съда и изразяването й в диспозитива) или за непълнота на първоинстанционното решение (при положение, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет от 8 210,57 лв. и 59 796,67 лв., а само по част от него – отхвърляйки иска само за 8,21 лв. и за 59,80 лв.). Имайки предвид изложеното и доколкото компетентен да се произнесе по молба по чл.247 ГПК или по чл. 250 ГПК (обективирана във въззивната жалба с вх. № 8095/18.03.2016 г. против решение № 271 от 29.02.2016 г.) е съдът, постановил решението – окръжен съд Варна, то делото следва да му бъда върнато за произнасяне по нея, включително и като даде на страната възможност да конкретизира искането си за поправяне на очевидна фактическа грешка или за допълване на решението (или съединени исканията в евентуалност), като по отношение на производството по чл. 247 от ГПК, в случай на служебно констатирана грешка - и служебно да се произнесе без нарочно искане на страните.

Висящността на производството по молбата по чл. 247 от ГПК или по чл. 250 от ГПК възпрепятства разглеждането на въззивните жалби, поради което делото следва да бъде върнато на окръжния съд, който след окончателното приключване на производството по чл. 247 от ГПК, респ. чл.250 от ГПК,  следва да изпрати отново въззивните жалби срещу решението за разглеждането им от Варненския апелативен съд.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д. №295/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за произнасяне по молбата на СД „Хоризонт – Димитрови и сие” по чл. 247 от ГПК, евентуално по чл. 250 ГПК, обективирана във  въззивната му жалба вх. № 8095/18.03.2016 г. против решение № 271 от 29.02.2016 г.

След приключване на производството пред окръжния съд, делото  следва да бъде върнато на Апелативен съд Варна за произнасяне по въззивните жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: