Р Е Ш Е Н И Е

120

гр. Варна,  19. 07.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 295 по описа за 2017-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на И.Л.К. срещу решение № 373/16.03.2017 год. по гр.д. 495/2016 год. на ОС Варна, в частта, с която е признато за установено по предявения иск на Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, гр. Варна, срещу И.Л.К. по чл. 124, ал.1 ГПК, че ЕТ „Дионисий“ е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, ул. „Цариброд“ 47 с идентификатор 10135.1506.891.5.2. на втори етаж от склад № 1, целият с площ от 116 кв.м. на две нива, разположен в западната част на дворното място, представляващо ПИ № 10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта, въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.2005 год. по нот.а. № 72/2005 год. на ВН Марина Ташева.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите за основателност на иска по чл. 124 ГПК. Оспорва се направеният анализ на събраните по делото доказателства. Твърдят се съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, гр. Варна, в който доводите в жалбата са оспорени. Твърди се, че ответникът и въззивник в процеса е прехвърлил всички права върху спорния имот на две от децата си, които са се разпоредили с тях в полза на ЕТ.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ “Дионисий – Е.Д.“, срещу И.Л.К., с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.“Цариброд“ № 47, представляващ СКЛАД № 1, целият с площ от 116 кв.м. на две нива, разположен в западната част на дворното място, към ул.“Цариброд“, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта с идентификатори 10135.1506.891.5.1. и 10135.1506.891.5.2., с предназначение „за склад“ при граници на цялата сграда: ул.“ЦАРИБРОД“, двор, сгради № 3 и 2 в същия имот, двор и сграда № 6 в същия имот, сега с идентификатор 10135.1506.891, целият с площ от 585 кв.м.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на едноличен търговец, е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М. Ташева. Излага се, че останалата 1/3 ид.ч. от имота е собственост на П.К., син и правоприемник на ответника, с когото ищецът няма спор за права и с когото е в договорни отношения за ползването на неговата част от имота. Твърди се, че след реституция и с договор за дарение, сключен в надлежна форма като нот.акт, вписан като акт № 179, том IХ, дело № 14757/13.12.1993г. ответникът И.К. и брат му С.Л. К. са придобили в общ дял и изключителна собственост една сграда, състояща се от два самостоятелни склада, разположена в общо дворно място – имот пл.№ 2 в кв.11 по тогавашния план на 7-ми подрайон на гр. Варна, ул.”ЦАРИБРОД” № 47.

С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ 1-6797 от 13.04.1994г. и вписан като акт № 294, том I, вх.рег.№ 4107/13.04.1994г. на Варненски нотариус те са поделили общия имот, при което ответникът И. Л. К. е получил в дял и изключителна собственост процесния имот – склад № 1, разположен в източната част на сградата, сега с идентификатор 10135.1506.891.5, а брат му – склад № 2 десен в западната част на сградата сега с идентификатор 10135.1506.891.6.

Излага се, че по силата на договор за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване, обективиран в нот.акт № 94 том ХХІХ нот.дело № 8251/1997г. ответникът е дарил на своите три деца П., С. и Т.И.К. целият свой склад № 1 с площ от 116 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от дворното място, тогава общо със съседен имот, като си запазил пожизнено безвъзмездно право на ползване на дарявания имот.

Поддържа се, че при извършване на продажбата от 23.12.2005г. и след сключения договор за наем със съсобственика на останалата част от склада, ищецът, като търговец стопанисвал целия склад, като част от него държал като свой, а друга ид.част като наемател. Преди тази сделка ищецът бил в преддоговорни отношения с ответника да закупи от него имота, но поради непостигнато съгласие досежно цената, той дарил имота на децата си. Ответникът бил съгласен с продажбата, извършена от тях, поради което и се отказал от запазеното си право на ползване по отношение на имота.

След поредица от фактически и правни действия, ответникът създал правна привидност, че не е прехвърлил на децата си целия склад № 1, а само част от него. Поради това, че в предходните документи той не бил описван с посочване броя на етажите му, бил допълнен договорът за доброволна делба с брат му с описване на склада като двуетажна сграда. След това по негово настояване бил съставен нотариален акт за поправка на нотариалния акт за дарение на децата на ответника, като без никакво основание от предмета на сделката бил изключен втория етаж на склада чрез произволна добавка в текста, а същият вече за 2/3 ид.ч. бил собственост на ищеца. Твърди се, че това е сторено, за да се създаде правна привидност, че е прехвърлен само първия етаж на сградата, като е бил съставен нот.акт № 63 том ІV нот.дело № 7680 нот.дело 658/2010г. на нотариус О. Шарабански, който е с невярно съдържание, независимо от надлежното му вписване в Службата по вписванията, както и че не е налице фактическа грешка и не е ясно как нотариусът е установил, че сградата е двуетажна, без да е поискал скица на имота от действащия план, без да е приложил към преписката каквито и да е доказателства, доколкото такива не са описани в нот.акт, а и молителите не са се явили лично пред нотариуса. След като се снабдил с този документ с невярно съдържание, ответникът е получил и скица на имота от СГКК Варна и след това се снабдил с КНА № 42, том ІІІ нот.дело № 365/06.12.2010г. на същия нотариус, с което е създадена правна привидност, че ответникът е собственик на втория етаж на сградата, която ищецът закупил пет години преди това.

Съставянето на два поредни документа с невярно съдържние – нот.акт за поправка на нот.акт № 63 том ІV от 2010г. и КНА № 42 том ІІІ от 2010г. на нотариус О. Шарабански е довело до това, че ответникът притежава титул за права, каквито не притежава, чрез които документи се опитва да създаде правната привидност, че е собственик на втория етаж на сградата, като същата е записана в КККР като негова собственост.

Поддържа се, че след като ответникът не е изключил изрично при прехвърлянето каквато и да е част от сградата, същият е прехвърлил цялата такава на децата си. Прави се искане за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от И.К., като предявеният иск се оспорва с твърдения, че е недопустим и неоснователен.

Установява се от доказателствата по делото, че по нот.акт № 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М. Ташева, сключен между С. К. и Т.К., от една страна и Е. Д. Т., в качеството му на ЕТ“Дионисий – Е.Д.“, от друга страна, ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба от 23.12.2005г. правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от СКЛАД № 1, целият с площ от 116 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, разположен в западната част на дворното място, откъм склада в поземлен имот № 600, ведно с 2/3 ид.ч. от 1/8 ид.ч. или общо двамата 1/12 ид.ч. от дворното място, върху което е построен склада, цялото с площ от 328 кв.м., съставляващо поземлен имот № 599 в кв.111“А“ по плана на 7 микрорайон на гр. Варна, идентичен с част от бивш имот пл.№ 2 в кв.111 по предходния план на микрорайона, при граници на цялото дворно място: ул.“ЦАРИБРОД“, поземлен имот № 594, поземлен имот № 595, поземлен имот № 598 и поземлен имот № 600, общо за сумата от 84 342лв., в какъвто размер е и данъчната оценка на имота, съгласно удостовереното в същия нот.акт.

Видно от нот.акт № 94, том XIX, н.дело № 8251/1997г. на нотариус при ВРС, който е бил представен при изповядване на сделката е, че ответникът по делото – И. Л. К., е дарил на децата си П. К., С. К. и Т.К. следния свой собствен недвижим имот: ЕДИН СКЛАД № 1, с площ от 116 кв.м., разположен в източнта част на сградата, находяща се в гр. Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, заедно с 1/8 ид.ч. от дворното място, в което е построена същата, цялото от 1250 кв.м., представляващо имот с пл.№ 2 в кв.111 по плана на 7 микрорайон на гр. Варна, при равни квоти за всеки от надарените, като си е запазил правото да ползва подарения имот, докато е жив. Посочена в нот.акт данъчна оценка възлиза на 87 740лв. Представените при изповядване на сделката предходни документи за собственост са, както следва: нот. акт № 179, том IХ, дело № 14757/13.12.1993 г. /неприложен по делото, но описан в договора за доброволна делба от 13.04.1994г./ и договор за доброволна делба нот.заверена – Рег.№ 86797 от 13.04.1994г. с вх.рег.№ 4107/том І № 294/13.04.1994г. на Варненски нотариус.

От представения Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ 1-6797 от 13.04.1994г. и вписан като акт № 294, том I, вх.рег.№ 4107/13.04.1994г. на Варненски нотариус, се установява, че ответникът И. К. и брат му С.Л. К., са поделили съсобствени складови помещения, придобити по дарение с нот.акт № 179, том ІХ, дело № 14757/1993г., находящи се в гр. Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, представляващ парцел 2 кв.111 по плана на 7-ми подрайон на града с кубатура 1155 куб.м., като в дял на ответника е предоставен СКЛАД № 1 ляв, разположен в източната част на сградата с площ 116 кв.м., а в дял на брат му С.Л. К. е предоставен СКЛАД № 2 десен, разположен в западната част на сградата с площ 118,30 кв.м.

С Анекс за поправка на договор за доброволна делба от 28.10.2010г., вписан в книгите по вписванията на 28.10.2015г., том VІІ, № 77, вх.регистър 20845, д. 2403 е извършена поправка в договора за доброволна делба в следния смисъл: „на страница първа ред седми след текста: „ляво“, да се чете: „представляващ сграда на 2/два/ етажа, всеки“ и на страница първа, ред шестнадесети, след: „сградата“, да се чете: „на два етажа, всеки“. При съставянето на анекса, видно от отразеното в него, са били представени следните документи: договор за доброволна делба от 13.04.1994г. на нотариус при ВРС, вписана рег.№ 4107, том І, № 294 и техническа експертиза на инж.М.Г.Я. от 20.10.2010г., приложена и по настоящото дело.

С нот.акт № 63 том ІV рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г. на нотариус О. Шарабански е извършена поправка на нот.акт № 94, том ХХІХ, дело № 8251/97г. за дарение на недвижим имот, за следното: “На 01.06.1997г. първи юни хиляда деветстотин деветдесет и седма година/ нотариус при ВРС е изповядал нотариален акт за дарение на имот, като на страница първа, ред петнадесети, след: „разположен“, да се чете: „на първи етаж от двуетажна сграда“.  В нот.акт за поправка е записано, че при съставянето на акта са представени следните документи: нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г., квитанция за платена такса.

На 06.12.2010 г. е съставен нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по дарение и делба № 42 том ІІІ рег.№ 7040 дело № 365 от 2010г., с който ответникът И. Л. К. е признат за собственик на следния недвижим имот: СКЛАД с идентификатор 10135.1506.891.5.2., заемащ целия втори етаж на сграда с идентификатор 10135.1506.891.5, с административен адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, ет.2, обект 1, по техническа експертиза/приложена по делото/, състоящ се от: четири помещения и санитарен възел, със застроена площ 116 кв.м., при граници по схема: на същия етаж – няма, под обекта: сам.обект с идент.№ 10135.1506.891.5.1., над обекта – няма, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който горецитираната сграда е построена, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.1506.891.5, съгл.схема, издадена от СГКК – Варна.

Във връзка с изискани по реда на чл.192 от ГПК документи, е постъпило писмо вх.№ 25995/27.09.2016г. от нотариус О. Шарабански, като видно от същото е, че делата от 2010г., включително дела № 658/2010г. и № 365/2010г. са унищожени през 2016г., като към писмото е приложен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 01.02.2016г., заведен в Държавен архив – Варна с № 12-І/03.02.2016г.

Видно от нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015г. на нотариус М. Ташева, на 16.03.2015г. ищецът е прехвърлил на „ИНТЕРЕКО“ ЕООД – гр. Елена чрез замяна с движима вещ следния недвижим имот: само 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с предназначение за склад – СКЛАД № 1 с идентификатор 10135.1506.891.5.1 /2/3 ид.ч. от първия етаж на сградата/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-464/26.04.2010г. на Началник на СГКК – Варна, целият с площ от 116 кв.м., разположен в сграда № 5 в ПИ с идентификатор 10135.1506.891/в западната част на дворното място откъм склада в ПИ № 600, при съседни самостоятелни обекти на целия склад по схема: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., както и ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място, върху което е построен склада, съставляващо имот с идентификатор 10135.1506.891, цялото с площ от 328 кв.м. по документ за собственост, а по скица цялото с площ от 585 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за ниско застрояване/до десет метра/, идентичен с поземлен имот № 599 в кв.111 „А“ по плана на 7 м.р. на гр. Варна, идентичен с с част от бивш имот пл.№ 2 в кв. 111 по предходния план на микрорайона.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в момента на огледа/24.11.2016г./ процесният имот в гр. Варна, ул.”ЦАРИБРОД” № 47 с идентификатор № 10135.1506.891.5, представлява масивна сграда, състояща се от: на първо ниво – склад и на второ ниво – офисни помещения. На 13.04.1994 г. И. Л. К. и С. Л. К. сключват Договор за доброволна делба на съсобствени складови помещения, находящи се в гр. Варна, ул.”ЦАРИБРОД” № 47, парцел 2, кв.111 по плана на 7-ми подрайон с кубатура 1155 куб.м. В дял на И. Л. К. се предоставя склад № 1/ляв/, разположен в източната част на сградата с площ 116 кв.м., а в дял на С.К. се предоставя склад № 2/десен/, разположен в западната част на сградата с площ 118, 30 кв.м. В Договора за доброволна делба от 13.04.1994г. няма описание от какво се състои всеки един от складовете. В същия договор няма описание от какво се състои всеки един от двата склада – етажност и разгърната застроена площ.

От показанията на свид. Б., се установява, че той познава Е.Т. от около 10-15 години, тъй като свидетелят, като строителен инженер, му давал съвети по строителството за имот, намиращ се на ул.”ЦАРИБРОД” в гр. Варна, в гаровия район. Имотът, както го описва свидетелят, представлява стара сграда със зидани стени, добре поддържана, като при закупуването бил с един вход, а в момента е магазин за алкохолни напитки и има два самостоятелни входа. След закупуването на имота от Е. около 2005 г., сградата представлявала склад на два етажа с вътрешно дървено стълбище с дървен парапет и неугледни стени с лош под, като до дървеното стълбище се стигало през единствения вход, спрямо който то се намирало вдясно. След това Е., със съдействието на свидетеля, наел майстори и бил поставен окачен таван, подът бил покрит с теракот, направено било второ стълбище – бетонно, с отделен вход, като единият вход води към втория етаж, а другият вход води към магазина на първия етаж. Докато правели ремонтите никой не бил идвал да предявява претенции. Свидетелят заявява, че Е. закупил цялата сграда, като той стопанисвал и двата етажа, като има преки впечатления, тъй като често - около 20 пъти на година или поне един път на месец го посещава. Вторият етаж бил на бетонна плоча, откогато свидетелят има впечатления. В момента на втория етаж има обособени канцеларии, като и при закупуването на имота имало такива, но те не били подобрени, а след закупуването му от Е. била направена тоалетна в дъното на втория етаж и била подобрена фасадата на сградата.

Видно от показанията на свид. А. е, че същият познава Е.  Т. от 2005 г., а през 2006 г. вече работил за него в склада за алкохол на ул. ,,ЦАРИБРОД“. Сградата е на два етажа, влиза се от едната страна, имало и горе стаи. На долния етаж свидетелят участвал в поставянето на цялото вътрешно оборудване. Сложени били рафтове на стени и на магазина, мебелировка и теракот. До втория етаж се стигало по стълби. Имало един вход от магазина и един към втория етаж, като свидетелят не си спомня как е било преди това. Когато отишъл да работи там конструкцията между етажите била от бетон, като инвеститор бил Е., а свидетелят не бил виждал старите собственици, знаел, че винената къща е на Е. Т. като не знае дали преди да купи имота Е. го е ползвал като наемател. На втория етаж имало стаички и тоалетна, като ключ за него имал ищецът. Свидетелят работил при ищеца на трудов договор около две години, след което заминал за чужбина. Когато се прибирал в страната посещавал имота и не забелязал да е променен.

От показанията на свид. Р. се установява, че същият познава ответника, негов съсед, от дете, като със сина му са приятели и са израснали заедно. И. имал наследствени имоти - складови помещения на гарата. Свидетелят помагал когато изливали бетон през 1995-1997 г., носил греди, като дава показания, че преди това имало дървени стълби до втория етаж. Помещението има два етажа и едни стълби. Не знае дали И. е давал под наем помещенията, но през 2000 г. ползвал като наемател един от офисите и заплащал наем на ответника в продължение на една година. След 2001 г. не бил влизал там. Когато бил наемател на едно от помещенията за двата етажа на сградата имало един вход, от който се влизало в едно помещение. Сега като минавал оттам видял, че сградата е с боядисана фасада, но не видял какви са вратите, като не знае дали И. е прехвърлил имота и не знае кой получава наеми от сградата.

От показанията на свид. К. – син на ответника, които съдът взема предвид, съгласно разпореденото в чл.172 от ГПК – с оглед всички други данни по делото и останалите събрани доказателства, като се има предвид заинтересоваността на свидетеля, и доколкото тези показания са в унисон с останалите, събрани по делото доказателства, които съдът кредитира, се установява, че имотът се намира на ул. ,,ЦАРИБРОД“ № 47, отдолу има склад, на втория етаж са офиси сега, има тоалет и коридор. Към момента свидетелят е собственик на 1/3 от склада. Вторият етаж е от плоча бетонна с колони и трегери, стъпалата са 10-11 на брой също от бетон в момента. След реституцията имотът бил на два етажа, като на втория етаж имало гредоред с вътрешна стълба, с бетонни стълби сградата станала през 1995-1996г. Вторият етаж се състои от четири помещения – офиси - всеки един е отделен, има тоалет. Вторият етаж има отделен вход от 1995-1996г., като на мястото на входа имало голям висок прозорец. Вторият етаж бил отдаван под наем от бащата на свидетеля и той получавал наемите. От първия етаж на баща си свидетелят не бил давал наеми. Е. Т. бил наемател в склада малко след 2000 г., може би 2002-2004 г. Складът бил на долния етаж с отделен вход, като в този момент собственици били свидетелят, брат му и сестра му, тримата получавали наема. Известен период от време преди да стане собственик, Е. Т. ползвал едно от помещенията на втория етаж на приятелски начала. Преди да му продадат имота го отдавали под наем. След това нямали достъп до втория етаж, тъй като ищецът бил сложил желязна врата, и нито свидетелят, нито баща му притежавали ключ за нея. Свидетелят е категоричен, че брат му и сестра му продали на ищеца 2/3 от склад № 1, който се намира на първия етаж, явяващ се приземен. Свидетелят заявява, че в момента е собственик на склад, като допреди шест месеца получавал с големи закъснения наем за склада. Преди това брат му и сестра му получавали наем от склада. Баща му също получавал наеми от сградата, но след като му прехвърлил дяловете си, само свидетелят получавал наеми. Не му е известно баща му да е получавал наеми от Е. Т.. За вратата към предверието към 2005 г. свидетелят не държал ключове. Преди не били с общ вход помещенията, имало големи врати и дървено стълбище, вътре в сградата, разположено близо до тях. Положението било променено през 1995-1996 г. когато брат му и сестра му предали на Е. ключове от имота. Когато отдали под наем сградата, отделно дали под наем само склада, като свидетелят не знае дали баща му е имал уговорка с ищеца. Горният етаж се държи от Е., откакто станал собственик на склада от 2005 г. Оттогава баща му е имал договорки, но ответникът няма достъп до втория етаж, защото вратата е сменена. Свидетелят заявява, че не е собственик на нищо от втория етаж.

От представените от ищеца, въз основа на издаденото му съдебно удостоверение документи, с които се е снабдил от Областна управа – Варна, заверени по реда на Закона за адвокатурата, се установява следното: съгласно нот.акт № 115 том VI дело № 1157/1942г. „Яни Киряков – акционерно дружество” е придобило една „каменна магазия”, състояща се от две отделения, две железни решетки с лице към ул.”Царидбродска” петнадесет метра, застроена на двеста кв.м.” на ул.”Царибродска” № 47. Във връзка с одържавяването на имота са съставени АДС № 6956/1965г. и АДС № 284/20.12.1984г., като липсва прецизно описание на имота, но е описана фабрична сграда на три етажа, поради което и съдът счита, че това не е процесния имот. Приложени са удостоверение и скица, като в удостоверението и вписано, че в сектор „Имоти” нама съставен акт за държавна собственост за магазията/до триетажната фабрична сграда/, находяща се на ул.”Цариброд”. Със Заповед № 479/13.11.1992г. на Кмета на Община Варна е наредено на основание чл.88 ал.4 от НДИ във връзка със Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, да се отпише от актовите книги недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Девня” № 12, представляващ фабрична триетажна сграда, застроена на 966 кв.м. и дворно място – цялото от 1250 кв.м. в св.111 по плана на 7 подр., одържавен с Акт № 284/1984г. по чл.2 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия от КФ Антон Киряков – Варна.

От приложените по делото данъчни декларации е видно, че след 1997 г. ответникът не е декларирал, че притежава склад с площ от 116 кв.м.

Представен е от ответника протокол № 718/02.08.2002 г., съставен от данъчни испектори в ТДД – Варна за извършена проверка в присъствието на П.К., във връзка с извършването на данъчна ревизия на И.К., при която е констатирано, че при посещение на склад, находящ се в гр. Варна, ул.”ЦАРИБРОД” № 47, собственост /1/3/ на П.К., складовото помещение представлява отделна самостоятелна сграда, с масивна каменна конструкция и ориентировъчна площ 100-120 кв.м. Констатирано е, че над склада има таванско помещение със същата площ, на което се извършват ремонтни дейности; между склада и тавана има бетонна плоча. В склада/находящ се на първия етаж/ в момента на проверката има наематели.

Между страните липсва спор, че г-н Т. се е разпоредил с притежаваните от него 2/3 ид.ч. от първия етаж от сградата, намираща се в имот с идентификатор 10135.1506.891.5, а именно с 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: за склад, установено и от представения по делото нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015г. на нотариус М. Ташева, и по отношение на този имот производството е прекратено .

За г-н Т. е бил налице правен интерес от предявяване на иска само досежно 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., с предназначение: за склад доколкото същият твърди, че се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от втория етаж на сградата, представляваща СКЛАД № 1, посредством договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М. Ташева. Ищецът твърди, че е закупил 2/3 ид.ч. от цялата сграда, като се е разпоредил с правото на собственост само по отношение на притежаваната от него идеална част от първия етаж от сградата, а към момента е собственик на 2/3 ид.ч. от втория етаж на СКЛАД № 1 – имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2.

Спорът по делото е дали към момента на придобиване на правата от г-н Т. складът е бил на два етажа и дали неговият праводател му е прехвърлил право на собственост и върху втория етаж.

Спорът е породен от това, че И.К. се е снабдил с титул за собственост – нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по дарение и делба № 42 том ІІІ рег.№ 7040 дело № 365 от 2010 г. по отношение на същия втори етаж, представляващ част от СКЛАД с идентификатор 10135.1506.891.5.2., заемащ целия втори етаж на сграда с идентификатор 10135.1506.891.5, с административен адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, ет.2.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че сградата, в която е разположен придобитият от ответника СКЛАД № 1, съгласно договор за доброволна делба от 13.04.1994 г., още към тази дата, представлявала двуетажна сграда, както и че към датата на която Т. е придобил правото на собственост от надарените от ответника негови две деца, също е представлявал двуетажна сграда.

По делото се установяв и че вторият етаж, останал след  извършеното разпореждане от Т. с нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015 г. на нотариус М. Ташева с първия етаж, представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2., съгласно договор за покупко-продажба от 23.12.2005 г., обективиран в нот.акт № 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М. Ташева.

Спорът по делото е дали вторият етаж е бил част от СКЛАД № 1 към сделката от 2005 год. От съществено значение е преценката за извършените поправки в предходните титули за собственост на И.К., въз основа на които е издаден неговият контативен нотариален акт за втория етаж от сградата: поправка на договор за доброволна делба от 28.10.2010г., с анекс, вписан в книгите по вписванията на 28.10.2015г., том VІІ, № 77, вх.регистър 20845, д. 2403 и нот.акт № 63 том ІV рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г. на нотариус О. Шарабански, с който е извършена поправка на нот.акт за дарение на недвижим имот нот.акт № 94, том ХХІХ, дело № 8251/97г. Поправките са извършени под режима на отменения ГПК.

Съгласно на чл.475 ал.3 от ГПК/отм./, и по възпризвелия го чл.579 ал.3 от новия ГПК, поправката на вече издаден нотариален акт, независимо дали е за сключване на сделка или такъв за удостоверяване на права, се извършва с нов нотариален акт, в който следва по недвусмислен начин да е отразено какво точно се поправя - кои думи, изрази или цифри се заменят с други или премахват, респ. къде и какъв текст се добавя. Съобразно Определение № 163/30.12.2008 г. по гражд. д. № 3997/2008 г. на IV г.о. на ВКС, по пътя на поправката могат да се отстранят непълноти и грешки в нот.а. Грешка е например, неточното посочване на номера на улицата в административния адрес на имота, а непълнотата е например, неточно описание на имота с границите му. Грешките и непълнотите не следва да се отразяват на същественото съдържание на удостоверената сделка: пропуските не трябва да са от такова естество, че да оставят съмнение по отношение на участващите страни, или относно предмета на сделката като вещно право. Следователно, поправки не могат да се извършват, ако те променят удостоверената сделка съществено. Това следва от правното положение на неясен по отношение на съществени елементи от сделката нотариален акт – по него удостоверяването е нищожно, а нищожността не се санира. Поправките в писмен договор с нотариална заверка на подписите е при същия режим.

От съдържанието на съставения нот.акт за поправка № 63 том ІV рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г. на нотариус О. Шарабански на нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г. на нотариус О. Шарабански, с който ответникът И.К., е дарил на децата си П.К., С.К. и Т.К. СКЛАД № 1, с площ от 116 кв.м., разположен в източната част на сградата, находяща се в гр. Варна, ул.“ЦАРИБРОД“ № 47, заедно с 1/8 ид.ч. от дворното място, в което е построена същата, цялото от 1250 кв.м., представляващо имот с пл.№ 2 в кв.111 по плана на 7 микрорайон на гр. Варна, при равни квоти за всеки от надарените, не става ясно на какво основание е поискано добавянето на израза „на първи етаж от двуетажна сграда“, като в самия нот.акт за поправка е записано, че при съставянето му е представен нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г., в който имотът не е описан, като състоящ се от два етажа.

По делото е било безспорно, че складът е имал и втори етаж, но не е доказано към датата на поправената сделка вторият етаж да е бил обособен като самостоятелен обект на собственост. Към същата дата не е съществувал такъв обект в кадастъра – самостоятелен обект в сграда – такъв е бил въведен с влизане в сила на ЗКИР, а преди това в документите за собственост са били описвани идеалните части на съсобствениците, отделните етажи, като към датата на сключване на договора за дарение липсва подобно описание на имота.

От друга страна, придобития по делоба и дареният имот са с идентично описание преди извършените поправки, поради което и следва изводът, че е дарен целият притежаван по силата на делбата имот от И.К. на неговите деца.

Макар към датата на поправката на нот.акт за дарение и съставянето на констативния нотариален акт на ответника вторият етаж от сградата да се явява самостоятелен обект – имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., а първият етаж от сградата да е записан като самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.1., съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че волята на ответника е била да дари само първия етаж от СКЛАД № 1 на децата си.

Същевременно на Т. е продадено правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от СКЛАД № 1 с идентично описание на договора за делба и договора за дарение преди поправката. Налага се изводът, че с извършените поправки съществено се променя съдържанието на поправените сделки, поради което и поправката е нищожен акт. Този извод не се влияе от факта имал ли е складът втори етаж или не към момента на сделката, тъй като в единия случай се извършва сделка на за един имот, а от поправките имотът е съществено променен и се изменя цялата сделка, а това е недопустимо за нотариалните удостоверявания, чиято цел е внасяне на стабилност в гражданския оборот.

При грешка в сделките, в съществен елемент от индивидуализацията й, редът за защита правата на страните е друг /исков/ и не може да се постигне с поправка на нотариален акт.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е ползвал целият втори етаж от сградата от 2005 г. досега, като дори само той е имал ключ за този етаж. Същевременно с това и в нот.акт за дарение и в нот.акт за покупко-продажба, с който ищецът се легитимира като собственик, не е посочено данъчните оценки да са за част от имота.

Следователно И.К. се е разпоредил с целия притежаван от него имот в полза на децата му, като две от тях са прехвърлили на Т. две трети от целия двуетажен склад. Декларирането на имота и вписването му в кадастъра с други данни за собствеността на променя смисъла на извършените  от И. К. разпоредителни сделки.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в обжалваната част. В останалата му част същото е влязло в сила.

Представен е списък с разноски от въззиваемия ЕТ, с който се претендират разноските за първа и втора инстанция – д.т., депозит на вещи лица и по 2030 лв. адвокатски хонорар за всяка инстанция, общо 5900 лв. Напревно е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за втора инстанция.

Безспорно на въззиваемия следва да се присъди адвокатското възнаграждение за втора инстанция, което съдът преценява като адекватно на материалния интерес и правната сложност на казуса.

По отношение на останалите разноски, същите касят първата инстанция, не са поискани там и не следва да се присъждат, без значение, че адвокатския хонорар за защита пред първата инстанция е заплатен едва сега, пред въззивната.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/16.03.2017 год. по гр.д. 495/2016 год. на ОС Варна, в частта, с която е признато за установено по предявения иск на Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, гр. Варна, срещу И.Л.К. по чл. 124, ал.1 ГПК, че ЕТ „Дионисий“ е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, ул. „Цариброд“ 47 с идентификатор 10135.1506.891.5.2. на втори етаж от склад № 1, целият с площ от 116 кв.м. на две нива, разположен в западната част на дворното място, представляващо ПИ № 10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта, въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.2005 год. по нот.а. № 72/2005 год. на ВН Марина Ташева.

ОСЪЖДА И.Л. К. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, гр. Варна,  разноски за въззивната инстанция в размера на 2030 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :